Жена го съветва

  • 6 648
  • 133
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 131
Много ми е странно как едно 90% от жените имат приятелки, а може и приятели, с които обсъждат личния си живот. И това е нормално. Ама мъжа не може да се оплаче. Той трябва някак веднага и магически да няма колебания, терзания, да знае как да реагира.

Съветвала съм мой колега, да. Защото на мацката приоритетите и бяха пари и излизания (да се чете неговите пари). Ама той пари много нямаше и се бъхтеше все да и угоди, пък тя вечно беше на ръба с финансите и работата, но претенции - топ. И други хора имаше между тях, а той се чуди. Абе не бяха един за друг.
И защо ако е приятелка да мога да и го кажа, а ако е приятел да не мога?

# 106
  • Мнения: 34
Много ми е странно как едно 90% от жените имат приятелки, а може и приятели, с които обсъждат личния си живот. И това е нормално. Ама мъжа не може да се оплаче. Той трябва някак веднага и магически да няма колебания, терзания, да знае как да реагира.

Съветвала съм мой колега, да. Защото на мацката приоритетите и бяха пари и излизания (да се чете неговите пари). Ама той пари много нямаше и се бъхтеше все да и угоди, пък тя вечно беше на ръба с финансите и работата, но претенции - топ. И други хора имаше между тях, а той се чуди. Абе не бяха един за друг.
И защо ако е приятелка да мога да и го кажа, а ако е приятел да не мога?


Кои са тези 90%? Твоето обкръжение? В моето обкръжение такива разговори няма и както каза една потребителка - не е хигиенично и е признак на ниска култура. Личният живот е интимен свят между двама.

П.с веднага ми направи лошо впечатление как коментираш финансите на момичето и колко си информирана кой на какъв ръб бил и тя какво искала.

“Абе, не бяха един за друг” - Това не го ли решават те двамата, а не ти? Или понеже се е чудил си решила да му помогнеш да го ориентираш?

Последна редакция: сб, 14 дек 2024, 00:30 от Alisa??

# 107
  • Мнения: 131
Много ми е странно как едно 90% от жените имат приятелки, а може и приятели, с които обсъждат личния си живот. И това е нормално. Ама мъжа не може да се оплаче. Той трябва някак веднага и магически да няма колебания, терзания, да знае как да реагира.

Съветвала съм мой колега, да. Защото на мацката приоритетите и бяха пари и излизания (да се чете неговите пари). Ама той пари много нямаше и се бъхтеше все да и угоди, пък тя вечно беше на ръба с финансите и работата, но претенции - топ. И други хора имаше между тях, а той се чуди. Абе не бяха един за друг.
И защо ако е приятелка да мога да и го кажа, а ако е приятел да не мога?


Кои са тези 90%? Твоето обкръжение? В моето обкръжение такива разговори няма и както каза една потребителка - не е хигиенично и е признак на ниска култура. Личният живот е интимен свят между двама.

П.с веднага ми направи лошо впечатление как коментираш финансите на момичето и колко си информирана кой на какъв ръб бил и тя какво искала.

“Абе, не бяха един за друг” - Това не го ли решават те двамата, а не ти? Или понеже се е чудил си решила да му помогнеш да го ориентираш?
Третия човек беше в нейното легло.
Ами да, смятам че като негова добра приятелка е редно да го подкрепя в намеренията му да я зареже, вместо да се чуди.
Бих го направила за приятелка, бих го направила и за приятел.
Колко съм била информирана? Толкова, колкото той е преценил да ми се оплаче, да ми сподели и да ме пита. "Какво да правая, като само иска да излизаме, едно излизане ми е Х лв?" " Трети ден не мога да я събудя да отиде на работа, ще я изгонят, какво да правя?" "Иска да прави такива и такива (огромни) подаръци, тоест аз пак да ги правя, ще трябва да искам пари от някой". А той бъхти от сутрин до вечер.
И накрая "Ами май има друг..." Ако това е моята приятелка от детинство, няма да си затворя очите и ще и кажа, че я използват, ще и кажа че тя работи много и ако не и се излиза, може да не излиза, ще и кажа че да търпи свалките на нейния под носа и е унизително. Защо да не мога да го кажа на моя приятел, с който от 6 години работим заедно всеки божи ден?

И щом като личните отношения са свещени между двама...ти какво правиш тук? Като цяло половината форум клюкари чуждо мръсно бельо. А на мен ми споделят, близки хора, за които ме е грижа (в примера).
Та острия ти коментар по повод парите да не се окаже, че и ти си от хората, които смучат и момчето е питало дали е нормално да му искаш пари за чанта за X лева като работиш за Y?
Аз така и не прочетох какви са ви проблемите и какво го съветват всъщност. Ама не съм чула всичко де.

# 108
  • Мнения: 5 257
Тези, дето ги смучат, сами си го правят, ще прощаваш. Така става, като се опитваш да привлечеш жена с несъществуващ стандарт, трябва да мислиш и за малко по-напред в бъдещето.

Не съветвам никого за връзки, откакто не съм на 18. Нямам желание от мен да зависят чуджи връзки, когато чувам само едната страна. А да даваш хвърчащо мнение във форум на непознати, които не ги еня какво казваш, е съвсем друго от това да набиваш канчето на приятел, който ще те послуша.

# 109
  • Мнения: 3 216
Е хайде сега във форум можело, понеже, защото, ама иначе не можело. Права е съфорумката - малко е иронична тази забележка предвид, че тука е пълно с хора, които се занимават да дават акъл за чужди връзки, знаейки версията само на едната страна, и то доста безцерамонни акъли, че дори и аборт с лека ръка се препоръчва - справка “Семейни отношения”. Никога не знаеш кой как ще приеме коментара ти. Може пък да го приеме насериозно.

Последна редакция: сб, 14 дек 2024, 09:50 от Linda*kiss

# 110
  • Мнения: 5 257
Хората търсят мнение във форум, за да валидират собственото си мнение и услужливо ще подминат всички останали коментари. Близък да ти обяснява какво да правиш с живота си е съвсем друго.

# 111
  • Мнения: 335
Oх, аман от съветнички Joy
Защо мен не ме избират за съветничка....

Аз разбирам да си кажеш мнението- "Хей, това звучи токсично ", друго е някакво нон стоп съветване.

По мои наблюдения самите хора, които искат постоянно съвети, или нямат желание да ги спазят, или просто обичат вниманието (защото ролята на жертвата е удобна), или действително играят на два стана.  Говорим за активно съветване и оплакване. А ако някой е жертва на насилие действително (защото и мъжете изпадат в такива ситуации), и знае за това, понеже го е чул от 100 места, но продължава да стои, аз бих се запитала какво точно стои зад тази пасивност и какво се 'печели' от ситуацията.  Защото печалба обикновено има .

Интересно ми е дали why__ ще е във възторг ако неин приятел честичко се съветва с негова приятелка жена по повод личните им съпружески/партньорски отношения. Ами не е чиста такава ситуация.  И колкото и ужасна да е текущата жена, то и твоята роля не е да бъдеш спасител.  Иначе влизаш в drama triangle - victim,abuser,savior.  Само че този триъгълник е динамичен и ролите не са винаги фиксирани.

# 112
  • София
  • Мнения: 15 231
Сериозно ли твърдите, че не обсъждате семейните проблеми с никого? Или проблеми във връзките? Човек има някакви по-близки приятели и нормално си коментира с тях, според мен. Да не са някаква среда на насилие тия семейства, че трябва да се пази дълбока тайна за всичко.
Честно казано, съм останала с противоположни впечатления. Хората постоянно си говорят против жените/ мъжете за някакви дреболии, но все пак. Това никога не съм го правила и не успявах да участвам в 90% от разговорите, в които някой си коментира "мъжо" Simple Smile

# 113
  • Мнения: 5 257
Не, гложди ме отвътре, че е несправедливо да плюя най-близкия ми човек, пък който ще да е пред мен. Плюс това, гледам никога да не правя нещо, което на мен би ми било неприятно.

# 114
  • Мнения: 4 568
Ами аз като тръгнах да се развеждам тогава разбраха приятели и роднини, че сме имали несъответствия и проблеми. Всички бяха много учудени, но никой, включително и баща ми не посмя да ме попита в прав текст защо се развеждам. Аз съм научена да не си вадя кирливите ризи навън и през ум не ми минава да го правя.
Решенията си взимам сама, никога не питам никого какво да правя. Ако някой се опита да ми натрапи мнение, напълно ще го пренебрегна, така че ако тръгна да си обяснявам проблемите ще е едно клюкарене просто. А на работа да обсъждам семейни неприятности няма никакъв шанс. По-скоро ще си отрежа езика.

Нечистоплътно ми е да се вадят семейни проблеми на показ. Ако на колега му се прииска да ми споделя проблемите си с жена си, бих отклонила темата и бих гледала да не оставам повече насаме с него.

# 115
  • София
  • Мнения: 15 231
И аз не приемам човек да си плюе половинката, но не е ненормално да се обсъждат някакви текущи въпроси. Понякога човек си се ядосва на половинката и като се оплаче види, че не е кой знае какво. Не говорим за плюене, просто коментар на кой закъснял или не знам и аз. Това не са капитални въпроси. Вече с близък човек може и повече да се сподели.
И моят развод учуди всички и досега не бих казала лошо за бившия, баща е на сина ми, но с много близки хора тогава съм обсъждала, търсейки решение и съвет, странична гледна точка. Мисля, че е нормално. То обсъждаш реално себе си в ситуацията, не толкова другия.

Иначе точно по темата, по която пишем, разбирам идеално раздразнението. Тази колежка не е стар приятел, а колежка. Неприемливо е. Иначе имам няколко приятели мъже,  с които сме приятели от по 35 години, естествено, че можем да обсъдим и проблем в семейството без никой да има аспирации да го разваля, съвсем напротив.

# 116
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 072
Вероятно някои от нас просто нямат какво да обсъждат. Ние с мъжа ми не се караме. Обикновено аз нещо си буча, защото съм кривондела у дома. Буча за дреболии - не ми е нарязал тиквата както го помолих вчера, нарязал я е днес. С приятелките ми имам съвсем различни теми, можем да говорим с часове за цветя, градини, книги, филми и т.н. На мен пък са ми странни тези които се оплакват от половинката си, все пак те са си я избрали и никой не ги държи насила.

# 117
  • София
  • Мнения: 15 231
Не приемам хора, които си се оплакват от половинката през всички, но някои може и да има от какво да се оплачат на близък приятел. Или да коментират. Тук не говорим за оплакване, а за обсъждане. Нищо неприемливо не виждам да се споменават хората, с които живеем, мъже, деца и прочее, не е нужно да е оплакване. Децата не обсъждате ли никога, че там е още по-страшно, защото не е да сме ги избрали, а сами сме си виновни, един вид. Коментират се уроци, училища, възпитание, не е ненормално.
Като спомена цветя, и мъжът ти забравил да ги полее, можеш ли да го споменеш това или вече семейното огнище застава на течение?

Пак казвам, съгласна съм, че не се оплюва половинка, но да не се обсъжда просто не съм виждала, а съм в доста разнородна среда. Коментират се неща, дори много повече, отколкото е по моя вкус, тук сте се събрали сигурно онези в единия процент със заключени усти.

# 118
  • Мнения: 3 216
Хората търсят мнение във форум, за да валидират собственото си мнение и услужливо ще подминат всички останали коментари. Близък да ти обяснява какво да правиш с живота си е съвсем друго.
А приятел не може ли да търси ли валидация? Или хората извън форума са тотално различна порода и вече човешките неща са им чужди? Той може да е приел мнението на приятелката, защото и без това е съвпадало с неговото.
Както и може някой във форум да се е повлиял. Колкото и да ни се иска да бягаме от отговорност за мненията си.

Последна редакция: сб, 14 дек 2024, 11:24 от Linda*kiss

# 119
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 072
Ама кой го интересува дали моят мъж е нарязал тиквата, а твоя полял лине цветята. Егати битовизма 🙄
За учението на детето, пишех в тема, в последствие с някои дами станахме приятелки и вместо да пишем, се чуваме. Децата вече са големи и не им стоим на главите. Споменаваме някоя тревога, повод за гордост и завършване на обучението. С тези дами пътуваме в различни конфигурации. Предпочитам да ми разказват за пътувания, или аз на тях, вместо битовизми. Разбира се, ако някой иска да сподели нещо ще го изслушаме, но като цяло това е рядко.

Общи условия

Активация на акаунт