Всеки ден се натъжавам когато изляза навън и видя нахвърляните боклуци навсякъде. Защо, бе хора, защо хвърляте от колите, от терасите, докато вървите... фасовете, кенчетата, кутиите от цигари... Ужасно мръсна територия, как да го нарека държава като не е.
- Публикувана: 7 ян. 2025, 00:15 ч.
- Последно мнение: 25 март 2025, 16:44 ч.
Натъжих се за....
Натъжава ме част от бъдещето.
Виждам родителите ми как остаряват и губят частици от себе си... Виждам и аз как остарявам...
От друга страна гледам и децата ми как растат и това е хубаво, но...
Все по-често си пожелавам само здраве... Някак вече нищо друго не искам.
Виждам родителите ми как остаряват и губят частици от себе си... Виждам и аз как остарявам...
От друга страна гледам и децата ми как растат и това е хубаво, но...
Все по-често си пожелавам само здраве... Някак вече нищо друго не искам.
Всеки път се натъжавам, когато си помисля за бъдещето...
Аз съм по-скоро като CvEtEmOe по въпроса.
не мога да разбера дали е неусетно или е недооъенено. Т.е. занимаваме се с много неща, дните са пълни, времето не е загубено, но някак е дедовидяно, недооценено или и аз не знам как да го нарека. Сякаш го наричаме правене, задачи, проблеми, ангажименти, организации, работа, задължения и какво ли не , но не и време и после виждаме изминалите дни в календара. Не знам как може да се реагира на това.
За много неща ми е тъжно. Всеки ден се сещам за страдащите и губещите живота си от войните, от бедствията и нелепите инциденти.
Иска ми се да живеехме в свят без трагедии и мъка, в свят в който хората (не само семейството) се обичат, подкрепят и помагат, а е точно обратното и става все по зле..
Иска ми се да живеехме в свят без трагедии и мъка, в свят в който хората (не само семейството) се обичат, подкрепят и помагат, а е точно обратното и става все по зле..
Като спреш да си запълваш дните със задължения и започнеш да ги запълваш с нещата, които ти харесват. Мозъкът помни само хубавите неща, това е доказано. Когато има малко хубави неща ти се струва, че времето е изминало напразно, без да усетиш.
Работата е там, че много неща са хубави, но ни се струва, че нямаме времето и спокойствието да ги квалифицираме като такива и остават незабелязани и от там ефекта. Т.е. може би трябва да се правят по-малко неща и да се обръща на всичко повече внимание?
... Т.е. може би трябва да се правят по-малко неща и да се обръща на всичко повече внимание?
Обикновенно вече сме напред в бъдещето или назад в миналото, но не тук и сега.
Всеки път се натъжавам, когато си помисля за бъдещето...
Е, глупости, какво пророчество! Какво хубаво носи бъдещето- остаряваме физически, децата ни напускат дома, светът заминава на майната си. С какъв трепет да го очаквам това бъдеще?
