Никой не говори за скука. На почти 30 години съм и вече тежи самотата. Като бях в тинейджърските ми години, майка ми ме прибираше когато съучениците ми излизаха навън. Не успях да създам приятелства, станах интровертна и самодостатъчна. Влязох в университет и си помислих голям град, чужди хора, далече от нашите и техния контрол, но уви .. вече не знаех как да общувам с хората и нямах теми за разговор с колегите ми. Докато те са били навън, на лагери, на море, на партита и дискотеки, аз бях у дома. Колегите в университета така и не разбраха как се казвам. На работа - хората ме мислят за груба и надменна, а всъщност ги избягвам, защото аз нищо не съм видяла от живота и няма какво да си кажа с тях. Излизала съм на срещи, но приятел не съм имала. Честно казано има дни, в които ми тежи като гледам как си живеят хората, как имат планове за отпуски и пътувания, имат семейство и деца, а има и дни, в които се радвам, че съм асоциална и интровертна. Свикнах с мисълта, че това е живота ми и че нищо няма да се промени. Приемаш и продължаваш - това е!
- Публикувана: 20 дек. 2024, 16:57 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2025, 11:20 ч.
Как се справяте със самотата?
Защо да не може да се промени? Сама казахте че сте под 30 г., има време за всичко!
Скрит текст:
Нагледно една от причините сингъл мъж да не иска майка с дете.Бях от хората, който не могат да бъдат сами, но след раздялата с бащата на детето ми, така се завъртя живота, че не ми остава време да мисля депресирана ли съм, самотна ли съм, каква съм.
Толкова силно съм хванала юздите, че от време на време ме хваща повече страх от това, от колкото от самотата.
Толкова силно съм хванала юздите, че от време на време ме хваща повече страх от това, от колкото от самотата.
Ти не си сама, животът ти вече има смисъл, мъж не ти трябва.
Мъжът е да си обръщате внимание и прекарвате време, правите спонтанен секс; правите живота по-хубав от това да сте без партньор, не да оправя нечий живот.
Скрит текст:
Много тъжно да те чете човек.Никой не говори за скука. На почти 30 години съм и вече тежи самотата. Като бях в тинейджърските ми години, майка ми ме прибираше когато съучениците ми излизаха навън. Не успях да създам приятелства, станах интровертна и самодостатъчна. Влязох в университет и си помислих голям град, чужди хора, далече от нашите и техния контрол, но уви .. вече не знаех как да общувам с хората и нямах теми за разговор с колегите ми. Докато те са били навън, на лагери, на море, на партита и дискотеки, аз бях у дома. Колегите в университета така и не разбраха как се казвам. На работа - хората ме мислят за груба и надменна, а всъщност ги избягвам, защото аз нищо не съм видяла от живота и няма какво да си кажа с тях. Излизала съм на срещи, но приятел не съм имала. Честно казано има дни, в които ми тежи като гледам как си живеят хората, как имат планове за отпуски и пътувания, имат семейство и деца, а има и дни, в които се радвам, че съм асоциална и интровертна. Свикнах с мисълта, че това е живота ми и че нищо няма да се промени. Приемаш и продължаваш - това е!
Може би майка ти те е "скопила".
А сама ли живееш, или с нея?
Не си имала никога досега гадже, приятел?
Нищо не приемам, и не се "приема".
От нас си зависи да променяме ситуациите и живота си с действия.
Никой не говори за скука. На почти 30 години съм и вече тежи самотата. Като бях в тинейджърските ми години, майка ми ме прибираше когато съучениците ми излизаха навън. Не успях да създам приятелства, станах интровертна и самодостатъчна. Влязох в университет и си помислих голям град, чужди хора, далече от нашите и техния контрол, но уви .. вече не знаех как да общувам с хората и нямах теми за разговор с колегите ми. Докато те са били навън, на лагери, на море, на партита и дискотеки, аз бях у дома. Колегите в университета така и не разбраха как се казвам. На работа - хората ме мислят за груба и надменна, а всъщност ги избягвам, защото аз нищо не съм видяла от живота и няма какво да си кажа с тях. Излизала съм на срещи, но приятел не съм имала. Честно казано има дни, в които ми тежи като гледам как си живеят хората, как имат планове за отпуски и пътувания, имат семейство и деца, а има и дни, в които се радвам, че съм асоциална и интровертна. Свикнах с мисълта, че това е живота ми и че нищо няма да се промени. Приемаш и продължаваш - това е!
Живееш в миналото.
Имаш избор. Излез от позицията на жертва и позиция "мозъчна дъвка", защото това което описваш е постоянно в главата ти, и го мислиш, премисляш и утре пак така, нищо няма да се промени. Млада си, здрава си, просто трябва действие. Живота е твоите ръце, ако си вземеш куче и сутрин и вечер обиколяш по половин час, със сигурност след месец ще имаш нови познати и няма да си толкова сама, ако се ангажираш с нещо пак ще си сред хора и това е пътя да срещнеш партньор, да създадеш приятелства.
С тези разсъждения се самосаботираш, нищо друго, самоубеждаваш се колко, кой е виновен, как няма решение, нищо не зависи от теб, което не е така. Решението е в теб, първо като започнеш да променяш начина си на мислене и навиците си. Ние живеем според начина на мислене и възриятията си, в това вярваш, това е живота ти.
Има една приказка "Човек сам за никъде не е..!" Пак казвам ако сте на по 20 години ок, и аз бях така на 20 - и да имах, и да нямах хора около себе си, не бях самотна.. Сега е различно.Човек ако няма с кого да си споделя живота, значи живее напразно.
Скрит текст:
Нагледно една от причините сингъл мъж да не иска майка с дете.Бях от хората, който не могат да бъдат сами, но след раздялата с бащата на детето ми, така се завъртя живота, че не ми остава време да мисля депресирана ли съм, самотна ли съм, каква съм.
Толкова силно съм хванала юздите, че от време на време ме хваща повече страх от това, от колкото от самотата.
Толкова силно съм хванала юздите, че от време на време ме хваща повече страх от това, от колкото от самотата.
Ти не си сама, животът ти вече има смисъл, мъж не ти трябва.
Мъжът е да си обръщате внимание и прекарвате време, правите спонтанен секс; правите живота по-хубав от това да сте без партньор, не да оправя нечий живот.
Скрит текст:
Много тъжно да те чете човек.Никой не говори за скука. На почти 30 години съм и вече тежи самотата. Като бях в тинейджърските ми години, майка ми ме прибираше когато съучениците ми излизаха навън. Не успях да създам приятелства, станах интровертна и самодостатъчна. Влязох в университет и си помислих голям град, чужди хора, далече от нашите и техния контрол, но уви .. вече не знаех как да общувам с хората и нямах теми за разговор с колегите ми. Докато те са били навън, на лагери, на море, на партита и дискотеки, аз бях у дома. Колегите в университета така и не разбраха как се казвам. На работа - хората ме мислят за груба и надменна, а всъщност ги избягвам, защото аз нищо не съм видяла от живота и няма какво да си кажа с тях. Излизала съм на срещи, но приятел не съм имала. Честно казано има дни, в които ми тежи като гледам как си живеят хората, как имат планове за отпуски и пътувания, имат семейство и деца, а има и дни, в които се радвам, че съм асоциална и интровертна. Свикнах с мисълта, че това е живота ми и че нищо няма да се промени. Приемаш и продължаваш - това е!
Може би майка ти те е "скопила".
А сама ли живееш, или с нея?
Не си имала никога досега гадже, приятел?
Нищо не приемам, и не се "приема".
От нас си зависи да променяме ситуациите и живота си с действия.
Причината да стисна толкова яко юздите бе здравословен проблем на детето,4 години ми отне да поставя диагноза и през този период бях заличила себе си тотално,че когато нещата се разрешиха и трябваше да дишам,аз не знаех как се прави.Но щом тогава успях, ще успея и сега да променя нещата.
Като цяло в темата пишат колко е готино да си сам хора дето са семейни с по едно две деца или такива дето си отглеждат сами децата, т.е са много далеч от самотата. Коментари на наистина самотни хора са много далеч от ентусиазма на горните. Наистина е тъжно това как някои родители в стремежа си да предпазят и контролират децата си просто ги осакатяват, защото уменията за комуникация също се учат още от детска възраст, а наваксването после е трудно,все пак е възможно.
Приятелите компенсират до някъде самотата, но и там е до време в повечето случаи, особено като се изпоженат и почнат да отделят повечето си време за семейството или с годините по правило хората започват да стават по затворени. Всъщност никога няма да чуете колко е готино от някой прекарал празниците сам.
Приятелите компенсират до някъде самотата, но и там е до време в повечето случаи, особено като се изпоженат и почнат да отделят повечето си време за семейството или с годините по правило хората започват да стават по затворени. Всъщност никога няма да чуете колко е готино от някой прекарал празниците сам.
Не мисля, че някой обяснява колко е хубаво да си сам/самотен, а по-скоро, че от нас зависи как ще го възприемаме и дали ще го променим, защото в крайна сметка, голяма част от нещата зависят от нас самите.
Ролята на жертва е много удобна за всеки един от нас, но тя не ни помага.
Ролята на жертва е много удобна за всеки един от нас, но тя не ни помага.
Няма кой да те забавлява и да те прави щастлив, инициативата трябва да идва от вътре, а не от вън. Моя позната остана без работа, обяснява ми, как като си свърши работата вкъщи и се чуди какво да прави. И аз съм минала през такава ситуация, ми на мен времето не ми стигаше, това да направя, онова да направя, пак да видя има ли нови обяви, да погледна фирмите наоколо, да проверя сайтовете им, забатачени неща, отложени във времето, ходех на спорт, да се чуя с някой. Иначе сядаш и си казваш ей какво хубаво време, сама съм, нямам работа, дали ще си намеря, тъпотия, виж еди кой си как има работа, аз не, а какво станало преди 20 г, майка ми е виновна, че .......и вече си в собствения си филм в главата ти, потънал в негативизми. Всеки си има собствения живот, приятелите също, дори и да си сам на празниците, човек може да помисли къде да излезе сред хора с кого да се види, на кого да се обади. Търси се решението, а не дълбаене в проблема почвайки от някога си.
РР ти какво намекваш, че разведените деформират децата си комуникационно ли?
Извинявай, но това е многостранна тема. Майка ти и баща ти ако си крещят 18 години пред лицето ти, мислиш ли че комуникациите ти с жените ще са превъзходни?
Относно прекарването на празниците сама, аз смятам утре да прекарам нова година сама. Имах малка промяна в плановете.
В първия момент се запътих да звъня на 2 възможни партита.. но после реших, че май ще е най-добре да се покрия.
При положение,че се седи до 12 сутринта и се пие, после се кара кола до нас 30 мин... или пък трябва да поканя хората у нас и да стоят до утре... реших да си го спестя.
Писна ми от тази аеробика.
През деня ще съм на детско новогодишно парти и ще празнуваме българската нова година, това ми стига. Вечерта ще си чета книжка.
Извинявай, но това е многостранна тема. Майка ти и баща ти ако си крещят 18 години пред лицето ти, мислиш ли че комуникациите ти с жените ще са превъзходни?
Относно прекарването на празниците сама, аз смятам утре да прекарам нова година сама. Имах малка промяна в плановете.
В първия момент се запътих да звъня на 2 възможни партита.. но после реших, че май ще е най-добре да се покрия.
При положение,че се седи до 12 сутринта и се пие, после се кара кола до нас 30 мин... или пък трябва да поканя хората у нас и да стоят до утре... реших да си го спестя.
Писна ми от тази аеробика.
През деня ще съм на детско новогодишно парти и ще празнуваме българската нова година, това ми стига. Вечерта ще си чета книжка.
Като цяло в темата пишат колко е готино да си сам хора дето са семейни с по едно две деца или такива дето си отглеждат сами децата, т.е са много далеч от самотата. Коментари на наистина самотни хора са много далеч от ентусиазма на горните. Наистина е тъжно това как някои родители в стремежа си да предпазят и контролират децата си просто ги осакатяват, защото уменията за комуникация също се учат още от детска възраст, а наваксването после е трудно,все пак е възможно.
Приятелите компенсират до някъде самотата, но и там е до време в повечето случаи, особено като се изпоженат и почнат да отделят повечето си време за семейството или с годините по правило хората започват да стават по затворени. Всъщност никога няма да чуете колко е готино от някой прекарал празниците сам.
Приятелите компенсират до някъде самотата, но и там е до време в повечето случаи, особено като се изпоженат и почнат да отделят повечето си време за семейството или с годините по правило хората започват да стават по затворени. Всъщност никога няма да чуете колко е готино от някой прекарал празниците сам.
И дали е хубаво да не си в двойка е друг въпрос, но някак мъжете приемат като лична обида, че някакви жени са способни да съществуват без да имат мъж, че и кълнат децата им като осакатени. Баба ми е останала вдовица на 27, не се е омъжила. Баща ми определено не е осакатен социално, а баба беше герой изгледала сама две малки деца. Не виждам повод тук със злост и пренебрежение да се говори за жените, които нямат мъж по някакви причини. Трябва ли всички да сме с туфлек, когото презираме, за да е обществено приемливо?
Родителят може да осакати детето си по много начини, понякога и като го бута да лидер, агресивен и прочее. Смотаните деца не са непременно жертва на пускане или непускане някъде. И не остават непременно смотани завинаги.
Иначе съм съгласна, че има балконски деца, често момчета гледани от мама и баба, но и те израстват после. Някои доста успешни такива съм видяла през годините.
Иначе съм съгласна, че има балконски деца, често момчета гледани от мама и баба, но и те израстват после. Някои доста успешни такива съм видяла през годините.
Не се боря със самотата. Наслаждавам ѝ се. За това да мога да съм самостоятелен човек и в битов, и във финансов план, съм работила всичките 17 години откакто се измъкнах от родителите ми. И не го заменям за нищо. И аз имах периоди, когато не бях сама, но когато най-много имах нужда от помощ, получих упреци, обвинения и вменяване на вина. Една година по-късно, след като лошият период и нуждата от подкрепа за мен бяха отдавна минали, получих обаждане от въпросния индивид. В което той ми ревеше как осъзнал колко съм права, и как той бил сгрешил. Ами благодаря, аз знаех, че съм права, и да успея да се справя сама при уж наличието на подкрепа, още повече ме затвърди като личност.