Здравейте,
Една ситуация ме е хванала за гърлото и не ме пуска. Започвам да си мисля, че не съм добре с главата. Много дълго исках да чуя странични мнения по тази тема, но някак не идваше момента да споделя.
Ситуацията е следната - близо две години имах взаимоотношения с прексъвания с човек, по-голям от мен 10 години. Съвсем небрежно се запознахме навън, даже в началото ми беше смешно и го подцених. След това обаче започна да се надига един огромен интерес в мен. Преди първата ни среща имах чувството, че ще излизам с някой, който познавам от 100 години. На 2-та ни среща, както разговаряхме сякаш нещо "мина" през мен и си казах на ум "това е човека", а с бившия ми с който живяхме години заедно и уж всичко беше перфектно и сериозно, никога не съм го изпитвала.
И така господин Х в началото, преди да сме били интимни още ме попита какво искам, но по телефона и аз от срам и заради преценката ми към него, направих грешката да кажа "ами нещо неангажиращо"... След това обаче срещите и пътуванията ни зачестиха, открихме доста общи теми и в един момент му признах, че нещата при мен са се променили и имам чувства, той не каза нищо. Няма проблеми с алохолоха, но се случваше да ми звъни пил и после да се прави, че не се е случвало. Веднъж се опита да ме попита "защо излизаме", но аз сякаш не разбрах в първия момент какво има предвид. Няколко месеца по-късно го махнах от социалните мрежи и обясних, че просто ми е трудно, защото имам чувства и тази разпокъсана комуникация и изчезване, ме кара да се чувствам зле. Успяхме да прекъснем контакт за месец и половина.
След това той отново ме потърси и цялото "гонене" продължи. Опита да ми "обясни" как съм говорила глупости и как не искал да коментира нашите отношения, което още тогава ми стана странно. А с времето въпреки накъсната комуникация, общите почивки ставаха все по-дълги. В последствие се опита да ми пробута тезата, че сме "приятели". Често говореше за "приятелки", което на мен ми звучеше много двузначно и дразнещо. Според мен постоянно се е опитвал да търси по-добра опция, по-добра жена за него и вероятно когато това не се е случвало, се връщаше. Просто и двамата "не се пускахме от клона".
Много ми беше трудно да се отделя и така някаква тосична комуникация между нас си вървеше, имам чувство, че този човек ми беше като дрога, изкарвахме си прекрасно, имаме смятам мнооого общи черти, рядък човек е характер/темперамент, но за първи път аз видях някак си себеподобно. Мечтаехме за едни и същи неща. Хората навън винаги ни възприемаха като двойка. Мога да кажа, че го обичах, но никога не му го казах, заради реакциите му, беше ме страх. Имам чувството, че този човек тече по вените ми, по принцип имам страх от обвързване, но за него мога да кажа, че съм способна да прекося света. Смятам, че и той ми е давал смесени сигнали. Може би и двамата бяхме много замръзнали отвътре, със страхове.
Няма да влизам в детайли, защото така или иначе поста стана доста дълъг, но проблемът е, че постоянно ме мъчат угризения, че аз съм съсипала нещата. Да, и аз не съм перфектна, и той не е, сякаш въпреки всичко между нас имаше някаква дистанция. Мисля, че и двамата въпреки, че говорехме с часове, имахме проблем с комуникацията. След доста сериозен скандал преди известно време спряхме контакт. Това много ме събори, самия скандал, защото беше грозен... Просто ме боли.
Разбирам, че вината е моя, че може би не съм била по-изискваща или че не съм спряла напълно комуникация по-рано, но някак много чистосърдечно обичах този човек. Струва ми се, че и двамата бяхме със собствени личностни конфликти. Имам известни подозрения, че човекът е нарцисист, но не мога да твърдя категорично, не съм специалист. Опитвала съм се да говоря за състоянието ми с психилог, но психолога директно смени темата, като каза точно едно изречение по въпроса...
На ниво логика осъзнавам, че вероятно господинът просто не ме иска и се опитвам да продължа напред, но на моменти имам странно усещане, че с този човек просто ни е писано да сме заедно. Не знам дали се побърквам или това са психологични последици от игра на "топло и студено". Опитвам се да продължа напред, да търся нови среди и хобита, но има дни в които това ме хваща за гърлото. Ще се радвам на съвети от вас и ако някой е имал подбна ситуация, дали е работил с терапевт.
Искам да кажа, че през цялото време не съм спирала да работя, дори на две места, да се развивам, да уча и да се виждам с приятели. Водя активен начин на живот.
Благодаря от съце на който е стигнал до тук!
Една ситуация ме е хванала за гърлото и не ме пуска. Започвам да си мисля, че не съм добре с главата. Много дълго исках да чуя странични мнения по тази тема, но някак не идваше момента да споделя.
Ситуацията е следната - близо две години имах взаимоотношения с прексъвания с човек, по-голям от мен 10 години. Съвсем небрежно се запознахме навън, даже в началото ми беше смешно и го подцених. След това обаче започна да се надига един огромен интерес в мен. Преди първата ни среща имах чувството, че ще излизам с някой, който познавам от 100 години. На 2-та ни среща, както разговаряхме сякаш нещо "мина" през мен и си казах на ум "това е човека", а с бившия ми с който живяхме години заедно и уж всичко беше перфектно и сериозно, никога не съм го изпитвала.
И така господин Х в началото, преди да сме били интимни още ме попита какво искам, но по телефона и аз от срам и заради преценката ми към него, направих грешката да кажа "ами нещо неангажиращо"... След това обаче срещите и пътуванията ни зачестиха, открихме доста общи теми и в един момент му признах, че нещата при мен са се променили и имам чувства, той не каза нищо. Няма проблеми с алохолоха, но се случваше да ми звъни пил и после да се прави, че не се е случвало. Веднъж се опита да ме попита "защо излизаме", но аз сякаш не разбрах в първия момент какво има предвид. Няколко месеца по-късно го махнах от социалните мрежи и обясних, че просто ми е трудно, защото имам чувства и тази разпокъсана комуникация и изчезване, ме кара да се чувствам зле. Успяхме да прекъснем контакт за месец и половина.
След това той отново ме потърси и цялото "гонене" продължи. Опита да ми "обясни" как съм говорила глупости и как не искал да коментира нашите отношения, което още тогава ми стана странно. А с времето въпреки накъсната комуникация, общите почивки ставаха все по-дълги. В последствие се опита да ми пробута тезата, че сме "приятели". Често говореше за "приятелки", което на мен ми звучеше много двузначно и дразнещо. Според мен постоянно се е опитвал да търси по-добра опция, по-добра жена за него и вероятно когато това не се е случвало, се връщаше. Просто и двамата "не се пускахме от клона".
Много ми беше трудно да се отделя и така някаква тосична комуникация между нас си вървеше, имам чувство, че този човек ми беше като дрога, изкарвахме си прекрасно, имаме смятам мнооого общи черти, рядък човек е характер/темперамент, но за първи път аз видях някак си себеподобно. Мечтаехме за едни и същи неща. Хората навън винаги ни възприемаха като двойка. Мога да кажа, че го обичах, но никога не му го казах, заради реакциите му, беше ме страх. Имам чувството, че този човек тече по вените ми, по принцип имам страх от обвързване, но за него мога да кажа, че съм способна да прекося света. Смятам, че и той ми е давал смесени сигнали. Може би и двамата бяхме много замръзнали отвътре, със страхове.
Няма да влизам в детайли, защото така или иначе поста стана доста дълъг, но проблемът е, че постоянно ме мъчат угризения, че аз съм съсипала нещата. Да, и аз не съм перфектна, и той не е, сякаш въпреки всичко между нас имаше някаква дистанция. Мисля, че и двамата въпреки, че говорехме с часове, имахме проблем с комуникацията. След доста сериозен скандал преди известно време спряхме контакт. Това много ме събори, самия скандал, защото беше грозен... Просто ме боли.
Разбирам, че вината е моя, че може би не съм била по-изискваща или че не съм спряла напълно комуникация по-рано, но някак много чистосърдечно обичах този човек. Струва ми се, че и двамата бяхме със собствени личностни конфликти. Имам известни подозрения, че човекът е нарцисист, но не мога да твърдя категорично, не съм специалист. Опитвала съм се да говоря за състоянието ми с психилог, но психолога директно смени темата, като каза точно едно изречение по въпроса...
На ниво логика осъзнавам, че вероятно господинът просто не ме иска и се опитвам да продължа напред, но на моменти имам странно усещане, че с този човек просто ни е писано да сме заедно. Не знам дали се побърквам или това са психологични последици от игра на "топло и студено". Опитвам се да продължа напред, да търся нови среди и хобита, но има дни в които това ме хваща за гърлото. Ще се радвам на съвети от вас и ако някой е имал подбна ситуация, дали е работил с терапевт.
Искам да кажа, че през цялото време не съм спирала да работя, дори на две места, да се развивам, да уча и да се виждам с приятели. Водя активен начин на живот.
Благодаря от съце на който е стигнал до тук!
