В момента чета ... 93

  • 43 486
  • 741
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 2 416
По темата с Нарине Абгарян, заинтригува ме ентусиазмът покрай "Симон", докато не прочетох колко мъка и тегоба носи романът. Това ме отблъсна в Трите ябълки преди години - разлистваш страниците и си тотално неподготвен за тази тягостна обстановка и чувство.
Та, не, благодаря.
И не мисля, че тук има връзка с носталгията по селото или не, лично за мен толкова мъка е излишна.

# 166
  • София
  • Мнения: 4 463
Бреке, новата му книга.
И в статията-анонс (в "Актуално") и самият Бреке ползват ситуационно "книга в книгата". По този начин е направен и дизайнът на корицата.
Кой е "всеки", който "може да убива" се разбира като в новия роман на Бреке попадаме на книгата на Антон. В статията си е написано, явно не сте я чели.
Скрит текст:

# 167
  • Мнения: 603
По повод на Нарине - чела съм само Трите ябълки и не беше моето нещо. Израснала съм на село, със селски труд, градини, сено и т.н. Според мен не се разбрахме с авторката заради многото описания, които не харесвам в повечето случаи.
От началото на годината прочетох 3 книги и мисля да споделя набързо за тях.
-"Живак" Амели Нотомб - убивах времето в един полет. Бързо се четат книгите й поради малкия им обем. Проблема ми с нея е, че скоро след прочита не помня почти нищо от книгите й.
"Денят на жестокостта" - много стара книга на японски автор - антиутопична история разказвайки ни какво би се случило и най-вече как биха се държали хората, ако случайно над Токио падне атомна бомба. Не беше лоша, но не беше и нещо уау.
Изненадата за мен този месец е" Гърди и яйца" - дадох й 4* заради първата част от книгата (историята на по-голямата сестра), която не харесах. Втората част за мен беше много добра, интересна, засягат се много важни теми в книгата(за родителството, за отношенията в семействата, за възпитанието, за инвитро и много други) . Подходи към нея леко плахо бих казала, заради негативни мнения, но определено дълго ще я помня!
Довършвам "Момичетата от пансиона" - също ми хареса книгата. Трилър с нотки на паранормално. Две времеви линии, и двете са ми интересни. На мен лично ми напомня много на книгите на Дженифър Макмеън. Заформя се за 4 звезди и тази книга.

# 168
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 089
Бреке, новата му книга.
И в статията-анонс (в "Актуално") и самият Бреке ползват ситуационно "книга в книгата". По този начин е направен и дизайнът на корицата.
Кой е "всеки", който "може да убива" се разбира като в новия роман на Бреке попадаме на книгата на Антон. В статията си е написано, явно не сте я чели.
Скрит текст:
Напомни ми на Хоровиц... Simple Smile

Последна редакция: чт, 16 яну 2025, 10:30 от Лолита

# 169
  • Мнения: 630
И "Недовършеният ръкопис" на Тилие е книга в книгата.
Тази на Бреке вече я поръчах на пре ордър.

# 170
  • Мнения: 265
Филип Рот - "Гробницата на капуцините" .

"Римокатолическата църква - казваше той обикновенно - в този прогнил свят е единствената, която придава форма на нещата, запазва формата на нещата. Може да се каже дори, че им дарява форма.  Затваряйки т.нар. традиции и обичаи в рамките на догмата,като леден палат, тя създава и предоставя на чадата си свобода - вън  от този леден дворец с  просторно предверие , навсякъде другаде те имат право  да проявяват нехайство , да прощават , респективно да вършат забраненото. Постулирайки  греха, тя вече го опрощава.  Просто не допуска съществуването на безгрешни хора : именно това е изключително човечното в нея. Безупречните си чада обявява за светци. По този начин негласно позволявана човека да греши. Тя до такава степен одобрява прегрешенията, че не смята човеци онези свои чада, които не са грешници: те са или покойници  или светци. По този начин католическата църква доказа най-благородното си качество - опрощението, прошката. Няма нищо по-благородно от прошката. Като няма нищо по-просташко от отмъщението. Не съществува благородство без великодушие, както не съществува отмъстителност без просташтина."

# 171
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 241
На Нарине Абгарян съм чела само Ябълките, преди цели 6 години. Не смятам да отварям даже Симон, че да се обяснявам защо не ми е харесала книгата. Има автори, които не харесвам, и Абгарян е един от тях. Но аз не харесвам Бакман, например, въпреки целия хайп по него. Не харесвам Алиенде, въпреки че множеството я обожава.

# 172
  • Мнения: 1 167
Малко популярна българска книга, която аз винаги препоръчвам е Кар(а) тепе - пътят на Васила. Много интересна и затрогваща беше за мен. Направо приличаше на народна приказка, а е по действителни събития и спомени (доукрасена разбира се)

Аз също не можах да се спогодя с Нарине Абгарян. Не мисля , че се заключава само до “носталгия по един друг живот”, който като по-млада не помня, защото обожавам доста книги, които разказват за едно по-различно време. Всеки човек има различен вкусни чувствителност към литературата.

Бакман го обожавам. Не всичко от него е леко за четене, но лично аз за себе си намирам една по-различна задълбоченост , която ме докосва.

От книгите на Господинов , които съм чела до сега, ми допада единствено Времеубежище. Мисля, че разгръща най-добре потенциалът му. Нищо не искам да кажа за съдържанието на останалите - просто в тях има една циничност в изказа, която винаги ме е отблъсквала от книгите.

Свърших “Убийствата на Медичи” . Приятна книжка, но върви малко мудно и бавно. Добра идея за история, която носи дъх на Италия. Не беше едно от най-удовлетворителните за мен четива, но не беше и неприятна.

Сега започвам “Учителят” на Фрида Макфадън. До тук прави впечатление, че си е типична Фрида - предсказуема, но динамична. Същият стил, същият изказ - няма как да очакваме нещо различно. Но пък е четивна и се прехвърля бързо, така че скоро ще се насоча към нещо друго.

Както се казва “За всеки влак си има пътник”, а за всеки читател-книга. Затова невинаги препоръките на едни допадат на други.

# 173
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 063
Аз си мисля, че всеки от нас има различна настройка за различните книги и дори и вкусовете ни да съвпадат за определени книги, не е задължително да съвпаднат за всички Simple Smile В крайна сметка всичко е до светоусещане, до възприемане и до настроения. Много често има случаи когато съм се чудила защо някой би харесал една книга, като я почна. Ако я оставя, след това я прочета в подходящо настроение - винаги мога да намеря нещо интересно за себе си, че даже понякога и да я харесам. Има много причини защо харесваме или не харесваме една книга. И не е само до носталгия по отминалото време Simple Smile Но това му е хубавото на четенето - винаги има какво да харесаш, научиш, видиш, споделиш...
Аз напредвам доста бавно с "Евелин Хюго" - от една страна ми е интересна, от друга нещо ме спира да я прочета по-бързо.

# 174
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 241
Дъщеря ми беше във възторг от Хюго- то, тя ми я препоръча. Веднага увлича, стилът е приятен, но аз лично не успях да харесам главната героиня Simple Smile

# 175
  • Мнения: 690
Издирвам някой, който е чел "Като дъх" на Ферзан Йозтепек да обсъдим нещо, че от вчера не ми дава мира.

# 176
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 063
Дъщеря ми беше във възторг от Хюго- то, тя ми я препоръча. Веднага увлича, стилът е приятен, но аз лично не успях да харесам главната героиня Simple Smile

И аз натам вървя Simple Smile Има нещо, което ме дразни.

# 177
  • Мнения: 5 495
Аз все пак продължих с "Да срежеш камъка" - разлистих я и ме грабна веднага. Гледам да не чета много анотацията, че още в първото изречение издава важни събития.

# 178
  • Мнения: 30 109
По препоръки от тук започнах Щуката, но бързо разбрах, че не е за мен. Веднага я смених с Градинарят и смъртта.

# 179
  • Мнения: 630
Дъщеря ми беше във възторг от Хюго- то, тя ми я препоръча. Веднага увлича, стилът е приятен, но аз лично не успях да харесам главната героиня Simple Smile

И аз натам вървя Simple Smile Има нещо, което ме дразни.
Хюгото и мен не ме увлече така, както някога го правиха романите на Джаки Колинс, а се надявах, че ще чета нещо подобно в тази стилистика, но по-съвременно.

Общи условия

Активация на акаунт