Нося годежния си пръстен защото с него съм емоционално обвързана. Халките, свекърите ги направиха, напреки на желанията ми и златото което дадоха нашите ( беше халката на баба ми - много широка, по грамаж ставаше за 3 пръстена исках от нея да са). Уж казаха че ще направят както искаме но накрая стана както те смятаха за редно - ни модел ни материал .... Направиха ги по свое виждане при техен златар от някакво си злато. Върнаха ми парче злато остатък, не от бабиното. Съответно никога не съм я носила моята. ММ я носи за кратко но после възмъжа и престана да му става. Не мисля че халките са израз на нашата обвързаност, ако беше така, вече нямаше да сме заедно 
За мен цялата ситуация която се случи тогава ( да ми се налагат нежелани за мен неща , а аз деликатно да си мълча чунким да не ги обидя) - е урок да не се меся в желанията на децата си. Нищо хубаво няма да излезе. Даже си мисля като преподписваме някой ден, да си направим халки каквито ние искаме.
За мен цялата ситуация която се случи тогава ( да ми се налагат нежелани за мен неща , а аз деликатно да си мълча чунким да не ги обидя) - е урок да не се меся в желанията на децата си. Нищо хубаво няма да излезе. Даже си мисля като преподписваме някой ден, да си направим халки каквито ние искаме.
