Връщане от чужбина към България?

Тарталета, щом имаш ищах- що да не може!
аз почти не пия( една мини  или чаша вино ), не ставам за късна компания
в началото на вечерта- ок, после вече са ми досадни пиещите
аз съм от страната на развозващите

Леле, аз нямам 40 и си лягам с кокошките и не мож’ ма накара никой да стоя будна след полунощ за да пия и танцувам . Аз не мога и да пия де 🤪
По темата мисля, че липсва пълноценен социален / семеен живот. Излизам предимно с мъжа ми , имам няколко приятелки и съм окей. Аз съм интроверт и ми е достатъчно да имам интересна книга под ръка. Понеже живея в чужбина и от месец съм в България по здравословни причини , мога да кажа, че тук ми липсва  подредеността, точността и учтивостта . Ходя само на частни прегледи и за всички процедури си плащам , например, и пак чакам с часове пред кабинети. Понякога доктора не се появява или ме прехвърля на друг без да ми е съобщено. Персонала  на клиниката не е особено приветлив и често чувам да се оплакват една на друга от работата си докато са на работа. В държавата, в която живея , обаче, ми се налага да чакам повече, с месеци. Новините ме плашат и гледам да си свърша работата преди да се е съмнало. Не излизам сама по тъмно защото ме е страх да не ме нападне някой наркоман или побойник.

Не говоря наизуст, а от личен опит. Работя в аутсорсинга и около мен е пълно с върнали се. От 4 най-добри приятелки, които имам, три са такива. И никой не е посочил като причина за връщането си това, че се чака с месеци за лекар, големият брой мигранти и увеличаващата се престъпност, или че родителите им са вече стари и ще имат нужда от помощ. Всички описват само едно - ужасната депресия, самота, кръговратът от работа вкъщи. Имам една колежка, която е завършила История на изкуството и на нея ѝ е било пределно ясно, че работа по специалността няма да си намери в България, но това не я е спряло да се върне. Друга е била толкова самотна и отчаяна, че по едно време е имала връзка с пакистанец. И е била наясно, че нито го иска за сериозна връзка, нито иска да има деца от него, но е стояла, само за да не е сама. Много такива истории още мога да разкажа.

И не знам защо някой реши, че под "социален живот" имам предвид барове и дискотеки. Ясно е, че в един момент желанието точно за такъв тип забавления изчезва. Но това не означава да се превърнеш в робот, който само работи, спи и плаща сметки. Социален живот означава да имаш някой, с който да отидете някъде уикенда, било то на спа, или да разгледате някоя забележителност. Да отидете заедно на концерт, кино, театър, шопинг. Да практикувате заедно някое хоби, например да карате колелета или да катерите планини.

И като обяснявате на авторката как проблемът си бил в нея, и навсякъде ще е недоволна, по никакъв начин не ѝ помагате. Не на всеки му е добре да създава близки връзки с хора от различна култура и с различен манталитет. Ако някой си е интроверт по природа, по естествен път няма да му идва желанието да се събира с хора. Авторката щом страда, значи не е такава, просто не е попаднала на точните хора.

Тази самота и повърхностност на отношенията може да ги живееш и тук.

Социален кръг в зряла възраст се изгражда по-трудно навсякъде. Особено за не семейни.

Аз също познавам хора, които се оплакват от "студените датчани" как не искат да се сприятеляват с нея и са се капсулирали в социалния си кръг, който имат от ученическите си години, студентските и ранното детство.
Но тук също го има това.
Ако  си скъсал социалните си връзки и нямаш разширено семейство (сплотено и в топли отношения) пак ще си зле тук.
В България социалният живот също не е разходка в парка, ако си интроверт или твърде затворен.
Няма един отговор. Зависи от много неща. С тази информация, която е подала - такива съвети. Обща информация, общи съвети.

@Unicorn88
Съгласна съм. Аз просто дадох личен пример с плюсовете и минусите за мен. То е ясно, че авторката си е индивидуална личност със своите характерни нужди. Важно е дали това, което чувства е временно или постоянно се чувства така. И аз имам познати жени, които се срещат с неперспективни мъже просто за да имат компания и нещо за правене. Човек може доста странни неща да сътвори от скука. Да нямаш време или сили да излезеш/ да се социализираш след работа също е тегаво. Докато не опита, авторката, няма как да разбере.

Ако в чужбина е самотна, едва ли в България ще бъде центъра на компанията. Всичко е до характер. А и в България вече не е по- различно от другите европейски държави.

Проблема е, че прибере ли се обратно в България трудно ще се върне обратно като се окаже без работа и без пари (особено, ако не живее в София).
Подобни "авантюри" са много рисковани, за това бих посъветвала авторката ако толкова иска да се връща да спести пари за няколко наема напред, депозит и самолетен билет.

Оцеляват най-гъвкавите, а не най-умните, живеем в динамично време, човек трябва да се предизвиква, да опита, да прави промени и т.н. Най-голямото предимство на авторката е образованието, владеенето на език, опита, в чужбина такива българи виждам, че се чудя как са дошли, как живеят, как се справят. Няма невъзможни неща, но човек трябва да вижда възможностите, а не да се концентрира върху това как нещо няма да стане, как нещо е трудно, невъзможно, трудно връщане и т.н. Живея в малко населено място, е няма такъв социален живот, спорт групови занимания, фитнес, няколко сдружения, езикови курсове, еднодневни курсове готварски, декорации, 5-6 сдружения където се събират и аз съм част от едното, музикален инструментална група, хор....и т.н. само, че ако българите ги питаш те дори не знаят за тези неща и не желаят да са част от това, а после скучно ми е. Една българка с бебе, тъпотия, скука, един път седмично се събират 2 групи малки и по-големи деца с майките им, сладкиши, кафе, а децата си играят, таксата на година е символична всеки може да участва, е не отиде, после тъпотия било. Човек трябва да се опитва да се интегрира, да създава познанства и никой не те спира или недопуска.
Аз попаднах в това сдружение, имаме спорт един път седмично, 1 път годишно отиваме някъде и с преспиване, всеки месец един път месечно среща в ресторант, как попаднах там, няколко месеца след като пристигнахме в случаен разговор с една германка тя ми каза и отидох и така до днес.

По повод лекарите, особено в Германия можеш да чакаш с 1,2 месеца ако няма спешност, това ми се случи при необходимост от офталмологичен преглед, нищо фатално, при ендокринолог ми дадоха час след месец и личната ми лекарка каза, че трябва да бъда прегледана веднага и съответно получих час след няколко дни, тя се обади. Винаги съм получавала съдействие и добронамереност. Масово българите искат час от днес за вчера и после правят скандали. Но стане ли нещо, спешната помощ е наистина такава, условията в болниците също.  На моя позната и спасиха живота, транспортираха я с хеликоптер в една от университетските болници, животоспасяваща операция и това неблагодарно същество, не спря да сее негативизми, да плюе и хули, че и език не знае, добре, че имало някакви на руски да се разберат. Е и те се прибраха в България, кой знае какви легенди разнася.

Всяка държава си има и плюсове и минуси, както и свои манталитет. Възможности има винаги, стига човек да иска да види, да се забавлява и да иска да излезе от скуката и ежедневието. Аз съм си създала контакти от работни места, от допълнителните занимания, от езиковите курсове особено, защото там срещнах хора, които са на моята "вълна", търсят алтернативи, развиват се и т.н.

Ако беше преди ковида, бих посъветвала авторката да се върне. Но сега вече не. Ако е толкова зле там, където е, може би е по-добре да помисли за трета държава.

Това за третата държава и  аз го предложих още на първа или втора страница. Стига, разбира се, работата й да го позволява. Ако ли пък не, да е ОК да започне от нулата. Което, така или иначе, ще й се наложи, ако се върне в България.

Според мен е грешно да мислите, че прибирането в България ще Ви реши проблемите. Ако не си осигурите среда и разнообразие - ще продължат, където и да се намирате.

Доколкото разбирам, не говориш от личен опит, а разказваш за опит на познати и приятели.

При цялото ми уважение и като човек с дългогодишен стаж в различни чужбини, нелепо е да се твърди, че другаде хората нямат приятели и социален живот. Всички описани неща ги правят и в чужбина, не само в България, това, че твоите приятелки не са имали такава среда честно казано нищо не означава. Това, че няма социален живот, го разказват хора, които не са успели да се интегрират напълно в обществото и културата на съответната държава. Ако приятелките ти са били самотни, отчаяни и не знам си какво още, може би животът в чужбина не е бил за тях. Ако са живели в някой голям град в западна Европа, чужденци има предостатъчно, включително често и доста българи, ако не са успели да създадат никакви връзки с никого от местните. Проблемът, доколкото изобщо има такъв, си е в техния телевизор.

Без значение защо авторката не се чувства добре, щом е така е в нейн интерес да търси решение. При 15г живот в чужбина вероятно е средата на 30те. Освен ако няма много стабилен приятелски кръг в България в града, в който ще се прибере, да не очаква твърде много. Хората може и да са по-отворени да излизат - евентуално, макар че на тази възраст доста хора имат малки деца и нямат възможност често да излизат, - но това не означава, ама хич, че веднага ще създаде приятелства, на които може да разчита.

Ако тук успее да си осигури равен или по-висок стандарт от Германия, който да ѝ позволява по–активен начин на живот, с чести забавления, екскурзии и т.н, вероятно на авторката ще ѝ хареса, независимо дали ще си намери приятели или просто познати, с които да излизат. Ако финансово не се наредят нещата, вероятно ще започне да съжалява, че се е върнала. Поне това виждам аз от завърналите се около мен.

Има и други фактори, които авторката на темата не я вълнуват, а като цяло май и нашите мнения. Не виждам да се е появявала.
Моя приятелка, по-скоро позната, се оплаква от училищната система в България откакто са се върнали. Детето трети клас не се вписа в държавно училище, преместиха го в частно и тя се оплаква, че там били деца все на мутри, майките прекроени кифли по последни EU стандарти и нямало нормални деца и родители за добра срeда.

Нормални деца и родители за добра среда са дефицит и в западна Европа, ако това е болката.
Едно Голямо село е светът днес.