На моята това и помогна до известна степен когато я избраха от другите кандидати, защото с две деца не се очакваше повече да излиза в майчинство. Освен това хората с деца са по отговорни, има по малко своеволия и като цяло по- стабилни, аз също съм се водил от това, макар че работя само с мъже.
- Публикувана: 31 дек. 2024, 18:39 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2026, 10:29 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2025
На моята това и помогна до известна степен когато я избраха от другите кандидати, защото с две деца не се очакваше повече да излиза в майчинство. Освен това хората с деца са по отговорни, има по малко своеволия и като цяло по- стабилни, аз също съм се водил от това, макар че работя само с мъже.
Много зависи от това колко големи са децата.
В Германия директно ги отсвирват по интервюта ако кажат, че са с деца в яслена или градинска възраст защото това означава за работодателят само едно - безкрайни болнични.
Особено ако бащата не иска да излиза е болничен защото получавал повече от майката.
Кариерата все пак зависи и от помощта на партньора.
Втрещява ме мисленето, че отглеждането при боледуване е женска работа.
В нашият офис татковците редовно гледат деца когато се разболеят.
Както и на колежките с деца.
Тези неща се уточняват преди да се пръкне наследничето. Освен, ако на жената не и се стои вкъщи.
Втрещява ме мисленето, че отглеждането при боледуване е женска работа.
В нашият офис татковците редовно гледат деца когато се разболеят.
Както и на колежките с деца.
Тези неща се уточняват преди да се пръкне наследничето. Освен, ако на жената не и се стои вкъщи.
На моята това и помогна до известна степен когато я избраха от другите кандидати, защото с две деца не се очакваше повече да излиза в майчинство.
Скрит текст:
Много зависи от това колко големи са децата.
В Германия директно ги отсвирват по интервюта ако кажат, че са с деца в яслена или градинска възраст защото това означава за работодателят само едно - безкрайни болнични.
Особено ако бащата не иска да излиза е болничен защото получавал повече от майката.
В Германия директно ги отсвирват по интервюта ако кажат, че са с деца в яслена или градинска възраст защото това означава за работодателят само едно - безкрайни болнични.
Особено ако бащата не иска да излиза е болничен защото получавал повече от майката.
Тези неща се уточняват преди да се пръкне наследничето. Освен, ако на жената не и се стои вкъщи.
Докато са малки децата, кариера йок. Но те бързо порастват. Има време, не е толкова кратък животът, и за деца, и за кариера.
Зависи. Детето ми ходи на психолог, логопед и педагог в един център, където има и други специалисти, и го посещават и деца, които едва ли някога ще са напълно самостоятелни, та съм виждала да водят там и деца в тийнейджърска възраст, които са с памперс, свършват голямата работа по време на занятията, някой им сменя памперса и така...
Моето не е толкова зле, слава богу, но ходи до обяд на градина, няма капацитета за повече, да стои по цял ден, та аз 3-4 часа имам свободни за евентуална работа. Когато е здрава, че повече време е болна, отколкото на градина.
Ако нямаш собствен бизнес, не си лекар, адвокат или дори учител, просто си офисен планктон.....каква кариера, какви пет лева?!
Зависи и от броя на децата. Защото при две, за повече даже не мисля че е възможно, е много трудно. Влиза се в един водовъртеж, от който намирането на свободно време е трудно и второ енергия за кариера почти не остава.
Динчо, офисен планктон може да имат също кариера, при това с 5 цифрени заплати, започващи с 2. Подплатени с командировки, работа в извън работно време.
Динчо, офисен планктон може да имат също кариера, при това с 5 цифрени заплати, започващи с 2. Подплатени с командировки, работа в извън работно време.
Аз поне под кариера разбирам - да работя успешно, каквото съм учила и каквото ми е приятно. Успях да "правя кариера" по този начин, едва когато станах на 35 - точно като Аида. Имах 10-годишна дъщеря и 8-годишен син. Преди това учих, бях майчинство 5 години, работих нещо, уж по специалността, но доста скучно и без никаква перспектива. И изведнъж намерих работа, с която си паснах като ръка и ръкавица. И вече не бях проблемен работник, с големите деца, а точно обратното - всичко, което представлявах към този момент като човек (много устойчив на стрес) и всичко, което знаех и можех, ми влезе в работа.