Отношения с нарцисист, неприятна любовна драма или съдба

Всеки има различни разбирания какво е сериозна връзка. Важното е обаче двете страни да са на една вълна точно по този въпрос.
Никога не съм крила от мъжа ми, че търся сериозни взаимоотношения. Нито се е уплашил, нито е избягал, нито са му паднали ноктите. Напротив, бързо заживяхме заедно и изградихме желязно доверие помежду си.
Правила съм грешката на авторката и то много пъти - да се правя на тралала, на супер над нещата, не търся нищо сериозно, супер различна съм от останалите жени, дето искат сериозна връзка, сакън да не уплаша мъжа. Не става. Като му го кажеш това и е дотам - после ако ще и да се скъсаш, той няма да те възприеме като по-различно и ще се възползва.
А ако му кажа, че искам сериозни отношения, а той вземе, че побелее от ужас - прав му път.

И да беше заявил ангажираност, да беше казал всичко, което авторката иска да чуе, а да си прави каквото ще - същия изход.
Дела трябват, че думите се изпразниха от съдържание.

Добре, до тук общото е съвместно съжителство и брак, ако правилно ви разбирам. Харесва ми, че Sunshine_Reggea наблегна на доверието!


Ето това ми обягва на мен, какви са последващите дела се очакват от сериозните взаимотношения. Това искам да ми обясните

Ами като минимум моногамност във връзката. По-нататък, ако се напаснат, и някакво развитие в посока съжителство, семейство, деца...
Все страшни неща, от които „истинският“ мъж бяга като дявол от тамян, нали?

Това и очаквах. Първо моногамността е свързана с "какво НЕ правиш", а не "какво правиш". Моногамната връзка по-добре отговаря на нуждите на жената от колкото на нуждите на мъжа. Същото важи и за другата част 'съжителство, семейство, деца". Като цяло това ни е проблема на нас мъжете, че като кажете че искате сериозна връзка, означава че ние ( мъжете ) трябва да даваме повече от нас, за да получим същото или по-зле от вас.

Мислех да изчакам един ден, за да видя дали някоя потребителка умно ще каже с какво се вдигат очакванията към жената в една сериозна връзка .. но едва ли щеше да се случи.

Поздрави
от един сериозен потребител

Грижа, внимание и отношение.
Моногамията се подразбира.

Какво толкова повече даваш, да питам реципрочно?

По този коментар да разбираме ли, че мъжете са жертва на жените си, когато са в сериозна връзка? Аз поне такова настроение усетих тук.

Е, не всички мъже не желаят семейство, деца, и жена им да им е вярна.

Е, обичайното – парите и имотите, които няма.
Нали виждаш, че обикновено точно тези, които нищо нямат, много се страхуват да не им го вземат.
Как пък веднъж не чух някой богаташ да се пази от жените, от брак и деца, за да не му отмъкнат милионите или милиардите. Даже напротив, женят се по няколко пъти, правят по много деца, хем губят много при развод.
Само мамините мун..., така де, момченца, си стискат душичките и джобчетата, че да не дойде лошата кака от гората да им ги вземе.
Макар че в тези случаи е малко под въпрос дали всъщност не става въпрос за „гроздето е кисело“.

- Свободата си и опциите за други жени!!!
- Личното си пространство - сменяме квартира, взимаме по-голяма, защото ще сме двама и за всичко плащам аз
- Ставам терапевт, когато тя има тежък ден на работа и се е напрегнала. Преди да заживеем заедно, в такива случаи просто не се виждаме. Сега трябва да оправям и нейните работни проблеми. После и тези със семейството ѝ т.н.
- Почвам да ставам и шофьор, да я возя насам натам, всичките излизания и прибирания.
- Тотално спирам алкохола, защото съм шофьор през ден.
- Налага се да си взема втора квартира, за да има къде да работя на спокойствие. Там помещавам инструментите си, велосипедите си, боксовата круша, ловните пушки, сноубора и всички мъжки неща, които са грозни в нашият общ дом. У нас розовото става все по-доминиращ цвят и ме дразни. След като си изнеса всички мой вещи от общата квартира, може да идват приятелки ѝ и да викат: "Въй колко е хубаво у вас"
- Повишават се изискванията за чистота вкъщи. Ако преди е можело да си оставя чорапите до дивана, вече не може. Не може и да оставям чинии за миене за следващия ден и т.н. Почвам да си мисля, че живея в аптека.
- Натриса ми някакво животинче от което излизат лиги и косми. Обмислям, как да го ликвидирам, като симулирам инцидент, но в крайна смека съм мекушав и го търпя.
- Принуден съм да ходя, като танцуваща мечка по разни лигави социални събития с приятелки ѝ, за да има кавалер.
- Секса намаля като количество, бива заменен от други неща - чистене, готвене, теарър и т.н.
– Оналайн комуникацията се сменя от "какво ще ти направя като се видим" на "вземи торби за смет от магазина"
и т.н.
- Куриери вече ме знаят на малко име, защото всичко дето си купи сериозната ми жена онлайн до прибирам аз, защото тя все не може да ги планува тия доставки.
- Опцията за тройка с нейна приятелка вече не е на масата, защото сме сериозни.
На първо четене това е, мога и още да изреждам. Всяка прилика с реални хора и събития е случайна

Хвани си мъж и нИдей рива. Воала.

Ох, мъка, мъка, мъка... Пускам сълза от умиление
Какви жертви, какво страдание...

Това не е сериозна връзка, а наказание.

Ужас.
Лудзи, нещо много си се оплел, "брат".
Предпочитам да го правя с една постоянно, както обичам, а не с няколко. Нямам нужда от харем. Ако не се разбираме дългосрочно, се разделяме и следващата моногамна застъпва. Оттук логиката ти, че мъжете искаме да "осеменяваме насекъде" издиша.
Нуждите и приоритетите се коментират своевременно, и далеч всичките ти тиренца не е казано, че ще се случат.
Няма нещо, което да се "налага".
Или се мачвате, или не.
Няма нужда от "мъка".

Не се виждам да кажа при запознанството, че търся връзка, че и сериозна. Същото в началото на връзката. Това дава излишен коз на всеки леплив и ревнив психопат. Аз исках да имам лесен изход. От височината на времето и годините - Не съжалявам за разпадането на никоя връзка. На нито една. Съжалявам, че допуснах мъже да се чувстват като в сериозна връзка, да изискват заедност, да се цупят, че излизам с приятели или искам да си остана в къщи.

Според мене е по-удачно на въпрос какво очаквам от връзката да се отговори "развитие". То може да е във всяка посока. С времето може да заговорите за живот заедно, сериозности итн. В началото не.

loodsman Е прав за себе си. Не всеки мъж иска да се нагърби с партньорска връзка и не всяка жена.

loodsman, питаше какво губим като заживеем с мъж. Зависи от мъжа и очакванията му. С такъв, в когото сме влюбени нищо не губим. Някои жени предпочитаме кратки връзки, защото получаваме най-много внимание, подаръци, бляскави излизания, цветя и рози, скъпи почивки точно в началото на връзката. Аз не исках да си гърмя младите години в съжителство. Отказвала съм предложения да живея у мъже, които имаха помощ с домакинството и нищо не са искали от мене като вложение. Исках да си избера всичко у дома сама, да си спя в моите чаршафи, миришещи на моя парфюм, да изляза да купонясвам ако приятели ми свирнат в 1 часа сутринта, да ми е спокойно, ей такива. Не исках да си губя времето в гледане на лигавещи се бебета, да кърмя, да вися по паркове, да ми увисват циците и да се появяват стрии. Исках си кефа.