Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

  • 28 880
  • 895
  •   1
Отговори
# 855
  • Мнения: X
Черна станция, не е точно така. Едно е да се мотаеш с колеги след лекции или да имаме уговорени излизания, друго е някой да ти чукне на вратата в общака дали имаш сол и да те покани на горния етаж след 15 минути на купон, ако нямаш друга работа. Аз в университета се учудвах хората на общежитие колко контакти бяха създали сред другите специалности само от факта, че в ежедневието си им се налагаше да се запознават с хора покрай техни познати. На някои тези контакти после им бяха полезни в професионален аспект, а много хора се и изпожениха покрай тези познанства след завършване.

Отделно си е мини казармичка за лигли и лигльовци - да свикнеш с минимализъм и да споделяш пространство с друг човек. В темата си личат примерите, които на по 40г. живеят още при родителите си, защото не са свикнали да толерират липса на комфорт или съжителство с човек извън семейството си.

Тук се съгласявам с Tanya Valcheva.

# 856
  • София
  • Мнения: 37 861
Аааа, не било пирони, а юргани.
Значи, от чужбинската квартирка, пращаш децата в мизерията, щото яко било.

Аз колко съм спала по общежития, някакви станции, КАЗАРМИ - няма друг такъв сигурно.
И благината на топлата вода и чистите чаршафи я нямаше никъде, освен вкъщи.
Соре.

# 857
  • Мнения: 1 465
То и живелите по общежития, не всички сме били нон стоп по купони. Не разбрах много от студентски живот, бях във втори курс като майка ми се разболя от рак на мозъка, все гледах да си събера лекциите в два-три дни и да съм до нея в различните болници. После като почина бях изпаднала в някаква депресия и не ми се излизаше особено. След това приеха и сестра ми студентка, парите 90 те години не стигаха до никъде, практика беше да работиш някъде без договор и после да не ти платят. Само по едни кафета през деня, дето съм ходила и безплатни разходки. Но пък не съм живяла в мизерни стаи в общежията, прилични си бяха и не ми е било проблем да пера на ръка, да готвя на малкото котлонче, да сменя бушона. Най-много излизах и купонясвах, след като се прибрах в родния си град и започнах работа. Получавах прилични пари, никой не ме е ограничавал кога ще изляза и кога ще се прибера. В града имаше много млади хора тогава, имаше къде да се иде и какво да се прави. Ходех и доста често до София и се срещах с приятелките от студентските години, понякога и с преспиване и посетих повече места в София като работеща в друг град, в сравнение със студентските ми години. А и друго е самочувствието, когато отидеш с пари и можеш да отидеш, където пожелаеш, а не да имаш бюджет за едно кино веднъж на два месеца например.

# 858
  • Мнения: 8 256
Не ги пращам в мизерия, не разбирам защо постоянно се асоциира живота извън бащиния дом с мизерия. Аз имах добра стипендия за чужбина, но ако нямах избор щях да живея на общежитие - то също беше много хубаво споделено само от 2мя с обща кухня, просто локацията не ми беше удобна).
И темата е за 30 г хора живеещи с родители от самото начало, а не за студенти. Някак се извърта към студенти или към личния живот на Ариел.

# 859
  • София
  • Мнения: 37 861
Защото общежитие е еманация на мизерията, затова.
Замазваха някои, ремонтираха уж, подмяна на инсталации, саниране и в крайна сметка са за смях в групите за студентски град.
Бягат и се събират по 2-3 да плащат квартира.

Таня, тук кухня няма. Ако имаш самостоятелна баня е лукс. Па и да тече топла вода… цар! Joy

# 860
  • София
  • Мнения: 22 594
Ти го извъртя, като включи приятелките ти на по 18, които са се изнесли и са започнали самостоятелния си живот. И всеки път, когато нямаш аргументи, пишеш второто си изречение - ама тя темата е за 30- годишните. Еми, айде, придържай се към нея, вместо да проповядваш цял живот под наем (сега да не кажеш, че не си, защото ще ти го копирам от вчера).

# 861
  • Пловдив
  • Мнения: 27 403
Защото общежитие е еманация на мизерията, затова.
Замазваха някои, ремонтираха уж, подмяна на инсталации, саниране и в крайна сметка са за смях в групите за студентски град.
Бягат и се събират по 2-3 да плащат квартира.

Таня, тук кухня няма. Ако имаш самостоятелна баня е лукс. Па и да тече топла вода… цар! Joy
Е хайде де, и аз съм живяла в Студентски град. Беше топло и имаше топла вода. Е, чакаш я да изтече до топлата, но си имаше. Аз живеех в стая двойка. Моята беше добре - главно заради баща ми, който доста поремонтира. Имахме малък хладилник (мой), малка печка с фурна (на съквартирантката), телевизор с кабелна, бюро с компютър за всяка (компютрите си бяха наши). Признавам - имаше хебарки от време на време, ръсех някакъв прах постоянно за да няма.

# 862
  • Paris, France
  • Мнения: 17 659
Айде пак изплискахте легена - да разбирам, че и дрехи не гладите?! GrinGrin

Аз отдавна не гладя. ММ не дава ризите му да се гладят с ютия, та да не се развалят. Иска ги изгладени с преса, но не ще преса в къщи. Перем ги у дома и ги си ги носи в химическото чистене да му ги изгладят. Децата почти нямат дрехи, които са за гладене. Много рядко гладя някоя моя риза. Като ги изпера нещата и сложа да съхнат на закачалки си стават екстра. Слагам доста омекотител, обаче.

Чаршафи, хавлии, дънки, тениски, чорапи, трикотажни панталони у нас не помирисват ютия и си изглеждат прекрасно, миришат на омекотител и не се износват така, както когато гладех. Пера на 60 или 95°С чаршафи, кърпи, чорапи и бельо и не ползваме сушилна. Когато има възможност, суша на слънце.

# 863
  • Мнения: 11 919
Моля ви, моля ви, не завивайте към пране, сушене, къпане, косми. Достатъчно спам има в темата.

# 864
  • Пловдив
  • Мнения: 16 259
То работата е мъж да те гледа без да му гладиш дрехите 🤣
Не гладя, ако има нещо намачкано непосредствено преди излизане минавам с ютията. Нямаме сушилня, дрехите си ги проскаме на сушилник в банята /има си влагоабсорбатор там, има си и конвектор/.
Аз не съм имала "студентски живот", но си поживях доволно във възрастта 16...та и до днес.

# 865
  • Мнения: 11 919
То работата е мъж да те гледа без да му гладиш дрехите 🤣
И без да му готвиш, переш, чистиш. Абе, нещо като холограма, по възможност усмихната и съгласна  Simple Smile))

# 866
  • Пловдив
  • Мнения: 16 259
Като чета теми из форума направо съм ударила джакпота. Само не готвя и не гладя. Пера, че да не ходи мърляв и да ме излага 🤣 в чистенето и той се включва, че да става по-бързо. Мога да кажа, че ми угажда на прищявките. Трябва да си го пазя, че току-виж се появи някоя с мусака и св!рка.

# 867
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 886
Имахме си топла вода в общежитието, стига сте извъртали.
Единствения недостатък е че трябва да делиш една стая с други  хора, ако са непознати не е ок, но ако си го нагласиш да е с приятелка - всичко е точно.

# 868
  • Paris, France
  • Мнения: 17 659
Чаршафи, хавлии, дънки, тениски, чорапи, трикотажни панталони у нас не помирисват ютия и си изглеждат прекрасно, миришат на омекотител и не се износват така, както когато гладех. Пера на 60 или 95°С чаршафи, кърпи, чорапи и бельо и не ползваме сушилна. Когато има възможност, суша на слънце.
Как се живее без сушилня?! Това не го мога, тази мъка не мога да си я причиня. Зимата особено, но и пролетта, и есента.

С южен балкон и парно много лесно. Даже ми е по-лесно, отколкото като имахме. За последно съм ползвала след раждането на сина ми, преди 23г и като извадих костюмче за недоносено смалено на две просто я зарязах. Още няколко пъти суших пелени и хавлии, но видях, че половината, които съм простряла навън съхнат много бързо. Две деца съм гледала на пелени. Една майка беше питала какъв е смисъла от пелени като ще хабим енергия за сушилна. Права е, хем съм ползвала и газови сушилни.

Всичко слагам на дебели закачалки. Панталоните на две закачалки с щипки, та да минава въздух. После прибирам със закачалките. В къщи мирише на омекотител и Ariel Alpine.

В моето семейство никой, никога досега не е имал сушилна машина или пералня с функция сушене. Навсякъде сме се справяли със сушенето. Перем често, обаче, а не в един или два дни да изпираме цялото седмично пране.

Като студентка съм живяла и без пералня в началото, но центрофуга имах, макар и малка. Не беше драма.

# 869
  • Мнения: 28 967
На общежитие не съм живяла, но на квартира със съквартирантки – да. Споделянето на общо жилище с други, чужди хора, с различни от твоите навици, е много добра подготовка за семейния живот.
Поне като сравнявам с приятели, които от родителския дом директно се отправиха да живеят семейно... Периодът на напасване с половинката при „гърмяните зайци“ минава по-бързо и почти безболезнено, за разлика от тези, които тепърва се учат да съжителстват с човек, отгледан и възпитаван в други условия.
За случаите на живот в чуждата детска стая и съобразяването не само с половинката, ами и с неговите родители и роднини няма да отварям дума, че отиде конят в реката... Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт