Пожелавам ти сила да преминеш през този труден период! Мисли и за себе си!
- Публикувана: 11 ян. 2025, 23:45 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2025, 01:18 ч.
Диагноза рак
Здравейте! Вече доста пари отидоха за психолози и реших да премина към БГ мама.
Бременна съм в 8ми месец и трябва да лежа до края на бременността. Това на страна.
Казуса по - скоро се касае за моята майка, която юни миналата година бе оперирана от рак на маточната шийка, след това мина през химио- и лъчетерапия. Появи се след 2-3 години семейни кавги за имоти със сестра и и баба ми, а след това грижи за същата ми баба, която беше енергиен вампир, заради мъката си. Тя и беше слуга. Профила на майка ми е на мазохист, заклет пушач с наднормено тегло, диабет, висок холестерол и кръвно, обездвижване. Срещнахме диагнозата и миналата година доста емоционално и аз бях с нея през цялото време на терапията и дори започнах да ходя на психолог, за да съм максимално полезна за нея. След това се преместих в друг град при вече моят мъж и малко се отделих. Тя остана сама с неподкрепящият ми баща и изпадна в депресия. Последва операция заради усложнение - херния, баба ми почина, падна и доста се удари, най - вече се оплаква, че я боли кръста. Ходеше по разни лекари, но бяха такива, които отбиват номера и тя също беше с такава никаква мотивация да си разреши проблема. Нищо не се промени от нейните вредни навици. На контролният скенер преди няколко дни се установи, че има находки в белия дроб и в гърдата. Освен това аневризма в аортата.
Тя е сприхав човек с който лесно не може да се общува, камо ли сега. Всичко, което чувам е как ще умре, как нищо няма смисъл и се натяква, сякаш с това ще ни отмъсти. Аз съм много емоционална, адски гневна и виновна в момента, понеже продължава да пуши и знам, че нищо не мога да направя. Опитвам се да говоря с нея и да действаме по тези въпроси, исках да и запазя час при съдов, но тя пак ми се развика. Опитвам се да не показвам никакви емоции и тя ми каза, че ако зависела от мен щяла да се чувства сама. Аз съм била неин отдушник за всичките и проблеми цял живот и ми е трудно да и показвам емпатия и дори да и казвам, че я обичам, но съм помагала винаги, когато мога, просто сега трябва да лежа, заради скъсена шийка.
Много се опитвам да се съхраня, защото бебчето, което нося в мен е най - важното нещо за мен сега и не искам да чувства всички негативни емоции, които изпитвам. Трудно ми е да съм от камък. Нормално ли е всичко, което чувствам? Объркана съм…
Бременна съм в 8ми месец и трябва да лежа до края на бременността. Това на страна.
Казуса по - скоро се касае за моята майка, която юни миналата година бе оперирана от рак на маточната шийка, след това мина през химио- и лъчетерапия. Появи се след 2-3 години семейни кавги за имоти със сестра и и баба ми, а след това грижи за същата ми баба, която беше енергиен вампир, заради мъката си. Тя и беше слуга. Профила на майка ми е на мазохист, заклет пушач с наднормено тегло, диабет, висок холестерол и кръвно, обездвижване. Срещнахме диагнозата и миналата година доста емоционално и аз бях с нея през цялото време на терапията и дори започнах да ходя на психолог, за да съм максимално полезна за нея. След това се преместих в друг град при вече моят мъж и малко се отделих. Тя остана сама с неподкрепящият ми баща и изпадна в депресия. Последва операция заради усложнение - херния, баба ми почина, падна и доста се удари, най - вече се оплаква, че я боли кръста. Ходеше по разни лекари, но бяха такива, които отбиват номера и тя също беше с такава никаква мотивация да си разреши проблема. Нищо не се промени от нейните вредни навици. На контролният скенер преди няколко дни се установи, че има находки в белия дроб и в гърдата. Освен това аневризма в аортата.
Тя е сприхав човек с който лесно не може да се общува, камо ли сега. Всичко, което чувам е как ще умре, как нищо няма смисъл и се натяква, сякаш с това ще ни отмъсти. Аз съм много емоционална, адски гневна и виновна в момента, понеже продължава да пуши и знам, че нищо не мога да направя. Опитвам се да говоря с нея и да действаме по тези въпроси, исках да и запазя час при съдов, но тя пак ми се развика. Опитвам се да не показвам никакви емоции и тя ми каза, че ако зависела от мен щяла да се чувства сама. Аз съм била неин отдушник за всичките и проблеми цял живот и ми е трудно да и показвам емпатия и дори да и казвам, че я обичам, но съм помагала винаги, когато мога, просто сега трябва да лежа, заради скъсена шийка.
Много се опитвам да се съхраня, защото бебчето, което нося в мен е най - важното нещо за мен сега и не искам да чувства всички негативни емоции, които изпитвам. Трудно ми е да съм от камък. Нормално ли е всичко, което чувствам? Объркана съм…
Някой вече го написа, но аз ще допълня в живота има йерархия тя е майката, ти детето, не можеш да и налагаш какво да прави. Всеки има своя живот, съдба, вярвания според които живее. Тя те мачка и манипулира за какво си виновна, че тя пуши? Майка ти е, но изборът да пуши, така да се храни....и всичко, което си описала е нейн доброволен избор. Освен това била с неподходящ мъж т.е. баща ти, тук отново нарушаваш родовата йерархия, за теб той е баща и до там, а като мъж жена си е тяхна работа и въобще нито го мисли и анализирй в тази посока. Освен това дори и да си крещите денонощно само се самоотравяте и тя няма да спре да пуши, да се храни здравословно и отслабен драстично, това става с осъзнаванеи ако човекът го иска. Често не приемаме избора на другите и когато се налагаме, това се определя, като егоизъм и високомерие. Трудно е за осъзнаване, но като се замислиш е така, ти знаеш кое и най-добро за нея и автоматично заставаш в по-високата позиция, особено в отношения дете, родител.
И другото гледай в бъдещото поколение, за майка ти не носиш отговорност, но за нероденото ти дете да и всичко което правиш, мислиш му влияе, вие сте едно и в момента. И си написала "Срещнахме диагнозата", ти не си я срещнала, а майка ти, този начин на изказ е много показателен как ти си се асоциирала с майка ти, диагнозата й, честно казано така говорят майки за бебетата си, но до сега не бях чула дъщеря така да говори за майка си. Замисли се.
Постави приоритет ти и детето й, гледай напред, това е бъдещето, майка ти ти е майка, но тя миналото. И не си вменявай вина, защото няма за какво, предложила си помощ, тя не иска. Това е.
В България е традиция дъщерите едва ли не по рождение да се обричат на слугинаж към майка си.
За мъжа е похвално, когато е самостоятелен. За жената обаче е едва ли не срамно да е самостоятелна... Едва ли не е неблагодарница, която предава самотните, страдащи и бедстващи родители...
С риск да повторя някои от коментарите преди мен, нямаш никакъв дълг да обгрижваш майка си. Има една стара българска приказка за такива случаи - "Кравата не суче от телето". Жалко, че много от съвременните семейства никога не са я чували. Четейки историята ти, за мен майка ти ти е длъжница, а не обратното. В момента ти си нужна на съпруга си и на детенцето, което чакате. Животът ви като семейство е пред вас. За да сте щастливи, е нужно ти самата да си щастлива, спокойна, да цениш себе си, да си доставяш радост. А не да се тровиш с чужди грижи и чувство за вина.
Неподкрепящият баща е избор на майка ти - тя си е взела такъв съпруг и е останала с него.
Освободи се от чувството за вина, то е на майка ти и тя ти го е "насадила". Пусни го - то така или иначе не е твое.
Пожелавам ти леко раждане, здраво бебче и много щастие в семейството ви!
За мъжа е похвално, когато е самостоятелен. За жената обаче е едва ли не срамно да е самостоятелна... Едва ли не е неблагодарница, която предава самотните, страдащи и бедстващи родители...
С риск да повторя някои от коментарите преди мен, нямаш никакъв дълг да обгрижваш майка си. Има една стара българска приказка за такива случаи - "Кравата не суче от телето". Жалко, че много от съвременните семейства никога не са я чували. Четейки историята ти, за мен майка ти ти е длъжница, а не обратното. В момента ти си нужна на съпруга си и на детенцето, което чакате. Животът ви като семейство е пред вас. За да сте щастливи, е нужно ти самата да си щастлива, спокойна, да цениш себе си, да си доставяш радост. А не да се тровиш с чужди грижи и чувство за вина.
Неподкрепящият баща е избор на майка ти - тя си е взела такъв съпруг и е останала с него.
Освободи се от чувството за вина, то е на майка ти и тя ти го е "насадила". Пусни го - то така или иначе не е твое.
Пожелавам ти леко раждане, здраво бебче и много щастие в семейството ви!
Здравейте! Вече доста пари отидоха за психолози и реших да премина към БГ мама.
Бременна съм в 8ми месец и трябва да лежа до края на бременността. Това на страна.
Казуса по - скоро се касае за моята майка, която юни миналата година бе оперирана от рак на маточната шийка, след това мина през химио- и лъчетерапия. Появи се след 2-3 години семейни кавги за имоти със сестра и и баба ми, а след това грижи за същата ми баба, която беше енергиен вампир, заради мъката си. Тя и беше слуга. Профила на майка ми е на мазохист, заклет пушач с наднормено тегло, диабет, висок холестерол и кръвно, обездвижване. Срещнахме диагнозата и миналата година доста емоционално и аз бях с нея през цялото време на терапията и дори започнах да ходя на психолог, за да съм максимално полезна за нея. След това се преместих в друг град при вече моят мъж и малко се отделих. Тя остана сама с неподкрепящият ми баща и изпадна в депресия. Последва операция заради усложнение - херния, баба ми почина, падна и доста се удари, най - вече се оплаква, че я боли кръста. Ходеше по разни лекари, но бяха такива, които отбиват номера и тя също беше с такава никаква мотивация да си разреши проблема. Нищо не се промени от нейните вредни навици. На контролният скенер преди няколко дни се установи, че има находки в белия дроб и в гърдата. Освен това аневризма в аортата.
Тя е сприхав човек с който лесно не може да се общува, камо ли сега. Всичко, което чувам е как ще умре, как нищо няма смисъл и се натяква, сякаш с това ще ни отмъсти. Аз съм много емоционална, адски гневна и виновна в момента, понеже продължава да пуши и знам, че нищо не мога да направя. Опитвам се да говоря с нея и да действаме по тези въпроси, исках да и запазя час при съдов, но тя пак ми се развика. Опитвам се да не показвам никакви емоции и тя ми каза, че ако зависела от мен щяла да се чувства сама. Аз съм била неин отдушник за всичките и проблеми цял живот и ми е трудно да и показвам емпатия и дори да и казвам, че я обичам, но съм помагала винаги, когато мога, просто сега трябва да лежа, заради скъсена шийка.
Много се опитвам да се съхраня, защото бебчето, което нося в мен е най - важното нещо за мен сега и не искам да чувства всички негативни емоции, които изпитвам. Трудно ми е да съм от камък. Нормално ли е всичко, което чувствам? Объркана съм…
Бременна съм в 8ми месец и трябва да лежа до края на бременността. Това на страна.
Казуса по - скоро се касае за моята майка, която юни миналата година бе оперирана от рак на маточната шийка, след това мина през химио- и лъчетерапия. Появи се след 2-3 години семейни кавги за имоти със сестра и и баба ми, а след това грижи за същата ми баба, която беше енергиен вампир, заради мъката си. Тя и беше слуга. Профила на майка ми е на мазохист, заклет пушач с наднормено тегло, диабет, висок холестерол и кръвно, обездвижване. Срещнахме диагнозата и миналата година доста емоционално и аз бях с нея през цялото време на терапията и дори започнах да ходя на психолог, за да съм максимално полезна за нея. След това се преместих в друг град при вече моят мъж и малко се отделих. Тя остана сама с неподкрепящият ми баща и изпадна в депресия. Последва операция заради усложнение - херния, баба ми почина, падна и доста се удари, най - вече се оплаква, че я боли кръста. Ходеше по разни лекари, но бяха такива, които отбиват номера и тя също беше с такава никаква мотивация да си разреши проблема. Нищо не се промени от нейните вредни навици. На контролният скенер преди няколко дни се установи, че има находки в белия дроб и в гърдата. Освен това аневризма в аортата.
Тя е сприхав човек с който лесно не може да се общува, камо ли сега. Всичко, което чувам е как ще умре, как нищо няма смисъл и се натяква, сякаш с това ще ни отмъсти. Аз съм много емоционална, адски гневна и виновна в момента, понеже продължава да пуши и знам, че нищо не мога да направя. Опитвам се да говоря с нея и да действаме по тези въпроси, исках да и запазя час при съдов, но тя пак ми се развика. Опитвам се да не показвам никакви емоции и тя ми каза, че ако зависела от мен щяла да се чувства сама. Аз съм била неин отдушник за всичките и проблеми цял живот и ми е трудно да и показвам емпатия и дори да и казвам, че я обичам, но съм помагала винаги, когато мога, просто сега трябва да лежа, заради скъсена шийка.
Много се опитвам да се съхраня, защото бебчето, което нося в мен е най - важното нещо за мен сега и не искам да чувства всички негативни емоции, които изпитвам. Трудно ми е да съм от камък. Нормално ли е всичко, което чувствам? Объркана съм…
Здравейте. Явно сте изключително емоционална, но така не си помагате. Аз в момента съм в положение , което ме изцежда. Тати почина на 12.01.( също беше с онкологично заболяване) и в момента правя всичко по силите си у дома обстановката да е нормална, но и да поддържам мама ( емоционално и физически).
Няма по тежък товар от този. Не правете тази грешка, скоро ще ставате майка и това е толкова прекрасно. Обърнете внимание на себе си, споделете с майка си, че бихте могли да и помогнете, но първо тя трябва да направи това за себе си.
Бъдете спокойна, не се натоварвайте. Помнете , че в този живот има ситуации, които не зависят от нас!
Бъдете здрава и нека Бог Ви дари със здраво прекрасно детенце!🍀🙏🏻🩷
...
Тя е сприхав човек с който лесно не може да се общува, камо ли сега. Всичко, което чувам е как ще умре, как нищо няма смисъл и се натяква, сякаш с това ще ни отмъсти. Аз съм много емоционална, адски гневна и виновна в момента, понеже продължава да пуши и знам, че нищо не мога да направя. Опитвам се да говоря с нея и да действаме по тези въпроси, исках да и запазя час при съдов, но тя пак ми се развика. Опитвам се да не показвам никакви емоции и тя ми каза, че ако зависела от мен щяла да се чувства сама. Аз съм била неин отдушник за всичките и проблеми цял живот и ми е трудно да и показвам емпатия и дори да и казвам, че я обичам, но съм помагала винаги, когато мога, просто сега трябва да лежа, заради скъсена шийка.
...
Тя е сприхав човек с който лесно не може да се общува, камо ли сега. Всичко, което чувам е как ще умре, как нищо няма смисъл и се натяква, сякаш с това ще ни отмъсти. Аз съм много емоционална, адски гневна и виновна в момента, понеже продължава да пуши и знам, че нищо не мога да направя. Опитвам се да говоря с нея и да действаме по тези въпроси, исках да и запазя час при съдов, но тя пак ми се развика. Опитвам се да не показвам никакви емоции и тя ми каза, че ако зависела от мен щяла да се чувства сама. Аз съм била неин отдушник за всичките и проблеми цял живот и ми е трудно да и показвам емпатия и дори да и казвам, че я обичам, но съм помагала винаги, когато мога, просто сега трябва да лежа, заради скъсена шийка.
...
Наистина гледай да се съхраниш. Ако започне да казва, че умира, кажи, че това е божия работа, хората не го решават. Ако започне да те обвинява в нещо, кажи, че нямаш възможност да говорите повече и прекъсни разговора.
Също и с баща си не се занимавай - той е, какъвто е и такъв ще си остане. Някаква безсмислена борба си захванала да променяш възрастни хора. Няма да ти се получи и ти го знаеш. Успокой се сега, лежи си, чакай си бебето и се грижи за себе си. Запази добрите си мисли за родителите си, най-вече, защото лошите мисли наказват теб, а ти не си виновна с нищо.
Желая ти лека бременност и много хубави преживяване в бъдеще! А нещата, които са част от живота, просто ги приеми и карай нататък.
Искам да благодаря на всеки, който ми даде обратна връзка. Честно казано ми помогнахте изключително много. Нещата не стават по - добре, тя съвсем се предаде след първата химиотерапия, осъзнавам, че и е много трудно. Не позволява да и помогна, дори чрез разговори, нищо което кажа не е правилно за нея, трудно е. Аз някак успявам да се държа и да съм приемаща случващото се и с мен и с тях. Това мисля, че е най - доброто ми решение, понеже колкото и да се старая не става по - добре и се обезмисля. Натъжавам се на моменти, понеже даже любов не позволява да и дам, но се опитвам да се разсейвам и да мисля за нещата, които мога да променя и които зависят от мен. Такъв е живота. Винаги ще има трудни моменти в него, изпитания, но е важно да се концентрираме върху дори едното позитивно.
Благодаря ви на всички за подкрепата!
Благодаря ви на всички за подкрепата!
При терминален стадий на рак, с разсейки, нищо не помага.
В днешно време има успешни терапии за метастазирал рак. Разработват се ваксини, имуностимулатори. Познавам влезли в ремисия и задържали се 5г в ремисия след висок стадий рак. Не всеки оцелява, разбира се, но има надежда. Има начини да се спре разрастването на разсейките.
Дано да се излекува майка и! 🙏🙏🙏
YanchiM, за всичко си много права на теория, но на практика няма да промениш характерите на родителите ти. Майка ти се е предала отдавна. Едва ли сега ще тръгне да си лекува диабета, да отслабва и да спре да пуши и всичко това едновременно. Помагай и колкото можеш, но без да натрапваш идеи, да даваш неискани съвети и да я буташ да се лекува.
А брат или сестра имаш ли? Вероятно не. Ако имаш братовчеди, които са близки с нея, можеш да ги помолиш да помагат със разкарване и връщане от лъчетерапия, както и да я посещават. Друго не можеш да направиш.
Успех, късмет, щастие и да се измъкнете от всички болести ви желая.
При терминален стадий на рак, с разсейки, нищо не помага.
В днешно време има успешни терапии за метастазирал рак. Разработват се ваксини, имуностимулатори. Познавам влезли в ремисия и задържали се 5г в ремисия след висок стадий рак. Не всеки оцелява, разбира се, но има надежда. Има начини да се спре разрастването на разсейките.
Дано да се излекува майка и! 🙏🙏🙏
Съседката над мене я диагностицираха с белодробен рак през 2017-2018г. В 4ти стадий. Доста пушеше (като мене). В момента от над година е в ремисия, като по КОВИД имаше проблеми с лечението, в смисъл промениха часове, дати, нямаше своевременна доставка на медикаменти. Първата ми любов умря от рак на белия дроб преди 20г, като не е и пушил и го хванаха в 1ви стадий. Съседката ми имаше имунно лечение с някаква ваксина, после и разни други и вече няма метастази даже. Науката напредва. За меланома също има напредък. Ракът на панкреаса е отврат и май не е лечим засега, но може и да има напредък.
Съседката над мене я диагностицираха с белодробен рак през 2017-2018г. В 4ти стадий. Доста пушеше (като мене). В момента от над година е в ремисия, като по КОВИД имаше проблеми с лечението, в смисъл промениха часове, дати, нямаше своевременна доставка на медикаменти. Първата ми любов умря от рак на белия дроб преди 20г, като не е и пушил и го хванаха в 1ви стадий. Съседката ми имаше имунно лечение с някаква ваксина, после и разни други и вече няма метастази даже. Науката напредва. За меланома също има напредък. Ракът на панкреаса е отврат и май не е лечим засега, но може и да има напредък.
Искам да благодаря на всеки, който ми даде обратна връзка. Честно казано ми помогнахте изключително много. Нещата не стават по - добре, тя съвсем се предаде след първата химиотерапия, осъзнавам, че и е много трудно. Не позволява да и помогна, дори чрез разговори, нищо което кажа не е правилно за нея, трудно е. Аз някак успявам да се държа и да съм приемаща случващото се и с мен и с тях. Това мисля, че е най - доброто ми решение, понеже колкото и да се старая не става по - добре и се обезмисля. Натъжавам се на моменти, понеже даже любов не позволява да и дам, но се опитвам да се разсейвам и да мисля за нещата, които мога да променя и които зависят от мен. Такъв е живота. Винаги ще има трудни моменти в него, изпитания, но е важно да се концентрираме върху дори едното позитивно.
Благодаря ви на всички за подкрепата!
Благодаря ви на всички за подкрепата!
А ти се концентрирай наистина върху позитивното, което също изисква сили.
Бъди здрава и леко раждане!
Моите най-дълбоки съболезнования, YanchiM, на тебе, баща ти и всички близки. Да почива в мир майка ти! Светла и памет. Дръж се, доколкото можеш! Реви, плачи, въздишай! Пожелавам ти да намериш сили да продължиш напред, лека бременност и леко раждане на здраво бебе. Скоро ще гушнеш рожба и ще си майка и ти. Един живот си е отишъл и друг идва. Кръговратът на живота. Майка ти ще ти липсва, каквато и да е била. Ще изплуват хубави спомени, лоши, всякакви. Много съжалявам за тежката ви загуба. Прегръщам те. 💐
Не се оправи. Днес почина, 2 седмици след първата химиотерапия. Причините са комплексни и безброй. Бог да я прости!
Каквото и да кажа ще е тъпо, но не се е мъчила дълго. Големи могат да са мъките иначе, ако ще ти е утеха го казвам, защото е истина.
Прегръщам те! Кураж!