Искам бебе след аборта

  • 835
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Не знам от къде да започна и не искам да става много дълга и отегчаваща темата. Ще се опитам накратко да обясня за себе си и да бъда максимално ясна и да могат повече хора да ме разберат през какво преминавам. Преди почти една година ми се наложи да направя аборт по "желание". Тогава детето мо беше на малко повече от годинка и в първият момент, в който видях двете чертички аз изпитах много голям страх и ми се искаше това да бъде просто кошмар от който ще се събудя. В него период тъкмо се бяхме преместили в друго жилище и майка ми ни беше на гости да ми помага за детето, докато аз оправям багажа. Да отбележа, че не живея в България и с нея рядко се виждаме, но и в това кратко време винаги се караме. Мъжът ми е избухлив той е на приливи и отливи и с него винаги е било и е трудно. Не сме в идеални отношения, много пъти съм се питала защо изобщо сме заедно. Много е дълго за разказване, но просто той не е онзи мъж който да те подкрепя и да ти вдъхва надежда и кураж. Да ти дава сила и да вярва в теб и да е до теб винаги. С една дума и тогава бяхме в едни такива лоши отношения, аз бях изнервена и нещастна през повечето време. Майка ми и тя вместо да ме успокоява ми дуднеше на главата и всяваше още повече напрежение като ми се сърдеше за щяло и нещялоо и се засягаше от всичко. Аз бях между чука и наковалнята. Тя всеки път когато идва което се случи за втори път винаги бърза да си ходи, защото аз винаги съм на последно място в списъкът и от хора за които трябва да се грижиш.  Баща ми сестра ми , която е с двете си деца при тях о аз винаги колкото и на думи да ми казват че много ме обичат някак си не ги чувствам така нещата.  Даже в момента съм се отдръпнала от всички и съм в някаква депресия и симприклинам самотния и смотан живот. Та когато разбрах, че съм бременна отново и споделих разбира се и тя с един тон и възмущение ми каза е браво че един вид съм цъфнала и завързала. Каза че е по добре да го махна, че ние и без това не сме в добри отношения. Нямало да може да ми помага не можела да ни слуша кал се караме постоянно тя не била желана тук и ей такива неща. По него време баща ми пак не беше добре и тя се наложи за няколко дни да си тръгне и аз останах сама с размислите. Мъжът ми първоначално каза, че щом е станало ще го гледаме. Да обаче никаква еуфория нищо продължаваме със същото си отвратително поведение и все едно не беше нищо. Мислих мислих и много мислих. Мислих за малката, че тя е много малка и ще зависи още изцяло от мен и с  появата на бебе просто не виждах как бих могла да се справя сама с всичко. На мъжът ми нямаше как да разчитам защото той работи. Финансите от друга страна винаги са ни били голяма проблем. Това означаваше, че аз още дълго време няма да мога да ходя на работа и ще зависим изцяло от него. Това също ме потискане и взех решението да го махна. Мъжът ми от своя страна като че ли това беше чакал и го направих. Тук нещата стоят по различно всичко беше с медикаменти и аз отново бях сам сама и го направих. След това не изпитвам толкова силна болка и съжаление, а по скоро гняв към всичко и всички. Мислех, че времето ще ми помогне да го превъзмогне, но уви. Боли ме всеки ден повече и повече. Обвинявам се сега можех да имам едно прекрасно бебенце, а аз се отказах от него, защото послушаха всичко и всички. Майка ми баща ми сестра ми, които ме уверявам че така е най-добре за всички. Да така беше за тях беше най-добре майка ми да си остане при тях к да има помага докато не си замине. А за мъжът ми беше така най -добре защото няма да мисли за още едно гърло. А за мен к моите желания никой не попита. Той ме обвини, че съм се била уплашила и съм се отказала. А питам аз той даде ли ми тази сигурност, че като семейство ще бъде до мен и ще се справим? Не спира да ме боли и да се самоизяждам. Напоследък постоянно си мисля че съм бременна. Иска ми се да си имам още едно бебе че и малката да си има опора в живота и да не е сама. Не че аз като имам сестра мога да разчитам на нея, но това друга тема. Знам че в това положение не съм за две деца. Знам че не е редно да искам бебе само и само детето ми да не остане само някой ден. Знам че появата на друго бебе няма да промени това което сторих и няма да ми върне бебето, което изгубих. Знам но не спират да ми се въртят тези мсили в главата. Имам нужда от помощ, но няма към кого да се обърна. Страх ме е за  детето ми да не е само и то като мен да няма на кого да разчита. Трудно е всичко е объркано и съм притеснена през цялото време и се чувствам виновна. Искам да ми ошекне на душичката, но не става. Това е от мен благидара, че ме изчетохте.

# 1
  • Melmak
  • Мнения: 6 315
Опитай да потърсиш психологическа помощ, дори във форума има тема, в която психолог помага с отговори на въпроси.

Очевидно е, че съжаляваш за аборта. Направила си глупост. Грешно разбираш живота като някакъв вечен протекторат. Сега майка ти виновна за това, че не те била подкрепяла. Голяма жена си, не си първата с породени деца.

Не разбирам дали българският не ти е майчин, заради зле написаната тема, или просто пишеш неграмотно.

Ако забременееш сега травмата няма да мине. Друго бебе няма да замести изгубеното.

# 2
  • Мнения: 4 644
Пишеш, че не сте добре финансово. Явно и мъжът ти го вижда това.
Майки, сестри и т.н. не са длъжни да ви помагат да се закрепите, за да имате второ дете.
Щом и от страни ви го казват, значи си личи.

# 3
  • София
  • Мнения: 32 346
На твое място не бих създавала друго дете с този мъж.
Детето/децата са отговорност на родителите - т.е. твоя и на бащата, не на бабите.

# 4
  • Мнения: 4
На твое място не бих създавала друго дете с този мъж.
Детето/децата са отговорност на родителите - т.е. твоя и на бащата, не на бабите.

Знам че никой не е длъжен да ми гледа децата. Да чакам от бабите и дядовците на ни гледат децата наистина, никога не съм го разбирала. Аз живея сама от 20 годишна и никога с нищо не съм занимавала родителите си. Винаги съм се опитвала сама да изплувам както споменах аз съм на хиляди километри от тях. Просто ми се искаше в него момент да получа подкрепа от уж най-близките ми хира, а се почувствах така сякаш те ми обърнаха гръб. Нима нямам право веднъж и аз да очаквам от майка ми нещо или от сестра ми? Защо тогава имаме кръвна връзка. Тук ставаше въпрос,  че те като мои най-близки хора да видят тъгата ми и да ме подкрепят. Не всички да ме бомбардират да махам бебе и да ми казват какво толкова случва се по добре така. Накараха ме да се почувствам виновна, че едва ли не го искам, а не трябва. Не очаквам никой да ми гледа децата, очаквах да получа емоционална подкрепа и да ми се вдъхне кураж, че ще успея да го направя, но няма да промени факта че те определено ми повлияха да го махна и аз се поведох по тях. Това е истината и сега съжалявам това е.

# 5
  • Tezor Obliš
  • Мнения: 12 433
На твое място не бих създавала друго дете с този мъж.
Детето/децата са отговорност на родителите - т.е. твоя и на бащата, не на бабите.
+1
Съжалявам за това, което си преживяла, но след като толкова не се разбирате, още едно дете само ще влоши още повече нещата.
И с hechicera_ съм съгласна, че имаш нужда от психологическа помощ, можеш да пишеш в тази тема.

# 6
  • Мнения: 1 971
Намери ли си работа?
Не казваш в коя чужбина си, но в повечето страни за майчинство се взимат последните 12 месеца. На твое място не бих се хвърлила във втора бременност, колкото и да е желана,  без да съм си осигурила поне някакъв минимум от средства.
Нито майка ти, нито сестра ти да длъжни да те подкрепят, както и ти не си длъжна да “слушаш и изпълняваш”.
Вместо за психолог си дай парите за повишаване на квалификацията, научаваме на език, защото щом бракът не върви с едно дете, с две ще е още по-зле.

# 7
  • Мнения: 27 540
Наистина потърси психологична помощ, много погрешни разсъждения имаш.
Навила си си на пръста, че мъжът ти, майка ти и сестра ти са били длъжни да подкрепят желанието ти за дете, и когато не си получила тази подкрепа, си решила, че едно бебе ще ти реши проблемите. Т.е. искаш да превърнеш бебето в емоционална патерица.
Деца не се създават така! Те не идват на този свят, за да решават проблемите на родителите си. Дете се създава с любов и се отглежда в любов. Ти вече едно си осъдила да расте в отровните отношения помежду ви, дай сега още едно – да се мъчи и то.
Седни си на задните части и си нареди правилно приоритетите. Оправете си отношенията с мъжа ти, пък чак тогава мисли за още едно дете. Ако не можете – разделяйте се, докато сте млади и не сте осакатили още детето си.
То на този етап няма нужда от сестричка или братче, има нужда от адекватни, спокойни и любящи родители. Които се обичат и него обичат.

# 8
  • Мнения: 1 513
Авторке, живеем в 21-ви век, в бели държави от Европейския съюз. За мен си постъпила правилно и си предотвратила бъдещи драми, финансови неразбории и липса на разбиране от страна на мъжа ти. Едно дете не трябва да е самоцел и статистика. То трябва да се гледа с внимание и да му осигуриш максимално спокойна среда, а не ежедневни крясъци и нерви. Все пак имаш вече едно малко дете.
Не знам на колко си години, но ако нямаш някакви репродуктивни проблеми, един ден можеш да имаш второ дете. Не препоръчвам от същия мъж обаче.
И приемай противозачатъчни или си сложи спирала - нека се възползваме от постиженията на съвременната цивилизация вместо да тънем в средновековно безхаберие.

# 9
  • Мнения: 1 234
Чакай малко, че загубих логиката, ако въобще е имало такава!
Не се разбирате с мъжа ти и се карате постоянно.
Имате 1 дете, но никой не иска да ти помага.
Забременяла си и си решила, че не го искаш и не е момента, за това си направила аборт.
Сега обаче искаш друго бебе.
И от тук главния въпрос :
Какво правиш след 3-4 месеца, като пак решиш, че не искаш бебе?
Сериозно, вземи се погрижи първо за себе си. С едно дете ти е трудно и обвиняваш, че никой не ти помага.
Майка ти според теб трябвало да се грижи за теб. На колко години си? Щом си имаш свое семейство и свое дете, никой не е длъжен.
Може да ти помагат, но само ако те искат. Не са длъжни.
Освен това ти си настроена срещу целия свят. Не си спокойна.
Как ще си полезна на още едно дете?
Потърси психологическа помощ. Може и онлайн.
Ако имаш здравна осигуровка се обърни към личния си лекар, той ще те насочи. Ако нямаш, потърси онлайн.
Тук във форума също има тема за консултация с психолог.
И сама можеш да си помогнеш, като намериш време за себе си - да почетеш хубава книга примерно 30 мин на ден. Да правиш по 15 минути упражнения. Да се грижиш за външния си вид.
Гледай цветя, рисувай, каквото си обичала да правиш преди живота да стане толкова сложен.

# 10
  • Мнения: 21 599
Не знам от къде да започна и не искам да става много дълга и отегчаваща темата. Ще се опитам накратко да обясня за себе си и да бъда максимално ясна и да могат повече хора да ме разберат през какво преминавам. Преди почти една година ми се наложи да направя аборт по "желание". Тогава детето мо беше на малко повече от годинка и в първият момент, в който видях двете чертички аз изпитах много голям страх и ми се искаше това да бъде просто кошмар от който ще се събудя. В него период тъкмо се бяхме преместили в друго жилище и майка ми ни беше на гости да ми помага за детето, докато аз оправям багажа. Да отбележа, че не живея в България и с нея рядко се виждаме, но и в това кратко време винаги се караме. Мъжът ми е избухлив той е на приливи и отливи и с него винаги е било и е трудно. Не сме в идеални отношения, много пъти съм се питала защо изобщо сме заедно. Много е дълго за разказване, но просто той не е онзи мъж който да те подкрепя и да ти вдъхва надежда и кураж. Да ти дава сила и да вярва в теб и да е до теб винаги. С една дума и тогава бяхме в едни такива лоши отношения, аз бях изнервена и нещастна през повечето време. Майка ми и тя вместо да ме успокоява ми дуднеше на главата и всяваше още повече напрежение като ми се сърдеше за щяло и нещялоо и се засягаше от всичко. Аз бях между чука и наковалнята. Тя всеки път когато идва което се случи за втори път винаги бърза да си ходи, защото аз винаги съм на последно място в списъкът и от хора за които трябва да се грижиш.  Баща ми сестра ми , която е с двете си деца при тях о аз винаги колкото и на думи да ми казват че много ме обичат някак си не ги чувствам така нещата.  Даже в момента съм се отдръпнала от всички и съм в някаква депресия и симприклинам самотния и смотан живот. Та когато разбрах, че съм бременна отново и споделих разбира се и тя с един тон и възмущение ми каза е браво че един вид съм цъфнала и завързала. Каза че е по добре да го махна, че ние и без това не сме в добри отношения. Нямало да може да ми помага не можела да ни слуша кал се караме постоянно тя не била желана тук и ей такива неща. По него време баща ми пак не беше добре и тя се наложи за няколко дни да си тръгне и аз останах сама с размислите. Мъжът ми първоначално каза, че щом е станало ще го гледаме. Да обаче никаква еуфория нищо продължаваме със същото си отвратително поведение и все едно не беше нищо. Мислих мислих и много мислих. Мислих за малката, че тя е много малка и ще зависи още изцяло от мен и с  появата на бебе просто не виждах как бих могла да се справя сама с всичко. На мъжът ми нямаше как да разчитам защото той работи. Финансите от друга страна винаги са ни били голяма проблем. Това означаваше, че аз още дълго време няма да мога да ходя на работа и ще зависим изцяло от него. Това също ме потискане и взех решението да го махна. Мъжът ми от своя страна като че ли това беше чакал и го направих. Тук нещата стоят по различно всичко беше с медикаменти и аз отново бях сам сама и го направих. След това не изпитвам толкова силна болка и съжаление, а по скоро гняв към всичко и всички. Мислех, че времето ще ми помогне да го превъзмогне, но уви. Боли ме всеки ден повече и повече. Обвинявам се сега можех да имам едно прекрасно бебенце, а аз се отказах от него, защото послушаха всичко и всички. Майка ми баща ми сестра ми, които ме уверявам че така е най-добре за всички. Да така беше за тях беше най-добре майка ми да си остане при тях к да има помага докато не си замине. А за мъжът ми беше така най -добре защото няма да мисли за още едно гърло. А за мен к моите желания никой не попита. Той ме обвини, че съм се била уплашила и съм се отказала. А питам аз той даде ли ми тази сигурност, че като семейство ще бъде до мен и ще се справим? Не спира да ме боли и да се самоизяждам. Напоследък постоянно си мисля че съм бременна. Иска ми се да си имам още едно бебе че и малката да си има опора в живота и да не е сама. Не че аз като имам сестра мога да разчитам на нея, но това друга тема. Знам че в това положение не съм за две деца. Знам че не е редно да искам бебе само и само детето ми да не остане само някой ден. Знам че появата на друго бебе няма да промени това което сторих и няма да ми върне бебето, което изгубих. Знам но не спират да ми се въртят тези мсили в главата. Имам нужда от помощ, но няма към кого да се обърна. Страх ме е за  детето ми да не е само и то като мен да няма на кого да разчита. Трудно е всичко е объркано и съм притеснена през цялото време и се чувствам виновна. Искам да ми ошекне на душичката, но не става. Това е от мен благидара, че ме изчетохте.

Сега в идеални отношения ли сте с мъжа ти? Парите стигат ли ви? Ти работиш ли, или си без доходи, защото имаш много основателни причини да не работиш с двегодишно? А ако имаше и новородено?

Майка ти доста те подкрепя явно, за да остави баща ти, който е сериозно болен, и да се грабне в чужбина да ти помага за едногодишно. Това не е някакъв специален етап, че да имаш нужда от помощ. Не си родила току-що, свикнала си вече с гледането на дете, имаш мъж и друга работа, освен да си гледаш детето, нямаш. Със сигурност сериозно болен съпруг обективно е далеч по-приориретни откъм обгрижване. Не знам въобще как ти е дало сърце да викаш майка си да ти помагала, при положение, че всеки момент баща ти може да се влоши. Айде, ясно, че не я подкрепяш, но поне не бъди в тежест.

Майка ти много добре осъзнава как стоят нещата. Като нямаш пари, не работиш и не се очаква да работиш едно 2 години с новородено, ще идеш при нея в дядовата ръкавичка с новородено и двегодишно и ще има още поне 2 години да те храни и да ти помага, при положение, че има болен мъж, който изисква грижи, а може и ако, недай си, боже, почине, да се окажете поне двама възрастни и две малки деца на дохода на майка ти за години наред. Сестра ти защо да е радостна при подобна перспектива? Тя вече е там с две деца, остава и още 2 деца да има. И на теб нямаше да ти хареса с толкова хора, натъпкани на едно място, с липсата на пари и караниците с майка ти, щом винаги се карате. Така че да, така е било най-добре за всички, включително и за теб. Ама не разбирам откъде се разбира, че разбира седе, е трябвало да споделиш с майка си, че и със сестра си, за бременност, за която не си сигурна, че е желана. Да я затормозяваш майка ти и с това. Тя не ти е правила детето, който го е правил, той си решава и носи отговорност да си го гледа, а оставам с впечатлението, че майка ти и сестра ти са по-виновни от теб и от мъжа ти, че едвам гледате с него едно дете, а пък сте направили второ, вместо да се предпазвате.

# 11
  • Мнения: 4
Не знам от къде да започна и не искам да става много дълга и отегчаваща темата. Ще се опитам накратко да обясня за себе си и да бъда максимално ясна и да могат повече хора да ме разберат през какво преминавам. Преди почти една година ми се наложи да направя аборт по "желание". Тогава детето мо беше на малко повече от годинка и в първият момент, в който видях двете чертички аз изпитах много голям страх и ми се искаше това да бъде просто кошмар от който ще се събудя. В него период тъкмо се бяхме преместили в друго жилище и майка ми ни беше на гости да ми помага за детето, докато аз оправям багажа. Да отбележа, че не живея в България и с нея рядко се виждаме, но и в това кратко време винаги се караме. Мъжът ми е избухлив той е на приливи и отливи и с него винаги е било и е трудно. Не сме в идеални отношения, много пъти съм се питала защо изобщо сме заедно. Много е дълго за разказване, но просто той не е онзи мъж който да те подкрепя и да ти вдъхва надежда и кураж. Да ти дава сила и да вярва в теб и да е до теб винаги. С една дума и тогава бяхме в едни такива лоши отношения, аз бях изнервена и нещастна през повечето време. Майка ми и тя вместо да ме успокоява ми дуднеше на главата и всяваше още повече напрежение като ми се сърдеше за щяло и нещялоо и се засягаше от всичко. Аз бях между чука и наковалнята. Тя всеки път когато идва което се случи за втори път винаги бърза да си ходи, защото аз винаги съм на последно място в списъкът и от хора за които трябва да се грижиш.  Баща ми сестра ми , която е с двете си деца при тях о аз винаги колкото и на думи да ми казват че много ме обичат някак си не ги чувствам така нещата.  Даже в момента съм се отдръпнала от всички и съм в някаква депресия и симприклинам самотния и смотан живот. Та когато разбрах, че съм бременна отново и споделих разбира се и тя с един тон и възмущение ми каза е браво че един вид съм цъфнала и завързала. Каза че е по добре да го махна, че ние и без това не сме в добри отношения. Нямало да може да ми помага не можела да ни слуша кал се караме постоянно тя не била желана тук и ей такива неща. По него време баща ми пак не беше добре и тя се наложи за няколко дни да си тръгне и аз останах сама с размислите. Мъжът ми първоначално каза, че щом е станало ще го гледаме. Да обаче никаква еуфория нищо продължаваме със същото си отвратително поведение и все едно не беше нищо. Мислих мислих и много мислих. Мислих за малката, че тя е много малка и ще зависи още изцяло от мен и с  появата на бебе просто не виждах как бих могла да се справя сама с всичко. На мъжът ми нямаше как да разчитам защото той работи. Финансите от друга страна винаги са ни били голяма проблем. Това означаваше, че аз още дълго време няма да мога да ходя на работа и ще зависим изцяло от него. Това също ме потискане и взех решението да го махна. Мъжът ми от своя страна като че ли това беше чакал и го направих. Тук нещата стоят по различно всичко беше с медикаменти и аз отново бях сам сама и го направих. След това не изпитвам толкова силна болка и съжаление, а по скоро гняв към всичко и всички. Мислех, че времето ще ми помогне да го превъзмогне, но уви. Боли ме всеки ден повече и повече. Обвинявам се сега можех да имам едно прекрасно бебенце, а аз се отказах от него, защото послушаха всичко и всички. Майка ми баща ми сестра ми, които ме уверявам че така е най-добре за всички. Да така беше за тях беше най-добре майка ми да си остане при тях к да има помага докато не си замине. А за мъжът ми беше така най -добре защото няма да мисли за още едно гърло. А за мен к моите желания никой не попита. Той ме обвини, че съм се била уплашила и съм се отказала. А питам аз той даде ли ми тази сигурност, че като семейство ще бъде до мен и ще се справим? Не спира да ме боли и да се самоизяждам. Напоследък постоянно си мисля че съм бременна. Иска ми се да си имам още едно бебе че и малката да си има опора в живота и да не е сама. Не че аз като имам сестра мога да разчитам на нея, но това друга тема. Знам че в това положение не съм за две деца. Знам че не е редно да искам бебе само и само детето ми да не остане само някой ден. Знам че появата на друго бебе няма да промени това което сторих и няма да ми върне бебето, което изгубих. Знам но не спират да ми се въртят тези мсили в главата. Имам нужда от помощ, но няма към кого да се обърна. Страх ме е за  детето ми да не е само и то като мен да няма на кого да разчита. Трудно е всичко е объркано и съм притеснена през цялото време и се чувствам виновна. Искам да ми ошекне на душичката, но не става. Това е от мен благидара, че ме изчетохте.

Сега в идеални отношения ли сте с мъжа ти? Парите стигат ли ви? Ти работиш ли, или си без доходи, защото имаш много основателни причини да не работиш с двегодишно? А ако имаше и новородено?

Майка ти доста те подкрепя явно, за да остави баща ти, който е сериозно болен, и да се грабне в чужбина да ти помага за едногодишно. Това не е някакъв специален етап, че да имаш нужда от помощ. Не си родила току-що, свикнала си вече с гледането на дете, имаш мъж и друга работа, освен да си гледаш детето, нямаш. Със сигурност сериозно болен съпруг обективно е далеч по-приориретни откъм обгрижване. Не знам въобще как ти е дало сърце да викаш майка си да ти помагала, при положение, че всеки момент баща ти може да се влоши. Айде, ясно, че не я подкрепяш, но поне не бъди в тежест.

Майка ти много добре осъзнава как стоят нещата. Като нямаш пари, не работиш и не се очаква да работиш едно 2 години с новородено, ще идеш при нея в дядовата ръкавичка с новородено и двегодишно и ще има още поне 2 години да те храни и да ти помага, при положение, че има болен мъж, който изисква грижи, а може и ако, недай си, боже, почине, да се окажете поне двама възрастни и две малки деца на дохода на майка ти за години наред. Сестра ти защо да е радостна при подобна перспектива? Тя вече е там с две деца, остава и още 2 деца да има. И на теб нямаше да ти хареса с толкова хора, натъпкани на едно място, с липсата на пари и караниците с майка ти, щом винаги се карате. Така че да, така е било най-добре за всички, включително и за теб. Ама не разбирам откъде се разбира, че разбира седе, е трябвало да споделиш с майка си, че и със сестра си, за бременност, за която не си сигурна, че е желана. Да я затормозяваш майка ти и с това. Тя не ти е правила детето, който го е правил, той си решава и носи отговорност да си го гледа, а оставам с впечатлението, че майка ти и сестра ти са по-виновни от теб и от мъжа ти, че едвам гледате с него едно дете, а пък сте направили второ, вместо да се предпазвате.
Не знам кака стугал до тези заключения, че майка ми много държала на мен а аз съм пълен егоисист. Ти си сигурно си от онези които всяка седмица оставят децата на майка си за да идат да свършат някоя работа.  Не е оставила баща ми на смъртно легло просто имаше неразположение и вместо да се сеси вътре той тръгнал са се катери по покрива и беше паднал. Искала съм помощ за едногодишно дете Мале колко съм егоистипна и лоша дъщеря. Исках да един път е живота си исках помощ за да можем да си преместим багажа защото имахме срок. Както и да е вие тука само нападате хората и ги обвиняват кошко да зле. Какво ли съм очаквала

# 12
  • Мнения: 21 599
Така, сега имаш ли пари и любящ мъж, за да гледаш още едно дете, или просто ей така си искаш, напук на реалността?

# 13
  • Мнения: 4
Така, сега имаш ли пари и любящ мъж, за да гледаш още едно дете, или просто ей така си искаш, напук на реалността?
Не можете ли да разберете, че наистина съм супер объркана и наистина не знам какво искам. Просто съжалявам за аборта и за изгубеното бебе. Може би така беше правилно, но не разбирам защо не мога да го преживея. Относно финансите работа по въпроса. Може би желанието ми за бебе идва от там че изпитвам вина и искам един вид да компенсира не знам не се чувствам психически много добре затова пиша тук.

# 14
  • Мнения: 21 599
Добре, ти значи нямаш рационални причини да имаш още едно дете в този момент и в близкото бъдеще. Предпазвай се и отиди наистина на психотерапевт.

Общи условия

Активация на акаунт