Предстои ми инсеминация - тема 36

dove_92, много си права в изказванията, аз между другото също забелязах, че качвам килограми покрай тези инсеминации, стимулации и така нататък. Попринцип съм си дребно създание и на ръст и на килограми - 155 към 45-47 кг. От години се опитвам да кача някой и друг килограм и се дразня, че не става. Дори сега като ходих да ми взимат кръв за документите за фонда жената, която ми взимаше кръв коментираше килограмите ми и ме питаше дали въобще ям, което пък мен много ме издразни имайки в предвид, че дори бях качила 3 килограма (в момента и аз съм към 50). Забелязвах, че покрай този дуфастон (единственото му положително нещо за мен, защото се чувствах много зле през времето, когато го приемах) доста ми се отвори апетита и си похапвах по 4-5 пъти на ден и то в големи количества. За месец и половина качих 3 килограма, за които съм и доволна, но усетих как хормоните си оказват влияние и на това.
ПС: С твоята височина дори и сега си слаба вероятно, та няма смисъл да се тормозиш с това, което са ти казали. Дори предполагам, че са го казали в положителна насока. Аз също получих коментари от близки, които знаят нормалните ми килограми и как изглеждам, че съм качила, но по-скоро, че изглеждам по-добре, иначе съм си доста слаба и цял живот коментират как трябва да кача някое и други килограмче.
Обаче имайки в предвид как ми действат хормоните, които приемах по време на инсеминациите започвам да се притеснявам да не взема да стана слон по време на стимулациите за инвитро.

Rouina91, да, знам че е напълно нерационално да се хващам толкова много на такива коментари, но като малка си бях тантуреста и майка ми често ми правеше забележки за това. Така че ми е станало като комплекс, към който не искам да се връщам. Знам че коментара е бил с добри чувства, защото постоянно ми се казва, че трябва да напълнея, но го почувствах като удар под кръста и си казах (пак напълно нерационално) - идва лято и ще съм хем небременна, хем дебела От което ме заболя. Аз сама съм си съдник, доста големи очаквания имам от себе си и съм свикнала, когато полагам усилия за нещо да ми се получава. Обаче тук ударих на камък и предполагам, както всички тук, постоянно ровя къде е причината при положение, че всеки лекар ми казва да не я приемам тази морфология, като причина освен ако не е 0. Онзи ден бях на преглед (на 2ри ден от цикъла) и лекарката ми успя да види поликистоза - като малка го имах като диагноза, после все като съм ходила да ме преглеждат са казвали, че не виждат нищо и ми беше чудно как така нещо, което не се лекува изчезва. На 2ри ден обаче поликистозата лъсна, каза ми че е лека, но още повече се депресирах, че може и да не успеем с инсеминации Сега ме вика утре отново за преглед, микробиология и серология и на двамата, и ще видим какво ще каже. Пих летрозол за 5 дни и имам познатото усещане за подуване, както преди овулация, плюс от време на време ми се завива свят за няколко секунди. Може и да си въобразявам, но се усетих, че съм разразнителна - винаги ме дразни мъжа ми като си свирка с уста, но преди малко бях на косъм да се развикам да се спре Притеснява ме друго - че 14ти ден се пата 6ти май, почивен ден, а преди това 3ти и 4ти са уикенда - пак почивни дни. Оказва се, че трябва да пътуваме до New Life в Пловдив, защото процедурата не се правила тук в New Life Бургас и се чудя дали няма да претупат нещата, защото както го виждам вариантите са или понеделник - 5ти, или сряда 7ми, но дали и кой ще проследи толкова точно какво се случва с фоликулите и кога е точния момент, не знам... Тя лекарката оттук се опита да ми намекне да отложа за другия месец, но след цветната снимка и стоп паузата миналия месец, да чакам втори месец ми се вижда психологически непоносимо. Имам чувството, че тъпчем на едно място и нищо не се случва... Знам, знам че не съм сама, просто ми е станало фикс идея и това е всичко, за което мисля, с което си преча ама не знам как да не мисля за това.

dove_92, това с тия поликистози не го разбирам вече, май всеки втори има поликистоза и аз се изумявам. Ние 3 години се опитвахме с моя сами да се справим с проблема като просто регулярно си пусках хормони и се следях при моята гинеколожка. Като винаги като пускам хормони LH излиза по-висок от FSH, което хормонално сигнализирало за поликистоза. Моята гинеколожка няколко пъти е обръщала внимание на хормоналните изследвания, но реално на ехографа не е отчитала да има такива проблеми, също така си имам регулярна овулация и мисля, че никога не съм имала проблем с нея. От друга страна при поликистоза AMH трябва да е по-висок, а моя е занижен за възрастта ми. Та хем ми казват, че имам някаква лека поликистоза на базата на хормонални изследвания, хем на ехограф не се вижда нищо и AMH ми е нисък. Ходи го разбери има ли го, няма ли го. От друга страна репродуктивната нищо не е казвала по тоя въпрос, та не мисля, че има някакъв проблем ако има някаква лека форма.
Надявам се, че няма да има проблеми с прегледите и инсеминациите и стискам палци.

Rouina91, майка ми е медицинско лице и гинеколог, който работи в болницата й е казал, че всяко момиче вече е с поликистоза, а на момчетата им са лоши резултатите (те затова и променят референтните стойности и замаскират проблема). Това за ЛХ по-високо от ФСХ не го бях чувала, но веднага проверих и своите изследвания и е факт, че ми е с около 1 единица по-висок. Предполагам, че наистина сме с лека форма, защото при мен се изразява в малко по-изразеното окосмяване и дотам. Също АМХ ми е почти на горната граница, което е логично при поликистоза, защото нали се изразява в това, че имаш повече фоликули. Но има и друга гледна точка, че поликистозата всъщност е признак за по-голяма плодовитост тогава, когато имаш поне 10 цикъла в годината. Не знам дали е така, но аз също нямам проблем с овулацията, поне според лентичките и това, че я усещам. Нямам пропуснат месец, освен че някои месеци ми се бави повече и цикъла ми е по-дълъг по принцип (31 дни). Реално поликистозата би трябвало да е фактор ако нямаш овулация или ако не можеш да си я проследиш, защото е нерегулярна. На моята всеки път коментара й е, че нещата щели да станат спонтанно, но понеже много сме се измъчили и изморили психически - най-вероятно това била причината да не се случва... Аз мисля да изчакам да видя първата инсеминация дали ще даде резултат и да взема да си направя един HOMA-Index за инсулинова резистентност, защото го дават като последствие от поликистоза, а знам, че много момичета не успяват да забременеят заради това. Иска ми се да избегна да микроанализирам нещата, защото така или иначе ако се опре до инвитро ще направим всякакви изследвания, но от друга страна си мисля, че проблема може да не е толкова сложен и да се изследвам не е признак на хипохондрия, а на инициатива. Аз също ви стискам палци да се случат бързо и ефикасно нещата, защото заслужаваш добри новини след всичкото чакане

За окосмяването и аз го имам, да не говорим, че стана още по-изразено с приема на всичките хормони. Но освен, това малко по-изразено окосмяване и по-високото LH (с над 4-5 единици над FSH) други проблеми не са отчитали. На ехограф всичко си е ОК, като фоликули са ми казвали, че са нормални на ехографа, пропуснат месец и аз не съм имала никога (попринцип до преди година ми беше на 30-31 дни, последната година станаха на 27-28 дни, а от както почнахме с инсетата пак почна да се бави но заради дуфастона, защото реално го спирам на деня, на който очаквам да ми дойде, а след като го спра идва до 2-3 дена ). От 10 години някъде имам драма с пустия му Пролактин, но пак не е оказвал внияние на овулацията ми, та като цяло тотално го игнорират, хем се нормализира сам, хем се качва от нищото и варира. Правили сме и ЯМР преди години за аденом на хипофизата, но нищо не излезе. Като цяло явно е от стрес. Хома индекс и обременяване с глюкоза не е лошо да се направи, преди година направих и излезнаха в норма при мен.

Rouina91, и при мен пролактина излиза малко висок понякога. Когато бях на 14 правихме ЯМР за пролактинома и нямаше нищо. Забелязала съм, че когато го правя в Лина и не ме оставят да си полежа 15 минути преди да ме изследват излиза завишен. Когато ми го правят след покой, си е в нормалните граници. Така че е много вероятно и при теб да е от кортизол/стрес. И при мен го игнорират, не бил кой знае колко висок И като ми каже някой да се успокоя малко ми иде да преспя една 24-ка в районното за побой Може би ще пусна един хома индекс, да се успокоя, че не е това, но първо ще изчакам да видим какво ще се случи. Също съм си казала, че ще тръгна да се движа малко, защото работя от вкъщи и буквално нямам никакво движение през седмицата, а застоя също не е хубаво нещо.

Минавам само да ви кажа да не приемате поликистозата и/или инсулиновата резистентност като някаква ужасна присъда, дори да ги имате.

При мен цял живот са си били силно изразени тези неща. Поликистозата ми е по учебник с отношение ЛХ към ФСХ 2:1, вместо нормалното 1:1, и АМХ 13 (много високо), стойностите ми при обременяване са през тавана, на терапия с метформин съм за инсулиновата резистентност.

Въпреки всичко това забременявам лесно, включително чрез инсеминация.
И аз като всички бих ви посъветвала да не го мислите толкова много, но знам колко е трудно, и аз самата минах през това.

А когато се оплаквате от партньорите, гледам да си мълча, защото аз съм без, та си минавам през всичко съвсем самичка не се оплаквам от това, взела съм си решенията, но все пак понякога си мисля, че с още някого би ми било по-лесно, дори само да му се накарам понякога 😁

-Sunshine-, в крайна сметка всичко си е индивидуално. Аз като цяло не мисля, че имам изразена поликистоза при положение, че имам нормална овулация и цикъл който варира с не повече от 2-3 дена, та затова не му и обръщам много внимание. Ако имаше нещо притеснително все си мисля, че щяха да ми кажат на някой от прегледите, пък нищо по тая линя не е споделяла репродуктивната.
Иначе аз не се оплаквам от моя, на моменти си мрънкам малко вътрешно така, но реално няма и за какво да се оплаквам. Каквото му кажа си го прави човека, просто като ми е криво си мрънкам дори и да не е виновен. Аз съм доволна дори, че си следи нещата, пие си добавките които съм поръчала и за двамата и дори ми звъни след всеки преглед ако е на работа да разбере как са нещата, та се интересува.
Как си ти? Как се развиват нещата при теб?

-Sunshine-, ето затова се чувствам по-добре, когато чета тук - знам, че нищо от това, за което говоря не ви е чуждо и е супер окуражително, като прочета, че даден проблем не задължително пречи.

Благодаря ти, че представяш още една перспектива на нещата. Въпреки, че понякога ММ изглежда не толкова отдаден, колкото мен, в други случаи леко се засрамвам, че един вид съм го подценила и, че това, че не дава гласност на всичките си емоции, не значи, че се интересува по-малко. Точно това се опитвах да обясня на Tinky, защото е напълно нормално през този емоционален период да имаме високи очаквания от човека до себе си. Но със сигурност ни е една идея по-лесно, защото не сме сами и честно казано се възхищавам на силата и решимостта ти да преследваш мечтата си въпреки трудностите Благодаря, че се включваш с окуражителни думи - много от хората в ежедневието ни не знаят нищо за битките, които водим, други ги подценяват, а някои могат да бъдат дори жестоки... Радвам се, че тук можем да споделяме палитрата си от емоции - дори най-патетичните или забавни ситуации, без да бъдем съдени.

И аз минавам по този път. Мога да споделя моя опит от ходене при обикновени гинеколози, които са ми назначавали какви ли не изследвания и впоследствие съм разбирала, че ако са били положителни пречат на забременяването. Не знам защо, някои репродуктивни не ги назначават. Ето ти и тях - Уреаплазма, микоплазма, Хламидия, Кортизол, АМХ, ЛХ, FSH, кръвна захар, инсулин, Homa-Index, TSH, T3, T4, цветна снимка, Листериоза, НК клетки, Пролактин и 17 OHP. Ако пропусна нещо ще си видя изследванията и ще допълня. От всичко, което написах, аз имах проблем със щитовидната жлеза и наскоро я вкарахме в нормите и ще видим занапред как ще е. Много зависи също и от психиката на човека и аз уж не мисля много, но не е така. Особено като направим инсеминацията и доста често си мисля дали е станало и т.н Всеки мисля, че го мисли и ни изиграва лоша шега това мислене. Гледам да чета книги и покрай работа уж се разсейвам ама е за малко.

Благодаря за милите думи, момичета Rouina, засега всичко при мен е наред, чакам си пренатеста и първата фетална, че да се поуспокоя повечко

Браво, много се радвам, че всичко се развива нормално. Стискам палци всичко да е наред и с пренатеста и феталната.

Аз също съм тази ,която е  за всичко ..моят мъж изобщо незнае какво става..какво предстой ...,во поне слуша.Аз винаги съм била много дебела  ...стигала съм 96 кг...подложи х се на диета/режим и бях паднала на 50 кг,защото реших,че кг ми пречат да родя ...е съсипа си корема..сега съм 64 кг ....от хормоните смятам,че е издуване..кг са същите....смяната на настроението го има ...като цяло гледам да не мисля...,но е доста сложно 🤨😊

Момичетааа, спрете, какво значи 'много дебела' недейте да се самообиждате така. Да прекомерните килограми не са добре, основно за здравето генерално и трябва да се прави нещо по въпроса, като го има този фактор, но и рязката диета и ограничението на храна също не е идеален вариант.
В случая просто повече движение и балансирано хранене (по-здравословна храна) би следвало да помогне, като мисля че тези неща не бива да се случват рязко, защото организма се стресира.
А за dove, не съм я виждала но от това което описа като ръст и килограми ми се струва, че даже е слабичка, че то аз съм 155/50 кг и още ми казват че съм слаба.
Сега не е моментът да си втълпяваме негативни неща за килограми и това как изглеждат телата ни. С всичките хормони, които се взимат и евентуална бременност доста промени предстои да настъпят в тая насока.
А относно мисленето, ми няма как да не го мислим. Човек като иска нещо си мисли за него. Иначе и аз основно с книги и музика се разсейвам. В последно време ми е станало навик да си нахлупя слушалките, да си пусна музика и да си готвя, меся и пека хляб и да си разчиствам някви неща из нас, колкото да има какво да правя, че да минава времето. Искам ми се да си харесам някой сериал ама нещо сякаш нищо интересно не ми хваща окото.

Аз също съм за музиката...трябва да е зает човек и да не мисли ...имам въпрос...два дни едвам ставам и се чувствам изморена..  сякаш се разболявам..бях чела,че и това може да е симптом ...какво мислите?