Как да се подготвим за старостта.

Остаряването е трудно, още повече за активни хора, които са горди в това, че се справят с всичко. Дори и да не са стари, при болест понякога е нужно децата да се налагат. Не искам да давам подробни примери, но майка ми наскоро почина след три години рак на белия дроб и само на 68. Беше и мания никой нищо да не прави за нея никога. Много пъти се налагах за много неща, просто няма как. Може на човек и да му е неприятно, нелогично дете да се грижи за него или буквално да го командва за някои неща, но просто е нужно, не може да изоставим близките си без грижа, защото настояват, че нямат нужда от нищо.
Та болния човек, не само стария, си е в собствен филм и близките му са изключително важни. Гледала съм и братовчед ми с рак на 19 цели пет години, няма значение, че беше тийнейджър, пак смъртно болния си е просто болен. Не знам защо се чудите, че децата командват родителите си, то е защото се налага, не защото някой го иска. Отделно не е и много възможно, но по важни въпроси може да се обърнат ролите и по-добре да стане така, отколкото човек да си замине без време.
Същото и за деменцията, там още по-тежко, но е хубаво да се вземат мерки овреме. Наш служител, без деца, започна с разни оплаквания, стана тъжен, депресивен, заведох го на психиатър, начална склероза. Пи си лекарствата под мой надзор и сравнително в час изкара до 86. Иначе пак щеше да изкара толкова, но нещастен, объркан, уплашен, да продължи да обикаля по кабинетите на разни лекар и, защото усеща, че му има нещо, не не знае какво.

Хора трябват като остаряваме. Това не знам как се подсигурява, но дано да имаме късмет.

тази тема е много тежка, и за четене, и за осмисляне
има толкова много нюанси, в индивидуалните съдби...
 много потребителки ми импонират с мненията си, аз се засилих  да пиша, заради собствения ми опит, разбира се, и разбирания
моите старци, няма да ги оставя на хосписи и чужда грижа, вече съм се подготвила, доколкото мога в настоящия момент
аз ги наричам старци,де, а те  все още са млади- около 70те
помислили сме за стая за възрастен човек, с прилежаща голяма баня, без стълби и препятствия
и нашите, и свекърва ми са наясно, че ако искат, могат да останат при мен, дали ще искат е друг въпрос

иначе, "Болен ли си лежАл, или си болен гледАл..." прочетох, за съжаление е много вярно  

относно моите идеи за старостта ...
надявам се, да си отида бързо, ако може изведнъж
не искам да тежа на никого, както повечето споделят
мисля, че съм направила достатъчни инвестиции,поне в този момент не предвиждам повече, за да имаме пасивен доход, защото на пенсии не мисля, че може да се разчита ,ако се стигне до гледачи / външна помощ
за хосписите- еднакви са навсякъде..има и добри, но безбожно скъпи, има и по-евтини, нелегални дори- там е на кантар...
аз лично, съм сигурна, че ако е необходимо, бих наела някой да ми помага вкъщи, хоспис не!
не съм сигурна, какво бих предприела иначе,ако съм неспособна да се движа, или справям сама, при запазена когнитивна функция
 но съм склонна да вярвам , че бих помислила да предприема нещо драстично - ни религиозност, ни криво разбран морал, би ми попречил
просто , засега нямам конкретни идеи

Аз съм ЗА неприкосновен фонд за старини. Иначе не съм отказвала никога помощ, но в рамките на разумното.
Да сме живи и здрави и дано да не ни изненадва съдбата.

аз съм разказала надълго и широко, че си обгрижвам децата, докато са ученици сега
ще ги обгрижа, ако мога и колкото мога , докато се изучат
но, категорично, след това трябва да се мисли„егоистично“
то, пак е мислене в тяхна полза- ако ртодителите са осигурени, грижата за тях става една идея по-лека

На мен ми се върти в главата идеята да си намеря отнякъде някаква приятна и бърза отрова, ако стана така, но още не се е избистрила, защото си мисля, че има време. Не знам, някаква свръхдоза хероин дали би свършила работа? Цианкалий едва ли ще намеря.

ЧС, то всички така си мислим, ама сега. Кой знае дали ще можем да мислим изобщо, в един момент. Иначе, да, така изглежда най-разумно.

няма да се приеме добре , даването на директни инструкции за отрови във форума
но, има не  едно растение, което ползваме, и е достъпно да го имаме вкъщи
проблемът е, че не всеки ще има достатъчно смелост да го направи, нито акъл да го свърши

ЧС, в тоя вариант лошото е, че това е грях и не се знае къде ще се озовеш от другата страна. Дано има опция да ти се опрости греха и да отидеш в Рая, а не в Ада.

Koe е това растение с толкова силно действие?

Такова нещо ужасно ще травмира останалите ти близки, да не говорим, че ще ги изложи на упреци и  подозрения.

То не е нужно целия свят да знае, че сам си се свитнал. Има официална и неофициална версия. На всички ще казват, че е инсулт например и готово. Защо трябва да се обяснява наляво и надясно истината?

Този, който сам реши да си сложи край на живота трябва да остави всичко в ред и тогава да предприеме тези действия. Разговор с приятел и предаването на инструкции към него биха свършили работа.

Ако избереш отровата, трябва да си сигурен, че ще подейства бързо, а няма да те остави инвалид-зеленчук. Нужна е сериозна подготовка.

почти не съществува отрова, която да те свърши без болка/ моментално- това трябва да се има предвид!
иначе рицинът е достатъчен, достъпен, расте навсякъде
даже, не навсякъде е забранен за продажба като растение
няма антидот, но 24 часа мъка са гарантирани

Неееее ... просто си излязъл на паша. Тази тема и тя се изчанчи.

Вместо командва да използвам убеждава, помага с решение - променя ли нещо?
 Кой обича свекърва си ,но ми е оставила и  спомени - нейната свекърва е била болна от рак и  с болки. Крили са въжета,  та тя казва, никога няма да си опозоря децата. Да им лепна петно, че майка им  нестабилна и си взела живота.
 Сега има обезболяващи, има начин да издържиш в повече от тогава.
 Но да не казвам голяма дума ,че не се знае  какво ми е писано, няма да помогне свекървинския съвет в тежък случай.

 Докато си "правоспособен" човек,  справяш се, няма проблем. Когато не си става проблеми  на другите.
 От друга страна, ако не искаш  скъпо лечение,   даже днес при напредъка има спорни и като си информиран , че удължаваш пет месеца, имаш право да не удължиш, все едно  е.   Пет месеца живот срещу мъки с операции/примерно/ възстановяване и без гаранция, нищо не са. Дълг на децата е да ни оставят да си отидем по избран от нас начин, да се мъчим или да не се мъчим, пет месеца повече или без тях, колкото е писано.

Темата е как да се подготвИМ за старостта , а не да се занимаваме да задължаваме децата. Честно казано Боряна , да , помага с решение, помоли, организира и мн. благодаря за което е в пъти по добре от командва, задължени, дълг и пр. изтрещелости. Сори, но се оттеглям , нервира ме това не само че децата се грижат, а и насаждане на поведение.
Как ще се чувства един човек, ако един ден му е мъчно за родителя, когото е командвал, не си е изпълнил задълженията ... дълга и пр. прехвърляне на емоции.
Явно един човек, който се самосъжалява и се чувства не в синхрон , то той е склонен да предава нататък ... без значение натоварването което причинява с това. НЕ говоря за грижа ,а за емоции .
Кой разбрал, разбрал. Аз с обясненията съм до тук .