Смешки от форума - 43

Че и дълбоко странна... Веднъж посрещахме приятелки на летището с ММ, той веднага им взе раниците да ги носи до колата, нищо особено, ръчен багаж. И двете после споделиха, че досега никой посрещач не им е вземал чантите да ги носи. А за мен е повече от нормално здрав прав мъж да носи 500 м две чанти!

Отзив за хотел Imperial Palace – ол инклузив с бонус чувство за оцеляване

Ако търсите приключение, в което да тествате границите на търпението си, сетивата си и имунната си система – поздравления! Току-що го открихте. Imperial Palace в Слънчев бряг е място, което ще ви остави с впечатления… макар и не от онези, които човек желае да отнесе от почивка.

Започвайки от първия контакт с рецепцията, се озовахме в нещо като „експресна версия“ на настаняване – гривна, ключ, махване с ръка и следващият, моля. Обяснения за ресторанти, плажове и останалите „удобства“? Само при поискване. Ако сте любители на играта escape room, ще се забавлявате, разгадавайки сами къде какво се намира.

Персоналът – млади ентусиасти от Централна Азия – изглежда преминава стаж по оцеляване в сферата на хотелиерството. За съжаление, езиковата бариера е по-висока от всяка от вълноломите на Слънчев бряг, което прави комуникацията с тях симпатична, но често безрезултатна пантомима.

Хигиената в хотела е… оригинална. Миризмата на канализация, носеща се из коридорите, придава на обстановката известен spa-ефект – нещо между серни бани и забравена общежитийна баня. В ресторанта чашите носят спомени от предишните гости, а приборите предлагат бонусно меню под формата на засъхнали остатъци.

Храната? О, тя е като репертоар на квартет, който знае само четири песни – пица (вечно сурова), пилешки крилца, ориз и спагети. От време на време готвачът решава да разчупи монотонността с нещо „специално“ – например риба, нарязана с хирургична точност, така че да стигне за половин полк. Ако сте гладни, трябва да сте и бързи – нова тава се появява през 20-30 минути, а порциите са строго дозирани. Ол инклузив, но с чувство за дисциплина.

Впечатляващи са и табелите на входа, гордо обявяващи колко килограма храна „гостите са изхвърлили“ предния ден. Човек остава с усещането, че присъства на морална лекция, а не на обяд. В този контекст, фактическата липса на храна се компенсира с обилна доза укор.

Баровете също предлагат преживяване. Повечето предлагат или само бира, или само безалкохолни – изборът е разнообразен, ако обичате да не избирате. Главният бар е пътуване в себе си – поне 20 минути чакане, след което бивате обслужени от барман, който сякаш се е заклел да тества личните ви граници на социална интеракция. Поръчка на две мастики може да предизвика реакция, достойна за стенд-ъп комедия, макар и от по-циничната.

Басейните? Те са открити леко хлорирани езера, в които филтри явно са пожелателен лукс. Слънчевите часове са строго регулирани – плуването след 18:00 е забранено, вероятно за да не смущава съня на хлорните кристали. А „фитнесът“ е малка стая с два уреда, в която се побират максимум 5 души с умерена доза оптимизъм.

В заключение – Imperial Palace е място, което оставя спомени. Само че не от онези, които бихте искали да разказвате с усмивка. Хотелът е странна смесица от бюрокрация, икономии и съветски дух на самообслужване, комбиниран с декор, който е виждал по-добри времена – вероятно преди 2008 г.

Ако все пак решите да го посетите – не забравяйте доброто си настроение и едно фенерче за търсене на храната. Ще ви трябва.

Тъжно е даже, не е за тази тема.

Доживях и за Памела Андерсен да има мъже, с които са само приятели.