Охххх, не е добре с тези сладки работи из темата, които пишем.... В този късен час....
- Публикувана: 31 дек. 2024, 23:50 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2025, 02:31 ч.
Да се оплачем... 2025
Дими, страхотни красоти правиш. Аз съм с две леви ръце и се възхищавам на хора като теб.
Естела, не се предавай, всичко се учи. Просто иска малко време. И аз в началото с моята работа бях тръгнала да се отказвам. Шефката тогава ми каза няма никъде да ходиш, ще помагаме да се научиш. Беше права.
Естела, не се предавай, всичко се учи. Просто иска малко време. И аз в началото с моята работа бях тръгнала да се отказвам. Шефката тогава ми каза няма никъде да ходиш, ще помагаме да се научиш. Беше права.
Димис, много красиви, браво! И аз много обичам да майсторя такива нещица.
Естела, ще свикнеш и по-леко ще стане.
Сигма, моето човече се роди 1.3 кг - беше голичка в кувьоза доста време, а после каква радост беше, когато докторите казаха, че най-накрая е достатъчно голяма да й облечем дрешка. Пазим й тази първа блузка, размер “недоносено,” която й стоеше като чувал…пазим и един прийми памперс, с който размер отначало изглеждаше като MC Hammer 😆.
Моите двамата в момента украсяват предния двор - таткото мъкне кабели и нарежда снежни човеци и дядо коледи, а щерката тича в кръг около него и крещи от възторг.
Естела, ще свикнеш и по-леко ще стане.
Сигма, моето човече се роди 1.3 кг - беше голичка в кувьоза доста време, а после каква радост беше, когато докторите казаха, че най-накрая е достатъчно голяма да й облечем дрешка. Пазим й тази първа блузка, размер “недоносено,” която й стоеше като чувал…пазим и един прийми памперс, с който размер отначало изглеждаше като MC Hammer 😆.
Моите двамата в момента украсяват предния двор - таткото мъкне кабели и нарежда снежни човеци и дядо коледи, а щерката тича в кръг около него и крещи от възторг.
Всеки може да прави неща. И торти, и гномчета. Някои са по-сръчни, идва им отвътре, а други, като мен, имат желание и фантазия, но сме малко от отбора ръцете ми пречат.
Димис, чудни са ти произведенията.
Аз съм правила невероятни неща, примерно, с дъщеря ми правихме бухал. Измислих да топя кухненска хартия в различни концентрации на нес кафе, а като изсъхна я накъсахме и направихме страхотен бухал! И сцена от сън в лятна нощ правихме, и великденски яйца с декупаж съм правила, но по веднъж. Ако тръгна да правя конвейр едно става, две са за изхвърляне.
И торти съм правила невероятни, но пак так инцидентно. Колко несполучливи украси на торти имам, да не ви казвам. Само кексчета (cupcakes), правя сполучливи и нямам фира. Хванах им цаката и ги правя като професионалист. Всичко друго е на късмет. Имам страхотни попадения, но и много провали.
Сега се сетих, че миналата година правих шапчици от вълна и нарязана ролка от тоалетна хартия. Димис, да ти дам “рецептата”. Много са лесни и ефектни! Сигурно може и по-големи да се направят с ролки от опаковъчна хартия или кухненска такава.
Димис, чудни са ти произведенията.
Аз съм правила невероятни неща, примерно, с дъщеря ми правихме бухал. Измислих да топя кухненска хартия в различни концентрации на нес кафе, а като изсъхна я накъсахме и направихме страхотен бухал! И сцена от сън в лятна нощ правихме, и великденски яйца с декупаж съм правила, но по веднъж. Ако тръгна да правя конвейр едно става, две са за изхвърляне.
И торти съм правила невероятни, но пак так инцидентно. Колко несполучливи украси на торти имам, да не ви казвам. Само кексчета (cupcakes), правя сполучливи и нямам фира. Хванах им цаката и ги правя като професионалист. Всичко друго е на късмет. Имам страхотни попадения, но и много провали.
Сега се сетих, че миналата година правих шапчици от вълна и нарязана ролка от тоалетна хартия. Димис, да ти дам “рецептата”. Много са лесни и ефектни! Сигурно може и по-големи да се направят с ролки от опаковъчна хартия или кухненска такава.
Аз съм като abadjieva80
, фантазия и желание имам, но не винаги става. Правя едни коледни буркани вътре с лампички и разни коледни украси. Облепям капачката с коледна хартия и готово. Но гномчета....не, няма да се получи при мен.
Обаче приемам идеи защото ваканциите гледам малката племенница, а тя обича такива неща.
Нещо щях да се оплаквам, но забравих какво.
, фантазия и желание имам, но не винаги става. Правя едни коледни буркани вътре с лампички и разни коледни украси. Облепям капачката с коледна хартия и готово. Но гномчета....не, няма да се получи при мен.
Обаче приемам идеи защото ваканциите гледам малката племенница, а тя обича такива неща.
Нещо щях да се оплаквам, но забравих какво.
abadjieva80 шапчиците с нарязани конци прежда и основа от ролка тоалетна хартия съм ги правила. И на мен много неща не ми се получават. Дори да гледам идеята от интернет, Ами не се получава. И трябва да съм спокойна, иначе не става.
Днес съм наумила палачинки да правя, дано станат. Тези неща с брашно хич не ги умея. Баба правеше страхотни баници
милинки, тутманици. Точеше кори за баница и юфка. Аз нали има кой, така и не се научих, сега ме е яд.
Толкова мило ми стана като прочетох за малките ви герои в кувьози. Да са ви здрави и да ви радват!
Днес съм наумила палачинки да правя, дано станат. Тези неща с брашно хич не ги умея. Баба правеше страхотни баници
милинки, тутманици. Точеше кори за баница и юфка. Аз нали има кой, така и не се научих, сега ме е яд.
Толкова мило ми стана като прочетох за малките ви герои в кувьози. Да са ви здрави и да ви радват!
Димис, няма какво да объркаш на палачинките, освен гъстотата. Аз лично ги правя винаги с кисело мляко, стават ми по-добре.
Чета една мацка-Дневник на една хиперактивна майка. Има две малки дечица, големи сладури. Това, което беше качила ме разсмя, замисли, усмихна. Та, реших да го споделя.🙂
Чета една мацка-Дневник на една хиперактивна майка. Има две малки дечица, големи сладури. Това, което беше качила ме разсмя, замисли, усмихна. Та, реших да го споделя.🙂
Скрит текст:
30.11. преди 5 години беше Понеделник. През нощта беше навалял сняг и беше покрил всичко. Бяло и чисто. Пътувахме рано сутринта в тоя сняг към вкъщи, гледах побелелите дървета и потъвах. Докато в един момент тая белота не ми проблясна буквално в главата и изтръпнах от пробягналата идея за нещо пропуснато. Млъкнах и не си отворих устата, докато не стигнахме. Оставих багажите и за секунди скокнах в аптеката. Със скована уста изшепках.
- Един шуърчек.
Грешка. Трябваше да взема повече. Взех останалите 3 след няколко часа. Само толкова имаше. В резултат - 2 невалидни, 2 силно положителни.
Ма как бебе, бе! Как? Баш ся?!
Баш когато се завърнах към човешкия живот. Митачето вече на 4, сам яде, сам спи, сам ходи до тоалетна, мога да съществувам без да сме скачени съдове. Животът започна да става нормален. Толкова е хубаво всичко!
Баш сега ли, когато тъкмо преди месец се преместихме в друг апартамент и опуках толкова пари за това преместване?!
Баш сега ли, когато работата така добре ми потръгна и мога да работя повече, след като той попорасна?
Какво бебе сега, бе, не мога да се оправя! Не искам пак да ми реве по цяла нощ някой, не искам, толкова е хубаво да можеш да спиш.
Най-неподходящия момент!
Оф, оф, оффффф.
Главата ми се носеше в паралелни вселени и не можех да осъзная какво се случва. Дадох двата положителни теста на баштаткото по най-безцеремонния начин. Той пък пълна противоположност на мойта реакция и не разбрал защо са два, попита нахилено:
- АМА БЛИЗНАЦИ ЛИ СА?
И аз тука вече ревнах с глас, щото не ми беше дошло на акъла изобщо, че може пък да се окажат две бебета, а не само едно.
Няколко часа по-късно вече приех ситуацията. В тоя момент още не мога да кажа, че се бях зарадвала.
30.11. Андреевден
На следващия ден, докато заключвах вратата, се загледах за първи път в табелката останала на звънеца за апартамента - Андрееви.
Отивахме до магазина, Митачето се заигра с една котка и докато го чаках се загледах във врабчетата. Това е една от най-любимите ми снимки, които съм правила - 4 врабчета на едно клонче.
И тогава просто приех знаците, така е трябвало.
Сама не бих се решила да поискам да имам повече деца. С Митачето ми беше много трудно и нямаше сама да поискам да си го причиня отново.
Трудно ли е? На моменти до безсилие и отчаяние. Не, две деца не са като едно дете. Две деца понякога могат да се усещат като 2304617181 деца. Доста често.
30.11.25г. "Наречи го любов" - това е късметът на Габи днес от един сок. И той е любов, любов, която бих пропуснала от страховете си и обсесията ми да планирам. Не можем да планираме живота. Нищо не е в нашите ръце. Не сме господари на дните си и не знаем какво ни очаква утре.
Баш сега ли, може да е най-подходящия момент. Само след два месеца се оказа, че си бременеем заедно с моята приятелка и майчинството с Габи беше най-хубавото ми време, такова каквото нямах с Митачето. Гледахме си заедно нашите "близнаци" в парка, пиехме си кафето сутрин и следобяд и за пръв път имахме толкова много време заедно.
Съдбата се оказа по-добра в планирането.
- Един шуърчек.
Грешка. Трябваше да взема повече. Взех останалите 3 след няколко часа. Само толкова имаше. В резултат - 2 невалидни, 2 силно положителни.
Ма как бебе, бе! Как? Баш ся?!
Баш когато се завърнах към човешкия живот. Митачето вече на 4, сам яде, сам спи, сам ходи до тоалетна, мога да съществувам без да сме скачени съдове. Животът започна да става нормален. Толкова е хубаво всичко!
Баш сега ли, когато тъкмо преди месец се преместихме в друг апартамент и опуках толкова пари за това преместване?!
Баш сега ли, когато работата така добре ми потръгна и мога да работя повече, след като той попорасна?
Какво бебе сега, бе, не мога да се оправя! Не искам пак да ми реве по цяла нощ някой, не искам, толкова е хубаво да можеш да спиш.
Най-неподходящия момент!
Оф, оф, оффффф.
Главата ми се носеше в паралелни вселени и не можех да осъзная какво се случва. Дадох двата положителни теста на баштаткото по най-безцеремонния начин. Той пък пълна противоположност на мойта реакция и не разбрал защо са два, попита нахилено:
- АМА БЛИЗНАЦИ ЛИ СА?
И аз тука вече ревнах с глас, щото не ми беше дошло на акъла изобщо, че може пък да се окажат две бебета, а не само едно.
Няколко часа по-късно вече приех ситуацията. В тоя момент още не мога да кажа, че се бях зарадвала.
30.11. Андреевден
На следващия ден, докато заключвах вратата, се загледах за първи път в табелката останала на звънеца за апартамента - Андрееви.
Отивахме до магазина, Митачето се заигра с една котка и докато го чаках се загледах във врабчетата. Това е една от най-любимите ми снимки, които съм правила - 4 врабчета на едно клонче.
И тогава просто приех знаците, така е трябвало.
Сама не бих се решила да поискам да имам повече деца. С Митачето ми беше много трудно и нямаше сама да поискам да си го причиня отново.
Трудно ли е? На моменти до безсилие и отчаяние. Не, две деца не са като едно дете. Две деца понякога могат да се усещат като 2304617181 деца. Доста често.
30.11.25г. "Наречи го любов" - това е късметът на Габи днес от един сок. И той е любов, любов, която бих пропуснала от страховете си и обсесията ми да планирам. Не можем да планираме живота. Нищо не е в нашите ръце. Не сме господари на дните си и не знаем какво ни очаква утре.
Баш сега ли, може да е най-подходящия момент. Само след два месеца се оказа, че си бременеем заедно с моята приятелка и майчинството с Габи беше най-хубавото ми време, такова каквото нямах с Митачето. Гледахме си заедно нашите "близнаци" в парка, пиехме си кафето сутрин и следобяд и за пръв път имахме толкова много време заедно.
Съдбата се оказа по-добра в планирането.
Frozen,усмихна ме...
На 30.11 преди 5 г и аз получих блага вест...че на път е първородната ми внучка...
И то само месец,след като дъщеря ми научи ,че вероятността да забременее е по -малкo от 10 %.Истинско чудо!В следващите година-две,разбрах,че най-безумното нещо е да опитваш да контролираш,и плануваш нещо което е извън твоите възможности..
И най-вече,да вярвам ,че статистиката не е за истинския живот...
И Димис,давай смело ,сместа за палачинки бързо се "поправя",ако първото творение не ти хареса..
Виж,за тестените изделия,съм на мнение,че то си е талант, вроден...моите баби,и леля,месеха с лекота,свекърва ми,също...
Аз не се отказах,стотици опити и рецепти,децата ми обичаха да хрупат коричките,но аз никога не постигнах лекотата,въздушния и нежен краен продукт,нито на питка,нито на козунак...за точене на кори,абсурд..
Стигнах до приличен лучник,като разчитах на вкусната плънка:grinning:
На 30.11 преди 5 г и аз получих блага вест...че на път е първородната ми внучка...
И то само месец,след като дъщеря ми научи ,че вероятността да забременее е по -малкo от 10 %.Истинско чудо!В следващите година-две,разбрах,че най-безумното нещо е да опитваш да контролираш,и плануваш нещо което е извън твоите възможности..
И най-вече,да вярвам ,че статистиката не е за истинския живот...
И Димис,давай смело ,сместа за палачинки бързо се "поправя",ако първото творение не ти хареса..
Виж,за тестените изделия,съм на мнение,че то си е талант, вроден...моите баби,и леля,месеха с лекота,свекърва ми,също...
Аз не се отказах,стотици опити и рецепти,децата ми обичаха да хрупат коричките,но аз никога не постигнах лекотата,въздушния и нежен краен продукт,нито на питка,нито на козунак...за точене на кори,абсурд..
Стигнах до приличен лучник,като разчитах на вкусната плънка:grinning:
Оплаквам се, че в Милано вали
Приятно изкарване. 
Честита сладка възраст на детенцето ти, Рамацоти! Все на такива интересни дестинации да си празнува рожденните дни, а и не само.
Оплаквам се, че наближи ли Коледа, нещо се вселява в мен и ставам луда на тема коледни сладки. Нещо подобно е и на пролет с козуназците, но сега е просто патологично - не да съм някоя кой знае каква майсторица, просто няма сила която да ме спре докато не направя всичко което съм наумила. Не ги ям, слагам в кутии и раздавам. Момчетата хапват- казват, че по Коледа си наваксват с въглехидратите за цяла година напред. Използвам хубави продукти и вкусово винаги са топ. По това как изглеждат има какво още да се желае, но наистина давам всичко от себе си. Едно време като бяха малки носехме в училище купища сладки за базари , за почерпка на децата. Май от там ми остана този навик. Всяка година си казвам - край, последно, и следващата мине ли средата на ноември, ето ме с торбите брашно и масло, трупам като мравка зимнина... няма оправия и тва е. Малкия ми син е поръчал кутии със сладки за няколко приятелки и приятели. Значи, захващам се от този уикенд, за да насмогна. Да не забравяме, че и на работа ходя...
Оплаквам се, че наближи ли Коледа, нещо се вселява в мен и ставам луда на тема коледни сладки. Нещо подобно е и на пролет с козуназците, но сега е просто патологично - не да съм някоя кой знае каква майсторица, просто няма сила която да ме спре докато не направя всичко което съм наумила. Не ги ям, слагам в кутии и раздавам. Момчетата хапват- казват, че по Коледа си наваксват с въглехидратите за цяла година напред. Използвам хубави продукти и вкусово винаги са топ. По това как изглеждат има какво още да се желае, но наистина давам всичко от себе си. Едно време като бяха малки носехме в училище купища сладки за базари , за почерпка на децата. Май от там ми остана този навик. Всяка година си казвам - край, последно, и следващата мине ли средата на ноември, ето ме с торбите брашно и масло, трупам като мравка зимнина... няма оправия и тва е. Малкия ми син е поръчал кутии със сладки за няколко приятелки и приятели. Значи, захващам се от този уикенд, за да насмогна. Да не забравяме, че и на работа ходя...
Препоръчани теми