Да се оплачем... 2025

  • 1 619 490
  • 26 640
  •   20
Отговори
# 15 870
  • Мнения: 6 609
Съчувствам на всички, които са в трудната ситуация на психически дискомфорт или заболяване. Да, трябва да се променят кардинално нещата, като за мен първата стъпка би трябвало да е да не се изпитва неудобство и срам човек да признае, че има нужда от помощ в това направление. Но толерантността ми към тези хора и техните състояния  приключва точно там, където заради тях се появяват жертвите. Съжалявам, не съм толкова широко скроена, за да се поставя на мястото и да съчувствам на някой друг, освен на пострадалите, не дай Боже загиналите...
Семейството като институция дължи същото на обществото ни /ако не повече/, като "държавата" в превенцията и разпознаването на психичните проблемни  състояния. И възпитанието на децата, от които колкото и някои хора да твърдят, че лошо дете няма, има и още как. Но когато родителите са на място и не си затварят очите, намира се и начин. Когато не са.. се моля да нямаме пресечни точки в живота с тях и децата им.

Алвелина, дано лошото е зад гърба ви!

# 15 871
  • Мнения: 13 133
Помните ли жената, която наръга с нож банков служител? Брат й се беше обадил да подаде сигнал, че е навън и е опасна, нали казаха, че ги била нападнала първо тях.
Също така момчето, което се хвърляше под колите, но после полетя от не знам кой етаж. Майка му е търсила вариант да го настани я заведение за няколко дни, звъняла е, казвала е, никъде не е бил приет. Хвърля де пред няколко коли да се самоубие, вечерта дадоха репортажа, на другия ден то скочи от терасата/прозореца и загина.
Близките им, които са ангажирани ги познават, знаят, усещат какво може да направят, само че са сами. Търсят помощ, но пак няма, пак са сами. Държавата ни няма грижа за хората без потребности, какво остава за тези със специални потребности и инвалидите? Може ли инвалид да излезе/бъде изведен навън? Не няма условия. Гледах една жена как се бореше за мъжа си да сложат рампа, за да може да го извежда на прегледи и съседите не само, че не са се подписали, ами са против и човека е затворник в собствения си дом.
Аз друго си мисля?! Защо всички се държат така все едно са застраховани, че нищо подобно няма да им се случи и винаги ще да добре? Никой не знае утре какво го чака и дали след лечение няма да остане инвалид, дали от стрес няма да превърти, прекалено самоуверено поведение имаме…

# 15 872
  • Мнения: 1 954
Според мен точно от родителите идва проблемът в такива случаи. Неглижиране или дори непризнаване, че има проблем. Такива деца ходят наравно с останалите в училище, където са отритвани от другите по един или друг начин. Почти винаги са обект на агресия, на подигравки. На мен лично ми прави впечатление, че децата приемат по различен начин деца със СОП, които са документално признати и такива, чиито родителите отказват да го признаят. И се отнасят по коренно различен начин - от защитаване на първите до тотална агресия срещу вторите. А много добре знаем, че когато се отнасят лошо с теб и ти започваш да се отнасяш лошо. Бият ли те, научаваш се и ти да биеш.

# 15 873
  • Мнения: 319
Оплаквам се, че през нощта получих контракция и точно тогава котката ми реши, че е време за игра 🙃
Но пък за сметка на това се хваля, че преди малко си поръчах 4 книги от ozone.bg

# 15 874
  • Мнения: 15 289
Оплаквам се от жега и работа.

# 15 875
  • Мнения: 6 609
Alvelina, много хубава е тази емпатия от детето Heart Понякога има какво да научим и ние от децата си.

Едно от положителните неща на нашето време е точно тази "нормалност" - за разлика от нас когато бахме малки, днешните деца нямат нашите предразсъдъци. Не се извръщат на другата страна като видят човек с проблем, не обиждат някого, само защото носи очила, шини или е с някаква друга визуална разлика с останалите...

# 15 876
  • София
  • Мнения: 35 405
В конкретния случай родителите са се отказали от 13-годишното дете - https://www.vesti.bg/bulgaria/roditelite-na-13-godishniia-obvine … i-ot-nego-6231769

# 15 877
  • Мнения: 29 564
Алвелина, ти си го възпитала така добре! Браво!
Да, преди беше срамно да имаш човек с проблем в семейството. За много хора още е така. Болестите не питат. Но има стигма все още. Много имаме да извървим, но нищо не се прави в тази посока, а оскотяваме все повече

# 15 878
  • Мнения: 6 338
37 градуса на термометъра на колата, хора. Как ще се прибирам , умът ми не побира....
А е едва юни. И имам още два дни режим. Моля се да запазя спокойствие и да си следвам плана.

# 15 879
  • Мнения: 6 013
Попито не е добре. Ще я заведа следобяд на вет. Поне си изяде закуската и малко се почувства по-добре.

# 15 880
  • Мнения: 2 183
Аз също имам близък човек болен от психично заболяване вкъщи. И да, налага се да крия особено на работа, защото все още има стигма. Като се е налагало да го водя по лекари съм се чудила как да отговарям на безброй въпроси.
Много коментари прочетох, в които някой се изказва, че трябва да си ги наблюдаваме и да си ги държим вкъщи, за да не създават проблеми. Виждали ли сте човек с шизофрения в криза каква агресия има в него? А знаете ли колко пъти по време на криза сме се опитвали да го вкараме в психиатрична болница и са ни го връщали на 2-3 ден, с думите, че е добре и нищо му няма и той на следващия ден вече е готов да налита на бой на всеки срещнат, както и да се самонарани. И го наблюдаваме дали си пие лекарства и го обгрижваме постоянно, но това не гарантира, че няма пак да го избие. Наистина сме безсилни пред бездействието и безразличието на институциите. Колкото другите са потърпевши, толкова и ние.

# 15 881
  • Мнения: 13 133
А дори не осъзнават или се правят, че не осъзнават, че вие сте застрашени щом сте стигнали да търсите помощ.

# 15 882
  • Мнения: 2 183
Масово е, вече в почти всяко семейство има възрастен човек/дете с проблеми. При посещение на моя близък в психиатричната болница съм срещала и професори, и учители, хора с всякакви професии и животи. Някои родени така, други придобили заболяване следствие на някакво тежко житейско събития. Никога не знаеш какво ще ти се случи. Вместо да се нападаме един друг, трябва да се потърси сметка на институциите. Особено в един от най-големите градове на България в психиатрична болница е масово явление да се изписват пациенти в много тежко и опасно състояние, защото главната психиатарка там така е решила. Има стотици жалби срещу нея, но тя продължава да практикува. Имаше случай във въпросната психиатрична болница, жена с биполярно разстройство беше изписана от там след "лечение" 2-3 дни и след като се е прибрала е провесила бебето си през балкона. Не ми се коментира повече, но случаи много.

# 15 883
  • Мнения: 13 133
Проблемът не е само в институциите, проблема е и в обществото, то не иска да вижда болните, сякаш като не ги вижда ги няма. Всички знаем на какво ставаме свидетели ако придружаваме болен или болно дете навън. Хората се “страхуват” и се изнасят скорострелно сякаш е заразно.
Не бих винила само институциите в случая.

# 15 884
  • Мнения: 2 183
Да, неприятно е, но дори хората да бяха по-съпричастни с какво това щеше да допринесе за лечението на такива хора? Тук говорим за хора с психично заболяване, които имат нужда от постоянен контрол и медикаменти.
А иначе, хорските погледи винаги ще ги има, с това няма справяме. Та именно затова се обръщам към институциите.

Общи условия

Активация на акаунт