Той ми каза, че го комплексирам.

От половин година сте заедно.
Каквото и да чувстваш, каквото и да мислиш сега, за този кратък период няма как да предвидиш какво ще се случи. Но факта, че ти вече се виждаш в бъдеще и "имаш планове и искаш да пътуваш повече, да правиш докторантура..." го поставя в позицията да се чувства като този, който ще го играе ремаркето в тази връзка. Сама казваш, че ти си тази която е по-организирана, но твоята организационност е в пълно противоречие с неговата натура. Ако той е творческа личност, леко разпилян, леко неорганизиран, интроверт по характер - нормално е да не се вижда вписан в твоя план за следващата година, за бъдещето и за всичко останало, което е отвън хоризонта. Ти просто подсъзнателно, без даже да се усещаш се опитваш да го вкараш в своя житейски график. А влезе ли там, той вече няма да е този човек, който описваш сега.
Ти не го виждаш, но той го вижда. И не му харесва. И понеже би било малко болезнено да ти прекърши плановете ти излиза с оправданието за това, че го комплексираш. Не не го комплексираш, и той го знае. Него би го комлексирало нещо, което той се мъчи да направи в неговата сфера и не се получава, докато на друг се отдава с лекота. Но вие нямате такива застъпващи се занимания. Той просто вижда как след две години ти ще дойдеш в този форум и ще се оплачеш, че човека до теб не иска да правите "никакви неща заедно". Типична грешка на много жени - да си харесат някого заради това което е, да си затворят за момент очите за нещата, които не им допадат, и да се надяват, че след година-две-пет ще го променят и ще го вкарат в своя семеен калъп. Много мъже "се развалят" по този начин и след като вече са загубили няколко години и те и жените до тях разбират, че няма как да се получи. Само абсолютни мъже-мекотели може да бъдат по някакъв начин набутани в калъпа, но пък тогава жената се учеща че живее с безгръбначен и пак става греда.
Не се притеснявай, не го комплексираш. Просто това е удобното негово оправдание да ти каже, че не сте на една и съща страница, не сте даже и в една и съща книга. Не иска да те накърни, иска да те предпази.

Познавам мъж, който не може да постига цели, рее се във времето и пространството. Той имаше добре организирана амбициозна приятелка и какво да прави? Опитваше се да я убеди, че тя нищо няма да постигне. Ами, разделиха се, тя си постигна и постига целите, а той още се рее.

Не ми харесва да предполагам, че комплексираш приятеля си и че го подтискаш с успехите и плановете си, защото това би означавало, че той не ти се радва, както би се почувствал благородният човек, ако те обича. Дребнаво е да се състезава с теб. Мизерно е да се чувства мъж само, ако той постига повече, а ти го гледаш в захлас и готвиш мусаката.
Надявам се да не е така и той да е в състояние да ти се радва, без да завижда и без твоят успех да е шамар по самочувствието му. Може би не е удовлетворен от това, което той самият прави. Може би е мързелив или неуверен и вътрешно да усеща, че би могъл да се представи по-добре, ако правеше това, което е във възможностите му, а не може да се насили да го направи.

На теб той ти действа успокояващо. Въпросът е ти как му действаш на него. Може би си му твърде шумна, твърде "локомотив", който го дърпа, накъдето той няма желание и сили да отиде.

А на въпроса: или той наистина те обича и се радва за теб, и се гордее с теб, или наистина го комплексираш, защото му сриваш самочувствието. И в двата случая причината е в него, не в теб. Даже да се постелиш като килим и той да те тъпче, пак няма да го промениш.

Ако се опитате да забравите да споделяте за вашите професионални планове и успехи у дома, може и да ви се получи. Дръжте професионалния ви живот и амбиции далеч от дома. Творческите личности около мен се потрисат от думи като поставени цели, кариера, докторантура, офисен живот и т.н.

Звучи много романтично и красиво как противоположностите се привличат, но моят опит сочи, че това работи само краткосрочно.

Дългосрочно е хубаво да гледате в една посока, да имате съгласие по важните въпроси и да имате сходни интереси, цели и визия за бъдещето.

На мен фразата, че го комплексираш и че заслужаваш нещо на твоето ниво (или нещо подобно) ми говори, че просто не те обича достатъчно и си търси извинения.
Но пък е и честен сега да ти каже истината, защото много мъже се напъват да правят неща, които не харесват и не са им приятни, за да те спечелят. После, като ти станат съпрузи и спират да се напъват и си мислиш, че са загубили интерес. Не искат да пътуват с теб и т.н., а се оказва, че изначало не са обичали да пътуват и са го правили заради теб. Това създава едни фалшиви очаквания и после става лошо.
Този мъж те е насочил, че има проблем. Повярвай му още първият път и си потърси някой със сходни виждания  и ценности.

Малко мъже са ок да си по-образована от тях, да изкарваш повече и да си много амбициозна.
Знам, че сега ще ми наскачате как не е вярно, но това са моите наблюдения.

Не можеш да го убедиш в това. Има два типа хора и едните нямат чувство за общност, екип, отбор, те се сравняват, мерят, съревновават и дори ти никога да не си се сравнявала с тях, камо ли да си ги имала за нещо по-малко, те го правят и отношенията ви са черта. Не е нужно даже да са любовни отношения.
Извън това всеки мъж иска да е герой за жената, с която е, дори да не покорява Троя и като е комплексар, дори да му се възхищаваш и обожаваш той пак ще се мери и ще си търси жена, която, според него, обективно превъзхожда.

Чуя ли за творческа натура и веднага си представям мързелив, инертен, все за него не се намират проекти, все за него няма подходяща работа, той не може да работи от 8 до 17, това му е под... творческото достойнство и т н. Авторката сега е влюбена, момъкът е толкова различен от нея и от предишния мъж, че точно това сега я привлича. Обаче ако заживее с него и трябва да му търпи творческия хаос и мързела и безпаричието, и бързо ще се отрезви.

И аз ще запея в общия хор - ти не си му майка, не си му учителка, не си му и психолог, да му обясняваш, да го учиш как да приема себе си, как да приема теб. Замисли се - комплексираш го с плановете си, с амбициите си, след време ще го комплексираш с това, че много работиш и изкарваш повече пари и т.н. И ако тръгнеш да му угаждаш за нещо дребно, сакън той да не се почувства зле, ще преминаваш постепенно и към големите си цели и мечти.
Това ще прави него щастлив, а теб нещастна. Едва ли това искаш за себе си.
Знам, че каквото и да ти говорим отстрани, ти ще отричаш до откат, но с времето ще осъзнаеш, че сте прекалено различни и нищо общо не ви свързва. Метнала си се от едната крайност в другата. Не можеш да бъдеш с контролиращ и властен мъж, защото ти самата си такава. Сега си намерила поле, където можеш да се изявяваш, но в крайна сметка и двамата ще бъдете нещастни в подобни отношения.
Може и да не съм права. Така ги виждам нещата аз.

Ама творческите натури не знам защо ги вкарвате в жанра мързелив и инертен. Почти не се сещам за вид творчество, зад който да не стои къртовски труд – рисуване, музика, писане, това си е маса дългогодишни многочасови, всекидневни упражнения и усилия. Вероятно говорим тук за някой неразбран гений, който е искал да бъде Пикасо, но никога не се е научил първо да рисува правилно, или изобщо да рисува.

Само внимавай, че комплексираните мъже са бомба със закъснител. Не се отказвай от докторантурата и продължавай напред, ако те обича ще сте добре, ако не времето ще покаже.

Моята гледна точка: Той не те подкрепя. Не се радва за теб.
И понеже ти е за първи път, и понеже си твърде млада, не виждаш проблема и не разбираш какво ти казват всички, изказали мнение, което не искаш да чуеш.
В момент, в който егото му се обади, всякакви чувства и личностни качества губят смисъл.
Ако някой от двамата сега “преглътне”, ще има и следващ път. Ще има и край на връзката.
Пробвай да му говориш пак, но аз не вярвам, че ще разбере. Въпрос на мироглед - там се разминавате.

Така, доколкото си го опознала до тук, дали един ден ще е съгласен да те отменя с детето, за да може ти да завършиш някой проект? Или тогава мантрата ще бъде, че си лоша майка и кариеристка.

Той сам иска да се чувства така.
Човек, достатъчно зрял в мисленето си, няма да се скапва от успехите или амбициите на любимия човек, а ще се радва и чувства реализиран заедно с него.
Има нужда от внимание и да се чувства жертва. Лабилност, да се фрустрираш от плановете и амбициите на гаджето си....
Хайде стига, моля ви се.

Мъж, който вменява вина на партньорката си, че се чувства комлексиран заради успехите й, не е много читав мъж. Някои мъже в такава ситуация с времето стигат и до болезнена ревност и контрол или пък депресия, дори се чувстват като "скопени" в такава двойка.
Но това е защото така мисли главата му, не е твоя вина, друг мъж в абсолютно същата ситуация, планини би повдигнал в своята си област, щеше да го стимулираш.

От друга страна ти пък имаш синдрома на Червенокръстката - да помагаш, да подбутваш, да спасяваш..
Тези 2 неща стават експлозивна материя.

Изживейте си каквото имате да изживявате, дайте си взаимно каквото можете един на друг, останалото е неизвестно. По-скоро известно е, дамите вече ти казаха перспективите.

Играе най-стария мъжки номер на света - не те харесва достатъчно, за да остане с теб, но и не иска да ти нарани чувствата, затова почва да си измисля причина как ТИ да пожелаеш да се разделите.
Знаеш ли какво е мъж да те обича истински? Земята ще изрови, но ще намери начин да е с теб, да сте на едно ниво във всичко, да ти бъде достоен партньор. А той ти е казал направо в очите, че не си подхождате.
Не си заслужава усилията тази връзка.

Вече ти казаха много неща, а сега аз ще добавя една друга гледна точка. Колкото познавам хора на изкуството те рядко се комплексират, даже се смятат, че като творци са по-висши от разни инженери, банкери и прочее. Та много е възможно и да не е комплексиран, а просто да не издържа на темпото ти и да иска по-лежерна връзка с по-кротък живот. Не да го размяташ насам натам като багаж и да го бодеш с остена да излизате, да пътувате и т.н.  И как да ти го каже без да те засегне? Ами най-лесно е като те натовари с комплименти, как ти си повече от него и той не е достоен за теб.  Това е класика в мъжкото късане - аз не съм достоен за теб, ще си намериш по-добър".
Другият вариант е наистина да иска да го утешиш и да му докажеш, че не го гледаш отвисоко, ама то е по-зле, защото все пак ти искаш мъж, а не дете, нали?

Точно Човек на изкуството, науката, etc., който да се е почувствал комплексиран на тема значимост от редови икономист или филолог още не съм видяла.