- Публикувана: 5 ян. 2025, 16:49 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2025, 12:16 ч.
Редно ли е да се кръсти детето на свекърите,ако те са осигурили жилище на младото семейство?
Google76, значи само ако дадеш пари на младите родители, могат да кръстят детето си на теб? Мале, то чак като индулгенция.
Бащата също не е съгласен с Петранката.
Свекърите явно са се надявали да има буква, ама са приели и да не е на тях.
Майката държи да е Петранка.
Май всеки е навит на някакъв компромис освен майката. Е...
Никога никой не Ни е давал наклон как да се казват децата ни. Решавали сме го аз и съпруга ми.
Хечи, историята познава много случаи, в които родителите не се развеждат, но внучето не бива поглеждано, понеже не носи желаното име.
Гугъл, проблемът не е в нехаресването. Проблемът е да не е на тъста.
Ако беше само до нехаресване, сигурно щеше да е изяснил нещата и да е предложил алтернативи, а не само имената на майка си и баща си.
Гугъл, проблемът не е в нехаресването. Проблемът е да не е на тъста.
Ако беше само до нехаресване, сигурно щеше да е изяснил нещата и да е предложил алтернативи, а не само имената на майка си и баща си.
Фивър, и на нас никой не ни се е бъркал за името, но подозирам, че причината за това е само защото реагирах много твърдо при първия опит за вмешателство от страна на свекъра ми (и някои от другите роднини на мъжа ми). Така че за мен жената е права да защитава позицията си (имам предвид да избере име, което ѝ харесва), защото е много по-лесно да спреш тенденция в зародиш, отколкото да я обръщаш по-късно. Това, в което не е права, според мен, е, че се инати да бъде на баща ѝ.
Писано е, че свекърите очакват и се сърдят, съвсем буквално. Даже май още в първия пост е писано. Как жената излиза виновна, не ми е ясно, но виждам кой ще изтъргува име за апартамент, стига да може, но просто не може, защото не му го предлагат.
Мда.
Даже търг с явно наддаване може да се организира. Може да изкярят доста повече от един апартамент.
При нас беше лесно, защото и на двамата родителите ни са с "цветни" имена, затова и децата ни са с такива (никой не е кръстен на никого обаче).
Иначе аз съм абсолютно ЗА жената да защитава позицията си.
Няма как да не уважавам най-големия ми зет, защото още в началото на бременността на дъщеря ми каза: "Ти ще носиш това дете и ти ще се мъчиш да го раждаш. Без теб аз не мога сам да си го родя. То ще носи моето фамилно име, затова ти реши как да се казва. А и твоите родители са далеч и по-рядко ще могат да му се радват, затова ти предлагам поне с името да ги зарадваш, а моите родители могат да го виждат и всеки ден, когато имат желание."
Е, внучката ми е кръстена на себе си, но с моята буква.
Аз пък не държа никой да ми носи името, но се радвам, а свекърът и свекървата и дума не са казали, независимо дали са били или не доволни от решението на младите.
Иначе аз съм абсолютно ЗА жената да защитава позицията си.
Няма как да не уважавам най-големия ми зет, защото още в началото на бременността на дъщеря ми каза: "Ти ще носиш това дете и ти ще се мъчиш да го раждаш. Без теб аз не мога сам да си го родя. То ще носи моето фамилно име, затова ти реши как да се казва. А и твоите родители са далеч и по-рядко ще могат да му се радват, затова ти предлагам поне с името да ги зарадваш, а моите родители могат да го виждат и всеки ден, когато имат желание."
Е, внучката ми е кръстена на себе си, но с моята буква.
Аз пък не държа никой да ми носи името, но се радвам, а свекърът и свекървата и дума не са казали, независимо дали са били или не доволни от решението на младите.
Май всеки е навит на някакъв компромис освен майката. Е...
Важното е защо иска от нея да направи компромис. Не просто защото не му харесва, основното е да не е на нейния род.
Писано е, че свекърите очакват и се сърдят, съвсем буквално. Даже май още в първия пост е писано. Как жената излиза виновна, не ми е ясно, но виждам кой ще изтъргува име за апартамент, стига да може, но просто не може, защото не му го предлагат.
Не бих "изтъргувала" име за апартамент, не е необходимо да се заяждаш - хайде и аз да изтегля коза - бременна съм, ще ме стресираш.
Ние нито сме взимали нещо, нито сме очаквали нещо, нито от нас някой очаква нещо. Ако имахме някой, навит да ни купува имоти и да ни настанява в тях без да плащаме, подозирам, че сама щях да искам да измисля достатъчно голям жест, за да почувствам, че съм показала, че оценявам това, което са направили за нас. Дали точно с име, дали с друго - нямам представа. Със сигурност нямаше да си кръстя детето Вълка, Богомилка и тн, ама име, което ми допада на мен, и на бащата, и има буква от хората - не бих се тръшнала. Ама всеки си знае. За мен това са безумни поводи за скандали в семейството, честно. Особено предвид радостното събитие, което предстои.
Имах колежка рускиня, омъжена за българин 80-те години на миналия век. Жена от интелигентно семейство, единствена дъщеря/ сестра сред четирима или петима братя. Глезена, обичана, пазена, образована (с висше образование, инженерна специалност). Влюбва се в българин, женят се. Родителите й заръчват да учи езика, да уважава традициите ни и семейството, в което влиза. Идва снаха в село край областен град. Заживява в една къща със свекърите, ражда. Идват родителите й на гости и да видят внучето. Слагат се софрите. По стара българска традицията снахата снове напред-назад, отнася, принася... Майка й ревва "Ама маме, как може така, ти да не си слугиня, тук не те уважават?". Пояснение - в Русия не е прието жената да търчи напред-назад, всички чакат да седне домакинята и тогава започват да си сипват и да ядат (яденето се поставя на масата). Смята са за неуважително да се започне преди да седне домакинята. Колежката, обаче, вече се е приспособила и просто отговаря на майка си, че тук така е прието и на нея не й тежи. Тази жена догледа свекъри в сговор и с такт и дипломация. Сигурно е имало моменти, когато й е идвало и нанагорно, но се е старала да намери подход. И се е чувствала приета и уважавана, но и тя е засвидетелствала уважение и е действала тактично и дипломатично. Как пък за десетина години работа заедно веднъж не я чух да каже лоша дума за семейството на мъжа си или да се оплаче.
Така е, гугъл, карат се за глупости! Не е хубаво тоя да загуби говор, ама и булчето тропа с краче. Така не се решава проблем. Ни като мълчиш, ни като се запънеш като магаре на мост.
На мен ми е интересно като тук повечето сте майки, вероятно и омъжени. Приехте ли фамилията на мъжа си, или тропахте с крак?
На мен ми е интересно като тук повечето сте майки, вероятно и омъжени. Приехте ли фамилията на мъжа си, или тропахте с крак?
Така е, гугъл, карат се за глупости! Не е хубаво тоя да загуби говор, ама и булчето тропа с краче. Така не се решава проблем. Ни като мълчиш, ни като се запънеш като магаре на мост.
На мен ми е интересно като тук повечето сте майки, вероятно и омъжени. Приехте ли фамилията на мъжа си, или тропахте с крак?
На мен ми е интересно като тук повечето сте майки, вероятно и омъжени. Приехте ли фамилията на мъжа си, или тропахте с крак?
На мен ми е интересно като тук повечето сте майки, вероятно и омъжени. Приехте ли фамилията на мъжа си, или тропахте с крак?
Мъжът ми не е повдигал въпроса, аз я поисках, защото моминската ми е "скучна" (Николова), а неговата е по-рядко срещана
Баща ми и брат му са родени през 3 г., но са с различни фамилии, заради смяна на закона. Ако се бях паднала с другата (Гергова) или не ми допадаше фамилията на мъжа ми, нямаше да я сменя. 
Стигнах до Петродара... ами... като Петромира. И двете думи - и "дар" и "мир" са прекрасни, ама с това "Петро" отпред ми се скапва всичко.
Освен това чувствам как свекървата ще се разсърди, че нейното "дара" е накрая и е неуважително. А бащата на булката ще се обиди, че не са кръстили дословно името му.
Изобщо... нЕма угодия, братче!
Отивам да дочета.
Идеята за Симона е много яка (никога не съм знаела, че било едно и също с Петър). Името много ми харесва. Ама подозирам, че бащата на булчето пак ще е недоволен.
Освен това чувствам как свекървата ще се разсърди, че нейното "дара" е накрая и е неуважително. А бащата на булката ще се обиди, че не са кръстили дословно името му.
Изобщо... нЕма угодия, братче!
Отивам да дочета.
Идеята за Симона е много яка (никога не съм знаела, че било едно и също с Петър). Името много ми харесва. Ама подозирам, че бащата на булчето пак ще е недоволен.