Да се оплачем... 2025

И да се поставим да мястото на родители на дете с псих. заболяване, в конкретната ситуация това не променя нищо. Пострадалото дете е жертва на другото. Фактът, че агресивното дете има заболяване, не прави жертвата по-малко жертва.

Лютиче, всеки родител инстинктивно се поставя на мястото на родителите, преживели загуба или с наранено дете. Много е страшно, но Тарталета е права. Има и друго нещо, в БГ много импулсивно се скача на всяка подобна новина. Шуми се ден-два и толкова. Като за "сеир". И се започва с това само тук го има.
Истината е, че не сме в предните редици нито по подобни случаи, нито по катастрофи например, просто всеки един случай е в медиите.
Това не означава, че властите са адекватни обаче. Корупцията в строежи и ремонти на пътища е огромна.
А за психическото здраве, за съжаление на всякъде е зле и все повече се говори за това. За деца все пак има безплатно здравеопазване, но за възрастни почти не. И не, няма как всеки с ментален проблем да се затвори някъде.
Превенцията е основното за ограничаване на подобни случаи.

   Е как ще е само "тука така"? Аз пък мисля, че у нас, в България, по-скоро е добре. Има лекета, разбира се, на всякаква възраст, но не е толкова масово, поне не още...
   Като беше голямата щерка студентка в Англия й ходих на гости няколко пъти и на доста странности се нагледах. Правехме си с нея едни кратки влакови екскурзии до близки дестинации. Сутрин с някой ранен влак, вечер с последния обратно. Веднъж уцелихме на група много агресивни хлапета. На мач ли бяха ходили, на концерт ли, не знам. Едри момчета на по 17-20. Безобразно се държаха. Пътуващите просто извръщахме глава. Затворени в тясно пространство с агресивни, вероятно дрогирани гамени, какво да направим. Шафнерът надникна само във вагона, не се занима с тях и правилно. Очаквах да се е обадил в полицията и да ги чакат на слизане. Но не, слязоха си на една гара и си заминаха съвсем необезпокоявани.
   И много още. Повръщащи момиченца пред дискотеките, още в 9-10 часа вечерта, млади момичета, омацани с вчерашен непочистен грим и лоша кожа, и т. н. и т. н.
   Първата квартира на моята щерка беше мултинационална. Точно двете съквартирантки англичанки бяха превърнали "дамската" баня в пълен коптор. Като им видях пръснатите гримове, гъби и четки, разбрах защо млади момичета имат толкова лоши кожи. То цяла популация микроорганизми живееха там.
   Не искам да "плюя" по англичанчетата, да не ме разберете погрешно. Просто като чуя "то така е у нас"... Ами, не е у нас!

Ами всъщност какво трябва да се направи от останалите - и аз да съм, няма да искам агресивен човек до себе си, да не говорим за до детето ми. А, това че има психично заболяване даденият човек - да се лекува, да му се обърне внимание - абсолютно да, но, ако моето дете недай Боже пострада от такъв, последната ми мисъл ще е да мисля за нападателя какво му е и как да се лекува.
Ето - сама казваш, че дъщеря ти се бори с нещо - стискам палци да успее и да остане като лош спомен - но вие като родители сте ТАМ. На място - забелязали сте и работите по въпроса. А, масово неглижират собствените си деца, дори и за много по-дребни неща, като нужда от работа с логопед примерно или дори (реален пример) проблем с очите и после - държавата, учителите, съседката били виновни и длъжни...

Ре, разбира се, че ще се скочи на насилника и родителите му. Да ги галят ли? gg_ хо е написала прекрасно.
Изключително слабо би ме засягало какво им е на тези родители, ако моето дете вече го няма, защото те не са си свършили работата.
И не дай си боже да сме в предните редици, но за съжаление никой не е застрахован.

Никой никъде не е застрахован. Просто трябва да има превенция и грижа, а не искане за обратно насилие, което нито ще помогне на родителите, нито ще намали възможността от други случаи. Това се постига с говорене за проблемите на психично здраве и насилието. Трябва да има и обучение в училищата например, за да не се подценяват инциденти.

Трябва да има превенция, трябва да де говори, тук сте прави. Но когато на родителите не им пука и оставят детето си да вилнее, трябва да има и санкции.
Иначе и на мен утре може да ми дойде отвътре да убия някого. Трябва ли да ме оправдаят?
За мен е безумно да се налага всички да пращат децата си на боен спорт или военно обучение, за да могат да се защитават в такива ситуации, защото престъпниците се толерират.

Сложна тема сте подхванали и универсални решения няма. Всеки човек е уникален. И хората с ограничения, и хората без. Няма как да изведем формула и да я спазваме.

   Аз все лични примери давам, не е случайно, просто от моя житейски опит изхождам. Общопланетарен нямам. Дано не досаждам много.
   Малката ми дъщеря ходеше в частна детска градина. (За общинска не се класирахме.) Идеята на собственичката беше да интегрира различни деца в обща среда. Признавам, че ми беше малко странно в началото. Те дори групи по възрасти нямаха, като в общинските. От три до пет, всички на едно. Всички заедно започваха деня с хоро, в понеделник. Във вторник - с класическа музика. В сряда - друго. Минаваха си задължителната програма за възрастта, но получаваха и много още. Имаха един Коко, който броеше от едно до десет и обратно и се търкаляше по сцената на годишните тържества, останалите си играеха каквото са им дали там. Едно пък момиченце, циганче, в началото въобще български не говореше. Майката и бабата, с които контактувах по детски рождени дни, дори родовете на български не оправяха. Много бяха симпатични и двете, искали детето да не е като тях. Ами то беше толкова артистично! Научи и български и английски. Коко свикна да има и други деца около него, а те свикнаха, че Коко си е такъв и се търкаля и брои, и че има и такива като него.
   Та, след цялото това многословие, от личен опит стигнах до извода, че колкото по-рано различните деца се съберат на едно място и свикнат, че са различни и че нормално хората да са различни, толкова по-добре за всички.

А не смятате ли, че е възможно това агресивно или психично болно дете да е било жертва преди да се стигне до тази ситуация? “The thick skin bias” или “предубеждение за дебелокожие” така го нарече наскоро една позната наскоро - повечето от нас са склонни да мислят, че когато някой има труден, беден живот, то по-лесно понася лошите неща, които му се случват.В най-голяма степен това важи за насилието. Шокирани сме, когато това се случи с дете извън кръга и средата на агресивното, а когато това вероятно се е случвало в дома или в институцията, в които е било въпросното лошо дете? Хубаво си живеем в розовите балони и сме майки орлици, обаче има твърде, твърде много случаи извън удобното ни бабълче. Бедността, агресията, емоционалната, психическа и морална нищета създават бедни, агресивни и непригодни за социален живот хора. Маргинали. И ние като общество и държава упорито задълбочаваме процеса.
Психическото здраве в бг пък е също толкова дълбока тема, че подхвърленото “да се лекува и да му се обърне внимание” по-горе ми докарва позиви като в песен на Слипнот (i push my fingers into my eyes). То щото е като да сложиш лепенка на порязан пръст или да пиеш сироп като имаш кашлица да лекуваш болната си психика.

И двете теми са твърде обширни…

Мен много ме критикуваха роднините на мъжа ми, че съм си изпратила детето да учи в частно училище, защото ни струва колкото една къща. Сериозно. Изобщо няма да споменавам колко км сме навъртяли, всеки ден, сутрин и вечер, дори и през уикендите, заради различните активности. Обаче аз имам едно дете и предпочитам да се охарча, но да му осигуря подходяща среда. Не че има гаранция, но поне знам, че там учителите си бяха на мястото и като преподаватели, и като възпитатели.

Всъщност, тръгнах от друго да се оплаквам, но докато напиша първия параграф забравих за какво. ))

Оня ден мъжът ми прави барбекю. Аз направих пакетчета с гъби, тиквички и аспержи, всеки вид зеленчук поотделно в алуминиево фолио. Единият ми пакет с аспержи липсва. Дали сме го хвърлили без да забележим, не зная, но го няма. А може и да съм го изяла и да не помня. Хахаха. Правихме и халуми сирене на грил. Много вкусно! 

Тук бяха два дни нетърпима горещина. Докато следобяд не заваля проливен дъжд! Сега е горещо и влажно….още по-зле от вчера.

Абаджиева, прати малко топло насам! Днес ходих със зимното яке на работа. По-тънкото яке, но все пак дълго до коленете и пухено. Искам да е лято!

Аз, от своята камбанария, да добавя че малко се знае и от професионалистите.
Мисля че няма нужда да добавям "от личен опит", точно в този форум.
Капацитетът и на родителите е ограничен, в различна степен при всеки, финансов, интелектуален и чисто колко можеш да издържиш да се бориш с вятърните мелници.
Аз го докарах до момента доктор да ми каже "осигури протокола и аз ще го направя, нищо че не е по моята специалност", а само преди три години "това дете трябва да е в лудницата".
Ако успея докрай, накрая аз ще съм за лудницата.

Разтрепери ме този клип. Синът ми е на 12. Не мога да си представя какво изпитват родителите на това дете.

Имам сестра с умствено увреждане по рождение. Съвсем и напълно безобидна е, но когато е във фаза (не е рядко) е доста шумна - говори си сама, вика, пее, плаче... Слава Богу, съседите са много толерантни и за толкова години не са казали дума, а тя със сигурност пречи. Повярвайте, няма какво да направим, няма. За ролята на държавата няма да обеля дума. Такава няма. За нея тези хора не съществуват. Близките се оправят както могат. На принципа на джунглата. Тъжно е за цялото ни общество.

Благодаря ви за добрите мисли за мама. Още ме е страх да се похваля, но мисля, че най-страшното мина! 🙏

Алвелина, само така, всичко да се нареди възможно най-бързо!

Аз да се оплача от ММ. Той не иска да давам пари за ботокс. След като не намери други аргументи, изтърси че и без това имам прическа като Наталия Киселова и ботоксът няма да ми помогне Което не е вярно, на черта съм.

Алвелина, стискам палци тежкото да е зад гърба ти!

Каква психиатрична помощ да имаме? Това е последната дисциплина, за която някога ще се отпуснат пари. Те не са хора, пречат ни и ги крием в бивши конюшни, на които 50-60 г не е правен ремонт. Същото е със старческите домове.
Загубих надежда, че нещо някога ще се промени към добро