?Въпроси всякакви за СО? 2025

Имам една жена в обкръжението, която е психоложка, от нея разбрах, че в точно такива връзки, които лошите моменти са повече от хубавите, се изгражда т. Нар Емоционална зависимост. Хем осъзнаваш, че не е за теб този човек, хем си търсих дозата допамин от него - да те похвали, одобри, да ти обърне внимание, а той ти дава само 1 трета от нужното, понякога и толкова няма. В повечето случай те игнорира, отхвърля. И ти изпадаш в истерии, че го няма хубавото отношение (дозата ти) тя съветва да напишеш на лист всичките му негативи/манипулации/обиди и всеки път когато изпитваш нужда той да ти обърне внимание или да е там до теб, да ти пише, да излезете и тн. Просто прочети написаното, винаги когато ти е тъжно за него - чети написаното След месец ще ти мине зависимостта, защото мозъка ти ще превключи на режим 'самосъхранение'

Въпросът е, че дотук са минали 4 години и "изчакай още малко" лесно могат да се превърнат в още 4, в 6, 10. А и никой не може да каже дали след като всичко се нареди предполагаемо добре - дъщерята порасне, бившата създаде връзка, свекървата "се кротне", въпросният възлюбен няма да си каже, че е чудесно време за започване на нов живот и то без авторката.
Да живееш в миналото или бъдещето е стратегия, която те лишава от живота тук и сега.

Благодаря за мненията. Изтрих част от поста и поставения казус, тъй като част от вас разбраха, че за пореден път имам нужда от помощ и това явно ги подразни. Повярвайте ми, щом тъпся помощ тук, едва ми ми е лесно.
Имам прогресиращо заболяване, което съвсем скоро ще ме лиши от матка. Едва я закрепихме с няколко операции. Но е въпрос на време, много трудно убедих лекарите да не ми я махат...
За жалост, освен тази борба, която ми изпива всички сили и вяра, се налага да водя още няколко - с майката на този мъж, с голяма част от родата му, а също се налага да се доказвам пред дъщеря му като нещо, което не вреди. За жалост, тя след тези години все още ме възприема като пречка за нейните отношения с баща й, той ми държи сметка, когато не изпълнявам нейните приумици, а аз просто нямам физическата сила и психическата издръжливост за част от желанията й. Детето е наговаряно от майка си, и двамата много добре го виждаме, но той казва: не искам да се карам с нея, защото няма да ми дава детето. И така, аз най-близкият му човек, тряцва да търпя всичко, което той търпи и да се обезличавам по начина, по който той го прави. Но не мога! Това не съм аз. Трябва да търпя майка му, която жшвее недалеч и която смята, че непрекъснато е добре дошла при нас, както и че има право да се меси в семейното ни планиране и да не спира да дава акъл по темата. В същото време, нямам възможност да отлагам опитите за бебе, които са възможни само инвитро. Едва успях да имам възможност и за това, но поради така стеклите се обстоятелства, за мен остава вариантът с донорски материал. Но аз не искам да имам дете, само заради идеята да имам дете. Искам да имам стабилно семейство и искам детето да види пример за хора, които се уважават и ценят. Знам, че има много жени, които раждат дете от донор, но аз наистина искам да имам мъж до себе си и детето да се появи в едно хубаво и здраво семейство. Много съм объркана и отчаяна, защото бяхме много близо до мечтата за детенце.

Да бе, да бе, знаем...

Не знам какво питаш и какво очакваш отново да ти се каже.
Каква помощ очакваш от форума, че не разбрах?!
Ми търпи си ги, щом ти се налага...

Нормално е да искаш дете, което да расте в хубаво и здраво семейство. Но първо трябва да създадеш това семейство, за да има къде да расте това дете. Вместо това ти си се вкопчила в чуждо семейство, в което си някакъв излишен придатък. Е, как да стане тогава?
При такова условие тази задача няма решение. Нещо ще трябва да промениш – или условието, или да направиш компромис с мечтата си.

Тъкмо тръгнах да пиша и кака ни Сийка го написа така добре. Та, така е, насила хубост не става и можеш да вземеш, но не можеш да дадеш.

Анонимна, пожелавам ти успех в здравен план.
Обаче нещо друго искам да ти кажа съвсем откровено - толкова объркани и кофти отношения, които продължават години наред не само че казват, а крещят, че ситуацията, в която си не е нормална, не е за теб и не е твоето.

Какво реално очакваш да се случи - пожелавам ти да си сбъднеш желанието за дете, но със сигурност то няма да расте в подкрепяща и среда на добър пример, ако визираш сегашната.

Лично моето усещане е, че ти си развила "тунелно виждане" и отказваш да разгледаш някакви други варианти за живота си. Приличаш на малко дете, което тропа с крак и настоява да стане на неговото. Обаче нещата не стават така и един зрял психически възрастен трябва да го разбира.

Аз напълно разбирам, че съм в безизходица и че упорствам по отношение на нещо, което очевидно не може да се подобри. Това, което ме задържа са милионите общи неща. И факта, че когато сме си само двамата всичко е идеално. Това ме е спирало толкова време.
Аз съм на 33 години, физически обременена, финансово независима. Но със страшно ниско самочувствие заради това, че не се чувствам жена заради здравословните проблеми.
Нападате ме, а не разбирам защо. Ако не ви е приятно, просто не отговаряйте! Радвам се, че никоя от вас не е била в такава ситуация. Имам нужда от съвет, дали ако такъв тип мъж види страданията ми отново, дали ако се сдобием с дете, ще ме възприема по по-различен начин. Дали ще стана някога приоритет? Защото сега ми се казва, че детето е на първо място и това никога няма да се промени. А нашето дете, то къде ще е? Аз никога не съм си представяла, че ще съм в толкова трудна житейска ситуация, повярвайте ми, какво ли не бих направила поне да съм здрава...

От години питаш едно и също и промяна в ситуацията няма. Какво очакваш да се случи още? Ти в това семейство си излишна и това ти е показвано безброй пъти. А защо изтри първоначалния пост? За да получиш отговори, които не отговарят на ситуацията ли?
На въпросите - не, той няма да промени отношението си, ако имате общо дете; не, никога няма да си приоритет за този мъж и вашето евентуално дете ще е още една пречка за отношенията му с първото. Никой не те напада, ти се държиш най-зле със себе си, не ние.

Анонимна, никой тук не може да ти даде отговори. Реално ти сама трябва да намериш такива за себе си. Щом си финансово независима, най-разумно е да потърсиш специалист - психолог, терапевт, и да започнеш работа с него. Може би в процеса ще успееш да стигнеш до някакво решение и ще откриеш къде се корени отказа ти да "пуснеш" този човек и тази ситуация. Успех!

Не виждам кой те напада. По-скоро задаваш въпроси, на които отговорите не ти харесват, защото това, което искаш, може да се получи с магическа пръчка в тази конфигурация. Ако всички сме на едно мнение, има върху какво да се замислиш, вместо да ни се сърдиш. Не виждам смисъла на изтриването в тази история конкретно. И то няма да ти помогне. Не си възстара, но и нямаш време за губене. Никой няма.

ЗИзтрих поста, защото ми стана неудобно, като ме обвиниха, че пак търся помощ. Ами останах с него, защото го обичам и защото наистина, когато ги няма външните дразнители, сме щастливи. Защото в началото бях ухажвана и уважавана, но твърде късно разбрах, че съм просто една плячка, завлечена и скрита в една хралупа. Разбира се, ядосвам се, че загубих толкова време. Много инверстирах от себе си за този мъж и този дом и смятах, че един ден това ще бъде оценено. Това е. Не се сърдя и не се обиждам на никого, просто смятам, че във форема маже да спазваме добрия тон и да проявяваме уважение.

Няма как да си върнеш загубеното време , ако се надяваш , че защото си инвестирала от себе си и ще получиш валидация просто няма да стане .

Ти си щастлива в тези моменти, само ти. Той си е щастлив и с „дразнителите“. За него те не са такива, дразнители са само за теб.
А дали ти не си техният дразнител и той много добре усеща това и се чувства гузен, затова им позволява неща, които не позволява на теб? Помисли си върху това и се опитай да погледнеш на ситуацията и от неговата гледна точка.
Както и да е, и сто бебета да му родиш, той първото си дете няма да изостави. Докато е жив, все ще му е баща. Или го приемаш такъв, какъвто е – с ремаркето, или си търсиш друг, свободен от ангажименти.

Анонимна - спри да си хабиш нервите с този човек, от малкото прочетено ми е ясно, че ти го обичаш, но не съм сигурна дали е взаимно... Не искам да те натъжавам, но аз не виждам светло бъдеще в тази ситуация. Да инвестирала си време, енергия и тн. Но да продължаваш да го правиш ми звучи като.. 'изгубих 100 лева на казино, вместо да спра ще заложа и останалите които имам, понеже съм започнала, поне да изгубя всички', а после?