Скандали с мъжа ми

Имаш право на служебен защитник.
Описаното от теб не е основание за отнемане на детето и съдът не би ти го отнел за ниска заплата и липса на стая, но ти сама си подписала споразумението и вече ще е трудно.

petyarusevaa, трябвало е да се консултираш повече преди да подпишеш. Както казва Февър, сега ще е трудно, щом си се съгласила веднъж. Но успех!

Аз не мога да повярвам, че сериозно ги пишеш тези неща. Как така ще остане детето  при тях бе? Че поне половината време би трябвало да е с теб, най-най-малкото.
Нещо неизказано има тук.

Що неизказано, тя го е казалаКазусът е ясен за мен и изобщо не желая да го коментирам. Някои хора не се нуждаят от адвокат, а от лекарства.

Имам много какво да напиша, но не искам какво е било и защо, ако напиша няма да повярвате, че съществуват такива хора. Исках да помогна с мнение на жената, която е направила темата, но в последствие започнах да пиша и аз. Всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 9:00 до неделя в 16:00 това се полага на мен, това са 3 дена в месеца.. Въпроса е че веднъж скъса ли се връзката между детето и майката много трудно ще се възобновява тепърва. Прекалено е сложно всичко при мен..

Защо, след като бащата и семейството му са толкова ужасни, се съгласи да подпишеш и да заживееш спокойно, а не продължи да се бориш за спокойствието И на детето си?
След допълнението и аз няма да коментирам повече.
Срещала съм професионално такива майки. Не ги разбирам.

Връзката между майка и дете си я скъсала ти, когато си се  подписала детето ти да остане при тези "ужасни" хора.
Не си жертва. Жертва щеше да си, ако с години се бориш да си вземеш детето и няма съдействие от никой и никъде и т.н., а не обясняваш как живееш спокойно и свободно, докато детето ти расте в "отровна среда".
Приключвам и аз тук.

Те в съда имат очи.

Здравейте. Не се чувствам особено комфортно, че пиша в този форум.  Може би имам нужда да чуя сходна история.
С мъжа ми сме заедно от 20 години. Разликата ни е 10 год. Имали сме своите добри и не до там добри моменти в брака. Имаме и две големи деца. Но това което започна да се случва между нас за мен е доста тревожно. От известно време имам симптоми на менопауза. Жените, които са преминали през това знаят за какво иде реч. Не е постоянно, но от време на време, когато спя вечер ми става топло и се отвивам или получавам задух  и имам нужда да изляза на терасата за да подишам въздух,  или почва да ми става лошо и да ме боли тялото / кръста най-вече/. Споделям му понякога, че се чувствам така, но в никакъв случай не искам да го натоварвам. Справям  се сама. Само че напоследък започна да ме отбягва, държи се с мен все едно съм болна. Преди всяка вечер ме прегръщаше и така заспивахме - сега ми казва " аз не искам да те пипам, за да не ти става топло". И постоянно ми говори " ти сега си в такова състояние, по чувствителна си". Като го питам какво ми е на състоянието, ми отговаря  "ето пак ставаш раздразнителна". Опитах се да говоря спокойно с него, че не съм толкова зле, колкото си мисли. Какво го притеснява, какво се е променило. Каза, че за него нищо и това са мои внушения от "състоянието ми". Щях да припадна. Почувствах се зле от думите му и се разплаках а той " ето виждаш ли"?  Избрах съвсем да не говоря с него. Но се чувствам ужасно, като се прибера от работа у дома. Направо не ми се прибира. Настъпи едно тежко мълчание между нас. И ме вбесява, като ме пита " добре ли си"? Почвам наистина да се чудя добре ли съм. Вярно е, че тялото ми е по-чувстително, но мозъкът ми си е в ред. "Внимавай какво ядеш, колко кафета пиеш, сега си в по-особено състояние" Каква е тази фиксация - не знам. Аз в ежедневието си се чувствам добре, спокойна съм, имам си своите занимания. Преди си имахме толкова хубави вечери, а сега  само това му е в главата. Не смее да ме пипне, да ме докосне да не ми станело нещо. Аз ако проявя инициатива за секс ме пита дали съм сигурна и направо се отказвам. Лудост е това, което се случва. Аз го обичам, заедно сме толкова години. Може би наистина се притеснява за мен. Но аз се притеснявам повече, че отдава такова значение. Като му го кажа, отговаря че си внушавам и че не е вярно.

Оф, ако пък не ги казва тия неща, пак щеше да се оплакваш, че е безчувствен.
Няма угодия

😀 Не знам. Просто искам всичко да е постарому. За мен нищо не се променило. Стигнали сме до там, че не пуска климатика за да не се "изпотявам", защото бил чел, че така се случвало с жените в тоя период и ходи  с три ката дрехи. Това за мен не е нормално.

Защо да не е нормално?
Значи чел, интересува се. Пука му за теб.
Не знам, за мен твоето поведение не е нормално.

Да вярно е. Така е.