Здравейте! Ще се радвам да получа съвети как да постъпя.
От половин година съм в нова връзка. И двамата сме в средата на 20-те ни години. Аз съм деен човек, екстровертна, организирана, обичам да си поставям цели, не обичам да си пилея времето. Приятелят ми обаче е различен темперамент и всъщност точно това харесвам в него. Той е малко по-разпилян човек, така да се каже, което отдавам на творческата му натура (и професия). Той прави живота ми по-интересен и вълнуващ, според мен защото е по-chill човек, по-лежерен. Засега намирам, че се балансираме и има на какво да се научим един друг... или поне така си мислех.
Преди празниците си говорихме за бъдещето, за края на годината, за това какво искаме да ни се случи или да постигнем през следващата - аз му споделих, че ще се радвам да пътуваме повече заедно, както и че (на този етап) обмислям докторантура в моята сфера, при което той някак посърна и се умълча. В крайна сметка ми призна, че се чувства комплексиран от мен, че не е достатъчно умен или успешен за мен (което не мисля, че е така), че аз съм амбициозен човек и заслужавам някой също толкова амбициозен. Само че аз го харесвам такъв, какъвто е, и го намирам за един от най-интелигентните хора, които познавам. Не мисля, че трябва да си сравняваме целите или да бъдем еднакви, за да сме щастливи, нали? Опитах се да го убедя, но той някак не искаше или не можеше да ми повярва.
Какво да направя? Държа на връзката си и на този човек. Не искам той да се чувства несигурен заради неща, които са само в неговата глава. Искам да го карам да се чувства добре, а не обратното. Как да му помогна?
От половин година съм в нова връзка. И двамата сме в средата на 20-те ни години. Аз съм деен човек, екстровертна, организирана, обичам да си поставям цели, не обичам да си пилея времето. Приятелят ми обаче е различен темперамент и всъщност точно това харесвам в него. Той е малко по-разпилян човек, така да се каже, което отдавам на творческата му натура (и професия). Той прави живота ми по-интересен и вълнуващ, според мен защото е по-chill човек, по-лежерен. Засега намирам, че се балансираме и има на какво да се научим един друг... или поне така си мислех.
Преди празниците си говорихме за бъдещето, за края на годината, за това какво искаме да ни се случи или да постигнем през следващата - аз му споделих, че ще се радвам да пътуваме повече заедно, както и че (на този етап) обмислям докторантура в моята сфера, при което той някак посърна и се умълча. В крайна сметка ми призна, че се чувства комплексиран от мен, че не е достатъчно умен или успешен за мен (което не мисля, че е така), че аз съм амбициозен човек и заслужавам някой също толкова амбициозен. Само че аз го харесвам такъв, какъвто е, и го намирам за един от най-интелигентните хора, които познавам. Не мисля, че трябва да си сравняваме целите или да бъдем еднакви, за да сме щастливи, нали? Опитах се да го убедя, но той някак не искаше или не можеше да ми повярва.
Какво да направя? Държа на връзката си и на този човек. Не искам той да се чувства несигурен заради неща, които са само в неговата глава. Искам да го карам да се чувства добре, а не обратното. Как да му помогна?
Бях една година във връзка с човек, който сигурно тук бихте сметнали за "на моето ниво", но я нямаше тази топлота и привличане. Беше много по-задушаваща, бяхме твърде еднакви.