Ох , и аз искам да съм 50 кила, ама съм 100 
Майната му, ще отслабна все някога
Сега по актуалните теми.
Аз давам на Катя да си гризка разни бисквитки, свекито и дава солети и сухарче.Тя обаче иска да яде сама с лъжицата от купичката.Или в най-добрия случай да храни мен и изобще сме голям цирк
Гърне не съм взела още , а май трябва вече да опитаме.Тази седмица и това ще стане.
За рожденния и ден ще организирам и аз две партита, за бабите в сряда и за децата в събота. Пак ще стане лудница , ама ние обичаме купоните
Сега да ви се похваля,ч е снощи най-сетне успяхме да излезем на танци. Ходихме да хапнем първо и после на клуб с жива музика. Напяхме се , напихме се и се натанцувахме и днес нямам глас, за радост на домашните
И сега в изблик на нежност искам да ви кажа , че много ви обичам и много ми липсвате, но с тази работа и тези домашни ангажименти нямам почти никакво време за форума
Но се старая , когато мога поне да ви попрочета.
За ражданията друг път ще пиша, че стана много дълго.
Целувки на всички мами и бебчовци
Майната му, ще отслабна все някога
Сега по актуалните теми.
Аз давам на Катя да си гризка разни бисквитки, свекито и дава солети и сухарче.Тя обаче иска да яде сама с лъжицата от купичката.Или в най-добрия случай да храни мен и изобще сме голям цирк
Гърне не съм взела още , а май трябва вече да опитаме.Тази седмица и това ще стане.
За рожденния и ден ще организирам и аз две партита, за бабите в сряда и за децата в събота. Пак ще стане лудница , ама ние обичаме купоните
Сега да ви се похваля,ч е снощи най-сетне успяхме да излезем на танци. Ходихме да хапнем първо и после на клуб с жива музика. Напяхме се , напихме се и се натанцувахме и днес нямам глас, за радост на домашните
И сега в изблик на нежност искам да ви кажа , че много ви обичам и много ми липсвате, но с тази работа и тези домашни ангажименти нямам почти никакво време за форума
Но се старая , когато мога поне да ви попрочета.
За ражданията друг път ще пиша, че стана много дълго.
Целувки на всички мами и бебчовци
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на Даниел, Виктор, Мартин, Ева, Андрей и Гергана! 
е за техните майки
, после в къщи и оттам нататък лудницата. Не изпитвам никаква носталгия по раждането, но виж по малки бебета...вчера видях две близнета - момче и момиче, спинкаха си в количката на слънце, независимо, че Алис им крещеше до главата, направо сърцето ми се сви, идеше ми да ги открадна и не само тях, а всички малки бебчета, които виждам 
НА РОЖДЕННИЦИТЕ!!!Да са живи и здрави! 
ти си направо специалист! 
Сложиха ми окситоцин и почнаха контракциите. Не ме е боляло много, мислех даже че болката ще е доста по-силна. В 16,00 бях с пълно разкритие и влезнах в родилната. И за напъните не мога да кажа, че ме болеше. Питах ги след колко време ще излезне бебето и чаках с нетърпение. Казаха ми до 15 минути ще го видиш. И тогава всичко се обърка. Вики се заклещи и не излизаше. На мен ми стана лошо. Зави ми се свят и им казах, че ми е лошо. След това съм изпаднала в безсъзнание. Събудих се в 17,30. Всички доктори се бяха събрали над главата ми и ми викат - много ни изплаши. Вики я бяха извадили, аз имах кислородна маска на лицето, очите ми се затваряха и едвам успях да я видя малката принцеса. Тя спеше. Беше с едно бяло личице, едни извити митгли и едни сладки устенца. Никога няма да забравя този момент. Радвах се, че тя е добре и нищо и няма. След това ми я взеха и я видях отново след 3 дни. Тези 3 дни ми бяха най-тежките в живота - не заради безбройните шевове и огромната болка, която изпитвах от тях, не заради пукнатото ми ребро, защото ми бяха скачали по корема, за да я извадят, не заради това че припадах и неможех да си стоя на краката, а заради това че не можех да я видя.
