Самостоятелно спане в отделна стая

  • 2 578
  • 49
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 167
И двете ми деца са спали в моята спалня единствено в болницата.
След това, от ден 1 у дома и двамата спяха в тяхната си стая, на тяхното си легло.
Големият е на 19, малкото на 8.
Мисля, че съм се справила.

# 31
  • Мнения: 173
Айде и аз да дам акъл, както и да не съм отделила децата от ден първи.
Гледането на новородено в друга стая не е за майки, които се притесняват от коментари на роднини, страхуват се от повръщане и питат акушерки как е правилно. Бебето още не се е родило, вие още не сте родила, много път има да се извърви до първата нощ на бебето вкъщи.
Ако ще и всички в темата ви да пишат, че го правят така, още повече като не искате други мнения - какво от това? Не се водете по хората и чуждите деца, всяко бебе е различно, всяка родилка е в различна форма в първите дни, не се фиксирайте в това, и без това е маловажно, поправимо и търпящо ежедневни корекции.
Нашите деца ги отделихме на година и нещо и на около четири месеца в отделна стая. На 13 г. и на 11 г. ги "отделихме" в отделен апартамент, съседен на нашия. Вече са на 16 и 14 г., още в главата ми има филми за температура, повръщане, болки.
Не се пренавивайте и се водете по себе си! и детето!

# 32
  • Мнения: 7 131
Аз не съм го правила.
Приятели така постъпиха, буквално първите няколко месеца дежурили да се взират в таблета. Две камери гледали кошарата и таблета им е бил постоянно или в ръцете или до легото. Отделно са ползвали и онзи уред, който следи пулса на бебето. Това са ми споделяли.

# 33
  • Мнения: 5 848
Синът ми спеше в своята си стая, в кошарката си от ден 1.
Аз спях на разтегаем диван до него първите месеци.
Мъжът ми можеше да ме сменя, но аз се притеснявах от много неща и се възползвах от тази опция само когато бях наистина изтощена.
И от повръщане се страхувах и от това да не го натисна ако спи при мен/нас и от СИДС.
Имах късмет, че синът ми беше спящо, но "шумно" бебе. Често първите месеци си пъшкаше или мрънкаше в съня от коликите предполагам и ме успокояваше като го чувах. Grinning

Прекарахме първите 3-4 месеца така и после пак  когато започна да се обръща от гръб по корем.

# 34
  • Мнения: 2 234
Потърсете информация и мнения по-скоро в някой американски форум. Там това е практика. Да не забравяме, че имат и доста висок процент на SIDS, обаче.
Като ви е страх от задяване, повръщане и мнения, не го правете.
По-скоро решете какво и как ще бъде след като се роди бебето. Ако е много плачливо, кърмите, има много колики и рефлукс, то спането (ако изобщо има такова) в първите до 6 месеца, ще бъде изключително тежко за Вас самата. Но ако пък бебето е спокойно, защо пък не?
Моето е на почти 3г и до ден днешен се събужда нощем и цъфва при нас. 🤷‍♀️ Така че си създайте мнение от собствения си опит.
На мен ми е интересно доводите ви, защо искате детето да спи в отделна стая?

# 35
  • Мнения: 4 073
Било практика в Америка? Да бе да. Точно обратното, аз живея в САЩ и тук препоръката е детето да е при родителите поне 6 месеца и всички, които познавам, така процедират.

# 36
  • Мнения: 5 848
Zimk, да е при родителите или да спи в леглото с родителите?
Защото двете са различни неща.
Масово препоръката е детето да спи в собствено легло, без обиколници, играчки, одеалца и тнт.
Вече дали това легло ще е в спалнята на родителите или в отделна стая, това е основия въпрос ми се струва.

# 37
  • Мнения: 4 073
В стаята при родителите на отделно легълце. Това е препоръката. Не познавам никой родител на малки деца, който да си е пратил бебето в друга стая. От старото поколение има такива, но не и в днешно време, поне аз не познавам.

# 38
  • Мнения: 2 765
Има и в днешно време всякакви родители навсякъде по света. Наскоро се запознах с майка, която не е кърмила и трите си деца по собствено желание. На 25 е между другото. Най-малкото е новородено сега и тя си поиска хапчета за спиране на кърмата без медицинска причина за това .....това е ужасно според мен. От днешна гледна точка и спането в друга стая на бебето е ужасно, според мен то иска да е близо до майка си, близостта е много важна. Бих казала максималната близост. Но ето, че всеки си има собствени разбирания, а и собствените могат да се променят. Нека авторката да прави каквото си е решила, аз й пожелавам размекване след раждането. Grinning

# 39
  • Мнения: 5 795
Разбира се, че има хора с различни разбирания и различни виждания. Светът е шарен Simple Smile Едни познати си отделиха детето, защото котката им беше свикнала да спи в спалнята Rolling Eyes Детето си е тяхно, котката си е тяхна - свобода Simple Smile
Работата е там, че или човек не го е страх, или го е. Ако някой го е страх - няма магическо хапче, няма магически уред. Да, има камери, умни чорапчета, умни одеяла, които може да свършат работа до някъде, може и да нямат никакъв успокоителен успех.

За това не разбирам точно и какво очаква авторката на темата. "Как да не ме е страх" Simple Smile Ми... Няма как. Не познавам някой, който да е приключил със страха, защото някой му е казал как, особено за дете.

Но все пак пожелавам успех Simple Smile

Последна редакция: вт, 07 яну 2025, 09:42 от Inferiya

# 40
  • Мнения: 87
Здравейте! Темата не е “Как да не ме е страх” Просто като един бъдещ родител, поисках мнение от хората които практикуват това за което съм попитала и както видяхме всички семействата не са малко. Не съм казала, че се страхувам или че се влияя от хорското мнение, а попитах другите жени как са се справили с това, защото дори бебчето да е в спалнята или в отделна стая не познавам жена, която да не е имала стоите страхове и притеснения, относно това за хорското мнение, мога да кажа, че в днешно време когато човек сподели нещо което възнамерява да направи или го е направил, се започва това за мен е абсурдно и тн, както едната дама е споменала , че нейна позната по собствено желание не кърми. Не смятам, че ако бебето е в отделна стая директно жената се превръща в лош родител, не смятам, че ако жената не кърми по собствено желание се превръща в лош родител. Всеки човек сам решава и не мисля, че е правилно да съдим изборите на другите. Относно доводите ми защо искам това да е така, сега ще обясня. Нямам грам място в спалнята, нито за кошара, нито за нищоо, НО дори да имах не желая спалнята ми да се превръща в бебешка стая, не съм казала, че това ще се случи на 100% просто ще е най-удобно да бъде в друга стая живот и здраве бебчето. Ако не се справя, дали аз дали таткото, дали двамата ще спим в другата стая някакъв период от време докато свикнем, ще намерим вариант. Не си мислете, че щом искам бебето да е в друга стая съм корава или че след раждането ще се размекна. Мога да ви кажа че минах по не лекия път за лекуване на предраково състояния, след безброй операции и накрая няколко процедури инвитро. Това е .

# 41
  • Мнения: 6 791
Здравейте! Търсих страшно много информация относно: отделяне на бебето от ден едно в самостоятелна стая. Чета и виждам, че доста жени са го практикували това и искам да се допитам до тях, как се справихте и справихте ли се? Тук в бг мама виждам, че има много “разярени” дами които казват колко е грешно и как не е правилно, не пускам темата някой да ми обяснява колко е грешно и колко опасно. Консултирала съм се с акушерки и педиатри казват, че е Ок въпроса е родителите “как ще си го позволят” и ще успят ли. Въпроса ми е към тези мами които са отгледали или гледат своите бебета така. Благодаря!
Аз така гледах детето си от първия ден у дома.

# 42
  • France
  • Мнения: 172
Здравей.  И двете ми деца спяха в отделни стаи от първия ден. Уточнявам че не са кърмени. Ставането за нощното хранене си е тегаво,  но се свиква и е само няколко месеца.Тук във Франция масово бебетата спят сами в отделни стаи. Напротив, когато споделям с французи че в България по неписано правило детето спи в стаята на родителите с месеци и даже години,  това много ги озадачава.

# 43
  • Sofia
  • Мнения: 7 499
Тук във Франция масово бебетата спят сами в отделни стаи. Напротив, когато споделям с французи че в България по неписано правило детето спи в стаята на родителите с месеци и даже години,  това много ги озадачава.
Аз нямам такива наблюдения. Живяла съм близо 20г там.
За справка - и брат ми и сестра ми са французи. Като бебета спяха в стаята на родителите си. На около 2г ги преместиха в детска стая.

# 44
  • Мнения: 391
И за мен е странно спането до 1-2-, че даже и 4-годишна възраст в спалнята на родителите. А още повече и в тяхното легло - още по-неописуемо за мен, защото се въртя като чеверме в съня си и никога не бих рискувала 😬 Бебето ми е на 5 месеца и спи в миникошара до спалнята ни, от следващия месец я местим в друга стая. Много по-лесно и безболезнено става преместването преди детето да е почнало да прави асоциации и да се привързва емоционално към разни навици. Аз не можах да отделя детето от първия ден, заради мои страхове, но вече навърши ли 6 месеца, ще го местим - много е шумна в съня си, търкаля се нон-стоп, въобще е някакъв купон на сън 😁 Но човек трябва да се наспи все някога, пък и родителите ще е хубаво да имат поне малко време заедно, без детето.

Общи условия

Активация на акаунт