В момента чета ... 93

  • 43 466
  • 741
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 3 285
Симон я започнах миналата година и не я довърших . Ще я опитам пак и ако и този път не стане ще я продам , но преди нея имат доста чакащи.

# 151
  • Мнения: 1 569
Вили,  точно пък на теб си мислех, че ти е харесала, доколкото съм чела твои ревюта на книги Simple Smile Само да кажа, че детството на село сега и по наше време, когато ни къпеха в коритото на средата на стаята, веднъж в седмицата и лятото ни будеха в 7 да копаем царевицата и лозето,  и  сегашното село, се различават доста Simple Smile
Моето село прилича повече на твоето, отколкото на сегашното. Но, както и да е, няма да си мерим селата сега. Simple Smile
Наистина с Нарине Абгарян не ми се получава, твърде описателна ми идва, но не като да ме докосне, да съчувствам на трогателната на пръв поглед история, а по-скоро ми става досадно, тромаво и безинтересно.
За Симон конкретно, главният герой за мен беше един непоправим кръшкач, който, видиш ли влиза в живота на всичките описани дами, коя от коя с по-сериозни проблеми, и направо на бял кон ги спасява от всички тегоби. Пък жена му... нали. Както и да е, отказах се от опитите с авторката, явно не е моята.

# 152
  • София
  • Мнения: 7 502
Нарине отначало ми харесваше, после се пренаситих. Някак си ми идват еднотипни, до степен да се сливат една с друга и не мога изобщо да ги различа. Нещо подобно е за мен Здравка Ефтимова. Иначе аз съм на 40, баба ми е живяла в планината и е имала 5 сестри и 2 братя, била е на 7 години, когато са я пратили да работи ратайче в друга къща..... Та да, моето детство на село няма общо с нейното....

# 153
  • Мнения: 5 495

Моето село прилича повече на твоето, отколкото на сегашното. Но, както и да е, няма да си мерим селата сега. Simple Smile
Наистина с Нарине Абгарян не ми се получава, твърде описателна ми идва, но не като да ме докосне, да съчувствам на трогателната на пръв поглед история, а по-скоро ми става досадно, тромаво и безинтересно.
За Симон конкретно, главният герой за мен беше един непоправим кръшкач, който, видиш ли влиза в живота на всичките описани дами, коя от коя с по-сериозни проблеми, и направо на бял кон ги спасява от всички тегоби. Пък жена му... нали. Както и да е, отказах се от опитите с авторката, явно не е моята.
Не селата, а времената Simple Smile
Героят Симон и аз не го харесах. Интересни ми бяха съдбите на героините. Аз съм чела само Ябълките друга нейна и тя ми хареса повече, ако трябва да съм честна.
Сега се чудя с коя да продължа - Бегуни или Сайбиевата невеста Rolling Eyes

# 154
  • Мнения: 11 784
За “Дядо Шоколад” на Нарине (нищо че е детска, точно затова ме и интересува) можете ли нещо да споделите?

# 155
  • Мнения: 2 249
"Бегуни" никак не ми допадна на мен - нито я разбрах, нито я почувствах, наистина не успях да намеря никакъв смисъл за себе си. Всичко друго, което съм чела от Олга Токарчук, ми е харесало и имам чакащи "Последни истории" и "Анна Ин в гробниците на света".
Симон като образ ми беше много симпатичен и мил 🙂

# 156
  • Мнения: 689
Симон съм я чела и помня, че ми хареса много.

Току що приключих книгата на Ферзан Йозпетек На един дъх
За един ден я прочетох.


Увлекателна история, развиваща се едновременно в две времеви линии проследява драматичната раздяла на две сестри.
Една неделна сутрин млада семейна двойка очаква гости за обяд в апартамента си в Рим, когато на вратата им позвънява непозната жена. Преди много години е живяла в този дом и сега би искала да го разгледа за последно. От там се завърта въртележката на спомените, на пропуснатите възможности и Ферзан Йозтепек майсторски ни води на пътуване из миналото: в Истанбул и Рим, но и през дебрите на човешките страсти и слабости.

"Бяхме си дали всичко, което можеше да си дадем. Има любови, за които цял живот не е достатъчен, и други, които изгарят за една нощ. Не казвам, че първите са по-добри от вторите, това е само въпрос на краен срок. Ако не искаш да страдаш, трябва да различаваш на коя любов колко време да отделиш"

Но каква е цената на една любов и колко си заслужава да плати за нея човек?
Книгата не е обемна, но е наситена със смисъл и въпроси. Хареса ми, препоръчвам я.

П. С За пръв път ми се случва, но буквално най-последното, едно единствено изречение ме хвърли в ступор. И сега не знам какво точно стана. Ще се радвам много ако някой, който я е чел ми пише, за да обсъдим. Благодаря предварително.

Последна редакция: ср, 15 яну 2025, 16:12 от beach_please

# 157
  • Мнения: 4 723
За “Дядо Шоколад” на Нарине (нищо че е детска, точно затова ме и интересува) можете ли нещо да споделите?
На моето дете на 6год., много му хареса. На моменти с глас се смееше. На мен лично също ми хареса ,имаше някой неща които леко ме дразнеха,но като цяло е добре. Допадна ми,че има лека криминална жилка, която трябва да се доразвие във втората книга, когато излезе.

# 158
  • Мнения: 11 784
Но като цяло има завършеност, не е съвсем с отворен край, нали?

# 159
  • Мнения: 4 723
Но като цяло има завършеност, не е съвсем с отворен край, нали?
Да, съвсем спокойно може да се чете но със сигурност ще вземем продължението Sunglasses

# 160
  • София
  • Мнения: 12 020
На въпроса на Джина - аз съм от Поколението Х Simple Smile
Израснала съм в най-прекрасния краен квартал (Надежда Simple Smile ). Село не съм имала за съжаление, а летата изкарвах при баба ми, която живееше в центъра на града.. 7-8 годишни играехме по изкопите на строящото се НДК и по алетите с кестeните по средата на Патриарха и Скобелев ... ако някой от списващите тук още ги помни тези прекрасни алеи  Sad
По села съм ходила с приятелки и на гости при братовчедки.
Такъв ми е бекграундът Simple Smile
Харесах: Валери Перен, Гюзел Яхина (без "Деца мои"), Людмила Улицка, Олив Китридж на Елизабет Страут, Алиенде, Алена Морнщайнова ...
От Нарине Абгарян съм чела само "Симон". Ще дам шанс и на други нейни книги Simple Smile

# 161
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 064
Аз съм си жена на средна възраст и честно казано книгите на Абгарян ги свъзвам много с моето време като дете - историите на Манюня са такива, че с глас съм се смяла, до сълзи и си припомних аз какви щуротии съм правила като дете - изкарвах летата при баба си, която беше готвачка в ресторант и определено имам подобни случки като самата Манюня. За мен като автор, Абгарян е интересна, има много богат език, майсторски пише и дори описанията не ме дразнят. Виж дразнещо описание е например Рафаел Сабатин, който в книгите си имаше по две страници примерно описание на ефеса на сабята си:satisfied: Това може да досади, или Карабашлиев, който има по страница и половина изречение, без точки, с една камара пунктуационни знаци...
Харесвам я как пише, събирам си книгите й, от първата, до последната излязла съм си взела и със сигурност ще си ги препрочета пак. За мен "Симон" не е толкова книга за мъж, който лъже жените, колкото за самите жени. За това, как всяка една от нас има нужда от различни неща, в различни моменти и този мъж е това, което е било подходящото в точно тази минута. Освен това е и история за любовта - в различни измерения, с различни хора.
Но пък ако човек не се чувства уютно като чете, по-добре да остави книгата и да не трупа неприятни чувства.

# 162
  • Мнения: 5 495
Аз съм далеч от мнението, че трябва една книга да се хареса на всички, но ми беше любопитно дали има някаква възрастово, или по-скоро поколенческо съвпадение на харесващи/нехаресващите я Simple Smile Което май не се оправда съвсем Simple Smile

# 163
  • Мнения: 11 784
Не бих казала, че е до това. Дори различни лица от поколенията със спомени от “онова време” могат да са с полярни мнения.
Има и друго - всеки читател разбира различно също дадена книга. Ако не греша Ромен Ролан беше казал, че една книга прочетена от един човек е различна от същата книга, прочетена от друг.

# 164
  • Мнения: 2 424
И аз не съм много млада, но Нарине Абгарян не е моят писател. А "Манюня" ми беше като детска книжка. Не я дочетох даже. Но Гузел Яхина е съвсем различна. Бакман също. Харесах и двамата.

Общи условия

Активация на акаунт