Скандали с мъжа ми

Да вярно е. Така е.

Е, хайде сега. Като е в пременопауза, да не е болна? Колкото по-малко се концентрира върху този факт, толкова по-добре, по-леко ще изтърпи симптомите.
Не ѝ прави услуга мъжът ѝ, като се държи с нея, все едно е тръгнала да умира. Ами да вземе тогава и тя да кудкудяка над него, че нали и той се е запътил към андропаузата, горкият. Ако вече не е влязъл и да се радва тайничко, че и тя остарява.

Аз ви  казвам, ако този мъж обърне палачинката, пак ще е виновен

Ами не, няма да е виновен. Има и някакво нормално положение, между двете крайност. Може да е загрижен и внимателен, без да се вманиачава и да ѝ казва, тя как се чувства. Тук има абсолютна липса на чуваемост. Той бил прочел... Ама какво е чел? Тя, жената е до него, казва какво чувства и иска, а той ѝ обяснява, че е чел, как тя трябва да се чувства. Ами голяма разлика има.

Ами аз не съм съгласна, че при теб нищо не се е променило, естествено, че се е променило. Не съм съгласна и със Сийка, да си траем, че да мине по-леко. Не работят така хормоните.
Явно на мъжът му е трудно да намери златната среда между внимание и пренебрегване. Но и на теб също. Ти искаш да се държиш сякаш меното не съществува, а той прекалява със загрижеността. Трябва да намерите начин да се срещнете по средата. Честно казано, не мисля, че е невъзможно, само да намерите начин да си говорите нормално.

Не съм казала такова нещо – да си траем. Но и да не го превръщаме в драма.
Както тийнейджърите и бременните жени не са болни, така и жените в климактериума не са. Имат някакви неразположения, но няма нужда да се концентрират върху тях, нито пък околните да стъпват на пръсти наоколо и да им угаждат като на терминално болни. Още по-малко пък да са лицемерно съпричастни. Всички сме чували малко или много ироничните изказвания по този повод, преминаващи в директни обиди.

Amarela, дай на мъжа си материали да прочете, че колкото повече секс прави жената в този период, толкова по-леко минават симптомите. Да се вземе в ръце и да действа, като е толкова загрижен, ама-ха.

Някаква консултация със специалист за да изпише нещо, което за облекчи тези симптоми?
Далеко съм от мисълта, че мъжът ще прочете, ще се образова и ще действа различно.
Когато аз се сблъсках с това взех мерки да облекча симптомите и да не си променям живота нито този на околните.
Защото околните не са само един мъж, а и много колеги, приятели и т.н.
Хубаво е да ги приемаме тези етапи и да намираме решения, вместо да занимаваме хората около нас с дискомфорта ни. Далеко съм от мисълта, че всеки иска да се съобрази и му е лесно.
Дори и да е половинката.

Ами какво да те посъветваме - прибирай го, всеки път оправдавайки се, че било заради детето!!! В крайна сметка все някога с желание или  без да иска сериозно ще те нарани или убие! То да не мислиш, че все на другите се случва това. Явно трябва нещо истински грозно да стане та да се чуеш сама в какъв свят живееш.

Трябва да знаеш, че ако продължавате да гледате детето в тази среда то социалните най-сетне ще ви надушат и ще вземат детето. И дано го вземат, защото нямам представа кого лъжеш, че правиш нещо заради детето си, но само му вредите!

Благодаря ви момичета!

Шашнал се е от "състоянието ти", мъжете понякога изживяват нещата доста драматично, а това си е цял нов етап, поне в неговите очи. А вероятно и ти си по-чувствителна, отколкото осъзнаваш. Като го натискаш да се обяснявате и му ревеш само подсилваш мнението му, че се случва нещо сериозно. Това да не му говориш е гадно. Как нещата да са по старому после?

Историята ти звучи много сходна с моята преди няколко години… с разликата, че нашата връзка беше няколко години и детето беше планувано. След раждането бащата започна да ми посяга, да не се прибира с дни, вредните навици също не му липсваха. Аз обаче взех решението да се разделя с него когато детето беше на няколко месеца. Пари за сметките започна да няма (дадени за заеми и куп други неща който не желая да споделям). 3г. по късно настойник на детето съм аз, а бащата има ограничен режим на свиждане само в присъствието на социален работник и без право да остава на саме с детето и да го взима…. няма Коледа, няма лятна ваканция, (както масово се процедила при развод/разделя на родителите). Всичко се реши само с едно дело. И аз като теб умирах от страх… какво ще последва.. какво да правя… дали няма да ми навреди… дали закона ще е на моя страна. Ами реших се един ден, наех си адвокат, описахме изискванията ми, заведох дело за права и издръжка, а на бащата казах, че ако не приеме без възражение ще се наложи да докажа в съда,  къде и как прекарва времето си. Спестих му всичко на първото дело и не го очерних, но можех и нямаше да излъжа,  ако бях решила да разкажа истината. Не описах посягането, казината, и другите  придружаващи фактори в начина му на живот. Оказа се, че закони в страната ни има и когато става въпрос за толкова малки деца съдиите не си затварят очите, (разбира се, ако не им се плати). А нашия не беше платежоспособен. След делото последва психически  тормоз….. непрестанно звънене, заплахи, идване до дома ми, рушене на имущество. Около година по- късно си извадих и ограничителна заповед. От тогава не съм го виждала. Продължих живота си преминах през целия процес на възстановяване след всичко преживяно и днес съм щастлива с избора, който направих. Виждам как казината се превърнаха в ежедневие за него а живота му рухна. Този човек не мисли за себе си, а какво остава за детето си !? Страха, че някой ден всичкия този психически тормоз и ужаса, който преживях,  ще се върне го има все още. Но гледам с перспектива за бъдещето и най- вече старая се да осигуря на детето си пълноценна семейна среда, макар и без баща. А ти… както и аз винаги можем да си намерим мъже, приемащи и обичащи децата ни като свой собствени. Дали обаче ще успеем гаранция няма, но както виждаш с или без дете, никога не знаеш какво ще ти поднесе живота и на какъв човек ще попаднеш. Моя съвет е, ако искаш да останеш с него “в името на детето”, приеми съдбата си (че ще стоиш сама с дни а мъжа ти е хазартно зависим)-  и не прави драми. А ако искаш нещо повече за себе си и детето си от това, то тогава действай смело и го осъди. Вземи си детето и гледай той да има максимално малко контакти с него, защото човек със такъв порок е лош пример, а той ще изиграе ключова роля във формирането  на ценностното система на детето ти и това кое е допустимо и кое не е.

Нямаш работа там ако имаш къде да отидеш ставай и се махай Веднага!
Прочети това което си написала само като наблюдател без пристрастие и сама ще си отговориш на въпросите. Помощ от близки намираш си работа и продължаваш напред.

Azazaz1234, защо не разказа за посягането и казината на делото? Не са ли това най-важните неща?
На адвоката каза ли, и той/тя ли те посъветва да не разказваш?

Добре е, че и без да ги кажеш тези неща са ти дали пълно попечителство, но все пак ми е странно, че не си разказала.

Не съм чела всички коментари и дали този въпрос е бил вече зададен,но това бебе не се ли стряска от виковете и крясъците?Това много ще повлияе на психичното му здраве….Съседите не чуват ли вашите традиционни скандали?Не че е техен проблем,но има и съседи,които биха се отзовали на помощ.Той щом на обществени места си показва рогата,значи не е толкова хитър.Така и други хора могат да потвърдят агресивното му поведение.Има ли следи по гушата ти от стискане?Ако да-имаш и доказателство,че си била жертва на домашно насилие.

Моето лично мнение
Детето не задържа една връзка.
Няма смисъл да търпиш това нещо.
Виждам, че искаш да запазиш семейството си, искаш да расте явно с баща, но според мен това няма да е окей нито за теб нито за детето. Детенцето сега не разбира какво се случва, но помисли , а след 3, 4, 5 години? Как ще му обясниш тези неща...?
Помисли за бъдещето си, за бъдещето на детенцето си. И това, че ти е посегнал няма да го коментирам. Недей да търпиш това!!! Това е насилие! Никой човек не заслужава !!! Подобно отношение.