Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

Между другото, в момента повечето мъже в България се утрепват от безмислен труд. Бачкат по 9-10 часа, 6 дни в седмицата за мизерна заплата от типа на 1000-1200 евро.
Във връзка с темата. С това свободно време и тези финанси имат средства да излязат със жена 1 път месечно и съвсем естествено, умират от яд, ако не им пусне веднага, защото ще трябва да продължат с Мара Петопръстова и следващия месец.

По ирония на съдбата тази неделя прекарах с дама, която живее с майка си и сестра си (32г).
Какво забелязах - симпатяга, добри обноски, но твърде изнежена, срамежлива, мързеливичка. Определено майката върши всичко вкъщи и й е комфортно там. Може би майката също така е и по-авторитарна, защото забелязах дефицит на свободно мислене. Определено далеч от мечтата на всеки мъж.

Рокстар, какво значи безсмислен труд? Тя средната заплата за страната е 1000 евра, малко или много, мнозинството българи ще гледат семейство с тези пари.

Важи и за много жени в България и не бива да е повод за надсмиване.

За мен всичко е до характер. Ако си с по-независим, дали живееш или не с родител, ти взимаш решения, действаш, не чакаш, не търсиш одобрение и разрешение. Ако си с по-мекушав, оставяш се на течение/родител/обстоятелства/мързел и ставаш зависим от тях.

А като се живее с родители, какъв характер трябва да се прояви? Очаква се да сте с близки, ако не и еднакви виждания, а не да проявявате някакъв уникален, невероятен характер (което ми се чини, че се ползва за евфемизъм на налагане на собственото мнение, защото, нали, ние сме велики, а другите са тъпички и не разбират).

На мен твоя коментар ми прозвуча като "Момичето е свикнало да живее комфортно и спокойно, а аз не предлагам такива условия, следователно съм незаинтересован".

Не в надсмиване. Просто факти, които донякъде обясняват кофти обстановката със срещите.
Който има малко акъл, ще измисли поне как да работи малко по-малко, за да има повече свободно време за същите пари.
Разбира се, който има повече акъл ще измисли как да изкарва повече пари срещу повече свободно време.

А пък като проявим "характер", мъжете бягат...

Всъщност точно обратното, аз също си търся комфорта и спокойствието. Но също ценя независимостта и отговорностите към себе си. Срещата не е беше с интимен характер, но и да беше, не съм склонен да осиновявам възрастни. За мен ако си на 25+ и да продължиш живееш с родители е оправдано само ако те имат здравословни проблеми или ако не можеш да изплуваш финансово. Иначе си просто едно пораснало дете, което не е изпитало света на възрастните, независимо от пола. Пиша дете, дори не тинейджър.

Ами значи и ти мислиш, като него. В живота винаги е така. Ако много искаш нещо, повече от другия, ти си човекът с компромисите.  Ако си прагматичен човек, като не си доволен, или си заявяваш исканията, ако прецениш, че няма какво да губиш, или си налягаш парцалите, ако не искаш да рискуваш последствията евентуално да не ти харесат.

Сменя те, защото може. Ти, ако не си доволна и мислиш, че можеш да го смениш с по-добър, щеше да го направиш. Нямаше да чакаш да те разкара. Разбира се, въпросът понякога не е в реалните възможности на пазара, а в страха и неувереността да рискуваш да потърсиш нещо по-добро, ако не изпитваш сигурност, че има такова баш за тебе.

Rockstar, не че нещо, ама мислиш ли, че възможностите са безгранични за изкарване на повече пари за по-малко работа? Ти самата успяваш ли, или не става само с мислене?

кукумицинка, да има възможности.
Щом жените го можем и те го могат.
Хайде стига сте ги галели с перце тия мъже.
Значи аз мога да имам няколко дипломи, да си скъсвам задника, за да постигна нещо пък той не можел така ли?!
Те от вкъщи така ги учат - мама да му сготви, мама да му изглади дрешките и после като не намери заместник на майка си дето и да работи като кон и да изкарва и достатъчно пари ревът е голям.

Значи много правилно съм те разбрала. Искаш си домашната прислужница и сгодна женица, която да не ти разваля спокойствието. Приемаме за истината думите ти, че момичето е мързеливо - не ти трябва такава, защото ще трябва да поемаш домашни задължения, а ти не предлагаш такива условия. Кое е обратното?

Тук съм съгласен с теб. Забелязвам, че младите мъже сякаш нямат интерес към жените и палачинката се обръща, като известна вина за това виждам в жените. Напъват се да се покажат равностойни, но така сами си вредят.

Бе молА ти се бе. Трудно било да задържаш западен мъж. Тук мила ти и аз сме мъжа, те са бетер дървета от евроатлантическия пол, на 4тата година от емиграцията вече сме с отворени очи но е късно вече, вързали са ни с деца…

Че един мъж е бил надежден/ненадежден, добър/лош, стабилен/нестабилен Може да се каже чак след поне десетилетие връзка. В началото повечето мъже се стараят. Същото със жените. Жените сме доста внимателни с избора си, но половината бракове завършват с развод. Хората не седим едни и същи.

Къде видя да приравнявам трудолюбие с пари? Не са едно и също, но парите доста компенсират липсата на трудолюбие. Нито родителите ми, нито свекърите, нито ММ, нито самата аз сме особено трудолюбиви. Ето, че с ММ сме над четвърт век заедно и без особени драми. Познавам много трудолюбиви мъже, чиито жени ги шитнаха за да идат с някой по-сладкодумен, примерно. Други изобщо не можеха да излизат с жена поради липса на време и останаха без семейство.

Темата пак се превръща в обсъждане на желан модел на съжителство, а всъщност е зададен конкретен въпрос, който няма общо със семеен живот. Въпросните дами изобщо не стигат до сериозна връзка.

Източноевропейките може и да сме маймуни, но сме доста търсени на западните пазари. И да не успеем да задържим мъжа, поне издръжките са прилични, а не като в Източна Европа. Във Франция най-ниската бракоразводност имат двойките от мъж французин и жена арабка, родена тук. 6% vs 50% за общото население. Арабката хич не е еманципирана и трудно ще иде да пои и храни мъж, още повече в 90% от случаите живее у родителите си до брака. И пак са търсени за съпруги.

Източноевропейска еманципация не ща. И с пари да ми я дават, я връщам. От дете забелязах, че източноевропейката бачка като кон в къщи и носи торбите, дори когато е по-платена от мъжа си. След 10г брак и 2 деца повечето 30г мязаха на лелки. И мъжете им пак с претенции и недоволни.

Поне 100 българи са ми казвали, че искат партньорка, да му е опора. Еми аз мъже не подпирам. Живеейки сама пестях повече, отколкото жените на въпросните и без да готвя и домакинствам всеки ден.

И аз приключих с еманципацията, Неве. Ако някога пак съмс мъж,то тойще трябва да е МЪЖ,а аз Жената. Да ме глези,да ме подкрепя, да планира, да ме вози, да организира, да ми купува подаръци, да ми плаща, да ме води по екскурзии, които той е организирал и тн. Пък аз... аз просто ще съм красива и послушна и ще казвам "добре, мило, ще дойда на Малдивите с теб"
За всичко останало съм не мерси, аз исама мога да съм си мъж

Нямам против да организирам почивката ни, не мисля че той ще покрие моите изисквания. Той само да даде една кредитна картичка с достатъчен лимит.