"За рождения си ден МАРТЕНЧЕТО тортичка си има - то става на 1 година!"

Мерси,мерси ,дано да е станала и вкусна,утре ще я пробваме!

Прасенце,аз сам да яде му давам само солетка или бисквитка,солетката по-чистичко я хапва,ама след бисквитата става мазало...Пък представям си с друга храна какъв ще е резултата И аз знам,че трябва да им даваме,ама като знам какво чистене и миене ще падне после...

КатенцеН,пожелавам ти най-лекото и хубаво раждане!
И на Констанс също

Качих малко снимки в нашето албумче. Приятно гледане! ))

Тася, просто нямам думи за тортата   Направо отваряй цеха   А как стана Мечо Пух?

И ни днес харесахме тортата на Маги   От 100гр сладки една торта, като цирк. Много шарена и весела  

Герчо, много добра идея за темите   Така ще се опознаем наистина, а не само покрай децата  
Аз също си спомням с умиление за раждането и времето в болницата. То попринцип не беше толкова кушмарно   Единственото беше, че ме болеше доста след секциото, а аз се бях приготвила за друго от разказите на мамите преди мен. Но явно при всеки е различно. Иначе не се чувствах самотна и обръкана. Имаше две много свястни момичета в стаята с мен., мъжа ми идваше всеки ден по два пъти да ме види заедно със сестрам или бабата и дядото. И времето минаваше много бързо   Маги не натдаваше добре и се притеснявах, че ще ни задържат, но ни изписаха по график   Иначе най-ясния ми спомен е голямото ми учудване какъв вид имаше Маги, като я извадиха от корема   Беше тъмно лилава към индигово синьо с бяла мазна, като фон дьо тен "маска"   Изглеждаше просто УЖАСНО   Но на следващия ден, вече измита и приличаща на човек, беше много сладка и една мъничка. Сега си спомням с умиление, но тагава ми беше много объркано, като чувства. Очаквах с раждането да заобичам малкото човече, но чувствата ми бяха по-скоро хаотични и тревожни какво точно се случва   За това преди време ви казах, че съм безприкословно готова да обичам второ дете. Вече се "развих", като майка и знам как да посрещна следващото създание  

Много хубави торти наистина!Браво!
И аз имам снимка от 22.02.2006г.-денят на раждането на Яна.Ето:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=2365548
Тук мъжът ми ме снима рано сутринта,Станах да пишкам за пореден път и ми падна тапата.Уплаших се наистина,въпреки,че вече нямах търпение бебето да идва.Точно в този ден мъжът ми започваше нова работа и преди да тръгне ме снима,като ми каза:"Лежи и си почивай,само днес да не тръгнеш да раждаш,че няма да мога да дойда...".Целуна ме и тръгна.А Яна сякаш само това е чакала:)))))В 20.25 мин. я родих.Мислех да раждам с упойка,а всичко стана толкова бързо....а и лекарите сякаш ме замотаха....родих нормално,без упойка....въобще Яна ми проваляше план след план.)))Не съжалявам за това,чувствам се горда,че преживях това изпитание.Сега знам,че не боли чак толкова и ако раждам втори път,пак така ще родя.Янето беше бяло бебе...спомням си,че цяла вечер после говорих по телефона с роднини и приятели и им казвах колко е хубава.)))

Страхотна тема сте захванали
Тъкмо на време , че май са започнали да ми избледняват спомените.
Аз разбрах , че ще раждам секцио 10 дни преди термин.Много трудно избрах датата , защото знам , че е доста отговорно , когато насила му предизвикат раждането.И все пак , като ми казаха да избера между 20 и 23 март. , избрах 20-ти защото е по-скоро , а и ми се стори добре (кръгло число).Да , но мъжа ми като разбра , че това е последния ден от рибата (а свеки е ОВЕН ) и ме обвини , че нарочно не съм искала детето да е овен и разни такива..............стана ми много криво и се ужасих как цял живот ще ми го натяква.Но той после съжали за поведението си и ми се извини , а сега е много доволен , че си има Рибка
Самото раждане - притеснявах се от клизмата , и от зор , предната вечер така се "разстроих" , че след самата клизма , не изкарах почти нищо След това упойката в гръбнака ми беше много неприятна.Всъщност - това ми е най лошия спомен от цялата операция.После времето мина неусетно.Все ми се струваше , че бебето изплаква а то бил звука от аспирирането .В крайна сметка го разпознах-бебешкия плач.Винаги ще ми звучи в ушите.И аз първоначално се шашнах от лилавото бебе с бяла слуз , но като ми дадоха да си я цункам - се изпариха всички противоречиви чувства.Още тогава забелязах , че прилича на свекърва ми.И на другия ден като я взех да я храня -веднага си я познах.Беше доста черна , но то е било по-скоро жълто.За силните болки след операцията няма да говоря...............няма да забравя как се набирах по тръбите , за да стана от леглото.Сега не мога да се откъсна от детето си , а тогава - доакто я нахраня и бързах да я върна.Беше ме страх да остана по-дълго с нея.Даже не я бях виждала без памперс и се шегувах с майката до мен , че току виж у дома махна памперса и ........Я Пишка
Стана доста дълго , но като ми текна мисълта и едва се спрях.Понякога ми е криво , че не съм изпитала сладостта от истинско раждане , а след това се замислям , че май така стана по-добре.

Честит рожден ден на  Виктор, Даниел, Мартин, Ева, Андрей и Гергана!
  
Щастливо детство мили деца

Хайде и аз да разкажаза моето раждане,
на 24ти сутринта ми падна тапата, вечерта ми изтекоха водите и хайде в Шейново Отидох без никакви болки, имах контракции но не ги усещах, и така до 2 часа през нощта. Оттам като се почнаха едни болки сутринта към 10 вече виех по коридорите . Е такава болка няма, изобщо неможе да се опише. Една приятелка лежеше за задържане и през цялото време на болките ми седеше на един стол в коридора, а аз обикалях и и обяснявах как да ражда секцио, че много боли Иначе раждането ми беше доста весело, снимаха ме от телевизията идва някакъв зам.кмет на София, но не помня кои. Даваха ми цветя на масата в предродилна зала Абе смях, ама тогава не ми беше смешно въобще Родих го в 13.40, Много приятелки са ми казвали, че в момента в който родиш забравяш всякаква болка, невярвах, но наистина беше така....... Само като го видях и разбрах, че всичко е наред и можех пак да родя
Всичко в болницата беше добре, но после 20 дни в нас не бях на себе си, такава депресия ме тръшна, че чак невярвах какво правя и говоря. Постоянно ревях като магаре
Та незнам как ще е с второ, мога да родя 10 пъти независимо от болките, но първите дни в нас незнам как ще ги преживявам отново бяха кошмарни просто.
Много дълго стана извинявайте............Много се разчуствах

Мишел рожденика е голям бонбон, нмого ми хареса тортата, може ли да кажеш от къде е?
Тасинка страхотна торта

Лек ден

Добро утро , маминки !
Това го писах снощи но Стела заспа много рано и до 12 се буди като невидяла , искаше да е на нашето легло , да съм до нея и накрая го копирах и се сега ще го пейсна:
Тася , тортата е прекрасна , направо за снимка
Много е интересно и вълнуващо да ви чета за разжданията. Аз понеже разждах сецио и винаги ми е било интересно как и какво е усещането и емоциите при нормално разждане.  Бях със спинална упойка , но май доста ме бяха упоили и не си спомням някои неща. Само се сещам ,че по едно време си мисля : сега вече умирам , но не ме беше страх . Най - ясно се сещам как ми дадаха една бълшебно мека бузка да я целуна. Не я видях токущо извадена от корема , но за сметка на това мъжа ми я снимал няколко минути след това , както е още с пъпната връв , и омазана , докато я оправят. А като ме попитаха как ще се казава и аз " ми незнам " ( малко съм била ошашкана) и после " ми , Стела" .  И после като ми я донесоха спяща , с едни нацупени устнички ...още си спомням много ясно този първи миг. Беше прекрасна! Беше ми малко странно как така само преди няколко часа ми е била в корема и така изведнъж ми я донесоха , може би при нормално раждане всичко се приживява по реално , а пък при мен ми беше малко странно. И си мислих горкото , то нищо не е подозирало и сега така са го извадили от топлото и сигурно месетенце ( секциото ми беше планово 10-тина дена преди термина).
 Родих в 12 на обяд и вечерта в 10 ми помогнаха да стана , гледах да се раздвижвам и мисля че това помогна да се възстановя бързо . Но и мен ме беше налегнала една следродилна дересия , всичките вечери докато бяхме във болницата почти не спях мислих , плаках , абе бяха ми се насъбрали доста емоции и все си спомнях разни неща.
 Сега като я гледам колко е пораснала и как за една година е станала едно малко човече , знам че живот и здраве като му дойде времето ще си има едно малко слдако братче или сестриче.

Да не пропусна да честитя :
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ВИКТОР,ДАНИЕЛ,МАРТИН,ЕВА, АНДРЕЙ И ГЕРГАНА!!!!       
Да са много здрави , усмихнати и обичани деца!!!!   

 Хубава неделя от мен

Честит Рожден Ден на Гери,Ева,Вики,Дани,Марти и Андро       
да са много, много ,много щастливи      и много, много, много здрави     
да радват мама и тате   

милички днес мъж ми каза ,че вече съм доста далеч от прасенце и си смених името-сега съм 52 кг,даже почнах да се чудя да не съм болна нещо толкова отслабнах а ям 
аз преди бременноста бях 54-55 кг,като ме снимаха,като  фотомодел 53кг -никога не съм била по малко-
ще взема да ида при д-р Христова да си пусна и аз цитонамазка  а и искам да и поднеса цветя,че много съм и благодарна за прекрасното раждане

маминки а за гърдите-моите преди бяха средно големи,харесвах се-а сега са ,като раирани чорапи-толкова стрии няма целия китайски народ

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ДАНИ, ВИКТОР, ДАНИЕЛ, МАРТИН, ЕВА, АНДРЕЙ И ГЕРГАНА!!!!  ЗДРАВЕ, УСМИВКИ И БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО!



За раждането, какво да ви кажа - най-прекрасния момент в живота ми
Всичко започна една неделя сутринта, когато се събудих с леки болки в кръста и като отидох до тоалетна, видях, че ми е паднала тапата. Не се шашнах, защото бях чела, че от падането на тапата до раждането мойе да мине доста време...Закусвах, чистих, бре тия болки в кръста се усилват и са придружени с напъни (по-късно разбрах, че това са напъни). По някое време към обяд, реших, че е време да се кроотна, явно днес ще раждам Седнах и взех да си засичам контракциите - 7 мин. . Изчаках да станат на 5 и се обадих на лекаря си. Каза ми веднага да отивам в приемен кабинет, че той ще дойде възможно най-бързо. Изкъпах се, проверих багажа и поехме към Шейново. Там ме прегледаха - 2 см разкритие, регулярни контракции, дадоха ми нощница, целунах мъжа си за довиждане и поех към стаята. Това беше около 17ч. Качиха ме за запис и ехограф - всичко беше ок. После клизма, настаняване в стая....Казаха ми да си почивам, каква почивка, въобще не ме свърташе - обикалях коридорите, клечах и т.н. Към 19ч - преглед - 4см разкритие! Хайде, готова си! Обадих се на мъжа ми и му викам, "Хайде, ще раждам!", а той "Ама аз току що те оставих" Бяхме ангажирали ВИП зала за раждане за да присъства и той, влизам вътре и го гледам целия в зелено, накипрен кат хирург Вързаха ме на система на родилната маса, осцитоцин, буколизин и т.н. Ей тогава ме болеше, ама сега не мога да си спомня точно колко Устата ми беше ужасно пресъхнала от бусколизина и мъжа ми постоянно ми цвъркаше вода в устата...Към 21ч дойде анестезиолога с вълшебната упойка Ей тук ми беше малко трудничко да седя неподвижна, сгъната напред, по време на най-зверските контракции, та се наложи акушерката да ме хване в здравите си ръце Последваха 2 часа вицове и смешки По някое време ми спукаха мехура - зелени води, трябва да побързаме! Към 23ч казаха "Хайде! Напъвай!" (преди това акушерката ми беше обяснила как) Точно с три напъна усетих как бебо се плъзна от мен и го чух как изплака Беше 23.55ч. Всичко стана толкова бързо....Измиха го и ми дадоха да го гушна

Отнесоха го за да го измерят и пак го върнаха и го сложиха в едно креватче точно до главата ми.  Гледах го и не можех да повярвам, че това човече е част от мен Така си полежахме 2 часа един до друг, после Ники го заведоха в детското, а мама в стаята да поспи. Последваха няколко дни изпълнени с тревоги и притеснения, най-кошмарните дни в живота ми, но те не са за тук....

Ух,много хубаво ми стана от разказите ви ,мила майчета.
http://images14.snimka.bg/002367625-big.jpg  моя милост 6 дни преди да родя звяра.

Моите спомени от раждането са много живи все още и са много хубави. Като ме изписваха  се обьрнах и казах на акушерката,че ще се вьрна да родя втори и трети пьт,а тя се опули. Бях много спокойна. В предната темичка разказах за раждането на моя Марти. Всичко мина много бьрзо. В 8 пьрвата контракция,кьм 9,30 тапата. В 10,35 бяхме в болницата в 11,50 станах мама. КОшмара за мен беше после. По принцип тьрпя на болка,на студено,на всякакви гадости( само не и буболечки) ,но такава болка с нищо не мога да я сравня. Стенех и виках като че ли ме колят Акушерката седеше постоянно при мен и аз само я молех да ми даде нещо,а тя милата ми вика: Ми аз сьм ти дала" - " Дайте ми ощеееее". Просех за обезболяващи . Това бяха най-кошмарните ми 3 часа в целия ми живот Кьм 6 вечерта ми донесоха Марти. Един такьв беличьк и много красив,увит в пеленки и само главичката му се виждаше. И акушерката ме пита " Искаш ли да го гушенеш? " А аз: НЕ Ми страх ме беше. И толкова ме болеше ,че изобщо не се чувствах майка.

Ето го и моето сльнчице на около 15 минути живот.Тькмо са го показвали на татко му http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=2367686

Сега след 1 година мога да кажа,че болката е забравена и е останала само прекрсания спомен. Искам да дам живот на поне още едно сльнчице и да споделя радостта си ,вьпреки болката и тревогите.
Да са ни живи и здрави дечицата ,а на бьдещите мами пожелавам здрави бебчета и много щастие заедно.

  Виктор, Даниел, Мартин, Ева, Андрей и Гергана!Много щастливо и безгрижно детство да имат.Честито и на мамите!
Темата за раждането е много хубава.
Аз от мойто раждане имам само най-хубави спомени( не мога да кажа същото за бременноста).Беше планирано секцио и преди това броях дните и много се притеснявах.Но в самия ден,като отидохме сутринта в болницата и ме обзе някакво невероятно спокойствие-чак аз се учудих откъде ми дойде .Приеха ме,сложиха ми системи и си лежах известно време да си чакам реда,защото имаше няколко операции преди мен.После ми махнаха конеца,защото бях със серклаж.Това беше малко неприятно,но не чак толкова.После операцията мина бързо и безпроблемно.Докторите ми бяха приятели и си говорехме майтапи,анестезиолога ми четеше вицове,а една докторка ме снимаше още от приемането в болницата до завеждането в реанимацията.Тези снимки сега си ги гледам с голямо умиление.Никога няма да забравя момента,в който си видях малкото сладурче.Първо ми показаха че е момче,после го изкъпаха и го приведоха в по-приличен вид и ми го дадоха да си го гушна и целуна.Интересното е че тогава не знаех какви чувства да изпитвам,бях много объркана,но с всеки следващ ден любовта ми към това малко човече започна да расте все повече и повече и сега е безкрайна.Знаете за какво говоря.
Сега като се обърна назад и малко ми е мъчно че тази година мина толкова бързо,но все пак толкова много хубави неща са пред нас.Щастлива съм!

сега разгедах албумчето на Вики-много е сладък и хубав и морската торта разкошна-от къде е Мишел

Най-после да успея да се включа
Честит рожден ден на всички мъници! Да са живи здрави умни и  щастливи за радост на родителите си!
Честит празник и на вас мили майки, на патерица!
Пожелавам на всички ви ,поне още веднъж да изпитате щастиети да сте майка!
Отивам да чета и по-късно ще се разпиша пак 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ДАНИ И ВИКИ И ДРУГИТЕ МАЛКИ РОЖДЕНИЦИ ДНЕС!!!     

Мами, аз днес купих подаръчето за общия рожден ден  Взех нещо уж универсално, нали децата сами ще си ги харесват. Един комплект лодчици на Симба тойс  Аз си мислех, че водещата прави "ту-тууу", но се оказа, че само се въртят горните им части и "скърцат"  Но Маги се заигра, значи може да са интересни  Мами, с опаковките ли ще слагаме играчките в купа? Май ще е по-интересно да са самите играчки само 

Мами, много хубави снимки имате преди раждането  Аз имам много малко снимки, като бременна 
Калаза, как са ти я направили тази снимка веднага след раждането на Ники?

Честит празник на малките рожденници   
Много ми е приятно да влизам и да честитя всеки път   
На днешния ден миналата година си спомням Тася, че ми пусна смс за раждането на сина си и аз се разтреперих направо
Прасенце, т.е. вече Мила  аз имам същите наблюдения за себе си, цял живот съм поддържала фигурата си със строг режим, а след раждането на Бояна и аз "заковах" на 52, а хапвам. В моето моделско минало нормата ми за снимки беше 52, ама си бях 53-54 и за ангажимент имах двудневна диета, а сега 52 твърдо. Даже бях станала 50 по някое време, но лятото. Казаха ми, че било от регулиране на дейността на щитовидната жлеза, без претенции за достоверност.
Целувки