С какво ви дразнят свекървите? – 160

"Правете каквото искате" за мен изобщо не е съгласие, а по-скоро "не искам, но не ми се разправя с вас" .
Като живееща в жилището и на свекървата,  с която съжителстваме за 2мес. през годината и която аз харесвам, никога не съм си позволила да изхвърля нещо нейно.
В нейната стая влизам само да избърша прах и измия пода, когато я няма.
Стари вещи изхвърляме само с нейно одобрение, ако усетя колебание-не пипам.
Чистенето и' не е като моето(нормално), но коментари не си позволявам, така е свикнала и съм благодарна за помоща.
Възрастните не обичат големи промени в домът си, с малко такт и търпение е възможно да бъдат убедени, че даже и доволни от промяната.

Аз съм възрастна, но много обичам промени и  съм тази, която ръчка синовете за  ремонти. И сега имам идея за общо пространство, която скоро ще осъществя.
Та изобщо не е до възраст.

Така е. Аз съм по-млада и не обичам. В което няма нищо лошо.

Ама то няма правилно и грешно, когато си си у дома. Нали моят дом е моята крепост. Проблема идва, когато ти навлизат в личното пространство. И е еднакво гадно, дали свекървата ще изхвърли парфюмите на снахата или снахата ще изхвърли подправките на свекървата. Наистина ли не зачитате личното пространство на хората, или спорите тук само за да сте в защита на снахата, щото видите ли е такава темата.
Даже според Veronikaaa, не е проблем свекървата да те натисне за името на собственото ти дете, но видиш ли е проблем, че тук свекървата се е разсърдила. Ама кръвта си е кръв и накланя везните.

Малко смешно е, че споменаваш гащи, които ги няма в казуса, защото посредния път като ни беше свеки на гости се разправяхме точно за гащите ми.
Всеки път и казвам, че няма нужда нищо да прави вкъщи, да си почива, но тя не е свикнала така. Обаче не мога да я отуча да ми сгъва прането. Последния път даже и казах, че ме е срам да ми пипа гащите и тя вика, е, голяма работа, нали сме жени, ти как пипаш моите (тя като си тръгне и прибирам ако има нейни дрехи, така че е права).
Но не е изхвърляла гащи, защото поне аз вярвам, че не са стари, петносани и мухлясали (да не дава Господ!). Ако стигна до там да не мога да преценя, дано има някой около мен със здрав разум до се погрижи.
Така че, ако ги изхвърли, защото не са симпатични, ще ми стане криво, но няма да я изхвърля от вкъщи, разбира се.
Ако ги изхвърли, защото са стари и съсипани, може пак да ми стане криво, но ще си надделея над егото, ината и гордостта и ще и благодаря. Преди година и половина, в един труден за мен момент, опитна психоложка ми каза, че за мен проблема е горделивостта и това, че не приемам помощ, и че е време да стана по-смирена и да се науча да го правя. Та така, опитвам се, а гащите биха били не по-лоша причина за това, от всяка друга.
Между другото това лято, докато ни нямаше, свеки е почистила хладилник, кухня и е изхвърлила един плик с чубрица, защото го бяхме забравили отворен и е бил прашасал. Не ни е питала, апартаментът не е нейн, никога не е бил нейн, никога не е живяла там.
И касво трябваше да направя, да я изхвърля заради един плик със стара чубрица ли? Да се самоокайвам как личното ми пространство е поругано и осквернено?
Ковчезите нямат джобове, мили хора. Накрая може би може да вземем със себе си само спомените и молитвите на близките ни. Чубрици, гащи, чаршафи, калъфки, стари дрешки... никакво значение нямат, като ги няма хората.
Така че,  свеки може да изхвърля каквото иска, без сина си, че той ми е много ценен.

Една страница приказки, които нямат нищо общо с това, че аз лично, например не желая някой да ми пипа, подрежда или изхвърля нещата. Точка. Няма право и ако си го позволи вече няма да има достъп до дома ми. Дори майка ми не пипа, както аз не пипам нейните вещи. Просто е. Става дума за елементарно възпитание, не за друго. А кой, какво и къде няма да носи, няма никакво значение. Говорим за тук и сега. И човек, който не ми зачита личното пространство просто няма да ми е близък.

Е много ясно, че написаното от мен няма общо с теб. Ти попита за мен, моята свеки и моите гащи, не за теб, майка ти и вашите вещи.
Ти си решаваш на кого да даваш достъп до дома си и кого да изгониш. Едва ли се познаваме в реалния живот, така че това наистина не ме засяга.

Въпросът тук е в отношението. Жената ги е приела в дома си, подарила го на сина си, и снахата лее злоба по човек, който явно е пострадал, сигурно в депресия и дори не им спори, а казва каквото искат да правят.

Темата е "Да се оплачем от свекървите", а не "Каква добра снаха съм". Всяка жена може да дойде да се оплаче от свекърва си, без това да означава, че самата тя е перфектна.
И като си говорим за отношение - и свекървата можеше да каже "снахо, моля те, не изхвърляй повече неща от кухнята без да се посъветваш в мен", вместо да се фръцка и да се цупи като малко дете.

Всяка жена се оплаква и после всяка друга жена може да коментира, нали така. Свекървата тук не се е оплакала, но пък бива да влеем малко здрав разум, защо не.

А най-добре щеше да бъде, да не си дарява апартамента, ами да се погрижи за себе си и старините си. А синът ѝ да се изнесе и да си създава семейство и дом. И тогава девойката нямаше да се прави на малката стопанка на чужда къща, а щеше да си създава собствен ред. Безумно нахалство е да се натресеш някъде и да започнеш да изхвърляш чужди вещи. И свекървата е много разбрана и търпелива. Повечето свекърви не биха го търпяли това и девойката щеше да се намери от външната страна на вратата, къде със скандал, къде с тихо убеждаване на когото трябва.

Не винаги човек може да се погрижи за имоти и дарява на синове/дъщери. До тук явно всеки разбира дарението различно. Имам пример с дарена къща в крайградска зона, отчуждена през социализма и реституирана след 1990, в окаяно състояние, пропаднал покрив, дълго необитавана и зарязана от общината. Собствениците вече пенсионери, търсиха заеми, кредити да я възстановят, обаче не стана и я дариха на сина си да я оправя, те с право на ползване. Синът семеен с две деца и собствено жилище се оказа в ситуация да тегли кредит, първо да купи земята и после да я възстанови. Младите работят с добри доходи, току що изплатили собствен апартамент, снахата покрива почти на 100% разходите вкъщи, синът всичко за въпросната къща до най-дребното обзавеждане. Ходила съм на гости през уикендите, възрастните постоянно бяха сърдити за нещо, винаги недоволни, първите дума към всеки влязъл, ние дадохме, на сина, пък те неблагодарни, снахата, хахаа. Иначе си откараха дълги години на ремонтирано, чисто, платени данъци, сметки и вечно криви.

Затова или даваш или не. С това отстъпено пожизнено право на ползване, доста хора изгоряха с продадени впоследствие имоти барабар с тях, както и подобна на тази описана ситуация, в която младите се нанасят там и после се чудим за какво и на кого да се нацупим по-напред, като не сме мислили овреме.

Най-добре е, но жената се е грижила за болен човек. Това струва много пари, дори при уж безплатното здпавеопазване. Плюс, че едва ли при нова положение е могла да работи нещо добре платено, всички знаем как гледат работодателите на отсъствия.
Най-добре може би.е било да изхвърли болнияя си мъж, снахата  и сина си, да се погрижи за себе си и да живее щастливо сама като кукувица.
Ти хората ги изхвърляш по-лесно от носните кърпички, но имай предвид, че не са заменяеми като тях.

В моя случай никой не се нанесе, всеки си имаше собствен апартамент. Свекъра и свекървата бяха обезщетени с апартамент в близкия град заради отчуждената къща. Просто бяха принудени от обстоятелствата да дарят, с огромно нежелание на сина, за да възстанови имота. Ами младите го възстановиха по техни си виждания, имат деца, канят приятели да вземат въздух и барбекю през уикендите. И това не се възприе добре, макар, че сядаха на масата първи и започваха, как комунистите им взели имота. Всички им бяха виновни, имаха избор да си пият кафето в оправения двор и да си харчат пенсиите, ама не. Накрая синът ги помоли да си ходят в апартамента когато ще си събира приятели, колеги или да се види със семейството си на спокойствие. Най-големия майтап беше, че свекъра не даваше на децата да си берат ягоди от трите лехи🤣🤣🤣, превръщахме се в пъдари да овикваме децата. Не, че не сме донесли меса, зеленчуци, плодове, ама нашите калпазани искаха от свещенните недозрели ягоди от градината. Когато не става, не става.