10-годишно момче настоява да спи с майка си

И моя опит е мижав, но пък много директен. В добавка към Rockstar, автора ако не си промени отношението И към детето, И към майката, губи - ама не по вина на бившата.

Бившата ти може да е всякаква. Всякаква! Не можеш да я промениш. Това, което е в контрола ти, е собственото ти поведение. До тук един случай на сближаване, познаване на детето, или родителстване от твоя страна, не си казал. Всичко е насочено към бившата. Която, реално, не те контролира като кукла на конци...

Оф, това сигурно го повтаряме от както е създаден този форум! Никога, никога не сравнявайте децата! Ама Иванка чете на 6, Марийка лети, а Драгана спечели олимпиада по математика! А пък мойто нищо...
Всяко дете има свое лично темпо на развитие, което се влияе от 100 неща и няма как да бъде като "другото дете".

Сори. Парен каша духа.

А и какво значи "манипулира"? Това е неуместно тежка фраза. Нерде Стамбул, нерде Ямбол. Това, което си представям е, че като станат на по 20 ще им кажа да избягват такива жени. Дали ще ме послушат ще си е тяхно решение. Говорим за възрастни хора. Както си казва, "всеки сам си преценя". Това няма нищо общо с манипулация. Като, примерно, "татко ти е лош човек" - казано на 8-9 годишно дете.

Но това си е много встрани от темата - а тя касае дете, което не може да спи без майка си. Манипулациите спрямо мен (а и спрямо цялата рода от бащината страна) си ги е имало, но дори не са единственият проблем. Ако детето ме мразеше, но във всяко друго отношение бе социално адаптирано щях да съм по-спокоен. А то не е.

Е, с това ти мислене, явно си заслужаваш нещата, които ти се случват.

Съмнява се да се ограничиш с едно изречение като станат на 20.  Като те чете ще ги почнеше още като почнат да съзряват и да се оглеждат по момичета.

Един родител е редно да отгледа и възпита детето си така, че то самостоятелно да живее, а не тати или мама да му казват с кой да дружи, къде да ходи, какво да прави въобще.

Социално адаптирано по чий стандарт? Твоя? Моя? На майката?
Гледайки от страни, си нямам идея това дете дали е социално, и колко социално. И ти не знаеш. Защото ако знаеше, щеше да пишеш по много различен начин.
Искаш детето ти да те третира и приема по различен начин, и разминаването на желанията ти с реалността я наричаш "социално адаптирано". А реално ти си му родител, няма какво да "социализира" с теб.
Отделно че си му общо-взето непознат, щото не видях някъде да си установил канал за комуникация и емоционална връзка с това дете.

Е, да не забравяме, че за да има тази пропаст м/у него и детето е виновна и майката.

Ти нали осъзнаваш, че синът ти от 18-месечен е без баща, ти тогава си го оставил на майката и не си го виждал дори и онлайн колко време точно?, защото за твое оправдание си бил в чужбина и си нямал възможност. Засега също не изглежда биологичният ти първи син да те чувства като родител и странно защо споменаваш само едното дете от новата и всякаква вина изглежда се прехвърлят на бившата и нейното нещастно детство. А ти самият звучиш като психопат.

Понеже споменах случаи с мои познати/приятелки, сега се замислих, че те всичките са израснали без бащи всъщност. Преди ама изобщо не ми беше минавало през ум, че може да има подобна корелация.

Нероден Петко.

Хипотези, предположения, догадки.

А темата има конкретен въпрос - и горното няма нищо общо с него.

Тук явно 90% са дошли да си чешат някаква си своя краста.




То и аз не знаех.

Но, както казах, запознах се с над 30 бащи в подобна ситуация. Говорих с първия - майката израснала без баща. Говорих с втория - пак същото. Изведнъж започна да светва лампичка. После, това се повтори много пъти.

Да, не са 100% от случаите. Но са над 2/3 - поне от тези за които аз знам.

И за да не бъда обвинен в пристрастност - има и майки, които са жертви на родителско отчуждение. Като процент са малко - по мое наблюдения са около 5% от случаите. Но и такива има. И далеч не става дума за наркоманки или проститутки. Просто системата на защита на детските и родителските права в БГ е адски бъгава. Ако родител има ресурс и желание да отчуждава детето от другия родител може да отиде много далеч с минимални санкции от държавата. Майките обикновено са в по-добра позиция да го правят, но има и отчуждители-бащи.

А засегнатите деца (или поне момиченцата измежду тях) с голяма вероятност ще станат бъдещи отчуждителки. Та, така порочният кръг се повтаря (или дори увеличава) в следващото поколение.

Ами когато интервюираш всички такива случаи, тогава ще призная заключението ти, че от жени израснали без бащи не става връзка.
Това 30 броя не ми говори нищо.

Детето ходи ли редовно на училище? Колко приятели има? Участва ли в извънучебни дейности?

Оф. Няма смисъл да спорим. Хлябът си съм го изкарвал с анализ на данни и съм наясно, че е малка извадка, yada, yada. Просто споделям лични впечатления. Прави си каквито искаш изводи.

И, да, със сигурност не е перфектна корелация - има си изключения, като навсякъде. То, по принцип, рядко има 100% корелация в природата.


Това, всъщност, са много добри въпроси. Май ти е първият пост, който действително е по темата

Ходенето: в момента да. В миналото не беше съвсем редовно. Почти не ходи на ДГ - още тогава имахме разногласия на тази тема, но тогава същинският конфликт все още не се беше разразил. Подлъга ме да се съглася да го отведе за година в чужбина. Съгласих се именно заради социализацията - защото към онзи момент това вече ме тревожеше, а все още имах редовен контакт с детето. Мисълта ми бе, че в чужбина ще я принудят да го праща на училище още на 5г (колкото беше тогава) и няма да мине със скатавките в БГ. Тя, обаче, успя да намери дестинация където се оказа, че са много лежерни (повече отколкото в БГ) и детето почти не ходи на училище първата година. Може би го е оправдавала с езикови трудности. Това продължи и после. Лъжеше, че не им пишат оценки. Но на края на втори клас реши да се похвали с "успеха" на детето и ми прати годишното свидетелство (до тогава не знаех, че им издават) понеже си мислеше, че оценките са супер добри. Но понеже си е леко мърла не беше прочела цялото годишно свидетелство и и бяха убягнали тройките по математика. Не ме питай как може да ги пропусне. Но е успяла. Което бе фатална грешка защото след това не я оставих намира и започнах директно да общувам с училището. Всъщност, първият по-жесток конфликт се случи тогава защото тази ми намеса тя я възприе като заплаха (един вид и влизам в територията). Та от тогава конфликтът си тлее като разликата е в юрисдикцията в която се водят делата и броят им.

Та в същото годишно свидетелство пишеше, че детето е пропуснало 1/3 от занятията. Което на хартия бе незаконно във въпросната юрисдикция, но явно беше само на хартия.

Като се върна в БГ посещаемостта стана нормална.

Приятели - има трима, които назовава приятели. Виждат се веднъж през уикенда. Това изглежда ОК.

Извънучебни дейности няма. Когато успявах да го замъкна при мен го водех на разни кръжоци просто за да видя какво ще му допадне - беше ясно, че няма как да ги посещава редовно щом не живее при мен. Повечето не му бяха интересни. Едно от тях беше. Не, че гореше от страст, но видимо му беше приятно. Майката каза, че ще го води на нещо подобно. Не го направи.

Разрових се по темата в интернет и има толкова много написано по нея, в уикипедия

https://en.wikipedia.org/wiki/Father_absence

че даже книги "The Absent Father Effect on Daughters: Father Desire, Father Wounds"

https://www.amazon.co.uk/Absent-Father-Effect-Daughters-Desire/dp/0367360853

За съжаление явно липсата на баща променя по някакъв начин жените, което е тъжно, защото това в някакъв смисъл не е техен избор. След това заради травмите си и невъзможността да съзреят правилно те често не са способни да създадат пълноценни връзки, като по този начин вкарват собствените си деца в същия капан.

Между другото, от прочетеното разбрах, че за синовете липсата на бащина фигура е не по-малко лошо отколкото за дъщерите.

Има травмирани жени и от наличието на бащи, така че хайде да не абсолютизираме и да се правим на психолози...

Има логика, синовете да са още по-засегнати. То, всъщност, е едно от нещата, които не ми излиза от главата.

Но споменах за дъщерите понеже за мен самият това бе нещо неочаквано. Като се замисли човек си е напълно логично, но докато не се случиха тези проблеми и аз не знаех за тази корелация.


Което доказва какво? Едното не инвалидира другото.