Жена го съветва

Дадох просто пример, вероятно тъп. Просто е нормално човек да споменава хората, с които живее, не е непременно обсъждане, нито оплакване. Писах го по повод воплите, че нищо от семейството не бива да се коментира. Коментира се, споменава се, мимоходом, но такова табу не съм виждала на живо да се практикува.

Някои хубаво изтъквате какво си говорите с приятели, какви граници имате, добродетели и прочие, но това дали е вярно или не, не се знае. Всеки се представя като нищо по-малко от монахиня. А ако има кусур, той е, че е перфекционист и много се старае ама другите са лоши 😂

Бояна, зависи кой какво разбира под семейни проблеми.
Едно е за мен да обсъждам с приятелка трудностите по ремонта, който правим и невъзможността да намерим читав майстор. Или как сме изпуснали полета Мюнхен-Франкфурт, понеже връзката е закъсняла.
Тогава е неизбежно да се споменават и другите хора от домакинството, защото не живея сама в гората. Т.е. битовизмите, за които може да потърся съвет наистина - да ми препоръчате майстор, да ме посъветвате другия път през къде да си направим връзката на полетите и т.н.
И съвсем друго е да седна да споделям колко често и как правим секс, да се оплаквам от него или нещо друго, което просто не е за чужди уши, а или се коментира в двойката, или се променят обстоятелствата, които не са ни приятни.
Същото е и за децата. Едно е да обсъждаме вълнуващи ни общи неща - образование, учители, интереси, други е да седна да си плюя децата, което би означавало, че АЗ не се справям с възпитанието им, а това не се оправя с оплакване, а с действия.
Диня го написа. Аз също предпочитам с приятелки да говоря за пътувания, за изложби, за концерти, за театри, за мода и подобни, вместо за битовизми. А стигне ли се до оплаквания за скандали, побоища и т.н. пък хич не е моето, защото не уважавам хора, които сами си причиняват неудобства, а после мрънкат, но стоят до шия в л...калта

Разбира се, че е нормално да споделяш с приятели, ако имаш каквито и да е трудности.  Аз лично не съм казала, че това не се случва или не трябва да се случва.
Говорим за интимна конфигурация, в която хем не си доволен от ситуацията, хем другият ти е някакъв интимен душеприказчик.  Ами не е Ок. И като си говорим за "монахиня " и "по-светец от светците ", нека именно обърнем погледа към себе си.  Ако знаеш, че проблемите във връзката са системно изнасяни навън, основно към един човек от противоположния пол, то ти ще го приемеш ли стоически? Ама честно, защото нали си говорим да сме по-автентични във форума, а не да си слагаме постоянно ореола (с което съм принципно съгласна- тук всичките са/сме най-успешните, най-мъдрите и бла,бла,бла!)

Моята позиция е, че ако мъж честичко ми се оплаква от неговата, почти на 100% вероятно е, че има интерес към мен. Дава ми заявка, че е нещастен и да ходя да го спасявам.  Ако аз влизам в ролята на душеприказчик (пак уточнявам - често), най-вероятно и аз имам интерес към въпросния мъж и искам да му детронирам приятелката.

Отделно, ако аз съм в кофти връзка и непрекъснато бълвам срещу мъжа ми, то е време да си отида. Имах такава ситуация, някои вероятно помнят и темата.  Тогава ме хвана малко срам и от себе си.  Че не уважавам партньора и му раазнасям мръсното бельо пред света, а и срам от мене си, че се оплаквам, при все че аз съм го избирала! Защото всеки един избор говори и за самия човек, направил този избор.

Така че ситуацията има своите нюанси.  Ясно е, че човек от време на време споделя на външни хора за връзките си. Въпроса е колко често, с кого, и самата динамика.  Едно е да си споделиш, друго е да търсиш постоянно внимание.  Аз напълно разбирам защо авторката се дразни.

А по повод мъжа, който бил точен за пари, тук може доста да се изпише.  Да ходи на психолог. Че много странно, при толкова читави жени, защо все се избират някакви wanna be chalga звезди, които изискват висок стандарт.  И какво печели мъжа, долазвайки се именно на такава? Обикновено е някакво избиване на комплекси.  Може би няма да се чувства комфортно с нормално момиче.  Но това вече е хипотеза.


Хайде, че много дълго стана

valerie__, съгласен съм с мнението ти, но все пак има теми, за които е признак на явно неуважение към партньора да се коментират извън връзката. Особено неща, които трябва да се изговорят между партньорите. Да се консултираш с приятели за щяло и нещяло само показва колко слаб комуникатор си и колко неуверен си във вземането на решения в житейски ситуации.

На теория няма нищо лошо да споделя квото го мъчи с приятелката си, за съвет или само приказка, но на практика много често се запълват по този начин липси с партньора или изпускане на парата. Зависи до колко са близки и до колко са задълбочени такива отношения, тогава вече могат да са проблем. Както и да се насочва енергията на страни вместо за решаване на реалните проблеми във връзката.
Иначе само по себе си не е голям проблем, че споделя някви по вътрешни неща, жените по между си също си споделят, да не казвам какви интимни подробности съм знаел винаги за приятелките на гаджетата ми, че и сега на жена ми.

Така започват всички връзки на работа. Първо са приятели и само си споделят и след една година искат да живеят заедно. Даже бъди готова като те зарязва да ти обяснява как ти си виновна за тяхната любов. Не знам дали може да го спреш. И да успееш, може да е само с тази колежка. Има следващи. Щом някой започва да се сближава с друг човек, мъжа ти вече те е разлюбил. Възможно е и самия той да не го осъзнава. Но ти обещавам, че съм права. На тази площадка много пъти е играно и финала е един и същ.

Твоето мнение единствено се различава драстично и реших да черпя информация от извора, както се казва. Кога изобщо намирате време за толкова дълги и протяжни разговори докато сте в офис? Разбирам, че сте на едно място, но не работите ли? При нас се прави забележка, започват погледи дори за майтапи, няма как да водиш лежерен разговор. Любопитно ми е

Да не работиш счетоводител? Purchasing? Call centre? Обедна почивка нямате ли? Кафе паузи? Нямаш ли приятни хора от офиса, с които можеш да общуваш?

В повечето офиси не се работи особено интензивно, освен ако не е някакъв кол център. А и да се работи, най-вероятно го правят определена група от хора, докато останалия планктон скатава да пуши, да пие кафе или играе игрички. Мисли за офис като за основно училище.

Офисите също така превръщат мъжете в жени, тъй като кажи-речи почти всякакво мъжко проявление се идентифицира като неприемливо. Офис културата като цяло подстрекава сладникавост и женски инфантилизъм, та за да се откроят някак си мъжете трябва да се присламчат към този стил. Усърдно трудещите се в офис обикновено получава бонуси, а истинското повишение на заплатата получават хората добри в офис политиката. Последното е някаква смесица от това да си полит коректен, да се мазниш на шефовете, да избягваш конфликти - не много мъжки проявления, нали?

Приятелките му нямат работа при него, има си теб. Ако смята да движи с нея да си я взима и да изчезва.

Да, но в обедната обикновено някой тича да вземе нещо за хапване, друг за цигари, трети кафе и разговорите са по повърхностни и леки. На бързо някой да сподели, примерно, че детенцето е било болно вечерта и не е спал, друг за резервация къде ще почива, трети някоя дрешка си е купил и от кой магазин. Аз за това се чудя кога и изобщо от къде време.

Може след работа да се срещат за да могат да си говорят задушевно и колежката да си вре носа в техните работи и да го съветва.

Еми не всички са като теб и твоите колеги. На някои разговорите за температурата на детето, хотелски резервации и дрешки не са им интересни и говорят за друго.