10-годишно момче настоява да спи с майка си

Да, обърках се със 127, спорове за родителски права. При вас е само лични отношения, не попада в 127 и съответно привременни мерки, моя грешка.

За останалото си заставам зад думите.

Леле, ама това този случай ли е?
Ами детето не е машина, сори!
От собствен родителски опит - каквото успеем да дръпнем насила в развитието на детето, после се връща като ластик!
И явно пак се опитваш да го дърпаш. Ами не знам колко време ще ти трябва да осъзнаеш, че децата не са гумени кукли. Може и никога.

Едното ми дете, момиче, искаше да спя в неговата стая на отделно легло почти до пубертета. При това си живеем със съпруга ми и имаме нормални взаимоотношения. Никой не е намирал нищо странно в това. Някои деца имат по-силна връзка с майките си и това също им дава сигурност. Напълно разбираемо е детето на питащия да иска да спи в една стая с майка си. Все пак тя е неговото семейство. Децата имат нужда от позната обстановка и повтарящи се неща, за да се чувстват спокойни и сигурни. Пътуването за уикенда на 500км при реално непознати хора със сигурност ще им действа стресиращо. Съвсем друго е, ако се пътува за ваканция за по-дълго време.

Стана манджа с грозде - благодаря за което на Soul Free.

Детето, което тръгна на 5г на училище е вторият ми син. Всъщност, и брат му тръгна така, но това го реши майка му, не аз.

Но то така става, като се смесват различни постове. Дайте направо да объдиме и за синдрома на раздразненото черво, понеже и такива постове имам.

А сега по-сериозно - вече за шести път пиша:

Интересуват ме случаи в които детето до късна възраст показва неестествена (за възрастта) привързаност към единия родител. Особено, ако става дума за това, че спят с въпросния родител на едно легло (или в една стая). Как се е предоляло това?

То по принцип е ясно, че няма как да се преодолее ако детето не спре да го прави. Но ме интересува ако някой може да сподели конкретен опит и/или конкретно решение.

Ако не може да пишете по тази тема по-добре не пишете. И без това темата стана отводен канал.

Е, защо решение, нали не живеете заедно? Тя майката ако си е решила, че детето ще спи при нея, Вие как ще помогнете да се отдели детето, когато не сте там? Тя може и да не го намира за нередно. Трудна работа. При мен дъщеря ми си отиде в стаята, когато се роди бебето и просто нямаше как. Но и тогава все искаше някой да спи при нея, не че сме го правили редовно. Деца са, привързани са, различни са и не бих казала, че е нездравословна привързаност. Може и страхове да има детето, а дори може да са възникнали вследствие на раздялата.

Конкретно - синът ми беше така. Преди баща му да замине, се беше закрепил в неговата стая, след като замина, понякога спеше пи мен на спалнята. Точно на 10 беше. Нищо не съм правила, общо взето.
В смисъл той си работеше с психолог така или иначе.
Полека лека това отмина, сега е много самостоятелен, на 14 е.
Все още е привързан към мен, идва да се гушкаме и абсолютно не желае да вижда баща си.

Виж, как точно майката организира домакинството си е нейна работа, а не моя. Моят проблем е, че детето реве и твърди, че иска да спи с майка си. Вашето дете ревало ли е затова когато е било на 10 (или повече) години?

То, по принцип, реването, както писах е в конкретен контекст (когато майка му е наблизо) та, може проблемът да отшуми ако вече не го води при мен, а аз го вземам от нея. И така ще е наясно, че майка му е много далеч.

Друг е въпросът ако майката реши да използва реването като причина да не изпълни съдебното решение (за което имам леки съмнения) и да престане да го дава.

Но това са евентуалности - няма как да знам дали ще настъпят.

Според мен ако спре да спи в една стая с майка си по-маловероятно е да има дискомфорт когато спи у нас. Така или иначе, не мисля, че е нормално дете на 10г да не може да спи без майка си. Също не мисля, че е нормално да спи в една стая с нея. Да, има изключения всякакви, но не мисля, че е добре за самото дете това да продължава.


Това с нежеланието дете да вижда единия родител винаги ми е "едно на ум". Нямам желание да коментирам случай, който не познавам. Но за едно дете по принцип е по-добре да има редовен контакт и с двамата родители. Стига да не са някакви насилници, престъпници и пр.

А защо изобщо разсъждаваме върху казус, че детето спяло с майка си в едно легло, след като тя твърди, че не е така? Убеден си, че тя лъже ли?

Разликата не е била в майката, че не е била близо до детето, а в това, че този период на свикване от 1-2 дни по Нова година е трябвало да мине, да го изживеете. И у вас да си бяхте останали следващите 6 дни, щеше да има положителна промяна, ако дните са изпълнени с някакви приятни развлечения за детето.

Иначе, аз не познавам нито едно дете, което бие път да се вижда с баща си само за събота и неделя, ако детето и бащата живеят  - единият в София, а другият във Варна. Всички се виждат, когато има повече от 2 почивни дни детето. Ако е ученик, то е през ваканциите. Само за 2 свободни дни за мен е абсолютно нечовешко спрямо детето и затова питам - този режим на виждане е определен, докато ти си във Варна, детето в София, че и даже не е уточнено къде трябва да се виждате, защото силно ме съмнява.  При промяна на обстоятелствата режимът се сменя без проблеми, ако е за доброто на детето.

А защо детето ще бие път до Варна? Бащата да ходи в София. В началото мислех, че става въпрос за близък град, но Варна - София си е доста път.

Детето е имало и преди по-дълги периоди при мен. Реве от 2 месеца насам. Малко след като мина психологическата експертиза по едно от делата. Майката се беше спекла, че може да констатират "родителско отчуждение" и всячески се опитваше да "трупа точки" като "кооперативен" родител. А "експертизата" се оказа проформа отбиване на номера. Едно единствено смислено нещо, което се случи е, че психологът каза на детето, че е добре за него да свикне да спи при мен. Което дори не беше отразено в бумагите.

След като мина това проформа упражнение, нещата се промениха - и то рязко. Тогава започна плачът. Тези неща, всъщност, съм ги писал още в първия пост.

А, че това, че режимът се сменя "без проблем" е пълна глупост. Хич не е "без проблем". Направо си е стандартно гражданско дело на 3 инстанции. Тоест, спокойно може да минат години преди новият режим да встъпи в сила. То, както писах, в моя случай 1 година почти мина, а първото открито съдебно заседание още не се е състояло.

Другото е, че има маса случаи на родители (най-често бащи), които пътуват по няколкостотин километра всеки месец за да виждат децата си. Моят даже не е най-тежкият случай. Познавам баща, който върти и повече километри (от Силистра до някъде в Благоевградско). И, уви, не успява да види детето заради стандартните номера ("Разболя се", "Не може да го вземеш защото има частен урок по математика" и пр.). И аз съм минал по този път - просто пътуването в моя случай бе една идея по-леко. Но номерата бяха същите - фалшиви медицински бележки (за една от които НЗОК вече наложи санкции), криене на детето при роднини и пр. А иначе няма законово ограничение на колко километра трябва да живеят родителите за да виждат детето ежемесечно. А дали трябва да има такова ограничение не го решавате нито Вие, нито аз.

И като цяло - моля пишете за неща, които разбирате. То е ясно, че всички сме вирусолози, ама не е нужно още повече да се затлачва темата.

Здравейте,
Да споделя обратната връзка по подобен казус. Нашата племенница има този проблем (не може да спи сама), с не е малка. Психолога ни обясни, че това се среща най-често когато родителите на едно дете се разделят докато то е още малко. Детето се е привързва към двамата родители, но единия напуска дома и детето реактивно се вкопчва в другия. Това е нормално инстинктивно поведение, израз на травма и се израства с напредването на възраст и осъзнатост. Не насилвайте детето, то не е виновно. Някои деца са по-чувствителни от други, така е. Като стане тийн, сам ще си поиска собствено легло и стая.

П.П. Психолога даде съвета да се насърчават дейностите, в които детето да има усещането за независимост, да се чувства голяма. Да избира сама разни неща, да бъде насърчавана инициативност, самостоятелност и т.н.

Децата се променят. Особено в стресови ситуации. Не търси под вола теле или по-точно - в какво още да обвиниш майката.

Благодаря на Бога, че бившият поне е мързелив и само ме плаши с дела, а не ги завежда.

Благодаря. Това е от малкото постове по темата. Такива постове търсех.

По принцип за мен не е чак такъв проблем какво точно прави детето при майка си - стига това да не затруднава адаптацията му в моя дом. А спането с майката е именно такова затруднение. Мисля, че е очевидно, че няма как тя да спи в моя дом

Проблем ще е ако се окаже, че заради това той изобщо няма да спи при мен.

Дано да се лъжа, но подозирам, че майката ще се опита да излезе с такъв аргумент. Тя всъщност в миналото е изказвала подобен аргумент, но смени адвокати и третият и адвокат я насърчаваше да прави разумни неща. Но сега вече пак има нов адокват (шести по ред) и явно май пак е решила да тръгне през просото.

Майката достатъчно си е събрала обвинения по НК - няма какво да търся.

А жалко, че бившият ти не се бори да вижда детето си. Макар, че кой съм аз, че да хвърлям камък - и аз 3 години се колебаех преди да заведа дело. Но именно защото много бащи нехаят (или се примиряват) затова е по-лесно да мине номера с отчуждението. Макар, че и това е малко ан гро - много бащи просто не могат да си позволят "удоволствието" да водят няколко дела. Та накрая децата остават без бащи. Айде твоето е син. Има риск без мъжки модел на поведение да не се развие добре, но за момиче, според мен, е по-зле. Бившата е именно такава - израснала без баща защото майка ѝ след развода правила проблеми  с контакта (а баща и явно се е примирил). Та дъщеричката израства с представата, че бащата не е част от семейството. 30-тина години по-късно възпроизвежда същия модел.

Толкова за "радостта" от това, че бащата не е част от живота на детето.

То детето може да плаче, че иска с майка си, а не, че иска да е в една стая с нея. За мен е това и е съвсем логично и разбираемо, предвид, че бащата не присъства в живота му. За него сте чужди хора.

Писал съм го Настоява да СПИ при майка си. Дали това е таен знак "не искам да те виждам" - не мисля. Забавлява се с мен и брат си.