Затова първо написах: "ако е хубав човек, най-естественото нещо е да признае детето си".
Ако не е така (имам предвид силно компрометиращо поведение на бащата, за което си е дала сметка, след като е забременяла), да има и това предвид.
Естествено е, че извеждане става съгласно законите на една страна и декларация. Но и негово право е да я получи тази декларация - мотиви най-различни - да се запознае с баба си и дядо си по бащина линия, например, да ги посети за ваканция или защото са много болни и т. н.
После може да реши, че не иска да го върне или че по-добре ще живее на другото място с него, или заради култура/религия..
Надявам се нещата да се развият добре за авторката и да ни даде малко повече информация, ако желае.
От първо лице знам колко голяма разправия е един неразбран баща завърнал се в държавата си. Няма намиране, привикване и осъждане. Европейските регламенти са слабо казано неефективни - и тях съм пробвала. Вече 14 години водя съдебни битки напълно безрезултатно, но все пак не мога да застана на позиция: отказ за припознаване и прекъсване на всякакви контакти. Някак си не ми го позволява съвестта. Всеки си има глава на раменете, има някаква представа с що за човек е направил бебето и трябва да вземе достатъчно информирано решение обсъдено с юрист. И да, ако сподели авторката малко повече може да сме й по-полезни с конкретика.