Самостоятелно спане в отделна стая

  • 2 671
  • 49
  •   1
Отговори
# 15
  • Поморие
  • Мнения: 600
Здравейте! Търсих страшно много информация относно: отделяне на бебето от ден едно в самостоятелна стая. Чета и виждам, че доста жени са го практикували това и искам да се допитам до тях, как се справихте и справихте ли се? Тук в бг мама виждам, че има много “разярени” дами които казват колко е грешно и как не е правилно, не пускам темата някой да ми обяснява колко е грешно и колко опасно. Консултирала съм се с акушерки и педиатри казват, че е Ок въпроса е родителите “как ще си го позволят” и ще успят ли. Въпроса ми е към тези мами които са отгледали или гледат своите бебета така. Благодаря!
Аз смятам, че след 1,5-2г. си е напълно нормално и така всички ще спят по-добре. Мечтая да дойде времето, когато моите деца ще са в друга стая и няма да ме е страх да мръдна в леглото, за да не ревнат.

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 7 502
Е, то е вече нормално на 2г децата да са си в отделна стая.

Аз моите точно на 2г ги отделих. Сега малката на 2г8м е все още в нашата стая (в собствено легло разбира се) и даже смятам да я задържа при нас докато навърши 3г. Нямам никакво желание да я пращам в детската при сестра й. Добре ни е така засега.

Но темата тук е за отделяне на бебе в самостоятелна стая от ден 1.
Не е за всеки.

# 17
  • Мнения: 5 814
Зависи повече от бебето, от колкото от вас. Аз съм твърдо против и спяхме в нейната стая, но беше спокойно бебе, будеше се няколко пъти на нощ за ядене, но не се е налагало да стоя при нея непрекъснато, да спи на ръце, с контакт, не е имала тежък рефлукс с давене (защото някои имат и тогава е наистина опасно), коликите бяха средно-статичсически няколко-часови писъци, но не цяла нощ. Тъй че ако исках - можех. Ние се отделихме, когато беше на 6м и разликата е само няколко метра - врата до врата сме, спим на открехнати врати целогодишно. Дали ще правя 15 крачки или 4 на всеки два часа е все тая на теория.
На практика след раждането едва се движех и тези няколко метра определено щяха да са ми в повече. По същата причина сложих кош за памперси в стаята в началото. Буквално се борех за две крачки по-малко и се подпирах на стената докато я преобувам. Но пък има много подвижни мацки, които се справят без проблем.

Околните не ме касаят, имам щастието бабите да свикнаха, че не гледат те детето, а аз. Даже рядко коментирам такива неща като цяло.

Ако имам страх за нещо действам според личното си убеждение и вяра в това какво е правилно, кое е преценен риск и кое не. Вярвам в майчинския инстинкт, но вярвам и в майчинската параноя, всеки сам трябва да си постави границите предвид ситуацията и конкретното дете. За съжаление около нас има повече от едно семейства, които изгубиха дете в следствие на sids и не мога с лека ръка да пренебрегна такъв фактор в списъка с грижи за детето. Но пък правя други неща, които са много родители са пълен абсурт, тъй че не соча с пръст, казвам мнение ако ме питат и толкоз.

# 18
  • Мнения: 217
Няма правилно и грешно решение, всеки родител сам си преценява, въобще не трябва да Ви интересуват мнението и коментарите на околните Hug Аз бях решила дъщеря ми от ден 1 да си е в отделна стая, така и направих, но на третия ден я преместихме в кошара в нашата стая Grinning Просто се оказа, че за мен така е по-удобно, тъй като в началото се будеше на 2-3 часа - заради ядене, колики и тн. Много по-лесно ми беше да е на една ръка разстояние, понякога просто я разлюлявах или давах бибата, и тя пак си заспиваше.

# 19
  • Мнения: 4 100
а как се справихте със страха от това да не повърне и не се задави или най лошото, както и от острото мнение на околните /свекърви, приятелки и тн/ колко е вредно и едва ли не че “не си добър родител” ако си оставиш детето в другата стая а не при вас.
Моето дете спеше само в стаята си от ден първи. Свикна без проблеми, но аз имам пространство, така че тя винаги е имала и има собствена стая. Като беше в градината имаше известен период, в който се забавляваше да спи при мен, но не е било от страх, а просто прищявка. Сега е почти на 13 години и си я караме все така - всеки си знае стаята. Не съм видяла негативи.


Ами страхът е там, защото е основателен. Има си причина бебето да се препоръчва да спи при родителите поне 6 месеца. Ако не искате да ви е страх, трябва бебето да е при вас

# 20
  • Мнения: 4 984
И аз го обмислях за нашето бебе, сега съм в 9ти месец и смятам най-рано 6ти месец да го преместим. Ще е между 6ти месец до годинка.

На първо място, защото бебетата се будят на 2-3 часа за хранене и предпочитам да ми е близо и на второ, защото не смея толкова малко да го оставя без наблюдение вечер, докато спя.

Аз от друго се притеснявам, понеже мъжът ми е на доста сериозна позиция в професионален аспект, не можем да си позволим да не се наспива вечер. Хич не ми се иска да спим в отделни стаи в началото, докато отпадне поне едното хранене, но не виждам и как може той да е в стаята, докато си има едно 40 мин до час процедура по кърмене и оригване, евентуално памперси и т.н., то не е само това, че ще се размърда/разплаче бебето, а ще си има движение. Другият вариант е да се случва всичко в друга стая, но тогава за мен ще е доста натоварващо само да обикалям. Обаче може би така ще пробваме - да взимам бебето и да ходим в хола и после да се връщаме. Вие как сте процедирали? Съжалявам ако е отклонение от темата, но смятам, че има общо Simple Smile

# 21
  • Мнения: 4 100
Аз лично взимам бебето и го водя в нейната стая, където и е всичко и там я кърмя, сменям и памперса и някой път и се цедя. Мъжът ми прави същото, докато аз спя. Иначе доста често като се поразмърда и размрънка малката в кошчето си, той протяга ръка и я люлее и често тя си заспива пак. Ако не, тогава е време един от нас да стане и да я вземе. Не мога да си представя тя да е в друга стая, аз така достатъчно треперя.

# 22
  • Sofia
  • Мнения: 7 502
Не сме пречили на таткото по никакъв начин. Всичко се случваше в стаята (кърмене, цедене, памперси) и той си спеше. Единствено ако бебето се разревеше неутешимо, например заради колики (отивах в другата стая, докато се успокои).

И аз не мога да си представя да оставя новородено бебе (или на няколко месеца)  да спи само в отдела стая. То сън няма да ме хване.

Последна редакция: пт, 03 яну 2025, 03:10 от Brin de muguet

# 23
  • Мнения: 2 043
И ние така, не пречим на таткото да спи, не се буди докато кърмя и сменям памперси.

# 24
  • Мнения: 87
Благодаря на последните потребителки за отговорите, НО изрично написах, че темата е за мами, които са отделили бебето от ден едно, А НЕ такива които дават акъл. Благодаря!

# 25
  • Мнения: 10 682
Благодаря на последните потребителки за отговорите, НО изрично написах, че темата е за мами, които са отделили бебето от ден едно, А НЕ такива които дават акъл. Благодаря!
Пригответе изцяло стаята на детето и като се върнете от болницата, просто започнте да я ползвате. Сами ще прецените дали е удобен този вариант за вас - няма друг начин. И не обсъждайте с близки и познати подробности около бита - пък спане, пък кърмене, пък незнамси какво, защото хората много обичат да дават непоискани съвети и това е дразнещо.
И на мен ми е омръзнало от хипи-родители, които в прав текст са ми заявявали, че не си обичам детето щом не го разнасям на ръце денонощно, не спи в леглото ни и не ми виси на гърдите по 100 пъти на ден. Казвам "Да, така е" и подминавам, че то е като да спориш със стената.

# 26
  • Sofia
  • Мнения: 7 502
Благодаря на последните потребителки за отговорите, НО изрично написах, че темата е за мами, които са отделили бебето от ден едно, А НЕ такива които дават акъл. Благодаря!
Много се извинявам, че си написах мнението във форум!

В нито един момент не съм давала акъл. В един от постовете си написах, че само вие можете да си прецените, кое според вас е по-безопасно за вашето бебе, и кой вариант ще е по-неуморителен за вас.
Всеки си решава как ще си гледа бебето.

Извинявам се, че просто споделих как  беше при нас (може пък и да е от полза на някоя майка, която се колебае да остави бебето в стаята си от страх да не събуди таткото), за да покажа, че всъщност не е кой знае какъв проблем.

Също така и споделих, че бебето да спи в отделна стая не е за всеки. Това не е даване на акъл. А просто много майки се страхуват от СВДС и затова не биха отделили бебето на такъв ранен етап.
Ти попита как се справяме със страха да не повърне, да се задави или пък най-лошото.... Еми просто отговорих на въпроса - аз не се справям, именно затова си държа бебетата при мен.

ПП : преди да родя и аз бях на мнение, че бебето трябва да си е в отделна стая от ден 1 и още на годинка да си започва социалния живот и да тръгва на ясла. Но като се появи детето много от разбиранията ти се променят.

# 27
  • Мнения: 2 765
Няма как друг да ти каже как да се справиш с упреци и страхове. Това е въпрос на личността ти, на характер. Или правиш или не правиш нещо. Ако си убедена в определен метод, ще го направиш просто и няма да ти пука. Ако не си убедена, ще се самоупрекваш, страхуваш и реално няма да е правилната постъпка за теб самата. Направи както искаш и не разпитвай по форуми. Конфликтна е темата, винаги ще има такива и онакива.

# 28
  • Мнения: 4 100
Благодаря на последните потребителки за отговорите, НО изрично написах, че темата е за мами, които са отделили бебето от ден едно, А НЕ такива които дават акъл. Благодаря!

Ами и питате как да нямате основателни страхове от неразумното решение. Ами истината си е истината, мечешка услуга е да я спестяваме. И това е публичен форум, други майки също го четат. Ако видят безропотна подкрепа за една опасна практика, това може да навреди на техните бебета

# 29
  • Мнения: 87
Благодаря!
Благодаря на последните потребителки за отговорите, НО изрично написах, че темата е за мами, които са отделили бебето от ден едно, А НЕ такива които дават акъл. Благодаря!

Ами и питате как да нямате основателни страхове от неразумното решение. Ами истината си е истината, мечешка услуга е да я спестяваме. И това е публичен форум, други майки също го четат. Ако видят безропотна подкрепа за една опасна практика, това може да навреди на техните бебета

Общи условия

Активация на акаунт