Париж - 20

По следите на добрия вкус под (Мишлен) звездите на Париж
2025/2026

Съвременната тенденция в тези ресторанти по принцип е храната да разказва някаква история, което превръща посещението им в преживяване, но само това, че е приготвена с качествени съставки, използвани са много техники, смесени са традиции с иновации от близо и далеч и е представена артистично не е достатъчно това да е вашата история. Именно, защото всичко свързано с „добрия вкус“ е много субективно ще се опитам да избегна директните коментари за храна и фокусът ще е само върху практическите съвети как да намерите вашето запомнящо се преживяване в Градът на светлините, наричан така и заради развитието на гастрономията по времето на Просвещението и раждането на идеята за модерните ресторанти, каквито ги познаваме днес.

Всички знаете историята за двамата братя, които с цел да развиват бизнеса си с гуми в края на XIX век, когато нямало много автомобили, публикували безплатен справочник с карти, практически съвети за смяна на гуми, места за ремонт и зареждане, както и за нощувка и храна. В последствие, някога хитрият маркетингов трик заживял свой живот, особено по отношение на ресторантите, където тайни инспектори започнали да оценяват качествата на храната със звезди според това дали си струва: да спрете (1*), да се отклоните (2*) или да пътувате специално (3*) до даден ресторант. Така се е стигнало до най-желаното кулинарно признание в света, днес нещата са малко по-различни и тук ще се занимава конкретно със ситуацията в Париж…   


Обща информация и особености

Звездите Мишлен се дават на ресторанти, не на шефове, за изключителна кухня, резултат от комбиниране на съставки, вкусовете, техники, собствен почерк и постоянство, като целта е да бъде преживяването уникално.  Всичко останало като атмосферата, стилът, гледката, обслужването, винената листа и т.н. не са фактори при оценката и могат само да бъдат описани или означени. Смяната на шеф не означава автоматично загуба на звезди, ако ресторантът успее да задържи същото ниво, но стилът и визията обикновено се променят. Звездите  се дават и преоценяват веднъж годишно за всички ресторанти на базата на представянето от миналата година, конкретно за Франция това става през пролетта (март-април).

Въпреки първоначалната тенденция към изискана кухня в луксозна обстановка, откъдето е останала и тази представа, днес звезди получават всякакъв тип ресторанти: от улична храна в Тайланд и Сингапур, за която трябва да се редите на опашка, много английски пъбове, суши барове, френски бистра, италианският тип ресторантчета, фермерски къщи в малки селца и отдалечени острови…, през различни варианти на кралски и модерен лукс из Европа…, до подводен ресторант в Норвегия (Under), аквариум с акули в Дубай (Ossiano) и планетариум в Дания (Alchemist), като последният сериозно измества фокуса от историята в чинията. Идеални неща няма и много критики към Мишлен е имало, но видимо се опитват да се адаптират и да разширят влиянието си по света.

Отзиви
- Отзивите в Google Maps за тези ресторанти освен, че са пресни често са подробни и с много снимки.
- Fine Dining секцията за Reddit пък е мястото, където можете да намерите всичко от подробни отзиви и сравнения, до дискусии за избор и всякакви свързани теми.
- Gault & Millau е подобен на Мишлен гайд с влияние в някои страни в Европа, напоследък и по-далеч, който използва френската училищна 20 точкова система за оценяване, което ви дава просто още един поглед върху нещата, а сайтът им е по-удобен за бързо ориентиране в обстановката като ниво, цени и тип кухня.
Това е достатъчно за бързо отсяване на интересни места, вече на който му се четат блогове от всякакъв тип, има достатъчно, също и клипове в youtube, както от критици така и от туристи за по-полярните места.

Менюта
Тенденцията е предимно към дълги дегустационните/tasting менюта с множество елементи (често доста повече от обявените степени), които включват специалитетите/signature dishes и визията (историята) на даден главен готвач (шеф), а ла карт вариантът е вече изключение. Периодично има различни сезонни, тематични или други менюта, които се предлагат за кратък период и понякога са много ефектни. Повечето ресторанти предлагат и по-кратки обедни менюта, често включват някои от специалитетите и са на много по-ниска цена (често наполовина). Това е и най-лесният да посетите труден за резервиране, хубав ресторант, дори без планиране и без да ви струва много. Подходящи са и за бизнес обеди, за първи опити, както и да отидете с деца, за които някъде има и детски менюта, но затова се проверява предварително.

Традиционното се пие вино и е характерно съчетаването/wine pairing на храната с виното или с други думи за всяко ястие ще получите различна чаша вино, което си подхожда с него. Някои от ресторантите са известни с винените си листи, включително и много редки, а по някога и цените им са добри. Не очаквайте обаче да ги видите на сайтовете им или да ви ги изпратят, ще трябва да ги разглеждате на място. Напоследък има тенденция и за безалкохолни варианти и съчетаване с кафе, чай, уникални сокове и т.н.

Резервации
Предварителното планиране особено за вечеря винаги е добра идея, повечето ресторанти имат сайтове с резервационна система (Zenchef, SevenRooms) и я отварят на определена дата за няколко седмици или месеци напред. Най-нашумелите места са трудни за резервиране и често се чака с месеци, а и тенденцията е към малък брой (8-10) маси. Понякога помага да се обадите по телефона, така може по-бързо да се озовете в листата на чакащите или при повече късмет да получите маса. Повечето ресторанти имат менюта и цени на сайтовете си, изисква се кредитна карта, някъде и депозит и имат различни условия за анулиране. Няма платформа (сайт или приложение като TheFork и Zenchef) за Франция, от която директно да можете да резервирате повечето ресторанти.


3 звезди
Според по-съвременната интерпретация това са ресторанти водени от шефове в пика на своята кариера, които творят изкуство и създават класики. Освен кулинарни иновации и шедьоври, тук в повечето случаи се предлага луксозно изживяване с персонализирано обслужване в исторически сгради и луксозни хотели, използват се редки и екзотични съставки, пие се качествено вино и всичко това си има цена. 

В Париж в момента има 10 три звездни ресторанта, които са фокусирани предимно върху класическата френска кухня със съответните регионални особености и техният модерен прочит. Някои от тях като Plénitude са много популярни, за тях се чака с месеци и имат малки салони за по-ексклузивно усещане, докато други като Le Cinq във Four Season George V са лесно достъпни с голяма зала в разточителен дворцов стил, но този е и от най-скъпите.

По принцип, не смятам тези ресторанти са много подходящи за първо посещение например, но все пак има един, който харесваме и ще му обърна внимание, защото е добър пример в доста отношения.

Le Gabriel се намира в хотел La Réserve, който е някогашно буржоазно имение на Шарл дьо Морни (полубрат на Наполеон III), и е част от идеята на един милиардер да създаде „дискретен дворец“. За целта е декориран в Бел Епок или времето на „изгубеният рай“, свързано с разцвета и доминацията на Европейската цивилизация (за сметка Африка) и символизирано от Айфеловата кула. Салонът е само с 9 маси, които са достатъчно раздалечени в изключително луксозна обстановка, но „дискретна“ обстановка с атмосфера от друг век. Дегустационните менюта са предизвикателна сплав от традиции и иновации, креативност и изключителни техники. За вечеря се предлага модерен прочит на традиционна разходка до Бретан (Virée) или пътешествие по света със спирки в Япония и Турция (Périple), през есента преследване на дивеч (La Chasse), и дори можете да избягате за малко на обяд (Escale). Голям избор от качествени вина и два варианта за съчетаване, както и безалкохолен, и отлично обслужване завършват запомнящото се преживяване. Не на последно място, ресторантът не страда от „дворцов комплекс“ и е с по-разумни цени и много добро съотношение качество-цена, оставям и видео, което дава добра представа за него.

Това е добро и кратко сравнение на 7 от ресторантите за обща представа, не са споменати само Le Cinq, за който стана въпрос, Kei, който е с японски шеф и усещане и е изключение в тази категория. Също така и Le Pré Catelan, който за мен e прекалено класически, дори монотонен без ефектни експлозии, но други наричат това „тихо съвършенство“, затова и казах, че няма да се задълбаваме на тема вкус. Споменавам го , защото същият шеф е отговорен за още два ресторанта - Le Jules Verne (2*) и Don Juan II (1*). От друга страна, Epicure е ресторант, който си смени шефа през 2024 г. след 25 години служба, което породи обичайните дискусии сред ентусиастите, но пък си запази статута и също е много лесен за резервиране.

Всеки от тези ресторанти е в свой собствен клас и има много подробни отзиви и сравнения, включително от хора, които пътуват специално заради тях и са посетили всичките към момента 157 подобни ресторанта в този очевидно нишов сегмент.
(Andy Hayler, Traveling for Stars, Trois Etoiles и видео ревютата на Alexander The Guest (Sándor Varga) са интересни за гледане).

Таблица с информация за шефовете и кулинарния стил на 10-те ресторанти (мерси на AI-то на Google):


2 звезди
Говорим вече за ясно изразен характерен почерк, съчетан с талант и вдъхновяваща визия, може да липсва малко постоянство на моменти или точният баланс между елементите, но сме все още предимно в сферата на по-изисканите и по-скъпи ресторанти, които не се различават чак толкова много от предишните.

Le Taillevent е ресторант с много дълга история от 1946 г. насам и също е бил имение на херцог дьо Морни, с което приликите не свършват, тук същo имате няколко менюта, включително ловно и обедно, цените са подобни, обстановката също е аристократична, но далеч „по-дискретен лукс“, ако ще продължаваме с играта на думи. Разликите са, че това е институцията на класическата кухня, без изненади, но с доста по-щедри порции, театрални елементи като рязане на патица или фламбиране на Креп Сюзет по масите, голям избор на качествени сирена и една от най-реномираните изби с около 2 800 вина в над 30 000 бутилки.

Le Jules Verne се намира на двадесет хиляди левги под... звездите или по-скоро на 125 m над земята на второто ниво на Айфеловата кула и до него се стига с отделен асансьор и естествено предлага невероятна панорамна гледка и достъп до платформа за наблюдение накрая. Масите до прозорците са само за двама и имате по-голям шанс за такава, ако резервирате възможно най-рано и го напишете като коментар. От трите салона, Quai Branly и след това Trocadéro са с най-хубави гледки, третият е Champ de Mars. На въпроса дали си заслужава само заради гледките, бих отговорил с да, а дали е от най-добрите ресторанти с не, но по-скоро трябва да се гледа като цялостно ексклузивно преживяване, което според мен си заслужава и ви оставам и видео с подобни разсъждения.

L'Oiseau Blanc е в друга историческа забележителност - някогашният луксозен хотел Majectic, сега част от Peninsula, който е бил още правителствен офис, полева болница и щаб квартира. Ресторантът е на покрива с панорамна гледка към Айфеловата кула и е на авиационна тематика, включително и има реплика на „бялата птица“, висяща във въздуха. Това е френският самолет, който изчезва при неизяснени обстоятелства през 1927 г. при опит за първия non-stop полет Париж - Ню Йорк за награда от $25 000, което всъщност се случва по-малко от две седмици по-късно в обратната посока.

За почитателите на пищния декор, Le Meurice е с Версайска разточителност, Le Clarence в стил на луксозно шато от Бордо. Guy Savoy пък е може би най-скъпият Мишлен ресторант в Париж въобще, въпреки че загуби третата си през 2023 г.

Blanc, за да завършим с нещо по-рисково за избор като преход към следващата категория, е кръглата стая на японски шеф с неговите оригинални и креативни изпълнения в опит да разчупи стереотипите…
   
Таблица с информация за шефовете и кулинарния стил на 16-те ресторанти с две звезди (пак мерси на AI-то):


1 звезда
Може би най-интересната категория, това са ресторанти, които се справят отлично в стила кухня, който представляват. Тук има всичко за всички от бистрономични до изискани места, затова и разликата тук, както с предишните две категории, така и между самите ресторанти може да е доста голяма. Това е и сцената, на която изгряват звездите, и има повече свобода за креативност и оригиналност, които в повечето случаи няма да се превърнат в нещо повече, но могат да ви осигурят запомнящо се преживяване.  Тенденцията напоследък е към по-малки места на централни локации с по-непринудена обстановка, с отворена кухня и повече лично отношение от шефовете. Добър вариант са и за добавяне на малко допълнителен чар към пътуванията от време на време. Това са и местата, които обикновено препоръчвам на приятели за първи път или по някакъв повод, просто трябва да се съобразите вкуса, варианти за атмосфера и стил има всякакви. Винаги може да намерите и актуални списъци на ресторантите с най-достъпни цени за обяд или вечеря, на сайта на Мишлен също има подобен.

Aldehyde (френско-тунизийски) с тунизийски шеф е един от хитовете на сезона и много свеж полъх в уютен бистро стил. Предлага и обедно меню на добри цени, дори и при комбинация с вино, което важи за повечето ресторанти изброени надолу.

Amâlia (френско-италиански) е друг хит с дуо италиански шефове и много приятна атмосфера, но за него вече знаете и предполагам се досещате, че ни е един от новите фаворити по очевидни причини. (Между другото, радвам се, че се получи, защото препоръчването на храна не е от най-добрите идеи на света по принцип…)   

Vaisseau (авангарден) освен хит е и предизвикателство, тук можете да получите всеки цвят стига да е черен и ще се храните „на сляпо“… Няма страшно де, просто сте в стая без цветове и ще разберете какво сте изяли в последствие… Засега труден или по-скоро невъзможен за резервиране с иначе прилични цени.

Origines е още един хит, но този е с по-изчистена модерна френска кухня, японски техники, регионални съставки, качествен дивеч и морска храна, а ла карт опция и чудесна винена листа, одобрена от Star Wine List.

Omar Dhiab (френско-с.африкански) е с шеф, които е бил вдъхновен от египетските ястия на баща си и тунизийските рецепти на майка си и ще ви посрещне с чаша каркаде за добре дошли. 

Oxte (френско-мексикански) е интересна възможност за експлозивни латиноамерикански страсти в елегантна френска чиния. Казано иначе “mexican style” или все едно да се увиеш в тортиля… да намериш баланса между сдържаното и смелото.

FIEF/Fait Ici En France (Произведено тук във Франция) e място, в което използват само местни продукти и превръщат ограниченията в изкуство. Например кафето е заменено със смес от печена елда, ечемик и цикория, а вместо шоколад и ванилия десертите са направени от шампанско, бъз и детелини.

Atsushi Tanaka (креативен) е фюжън от френски техники и японско наследство, скандинавски минимализъм и испанска молекулярна кухня… „контемпорари арт“ му викат на това и по дефиниция е „концептуално, предизвикващо и експериментално“.

Bellefeuille (класически) е в Saint James Paris, който е луксозен хотел в стил на малко шато в неокласически стил и с хубави градини, от където идват вкусът и аромати за традиционната храната и за провинциален тип уединение насред Париж.

MoSuke (френско-з.африканско-японски) е интересна и богата на вкусове история за приключенци, заигравка с африкански роб превърнал се в самурай и традиции от Сенегал и Мали в менюта наречени „Миграция“ и „Нощен полет“ …от по-скъпите и труден за резервиране.

Alliance (френско-японски) е вече класика с над 10 години “алианс” между японски шеф и френски салонен управител за много лично отношение и удоволствие на 10-те маси… станал е по-скъп, но имат и добро обедно меню.   

Don Juan II (класически) е луксозна яхта-ресторант в Арт Деко стил, в която всяка маса е на отделен прозорец и можете да се наслаждавате на вечерята по време на панорамна разходка между Айфеловата кула и Консиержери.

La Tour d'Argent (неокласически) твърди, че съществува от 1582 г., което ще го приемем на юнашко доверие, защото звучи готино и е изискан ресторант с красива панорамна гледка над Сена към Нотр Дам. Известен е с пресованата си патица в кръв и с легендарна винена листа с около 15 000 вина в 320 000 бутилки. Както може да се досетите цените му са като за три звезди, каквито е имал в продължение на 63 години (1933-1996) и към които отново се стреми включително със скорошните реновации и реформи.

Astrance е модерна френска кухня с азиатски вкусове и акцент върху зеленчуците и билките. Някогашен хит с 3 звезди през периода 2007-2019 г., но нещата се объркват след преместване, разширяване и Ковид, и се налага да започнат от нулата. Отварят отново през 2022 г. и получават новата си 1 звезда през 2023 г.

Espadon (френско-ю.африкански) е луксозният ресторант на хотел Риц, който е отворен отново след реновации през 2023 г. с шеф, която да разчупи френската кухня с вкусове от родния и Габон, а също Конго и Кот Д’Ивоар. Звучи много обещаващо, засега липсва блясък, но е пример за това, че в тази категория има всичко, нали започнахме с бистро и стигнахме до Риц…

Lasserre (класически) също се потайва тук и някогашна кулинарна икона, повече от 20 г. (1962-1983) е бил с три звезди и е бил посещаван от много знаменитости като Бриджит Бардо. Пищно обзаведен с аристократична кухня - макарони с черен трюфел и гъши дроб, патица с портокал и Креп Сюзет в големия салон с огледален таван, който се отваря за вечеря под звездите… на Париж.

Това са тези, за които се сещам от по-популярните и повечето с много добри отзиви по принцип, но има общо 103 ресторанти с една звезда, където може да си намерите скрити съкровища.


Bib Gourmand
Целта е да се демократизира Мишлен и да се избяга от елитарния комплекс, на всички е ясно, че никой не се храни в „звездни“ ресторанти всеки ден, а и те засега са под 3 800 в целия свят. Категорията е фокусирана върху местната автентична храна в ежедневна обстановка, която трябва да е качествена, но и на добра цена (за 3-степенно меню) според стандартите в региона евентуално. Примерен списък с предложения с най-добра стойност, иначе има прилично разнообразие от кухни и набързо можете да погледнете отзивите, менюто и обстановката в Google Maps да си намерите някоя чудесна квартална находка зад ъгъла.

Символът Passion Dessert в Мишлен гайда е специално отличие за десерти в партньорство с Valrhona (френски производител на луксозен шоколад) и означава, че може да очаквате изключителни неща по отношение на вкус, оригиналност и креативност, независимо в коя категория.


Selected Restaurants
Най-голямата категория и представлява базово признание за добри ресторанти с качество на храната над средното ниво. Може да са прекалено скъпи за Bib Gourmand или нещо да не им достига за звезда или да са я загубили, но имат потенциал и могат евентуално да го развият.


Надявам се да съм ви дал достатъчно храна за размисъл, без претенции за нещо повече, но понеже не обичам да коментирам храна ще претендирам, че сме говорили за изкуство… съвременно, каквото и да значи това.

Някой посещавал ли е музеят на канализацията? Мнения?

Аз съм ходила, но преди двайсетина години. Не успях да навия колеги, влязах си сама, на входа успях да се закача за група с водач от музея.
Сега входът бил изцяло обновен, основната зала - също.
Вътре е височко и достатъчно широко, присмърдява леко само около зоните с течаща вода. Не зная дали са сменяли табелките на улиците, преди по-старите си личаха.
Тогава ми хареса, може би бих повторила с гид. Виж, катакомбите няма да повторя, маршрутът е много дълъг, в един момент ми писна, ама нямаше вариант да се измъкна експресно.

Бихте ли ми казали кои приложения е добре да си изтегля? За градски транспорт? За музеи? Или някоя карта на града, нещо, което е добре да го имам в телефона си

Аз използвам само Google Maps. С него се придвижвам от точка А до точка Б.

IDF Mobilites работи чудесно за градския транспорт.

Изтеглете си Bonjour , ето иконата много е добро, дава точна информация за транспорта, също и пешеходни маршрути. Аз с него си купувах билети за метрото и автобусите и ги валидирахме направо с телефона, не сме купували навиго карти. Само трябва да го имате на всеки телефон, не може с един да минат няколко човека. Иначе за навигация си ползвахме Гугъл мапс. Метрото наистина е много удобно и лесно разбираемо. За забележителностите от официалните сайтове, че иначе много мамят. Внимавайте, защото не се различават много от оригиналния.

Джина, вие върнахте ли се? Когато имате време, ще се радваме да споделите впечатления!

Здравейте, много ще съм благодарна за малко съдействие. Това летище BVA много ли е зле? Избирам билети в момента и разглеждам от средата на април до началото на май, но всичко е доста скъпо. Другото е че сме седем човека и търсим или по-бюджетен и приличен хотел в хубав район или две airbnb-та едно до друго за да сме всички заедно и да не се бутаме в едно. Освен това ще бъдем три дни и знам, че времето не е достатъчно. Та кое си заслужава да се види най-много? Ако някой има съвети ще е супер!

През летището се минава за 2 часа и забравяш, какво значи зле
Много хора ползват Т1 в София и той също си е доста зле, ама какво толкова...

Единственото зле е, че е далеч от Париж.
За три дни - зависи от интересите ви, искате ли да влизате в музеи.
При първото си посещение повече държах на Пер Лашез, отколкото на Айфеловата кула

Късмет с апартаментите. И аз търсих за 3 нощувки, накрая запазих хотел. За пръв път видях опция за букинг с “request”  - хазяина трябва да ви одобри резервацията. Съответно заради краткия престой през сезона (предполагам това е причината, че не се сещам за друга), 3 резервации ми бяха отказани и едната отказах аз, че се усъмних след краткия чат с човека. Ние отиваме заради концерт и търсих около Стад де Франс.

easy jet и transavia имат също полети до Орли. Сравнихте ли цените и часовете? Бове не е най-прекрасното летище, но това не е от голямо значение, според мен.
Първия път, когато ходих в Париж, направих обиколка на най-популярните места отвън - Айфеловата кула, мостът на Александър III, Триумфалната арка, Шанз-Елизе, Конкорд, Тюйлери, Люксембургските градини, малко от Латинския квартал, Операта, Галери Лафайет/ на най-горния етаж има чудесна тераса с гледка към Париж/, Монмартр. Влязохме само в Лувъра /което си отнема поне половин ден/ и май се возихме с корабче, което може да се пропусне отвсякъде.