Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 438

  • 37 337
  • 738
  •   1
Отговори
7 ян. 2025, 14:37 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 35 696


 

Енгин Акюрек, "Най-добър актьор" 2015 - МФД Сеул


Енгин Акюрек "Най-добър актьор" 2015, Номинационен медал ЕММИ




ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ


ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ





ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ








ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ



ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ




ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ
(1 eп)  (2 еп)  (3 еп)  (4 еп)  (5 eп)  (6 еп)  (7 еп)  (8 еп)  (9 еп)  (10 еп)  (11 еп)  (12 еп)  (13 еп) (14 еп)  (15 еп)  (16 еп)  (17 еп)  (18 еп)  (19 еп)  (20 еп)  (21 еп)  (22 еп)  (23 eп)  (24 еп)  (25 еп)  (26 еп)  (27 еп)  (28 еп)  (29 eп)  (30 еп)  (31 еп)  (32 еп)  (33 еп) (34 еп)  (35 eп)  (36 еп)  (37 еп) (38 еп)  (39 еп)  (40 еп)  (41 еп)  (42 еп) (43 eп)  (44 еп)  (45 еп)  (46 еп)  (47 еп)  (48 еп)  (49 еп)  (50 еп)  (51 еп)  (52 еп)  (53 еп)  (54 еп)  (55 еп)  (56 еп)  (57 еп)  (58 еп)  (59 еп)  (60 еп)  (61еп)  (62 еп)  (63 еп)  (64 еп)  (65 еп)  (66 еп)  (67 еп)  (68 еп)  (69 еп)  (70 еп)  (71 еп)  (72 еп)  (73 еп)  (74 еп)  (75 еп)  (76 еп)  (77 еп)  (78 еп)  (79 еп)  (80 еп - Финал)


ЕДИН СНИМАЧЕН ДЕН ЕНГИН - ИСТОРИЯ НА УСПЕХА





АКО БЯХ ОБЛАК с български субтитри





Karayılan/Черната змия - с български субтитри






ДОБРЕ ДОШЛИ В ТЕМАТА

# 1 7 ян. 2025, 19:25 ч.
  • Мнения: 24 590


Честита Нова тема

# 2 7 ян. 2025, 19:45 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 35 696


Добре заварила и аз в новата тема. Както Марта обичаше да казва, на хубав ден я започваме.



Енгин отрази в сторито си тази снимка - 10 години от създаването на списание  Kafasına göre.
10 години четем историите написани от него - времето направо лети...
Та, ще сложа и тук превода на последния разказ от бр.60.



МАМА ПАМУК

Всяка нощ, всяка минута той изливаше чувствата си върху тетрадката с редове върху коленете му. Записваше всичко случило се през деня, с всички подробности, под командата на молива, без да ги докосва с филтъра на емоциите. Одеялото напомнящо за медицинска палатка, осветяваше с малко фенерче. Съкращаваше последните изречения, за да не се изтощи батерийката на фенерчето, и завършваше нощта с окончания от многоточия. Всяка нощ започваше с едно и също изречение: „Аз съм Яшар Йълмаз, сирак на четиринадесет години... Не знам кои са родителите ми, живея в това сиропиталище откакто се помня...“

Щом запишеше това изречение върху листа, тревожната сянка на реалността почваше да изрича фрази, докосващи емоциите му, и той се предаваше на волята ѝ. Всеки път, когато опиташе да опише чувствата си, преследващите сънищата му сенки го събуждаха и дърпаха насам-натам. Всеки ден беше копие на предишния... Олющени стени, мътна неонова светлина, миризма на сажди, проникваща през прозореца, тонове ругатни и подигравки... Ако понятието сирак имаше миризма (а то имаше), тя първо пропиваше в чаршафите и след това се скриваше завинаги във влагата на погледа. За това свидетелстваше вечно плачливото изражение стаено в очите на Яшар.

Светлината угасва, всички в голямата стая са погребани под одеялата в спящо положение. Един кашля, друг киха, друг се опитва да диша през запушен нос, друг обръща хъркането на приспивна песен... Всички звуци се събират накуп, разсейват се по студените стени и падат като сянка върху мръсните щори. Всеки от тези странни звуци си има сянка. Може би малко страшничко за онези, които нощуват тук за пръв път, но с времето всички свикват. Яшар включва малкото си фенерче под одеялото, напук на бродещите над него сенки. Сенките се трупат, броят на заспалите се увеличава. Яшар подава глава изпод одеялото, проверява отразените върху щорите сенки и убеден, че вече всички спят, започва да пише. Тази нощ в душата на Яшар броди тревога, която помита всички сенки.

„Днес времето беше толкова студено, че дори не ми се искаше да изяза на разходка в двора на приюта. Откакто се помня, ме владее чувство, което не мога да опиша. Дори да не искам, това скрито в тялото ми чувство ме контролира. Краката ми сами ме отведоха на двора. По това време там обикновено е оживено, но явно заради студа никой не беше излязъл. В най-затънтения край на двора има огромен бор, клоните му се простират от стената до улицата. Толкова е величествен и огромен, може би най-голямото живо същество, което съм виждал някога. Ходенето из затънтените краища на двора и в близост до стената е нежелателно, не се насърчава. Краката ми се затътриха неохотно и отнесоха тялото ми до бора. Не знаех защо съм дошъл, но чувството в мен вероятно знаеше, защото ме насочи към хриплив глас, скрит в сянката на бора. Там лежеше бяло куче и ме гледаше. По провисналите ѝ бозки разбрах, че е женско и е родило наскоро. Гласове на кутретата не се чуваха никъде. Като ме видя, тя размаха опашка и ме погледна със състрадание. Не знам какво точно представлява състраданието, но чувствам, че е нещо хубаво, защото стопли сърцето ми...“

Яшар прочете написаното с крайчеца на окото си – батерията на фенерчето беше почнала да се изтощава. За пръв път от много време насам бе успял да напише нещо, без да използва израза „Аз съм Яшар Йълмаз, сирак“. Сам не знаеше дали написаното е реалност или фантазия родена от въображението му. Затвори тетрадката, уви се хубаво в одеялото изпълнен със страх от сенките, преследващи съня му. Ядоса се на себе си – откъде се взе това куче, защо написах това? Поиска да потъне в сън. Като се събуди на сутринта, почувства, че сънят му е бил спокоен, че е спал без сенки-спътници.

Препрочитайки отново и отново написаното, реши да покаже на сенките своята смелост. Последното изречение за състрадателния поглед в чифт очи така му хареса, че сълзите в неговите разплакани очи пресъхнаха и му стана топло. Започна да разказва за мама куче на всички в приюта. Сам ѝ измисли име:

„Когато ме попитаха как му е името, аз казах, че кучето е бяло, женско. Но трябваше да има име. Много е трудно да се даде име на живо същество. Не знам кои са родителите ми, дали им е било трудно да ми изберат името Яшар. Кучето майка нарекох Памук...“

Спря да пише за мама Памук в тетрадката си и почна да изговаря изреченията, които докосваха сърцето му, пред всички в приюта. И други деца пожелаха да видят тази мама Памук, да почувстват състрадание и топлина, каквито не бяха видели от родителите си.  

– Лъжеш, малкия, колко пъти ходим вече, гледаме, но така и не я видяхме.
– Заклевам се, защо не ми вярвате, как мога да си измисля такова нещо?

И макар числото на невярващите да се увеличаваше, всяка вечер преди лягане задължително караха Яшар да им разказва за мама Памук. Слушаха го като приспивна песен, която разсейва сенките и топли. Яшар заряза тетрадката. Разказваше на опитващата се да заспи голяма стая за кутретата на мама Памук – колко момчета, колко момичета са, с какви шарки е всяко. Дори измисли имена и на шестте. Как го следват, как го придружават отдалеч, как тичат след него, когато е сам на двора.

По залез слънце Яшар излезе на двора с остатъци храна от трапезарията и все едно знаеше къде е мама Памук, отиде до тяхното тайно място. Цялата стая вървеше тайно след него, с вълнение очакваха да видят мама Памук. Когато изсипа съдържанието на торбичката под дървото, цялата стая излезе от укритието си, за да видят мама Памук. Но тя не беше под дървото. Удивен, Яшар каза с прикрит гняв:
 
– Какво сега? Искате да кажете, че съм лъжец?

Цялата стая в един глас:

– Ей, къде е мама Памук? Разбира се, че си лъжец.
– Аз ѝ оставям храната, тя идва и си я взима. Не всеки път я виждам.
– А ние защо никога не сме я виждали? Никой наоколо не е виждал бяло куче.
– Ако щете вярвайте, ако щете недейте. Ваша работа.

След този ден броят на интересуващите се от исторята с мама Памук намаля, но броят на зле спящите през нощта се увеличи; продължиха да тъгуват по нея и да се интересуват. Всички вземаха остатъци храна и ги разнасяха в различни краища на двора. Като видеха на сутринта двора чист, обитателите на голямата стая бяха щастливи. Птици, котки, таралежи и врани получаваха своя дял, децата-сираци станаха родители на живите същества, обитаващи двора. Идва ли мама Памук, какво правят кутретата ѝ, истина ли е това или измислица на Яшар – вече не интересуваше никого. Яшар продължи да разказва разпръсващата сенки история с мама Памук. В стаята пристигаха нови момчета, други порастваха и започваха живота си на възрастни...

Яшар навърши осемнайсет. Заедно с приятелите си изпитваше страх и вълнение от началото на зрелия живот. Техният попечител им намери работа, каза, че ще ги следи известно време, поиска да му пратят адреса си. Заедно с още шест момчета, с подписани и подпечатани документи в ръцете, Яшар се сбогува с обитателите на голямата стая и с учителите, които ги бяха отгледали. Опита да се усмихне, но насълзените му очи бяха свикнали да плачат и не искаха да се разделят с навика си. Вратата на приюта бавно започна да се отваря навън. Строиха се в редица и от прага впериха поглед в новия си живот. Вратата се отваряше бавно. Новороденото слънце приветства лицата им, насочи лъчите си под прав ъгъл и разпиля всичките си цветове по улицата. Вратата се затвори също толкова бавно, колкото се и отвори. Яшар направи няколко малки стъпчици, опитвайки да огледа оцветения от слънцето тротоар. Когато спря, всички останали също спряха. На отсрещния тротоар седеше бяло куче и ги гледаше. Гледаха и те известно време, и после едновременно нарушиха тишината:

– Мама Памук, милата ни майчица...

Втурнаха се на бегом към тротоара и прегърнаха кучето, което размахваше опашка:

– Мамо Памук, толкова ни липсваше...

# 3 7 ян. 2025, 20:58 ч.
  • Мнения: 24 590
Цитат на: mariana51 в вт, 07 яну 2025, 19:45



МАМА ПАМУК

Скрит текст:
Всяка нощ, всяка минута той изливаше чувствата си върху тетрадката с редове върху коленете му. Записваше всичко случило се през деня, с всички подробности, под командата на молива, без да ги докосва с филтъра на емоциите. Одеялото напомнящо за медицинска палатка, осветяваше с малко фенерче. Съкращаваше последните изречения, за да не се изтощи батерийката на фенерчето, и завършваше нощта с окончания от многоточия. Всяка нощ започваше с едно и също изречение: „Аз съм Яшар Йълмаз, сирак на четиринадесет години... Не знам кои са родителите ми, живея в това сиропиталище откакто се помня...“

Щом запишеше това изречение върху листа, тревожната сянка на реалността почваше да изрича фрази, докосващи емоциите му, и той се предаваше на волята ѝ. Всеки път, когато опиташе да опише чувствата си, преследващите сънищата му сенки го събуждаха и дърпаха насам-натам. Всеки ден беше копие на предишния... Олющени стени, мътна неонова светлина, миризма на сажди, проникваща през прозореца, тонове ругатни и подигравки... Ако понятието сирак имаше миризма (а то имаше), тя първо пропиваше в чаршафите и след това се скриваше завинаги във влагата на погледа. За това свидетелстваше вечно плачливото изражение стаено в очите на Яшар.

Светлината угасва, всички в голямата стая са погребани под одеялата в спящо положение. Един кашля, друг киха, друг се опитва да диша през запушен нос, друг обръща хъркането на приспивна песен... Всички звуци се събират накуп, разсейват се по студените стени и падат като сянка върху мръсните щори. Всеки от тези странни звуци си има сянка. Може би малко страшничко за онези, които нощуват тук за пръв път, но с времето всички свикват. Яшар включва малкото си фенерче под одеялото, напук на бродещите над него сенки. Сенките се трупат, броят на заспалите се увеличава. Яшар подава глава изпод одеялото, проверява отразените върху щорите сенки и убеден, че вече всички спят, започва да пише. Тази нощ в душата на Яшар броди тревога, която помита всички сенки.

„Днес времето беше толкова студено, че дори не ми се искаше да изяза на разходка в двора на приюта. Откакто се помня, ме владее чувство, което не мога да опиша. Дори да не искам, това скрито в тялото ми чувство ме контролира. Краката ми сами ме отведоха на двора. По това време там обикновено е оживено, но явно заради студа никой не беше излязъл. В най-затънтения край на двора има огромен бор, клоните му се простират от стената до улицата. Толкова е величествен и огромен, може би най-голямото живо същество, което съм виждал някога. Ходенето из затънтените краища на двора и в близост до стената е нежелателно, не се насърчава. Краката ми се затътриха неохотно и отнесоха тялото ми до бора. Не знаех защо съм дошъл, но чувството в мен вероятно знаеше, защото ме насочи към хриплив глас, скрит в сянката на бора. Там лежеше бяло куче и ме гледаше. По провисналите ѝ бозки разбрах, че е женско и е родило наскоро. Гласове на кутретата не се чуваха никъде. Като ме видя, тя размаха опашка и ме погледна със състрадание. Не знам какво точно представлява състраданието, но чувствам, че е нещо хубаво, защото стопли сърцето ми...“

Яшар прочете написаното с крайчеца на окото си – батерията на фенерчето беше почнала да се изтощава. За пръв път от много време насам бе успял да напише нещо, без да използва израза „Аз съм Яшар Йълмаз, сирак“. Сам не знаеше дали написаното е реалност или фантазия родена от въображението му. Затвори тетрадката, уви се хубаво в одеялото изпълнен със страх от сенките, преследващи съня му. Ядоса се на себе си – откъде се взе това куче, защо написах това? Поиска да потъне в сън. Като се събуди на сутринта, почувства, че сънят му е бил спокоен, че е спал без сенки-спътници.

Препрочитайки отново и отново написаното, реши да покаже на сенките своята смелост. Последното изречение за състрадателния поглед в чифт очи така му хареса, че сълзите в неговите разплакани очи пресъхнаха и му стана топло. Започна да разказва за мама куче на всички в приюта. Сам ѝ измисли име:

„Когато ме попитаха как му е името, аз казах, че кучето е бяло, женско. Но трябваше да има име. Много е трудно да се даде име на живо същество. Не знам кои са родителите ми, дали им е било трудно да ми изберат името Яшар. Кучето майка нарекох Памук...“

Спря да пише за мама Памук в тетрадката си и почна да изговаря изреченията, които докосваха сърцето му, пред всички в приюта. И други деца пожелаха да видят тази мама Памук, да почувстват състрадание и топлина, каквито не бяха видели от родителите си. 

– Лъжеш, малкия, колко пъти ходим вече, гледаме, но така и не я видяхме.
– Заклевам се, защо не ми вярвате, как мога да си измисля такова нещо?

И макар числото на невярващите да се увеличаваше, всяка вечер преди лягане задължително караха Яшар да им разказва за мама Памук. Слушаха го като приспивна песен, която разсейва сенките и топли. Яшар заряза тетрадката. Разказваше на опитващата се да заспи голяма стая за кутретата на мама Памук – колко момчета, колко момичета са, с какви шарки е всяко. Дори измисли имена и на шестте. Как го следват, как го придружават отдалеч, как тичат след него, когато е сам на двора.

По залез слънце Яшар излезе на двора с остатъци храна от трапезарията и все едно знаеше къде е мама Памук, отиде до тяхното тайно място. Цялата стая вървеше тайно след него, с вълнение очакваха да видят мама Памук. Когато изсипа съдържанието на торбичката под дървото, цялата стая излезе от укритието си, за да видят мама Памук. Но тя не беше под дървото. Удивен, Яшар каза с прикрит гняв:
 
– Какво сега? Искате да кажете, че съм лъжец?

Цялата стая в един глас:

– Ей, къде е мама Памук? Разбира се, че си лъжец.
– Аз ѝ оставям храната, тя идва и си я взима. Не всеки път я виждам.
– А ние защо никога не сме я виждали? Никой наоколо не е виждал бяло куче.
– Ако щете вярвайте, ако щете недейте. Ваша работа.

След този ден броят на интересуващите се от исторята с мама Памук намаля, но броят на зле спящите през нощта се увеличи; продължиха да тъгуват по нея и да се интересуват. Всички вземаха остатъци храна и ги разнасяха в различни краища на двора. Като видеха на сутринта двора чист, обитателите на голямата стая бяха щастливи. Птици, котки, таралежи и врани получаваха своя дял, децата-сираци станаха родители на живите същества, обитаващи двора. Идва ли мама Памук, какво правят кутретата ѝ, истина ли е това или измислица на Яшар – вече не интересуваше никого. Яшар продължи да разказва разпръсващата сенки история с мама Памук. В стаята пристигаха нови момчета, други порастваха и започваха живота си на възрастни...

Яшар навърши осемнайсет. Заедно с приятелите си изпитваше страх и вълнение от началото на зрелия живот. Техният попечител им намери работа, каза, че ще ги следи известно време, поиска да му пратят адреса си. Заедно с още шест момчета, с подписани и подпечатани документи в ръцете, Яшар се сбогува с обитателите на голямата стая и с учителите, които ги бяха отгледали. Опита да се усмихне, но насълзените му очи бяха свикнали да плачат и не искаха да се разделят с навика си. Вратата на приюта бавно започна да се отваря навън. Строиха се в редица и от прага впериха поглед в новия си живот. Вратата се отваряше бавно. Новороденото слънце приветства лицата им, насочи лъчите си под прав ъгъл и разпиля всичките си цветове по улицата. Вратата се затвори също толкова бавно, колкото се и отвори. Яшар направи няколко малки стъпчици, опитвайки да огледа оцветения от слънцето тротоар. Когато спря, всички останали също спряха. На отсрещния тротоар седеше бяло куче и ги гледаше. Гледаха и те известно време, и после едновременно нарушиха тишината:

– Мама Памук, милата ни майчица...

Втурнаха се на бегом към тротоара и прегърнаха кучето, което размахваше опашка:

– Мамо Памук, толкова ни липсваше...


Интересен разказ. А краят те "хваща" за гърлото.

Благодарности за превода! Two Hearts

# 4 7 ян. 2025, 21:24 ч.
  • Мнения: 10 290
Благодаря за новата тема

Аз размишлявам по разказа. Всички обикновено мислим за липсата на майчина грижа и любов на изоставените деца , ужасно е детство в несигурност и самота. От друга страна човек има нужда не по-малко и дава обич ,да се чувства нужен, като също се грижи за някой . Затова и мисълта ,че децата се грижат за друго същество, че дават обич ,че са нужни стопява част от самотата и страха от неизвестното.

# 5 7 ян. 2025, 22:08 ч.
  • София
  • Мнения: 741
Нова годинa, чакаме новия филм за старите пари на Енгин .Както сподели с нас  след края на снимките ,песента за времето е  за любов, дано не само е слушал музика, но и изживял   лични моменти ,които са го заредили с позитивизъм ,с щастливи  мигове и ние  чуем за нови планове ,за нови роли .Изобщо новата тема да я изпълним с     с новини за награди интервюта, разкази, роли все неща които ще ни карат да се усмихваме .Всеки ден по частичка  гордост от постиженията на главния герой на тази тема.
    Успешна седмица.

Последна редакция: ср, 08 яну 2025, 10:02 от Leddel

# 6 7 ян. 2025, 23:29 ч.
  • Мнения: 2 524
Нова година, нов проект! Heart Eyes
Много искам скоро и Енгин в тв сериал, за да е всяка седмица на екран!


Tahir & Farah  и Anna Vissi:
https://www.instagram.com/p/C-H0bEzICDs/?hl=bg

Скрит текст:
Eнгин, Демет и Anna Vissi:

# 7 7 ян. 2025, 23:38 ч.
  • Мнения: 10 290
Чувствителен,емпатичен и деликатен е Енгин, личи от разказите му, от поведението му,отношенията му с колеги ,приятели ,доколкото сме видяли. Това е част от актьорския му талант, помага му ,затова е и страхотен актьор. Но в личен план е трудно , света не е за деликатните хора ,много е болезнен и безмилостен😒. Дано да съм в грешка  ...
  Лека нощ!

# 8 7 ян. 2025, 23:45 ч.
  • Мнения: 4 209
Огромни  благодарности за новата тема и превода на разказа.
Както обикновено, Енгин  успява да смае с  оригиналност и дълбочина. Вярвам,че Енгин  е срещнал своите приятели  и съмишленици. Защото доброто, любовта и смирението съществуват.
 Пожелавам  на него и нас, участие в телевизионен  проект.


Милия Санджар, който плащаше прескъпо грешките  си.

# 9 8 ян. 2025, 06:58 ч.
  • Мнения: 24 590


Добро утро момичета Two Hearts
Хубав и спокоен ден сряда!
Каквито и задачи да имате предвидени за днес - кафе и усмивка!

Месец Януари е пълен с празници - днес също е празник! Важен при това - Бабинден!
Стара, стара традиция повелява да се отдаде почит и уважение към "бабите" помогнали на малките човечета да се появят на белия свят! Сега няма "баби", но има прекрасни хора в бели престилки с големи сърца!
Нека да "бабуват" още много, много години, да има много усмихнати и щастливи семейства със здрави дечица!
 

Скрит текст:

# 10 8 ян. 2025, 09:48 ч.
  • Мнения: 10 290
Нина, и аз се надявам ,че Енгин си има неговия си комфортен балон 🙂

Санджар много страда ,но най-трагичния образ си остава Даахан, един прекършен живот 💔 без справедливост, без втори шанс...

Последна редакция: ср, 08 яну 2025, 13:19 от araselia

# 11 8 ян. 2025, 10:18 ч.
  • София
  • Мнения: 741
Много образи, роли ,различни персонажи. Всеки според вкуса и настроението харесва един герой ,повече от друг. Но съм сигурна ,че никой не се сеща за роля  изиграна от Енгин ,която да не го е развълнувана, да не е докоснала нещо в душата му, затова и  чакаме с нетърпение новото му представяне. Изглежда, че само споменаване на името му в даден проект е гаранция за притегателност. Такава е и Демет ,нея вече  я чакаме на екран ,сега е време и Енгин да се определи. Публиката е сигурна- някой с негативизъм ,като  във Фара, други като нас и света -с  преклонение ,но очакването е тук, налице.

# 12 8 ян. 2025, 13:06 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 35 696


Здравейте в ден сряда, успешна и топла да е.
Новините са на дневен ред в графа чакане.

Енгин приключи един проект за Netflix, чакаме го и ще го преведем разбира се.
Ако става въпрос за желание на проект по тв - вероятно ще има, но след предварително съгласие и закупуване - както бе с "Казвам се Фара" - няма да има мърдане от договорените епизоди. Ще е така, заради "голямата любов" на турските зрители към него. Енгин има страхотна ПР агенция, като един от създателите й, е страхотно добър адвокат и ги разбира нещата. Става въпрос за Йомер Дурак. Да не забравяме, че има и покана за два проекта от продуцента на O3 Medya, Санер Аяр. Помните той сподели следната информация: „Предложихме на Енгин Акюрек два проекта и сега чакаме неговия отговор. Енгин е истински джентълмен и неговата страст е актьорството, така че всички искат да работят с него..."
O3 Medya е базирана в Турция продуцентска компания, основана през 2014 г. в партньорство с базираната в Дубай медийна група Middle East Broadcasting Center. Middle East Broadcasting Center е саудитски медиен конгломерат, базиран в региона на Близкия изток и Северна Африка. Главен офис   Рияд , Саудитска Арабия. Обслужван район: Близкия изток и Северна Африка.



Рияд - януари 2023 г.

# 13 8 ян. 2025, 14:34 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 501
Привет и от мен Heart Decoration

Да е честита новата тема и дано да започне някой проект докато сме
в нея Yellow Heart
Благодаря на Мариянка и Барисеа за разказа и превода, ще чета...
интересен автор е Енгин, умее да борави с думите и да се рови в дълбините
на човешката душа.


един Енгин в Ню Йорк

забравихме що е интервю, нито пък направиха фотосесия за "Старите пари"
няма да е лошо да се поразмърдат Relaxed

# 14 8 ян. 2025, 17:44 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 35 696


Докато Енгин се обади, кога ли... Докато Бирсен снесе новина, докато Netflix Турция се забърза яваш..., ами да караме на спомени...

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата