
По темата - аз лично бих отговорила по един и същи начин, независимо дали момчето е българин, ром, турчин, германец, англичанин, от САЩ, или от Гренландия.
И моят е отговор е: на тази възраст чувствата се изживяват насаме и отдалеч; гледай си уроците, слушай родителите си, уплътнявай времето си със смислени неща, и не бързай да порастваш. Няма лошо да харесваш момче, да си фантазираш някакви романтични неща, да си пишете и да общувате като приятели. Но игри на "гаджета" на тази възраст не водят до нищо добро. След година-две, когато станеш на 17, ще бъде различно - ще си се поизградила като личност, родителите ще ти имат повече доверие, и ще се ползваш от повече свободи. Ако дотогава с момчето все още имате същите отношения, нещата между вас ще се случат от самосебе си, и едва ли някой ще има нещо против.
Като родител: нашите деца не са били "ранозрейки" и не са имали чак такива напъни за "общуване". Имали са симпатии, разбира се, влюбвали са се, увличали са се - нормално е за възрастта. И понеже винаги е ставало въпрос за деца от същото училище или от допълнителните им занимания, просто сме се стремяли контактите да са под наш контрол и пред очите ни. Общували сме семейно, излизали сме на кино, пикник или пицария. Но правилата са си правила, и никакви ексцесии не е имало. Никое от тези влюбвания не оцеля във времето, "сериозните" гаджета дойдоха години след това.
Расизмът и дискриминацията са само в главите на тези, които задължително държат да се показват като широкоскроени. Докато гледат някъде отвисоко и нямат никакъв досег с хората и ситуациите, които коментират.
Когато човек е "на терен", общува и работи с различни етноси и ги вижда във всякаква светлина, тогава става безпределно ясно, че не става въпрос за етноси, а за социални групи, манталитет и начин на живот. Винаги има хора, за които си личи, че искат да изплуват от блатото. И на такива хора винаги се намира кой да подаде ръка.
) защото ученическите ми гаджета са били точно такива.