Спестявате или си правите всекидневието по-уютно?

 
По-важен ми е ежедневния комфорт. Предпочитам да си живея 365 дни в хубава обстановка, спокойно и без лишения, отколкото само 10 от тях.

И при мен е така. В момента, в който реша здраво да спестявам, изведнъж ми секват всички приходи. Който иска да вярва. Махна ли с ръка на парите - пак се появяват. Това са енергии, нямам друго обяснение. Затова съм се зарекла да не мисля повече за спестяване и затягане на фнансовата дисциплина и всичко си е ОК. Животът е кратък. Отивайки си от него, никой не отнася нищо със себе си.

Съгласна съм. При нас се редуваха жилище с миялна и жилище без миялна. И в двата случая миялната не беше въпрос на избор. В първия случай квартирата така се предлагаше, заедно с миялна, във втория бившата собственичка ни продаде жилището с миялна. В жилището помежду тях, когато миех на ръка, не ми е липсвала машината, макар че вече знаех какво представлява. Ако тази машина, която сега ни е завещана, се счупи, пари за нова няма да дам. И без това и сега мия понякога на ръка, ако не са кой знае колко съдовете в мивката. Напоследък пък го правя по-често заради глобалното затопляне - да се чувствам по-малко виновна. Ако не беше забранено в комплекса ни, и дрехи щях да простирам на терасата и да не ползвам сушилня, че и тя е виновна за това дередже, на което сме днес.

офф - представям си какво ще стане, ако в нашия квартал забранят простирането по терасите - масови граждански протести в защита на изконното право да просваш мокри гащи къде искаш, даже в градинките пред блоковете 

Чета ви мненията и си мисля, аз ли съм толкова различна,че не ме блазнят материалните неща.Винаги съм искала да инвестирам в приятни изживявания,те са тези ,които,,ми сгряват душичката''когато ми е тъжно и изморено.В кухнята печката и пералнята са почти набори на децата ми,(а те никак не са малки !)но още ми вършат работа ,трябва ли да ги изхвърля за да си купя нови???Миялна и сушилна нямам ,но и не изпитвам необходимост от тях.Кабелната телевизия  я спряхме преди няколко години за малко,уж временно,но открихме ,че спокойно можем и без нея.Въпреки ,че имаме във всяка стая телевизор съм твърдо против непрекъснато да ми дудне нещо,,за фон"Обзавеждането и на другите стаи също ми е по на доста години ,но това никак не ме притеснява.Домашния телефон(БТК)отдавна го спряхме ,защото не ни е необходим,всички имаме мобилни.Друг е въпроса ,че моят мобилен телефон е доста стар модел ,но съм си свикнала с него и нямам нужда от нов.Имаме един стационарен компютър и три лаптопа,което пък за някои хора е странно.Храним се когато имаме възможност в къщи с домашно приготвена храна,никога не сме били чревоугодници(нека на някой тази дума не прозвучи обидно).Тази зима почти не сме включвали отопление(ток и газ)беше ни добре и така.Доходите ни на фона на споменатите във форума не са високи(трицифрено число)но стигат да покриват нуждите ни и ни остават за удоволствия.А  за нас удоволствие е да пътуваме ,да четем и да купуваме книги ,да идем на кино и театър.Пак не искам да засегна някой ,но предпочитам да се лиша дори съзнателно от нещо материално,но да видим и изживеем нещо приятно.Другото за мен е вещомания и еснафщина

Това обаче е такава болезнена истина, че който не го е изпитал, той не може да го разбере изобщо и затова предпочита екскурзията.

Аз не мога да разбера, как ще прекарвам живота си в мизерия (умишлено), за да мога да отида на една пак мизерна екскурзия и после пак мизерия?!? Верно, не е лошо да се пести защото в живота всичко става и ако няма от къде да си помогнеш е лошо, но това не го разбирам! Ние не можем да скътаме кьорав лев, всичко отива до дупка, което също не е правилно, но да стоиш на студено и да се лишаваш от елементарни неща е меко казано тъпо. Ще мизерстваш известно време , а живота си тече и един ден ще осъзнаеш, че  си отиваш, а от живота си видял само мизерия и то по собствено желание! 

въпросът е сложен, комплициран и субективен.
За едни комфорта е един, за други - друг.
Едни обичат лъскави и чисти вещи, други; маунтбайк, почивка в чужбина и т.н, без това да им е самоцел, разбира се.
Тъй, че еднозначен отговор няма.

Опитваме се да балансираме между двете. Сменяме вещите си когато се наложи, а не и защото им е минала модата или е излязло нещо по-ново (например имаме нормален фотоапарат, без тенденция засега да го сменяме за цифров). Живеем със заплати, а хонорарите отиват по направление - или екскурзия, или голяма покупка.
Но да си сменя дограмата, без да отида на почивка, не би ми минало и през ума...