. въобще не беше от типа мъже, по които си падах по това време, а и никога не съм имала желание да живея с мъж - просто луди години и исках да си ги изживея. След това 2 години си живяхме - аз се изнасях всеки втори уикенд , защото не бях сигурна, че това е човека, с които искам да изкарам живота си. След 2 години връзка най-накрая реших и се оженихме през 2002ра. Нямах желание за бебе точно в този момент... Една колежка обаче забременя и беше в 4-ти месец на сватбата си и аз тайно завидях и му песнах смс, че искам бебе. Опитите започнаха същата вечер 
и бях супер нещастна, когато ми дойде. Бях сигурна, че на следващия месец ще стане, но.... минаха едни тежки 2 години и половина, през които мерех овулация, правех по 10 теста всеки месец и нищо!!!! Бъдещата детска стая беше превърната в склад за ненужни вещи и един китен ден аз започнах да я оправям! Изнесах всичко и даже носих едни тежки кашони с плочки... направих поредния тест за бременност един ден в офиса - 4ти юли и опа... 2 чертички! Дори не се зарадвах - след толкова време чакане всичко ми изглеждаше някак нереално... Не можех да повярвам - събрах си партакешите, запалих колата и хайде при една приятелка с 2 дечица - имаше някакво поверие, че първият човек, на които трябва да кажеш е майка с детенце за да е лека бременността. Та... безмълвна звъня на втарата и - подавам теста - тя вижда и почва да подскача, а аз седя като теле и гледам тъпо. Викнах таткото да ме прибере. На финала след 2 години и половина мечти как ще кажа на таткото му казах в колата на път за вкъщи - без никаква романтика или подобни... Последва една кошмарна бременност - супер лека, но аз съм си хипохондречка и лекаря ми се побърка с мен - през седмица на прегледи, че нещо ме боли, бебето не рита, и т.н. На финала изкарах на работа до петък на обяд, когато шефа ми ме изгони, че вече прекалявам и в понеделник след двудневен престои с моите паранои с планово секцио се роди иван. Смешото е, че аз до последно в 9-ти на бях решила как ще раждам и на финала си казах ако е февруарче - нормално, ако чака март - секцио. На 18 февруари почват яки контракции на 5 мин. Избръснах се, приготвих се и звъня през 2 мин на лекаря , а кума и един приятел рожденници с юбилей. Мъж ми стреснат не знае кво да правим. Казах му, че товарим сака и отиваме на парти и от партито по живо по здраво в Тина Киркова. та пийнах една чаша червено вино на първия рожден ден - контракциите станаха на 15-20 мин. Отидахме на втория и там една чаша и като се прибрахме спах като къпана - май на малкия му хареса виното и купона и се кротна. За самото секцио не мога да кажа нищо лошо - само дето ми вкараха един лакът в слънчевия сплит и когато успях да си нормализирам дишането малкия ревеше някъде по коридора без да го видя. Дали от нормализираното дишане или от радост ама ми стана едно топло и приятно.... После ми го донесаха, нацелувах го и го отнесаха при татко му, които междувременно беше отишъл да пуши та го видя чак на следващия ден. Дет се вика добре, че агитката отвън беше голяма, че сигурно акушерката щеше да е в шах ако нямаше никой навън , а аз исках само аз и мъж ми да отидем ... Болките в реанимацията не бяха силни и след лек скандал, че не искам инжекции почнаха да ми пускат нещо през система. На следващия ден се раздвижих и цял ден обикалях коридорите и се грижех за бебето. Изобщо леко мина и 10 бебета да имам и 10-те със секцио ще ги родя - чудесни спомени просто. разказ 2 в 1, като ме няма от 2-ра страница - едвам ви изчетах.. За иван - аз му капвам само физиологичен разтвор, ама ще видим докога....
тъкмо се чудехме къде си-честити ходещи крачета на бебко Иван 
аз само за забременяването писах а вие и за запознанството 
на 17 февруари,разбира се нае мен
)-разкарах и двамата(единия читател )но и аз почнах да се влюбвам в мъж ми(той не е първата ми серьозна връзка,но е първия човек,който обичам),излизахме 9 месеца преди той да ми предложи брак-приех с любов, но решихме да изчакаме до дипломирането ми и избрахме 22 юни 2002 за датата
наистина нещо близнашко трябва да има в мъжа ти-я Венера,я Марса му да е здрав ,весел и много ,много щастлив 
Алекс трети ден е на антибиотик и трети ден с температура. Днес след обяд ще ходиме на лекар или да ни изписват още някъкви лекарства или да сменят антибиотика ,че аман вече. Всъшност някъкво подобрение има защото първата вечер беше над 40 градуса и не се сваляше с нищо под 39 / Втората пак беше към 40 ,но за по половин един час стигахме и до 37 а тази нощт май най много 39 е вдигал и то на 2 пъти за по 1 час през друготот време нямаше. Дано днес да спре съвсем ,че се измъчи горкия нищо ,че е само по определен маршрут . На всичкото отгоре аз с моите говорни дефекти не мога да казвам р и л и си мислех, че и той няма да може, ама л-то му е перфектно. Продължава с неговото гъл-гъл като даваджана с ракия и сега като ме питат казва ли някакви думички и е много смешно - казвам им на хората само гъл-гъл и азла и аз както го произнасям и умират да се хилят, ама детето си се оправя. Започна и едно ъ-ъ-ъ като иска нещо и едно ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ като не го получи. Абе смях в залата. то верно, че мъжете не могат да правят 2 неща едновременно, ама чак пък толкова . На всичкото отгоре като има една секунда невнимание и бързо хваща кучето за ушите, търка си челото в кучето и креши ааааааааааааааааааа, като го издърпам започва един кански смях с глас, че пак е успял. Абе кво да ви разказвам - като маймунче е просто. На две ръце никога не е успявал да прави нито една крачка, а сега ходи уверено за един пръст - много странно. Явно му е дошло времето и без да му показвам. И още по-странно е, че няма желание да го разхождам и иси е самодостатъчен във всяко отношение. Ползва си уокъра на чико за дълъг път и така примерно като прави патешествия по коридора ... като се пуска сам прави ситни крачици като балерина, а като го накарам да ходи с мен прави едни големи като маршируване... може да казва мама ама незнам защо така ме дразни /
егати откачената дума ама той казва ,,тида,, но интонацията е убийствена няма как да не го разбереш много гадно това с температурата-стискам палци да минава 
, но той замина за 6 месеца за Белгия 
, едни луди телефонни разговори и луди сметки след тях, за ужас на мама и тате След като всички около нас се изпожениха и си родиха дечица и ние да не останеме по-назад юли 2005г се оженихме и веднага забременях, и мъжо ме обяви за луда, че неможе да стане от първия път, но стана на морето 
Много ми харесаха всички. Миналата година не успях да празнувам 30та си годишнина, но сега ще празнувам подобаващо 
отзивите са същите 
Готвим се за голям празник,да видим как ще се получи.