Как да отгледам възпитано дете?

Щастието не е в даването на всичко, защото ако днес  играчките са за относително дребни пари, утре става страшно. И често се сещам от психологията, че проблема не е детето, а родителите.
Учим години наред какво ли не, но колко родителите са прочели как да възпитават детето си, както казва една психоложка или повтарят същия модел или противоположността. Няма перфектен родител, но когато прочетеш няколко книги, когато изслушаш няколко видеа, ще реагираш по-осъзнато и ще знаеш, защо детето ти минава през такъв период, как да реагираш, защо трябва да си мериш всяка приказка, защото думата на родителя е мощна програма, която остава следи за цял живот. Да кажеш, че ситуацията е глупава, а не че детето ти е глупаво, да не сравняваш детето си с никого, защото това не носи нищо, няма смисъл, но е жестоко смачкващо за цял живот, това сравняване и куп неща, който са се превърнали в "норма", но са абсолютно неправилни. И когато човек прочете повече по въпроса, не го прави. Реакция според ситуацията, а не според настроението. Чети, това ще те промени теб и ще ти помогне да общуваш и възпитаваш детето си по-добре.

Хубави съвети има и хубави книги са препоръчани. Да добавя още една - "Най-щастливото дете" от Харви Карп. Има много практични съвети точно за тази възраст, както и много идеи как времето с детето да е по-приятно

Нервната система на децата тепърва се доизгражда. Още не могат да се справят с емоциите, нови и непознати за тях са, и затова реагират толкова бурно за глупости. Относно играчките, спрете даването им ежедневно, защото после вие ще се заринете до ушите и ще се чудите какво да правите

Както вече са ви казали детската нервна система е незряла и тепърва се оформя. И вие, родителите я формирате. Ще реве, дете е, така се изразява. Вчера е пускал играчки в бирата, а днес не може, я да ревна и ще ми дадат. Или пък, яяя сега ми дойде на акъла да пускам играчки в на тате бирата, якооо. Децата не знаят кое е правилно и кое не, кое може и кое не, кое е опасно и кое не. Вие ги учите, с пример, показване, забрани, ако трябва и наказания. Някои деца се учат с ревове  и тръшкане, пробват границите ежедневно и вие като родители трябва ясно да поставите правила и да ги спазвате. И детето ще свикне и ще се научи да ви следва, и да, ще спре да реве. Е, в началото ще реве още повече, но това е част от процеса на научаване.

По повод примера с бирата, какво очаквате, да каже да добре няма да пускам играчки в чашата. Важно е да му се отвлича вниманието с нещо друго, виж това, ела да ви нещо....и ситуацията минава, без дълбаене, разбиране и т.н.

Моят глезльо пък изпада в истерия защото не му позволявам да полива с вода проходилката на сестра си. Понякога правя компромис, защото изпусна ли си аз нервите става страшно - и той крещи като обезумял, таткото пък ще стовари вината на мен, защото АЗ губя самообладание и го "разревавам" още повече, сестричката и тя прихваща и ще почне да писка. При мен говорим за наистина особен случай, нещо като описания случай в темата, но в пъти по-тежък бебешки пубертет. В критични случаи сме си позволявали и леко тупване по задните части, но честно казано няма смисъл, нищо не се променя, колкото сме по-строги, по-ЗЛЕ става. Животът с две годишно е истинско предизвикателство.

Вижте това са нормални неща при  децато, да не кажа при всички. Ако днес разрешаване, утре не объркване детето, защото детето не знае кое е правилно, кое не. И закво да сте виновна, нека мъжът ви да реши ситуацията тогава. Аз чета много психология, педагогика от години. В тази ситуация ясно бих казала не и стоп, но щом иска да полива има начини това да стане в банята, в кухнята на чешмата. Сещам се как моето дете си играеше дълго на чешмата в кухнята, запушвах мивката, различни чашки, налий тук, сега тук, после де отдръпвам за да си доразвие само играта. Потупването не е решение, детето съмсем не разбира това. До 7 г. няма логика, аз ще налея, ще се изцапам, мама трябва да чисти...и т.н. то учи чрез преживяното, обаче когато един път е така, после така детето не само се обърква, но и границата се размива. Леко разтърсване и стоп, ще помогне повече, защото е доказано, че децата ако ще и 100 пъти да повторите не чуват. В Монтесори ако е тъмно практикуват загасване и запалване на лампата за секунди е тихо. Има куп подходи, но няма как да стигнете сама до тях, възпитание на проба, грешка е масовия модел. С правилен подход от ваша страна ще живеете много по-спокойно. Освен това ролята на бащата, не да ви вменява вина на майката, а да въдворява ред, майката във възипитването е мекотата, а бащата границите и тези роли са много важни.

Ето една страхотна поредица, ако.изгледате повечето епизоди ще видите и ще усетите подхода й при деца на вясакаква възраст, та дори и при деца увреждания.

https://youtu.be/XEyAnz3oxko?si=8z55yVWZBdmkPQel

Дъщеря ми пробва да се тръшка и да реве на площадката.Точно на тази възраст беше-2годишна.
Хванах я за ръката и се прибрахме.Втори път се случи-пак така подходих.Тръгнахме си.Трети път нямаше.

За играчките-не купувайте безразборно.Някои играчки могат да бъдат и опасни.Това го казвам от личен опит.

Освен това прекалено много играчки разсейват детето,претоварват го психически ,трудно му е да избере с какво да играе,вниманието му не се задържа ,не ги цени и не е грижовно към тях.

Има образователни играчки,които са много полезни.

Помагайте на детето да развива нови умения и знания.
Добре е да установите ясни и последователни правила и граници.
Дисциплината е важна за развиването на чувство за отговорност и самоконтрол.
Важно е също да се говори на детето,да се обяснява,да се показва...Личният пример също е от значение.Децата учат много от поведението на родителите си.
Насърчавайте положителното му поведение.Похвалете го ,когато заслужава.

За случката с бирата на таткото-трябва да разбере защо не бива да прави така.
И да има някакво подходящо занимание така,че изобщо да не се сети да пуска играчки в чашата на тате.

Насърчавайте го да се социализира,да развива отношения с други деца.

Спазвайте някакъв режим.
Ако детето е преуморено,то става раздразнително.

Някой назад беше писал, че сте закъснели, а аз ще ви успокоя, че не сте.
Синът ми имаше много труден период 2-3.5г, който беше съчетан и със забавяне в проговарянето, което от своя страна резултираше в страхотни кризи.
В най-тежките епизоди, се е случвало детето да посяга да удря, хапе или рита.
Виждам, че са ви препоръчали доста книги, но аз ще добавя да търсите информация и по чуждестранни форуми и да се фокусирате върху литература от последните години.
При синът ми се бяхме консултурали със специалист, работихме и с логопед и въпреки съветите им, които смятам, че бяха съвсем адекватни и често давани, напредъкът беше много труден.
Решението при нас се оказа кратък откъс от непозната за мен книга "The Explosive Child", която една майка беше пуснала в MumsNet ( това е английски форум, подобен на БгМама като идея). За около 2-3 седмици поведението на синът ми коренно се промени, че даже и почна да говори по-спокойко и по-свободно. Но той вече беше на 4г, когато започнахме да го прилагаме.
Откакто хвана идеята пак се случва да изпада в лошо настроение, но много бързо се коригира и от вече близо половин година сме нямали проблеми с удряне, хапане и тнт.
При вас за 2г предполагам ще действат различни техники.
И да, наистина спрете с изненадите и играчките всеки ден. Но не просто отказвайте, а обяснявайте с прости и кратки изречения защо не може.

И аз съм майка с подобен проблем и търся решение. Аз за съжаление нямам никакъв авторитет пред сина ми, колкото и да се опитвам да го прилагам, таткото също.
И строго и с добро подхождаме, но става по-лошо и вече не търпи забележка дори, винаги трябва да става каквото иска, има ли забрана, изпада в неутешима истерия. Всички вкъщи сме стресирани, а аз само до преди няколко месеца не вярвах, че има бебешки пубертет и може да е нещо толкова тежко като ситуация.
И моят мисли подобни глупости, разлива, пръска с вода, иска да се катери по мебели, да отваря и разхвърля шкафове и т.н. и не ме отразява изобщо когато искам да му отвлека вниманието с някаква игра или друго и не го интересува нито какво му казвам, нито защо му забраняваме дадено нещо. За ясла ще чакаме до септември и дотогава Бог да ни е на помощ, а наистина за децата е най-добре да са сред деца и да играят подходящи игри, защото сякаш сред възрастните им доскучава и започват да се изнервят, да предизвикват възрастния като правят бели, ей така от скука, а и вкъщи не е детска площадка, има опасни места, уреди, затова след две е по-добре детето да е повече време в подходяща и пригодена среда - ясла/градина, детска площадка.

theblondeambition96, ти наистина ли си педагог? Вярно, че обущарят ходи със скъсани обувки и нерядко учители имат невъзпитани деца, но поне детска психология трябва да си учила и да не се изненадваш от нормалните етапи в детското развитие. За отказа ти да възпитаваш пък думи нямам...

Отказ ли? То само аз го възпитавам това дете и му налагам (или поне се опитвам) някакви граници. Таткото напада мен като се скарам на детето, ама иначе само стои, пуши си цигарите и мърмори как било лигаво, дядовците му били виновни. А колкото до професията ми, аз съм работила с много по-големи деца, тийнейджъри, не в ясли и градини. Единствените ми примери през годините бяха роднински деца, които бяха пълна противоположност на моето! А родителите им даже не съм забелязвала да имат кой знае какъв тайнствен подход, просто нормални родители като всички и нормални грижи и възпитание.

Да де, да де...

При синът ми техниката с разсейването не проработи, въпреки че тя беше най тиражирана и от логопеда и от педагога в градината ни.
Пробвахме и карти с емоции, които ни препоръча една псохоложка, но не му бяха интересни и не си задържаше вниманието.
Това, което сработи в нашият случай е да му помогнем да разпознава чувството в конкретната ситуация. Например:

"Ядосан си, защото ти падна кулата от кубчета ли?"
"Скучно ти е, защото не можеш да решиш какво да правиш/на какво да играеш"
"Скучно ти е в къщи ли? Излиза ли ти се навън" (това само ако реално имам възможност наистина да го изведа).

Той вече е на 4.5г и започна и сам да си казва "Ядосан съм защото....; Скучно ми е защото....". Още не може сам да намери решение за много ситуации, ама поне вече се ориентира какво му е 🤣

Намерете начин детето ви да изразходва енергия. Да, виждам, че е малко, но според мен има доста енергия, която излива вкъщи. Вижте и какво яде - да не прекалявате със сладкото, защото някои деца подивяват от него. Това го пиша от опит с моя близка приятелка - не от личен опит.