Натъжих се за....

  • 5 669
  • 81
  •   2
Отговори
  • Бургас
  • Мнения: 20 987
Както има теми за :
какво ме е зарадвало, на какво съм благодарна,... исках да напиша това, което ме е натъжило...

Потърсих подобна тема, но не открих! А и с тази търсачка е още по-сложно.


Натъжих се навръх Нова година с новината за починал човек, който не познавах, но чувах само хубави неща и колко стойностен човек е  бил!
Днес ми казаха и за друг, който го чакахме...всеки момент да ни напусне...от Коледа насам...
Стар човек - тялото го предаде, но душата, съзнанието и ума му - не!
 Болестта го взе!
И въпреки,че не ми е близък, новината за кочината му ме натъжи...

Вас какво ви натъжи днес,вчера...преди време...
Кое ви тежи и искате да го споделите, че поне малко да ви олекне...

# 1
  • Мнения: 3 068
Преди няколко дни ме натъжи новината за едно младо момче, което се е самоубило. Тъжно ми е и за майка му сега. Загуби съпруга си преди няколко години, сега и единственото дете. Първия ден от новата ѝ година започна с погребение.

# 2
  • Beyond the stars
  • Мнения: 8 522
Слушах снощи Влади Въргала някъде, по повод случаят с изчезналия с голяма сума пари баща на Мануела Горсова.
18 години, хора, 18 години една майка отглежда детето си в това безтегловно състояние.Disappointed И сега това.
Не спира да ми отеква цялата история в съзнанието.

Последна редакция: вт, 07 яну 2025, 09:48 от Вълшебство

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 20 987
Въргала и аз го гледах при Лора. Страшно е всичко това! Мъчно ми е за Мануела.... Нищо не разбра от живота, това момиче...

# 4
  • София
  • Мнения: 1 833
Тъжно ми е за всички трагедии, които се случват, за отнетите животи по пътищата, за насилието, за жестокостта и върху бездомните животни. Тъжно ми е от несправедливости.

Януари, като цяло ми е тъжен месец, защото .. през него загубих баба, загубих и вуйчо.

Тъжно ми е и за един добър приятел на ММ, който изгуби битката с рака, беше толкова борбен, с кампания парите бяха събрани за лечението му.. изминаха 8 месеца, лекарите даваха надежда и накрая... си отиде. Дано да е на едно по-хубаво място.. тази коварна болест отне преди години и баща ми.

Определям се като доста емоционален човек.

# 5
  • Мнения: 6 356
Мммм...,
дами, толкова тъжни неща има в ежедневието ни. Защо допълнително да им създаваме пространство и да мултиплицираме тъгата?
Натъжи ме тази тема.
Не защото си затварям очите, фактите са факти но искам фокусът и осветяването да са други светли и добри дела и случки.

# 6
  • София
  • Мнения: 19 503
Подкрепям🙏
Натъжава ме всично, което е необратимо.

# 7
  • Мнения: 647
От Нова година насам си мисля върху един въпрос зададен от брат ми : " Како, състави ли си списък с желания , цели за новата година ? " Осъзнах, че нямам абсолютно никакви цели , желания и мечти. Толкова много време тъпча на едно място , че съм забравила дори и да мечтая ... Е , натъжих се заради нищото което не ми се случва ! 🤐

# 8
  • Мнения: 6 356
И аз така, но майка казва еднообразието е до време, наслаждавай му се. Всичко се променя.
И още липсата на новини е липса на лоши новини, което е добра новина.

# 9
  • Мнения: 246
За жалост често се натъжавам, за много неща. Просто в такъв свят живеем, живота е сложен, прекалено много инциденти...

# 10
  • Мнения: 1 923
Аз "живея" в постоянна тъга. За всичко, особено за бездомните животни и домашните, които не са попаднали на добри стопани. Правя каквото мога, но ресурсът ми е изключително ограничен, защото съм просто един обикновен човек, особено когато трябва да се изправя срещу жестокостта на "хората"-тогава нямам полезен ход.

Опитвам се да проумея молитвата: Боже, дай ми сили да приема независещото от мен. Засега без успех. Страдам и се моля на Другия свят да е по-добре и да има повече справедливост, защото тук на Земята справедливостта е на дъното на морето, или както както пише Тери Пратчет в една от книгите си: Смъртта каза: Справедивост не съществува, съществувам само Аз! Та така.

# 11
  • Мнения: 1 890
За мен една от най-тъжните гледки е куче, вързано на два метра синджир. Не искам да знам какво е усещането да си роб. Да не си свободен. Да зависиш от чужда воля. Докато умреш.
И винаги ще се намери някой, който ще репликира... ама има бездомни хора, които бъркат в казаните. Да, има. Но не са вързани за шията със синджир. Имат свобода и възможност за избор.

# 12
  • Мнения: 1 221
Това ми е болното място и на мен. Страдащи животни. И не само кучета на синджир. Кучета за разплод, кучета за боеве, диви животни в клетка/зоопарк/без естествена среда, и дивите, чиято естествена среда унищожихме.
И няма място за сравнение за мен с клошарите и просяците по улиците, пък да ме наричат както искат.

Скоро ми стана тъжно, защото се наложи да проведа кофти служебен разговор. Колега от работа, когото дори не познавам лично, и който е в болнични и твърде вероятно няма да се върне никога на работа, а вероятно и у дома си, а аз звъня за да напомня, че имаме срокове и чакам да прати документи. Извиних се на негов роднина, който вдигна телефона и ми обясни, че човека доста се е влошил... до вечерта го мислих. Confused

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 20 987
Живота все повече ме натъжава....
С всеки изминал ден...

# 14
  • Мнения: 2 687
Натъжавам се за бездомните животни , за катастрофите всеки ден по пътищата , за болните хора . Натъжава ме , че се налага татко дълго време да пътува защото такава му е работата .

В тик - ток често гледам чуждестранни клипчета на мъже или жени с военни униформи , които се прибират при семействата си изненадвайки ги . Възможно е и вие да сте попадали на такива клипчета във фейсбук . Или пък има едни клипчета на едно българско момче мисля , че Владо се казваше . Помага на хора в нужда и им дава парички . Честно попадна ли на такива клипчета всеки път рева и не мога да спра . Иска ми се всички да имат поне елементарни условия на живот и дом , но уви света е пълен с всичко .

Общи условия

Активация на акаунт