Клиники в Истанбул- тема 19

  • 38 718
  • 760
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 92
Някой може ли да каже дали е бил на преглед при проф.д-р Тимур Гюрган? Срещнах името му, но не намирам информация.

# 151
  • Мнения: 160
Минавам да се отчета и споделя болката си…след 4 спонтанни аборта и загубени 4 години в изследвания и заблуди ще стане следващия път, наред ви е всичко, се реших вече на 45 да пробвам с инвитро директно в Турция при Тургут. Първи опит 4 Я, оплодиха се 2, до 5ти ден не стигнаха. Втори опит 8 Я, оплодени 4, до ПИД стигна 1- тризомия 13,16,20. Някакси го очаквах, но сега съм срината и обезверена, явно е късно вече…Не знам как да продължа…няма сили да се ядосам на Хафизе , че ме държа под напрежение цял месец, а резултата е бил готов след седмица, да питах я няколко пъти готов  ли е, но не настоявах да провери, защото ме беше страх от отговора. Не знам мъжа ми как ще го понесе, толкова се надявахме това да е нашето чудо. Аз нямам вече сили психически и физически.

Последна редакция: вт, 18 фев 2025, 10:01 от Sunny+

# 152
  • Мнения: 440
Минавам да се отчета и споделя болката си…след 4 спонтанни аборта и загубени 4 години в изследвания и заблуди ще стане следващия път, наред ви е всичко, се реших вече на 45 да пробвам с инвитро директно в Турция при Тургут. Първи опит 4 Я, оплодиха се 2, до 5ти ден не стигнаха. Втори опит 8 Я, оплодени 4, до ПИД стигна 1- тризомия 13,16,20. Някакси го очаквах, но сега съм срината и обезверена, явно е късно вече…Не знам как да продължа…
Много съжалявам,просто чета и то непрекъснато случаи,като вашия и не успявам да разбера как става така,как успяват българските лекари да ви залъгват толкова дълго време.Докато бях в Турция се запознах с много семейства от България,с по 8,9 опита...по 100 стимулации и на 45,дори 48 години обезверени за първи път идват в Турция.

# 153
  • Мнения: 223
Хора, бягайте в Турция навреме, умолявам ви! От личен опит го казвам, за жалост не е само моя

# 154
  • Мнения: 2 520
Sunny+,
Съжалявам! Яйцеклетките се скапват с възрастта, за съжаление. Получихте ли съвет от Тургут как да продължите напред?

# 155
  • Мнения: 160
Тургут още при първия неуспех ме посъветва да се насоча към ДЯ, аз настоях за още един опит. Този път не сме се чували след резултата.

# 156
  • Мнения: 473
Sunny аз вярвам, че ще станете мама, съзнанието ви вече го е създало това нещо и то ще се случи един ден. Има вариант и чрез донорска яйцеклетка, което знам като решение носи много много притеснения, но след години и това ще бъде едно от най- естествените неща в инвитрото, което сега социума и психологията, която носим ни го отхвърля.
Относно залъгването при бг докторите- мога да кажа- аз имам 6 г загубени при тях, защото подходите, утвърдени в България са такива, как да се промени това…..Ние сме с азооспермия и изчерпан резерв. При нас предлагат само замразяване на сперматозоиди и яйцеклетки и после размразяване и инвитро. В Турция ни казаха- престъпно и незаконно е у нас да замразяваме яйцеклетки, няма никаква успеваемост….. Е апаратът ни работи така

# 157
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 476
Има много фактори за това, като един много главен от тях е невъзможност да отсъстваш толкова време от работа. Губейки работата си, губиш средствата, с които да плащаш между 10-20 хиляди в Турция (или където и да било). Порочен кръг е и подобни призиви  да "бягаме" в Турция само стресират, защото честно казано наистина не за всеки е опция. Аз, например, ако тръгвам да го правя, ще бъде с ясното съзнание че рискувам да си загубя работата и трябва първо да се смиря с идеята това да се случи и всичко да спре за мен, защото всичко, което правим е с много, много пари.

# 158
  • Мнения: 473
Има много фактори за това, като един много главен от тях е невъзможност да отсъстваш толкова време от работа. Губейки работата си, губиш средствата, с които да плащаш между 10-20 хиляди в Турция (или където и да било). Порочен кръг е и подобни призиви  да "бягаме" в Турция само стресират, защото честно казано наистина не за всеки е опция. Аз, например, ако тръгвам да го правя, ще бъде с ясното съзнание че рискувам да си загубя работата и трябва първо да се смиря с идеята това да се случи и всичко да спре за мен, защото всичко, което правим е с много, много пари.
Здравейте, относно отсъствията - това беше мой огромен страх, работя като счетоводител и просто при необходимостта от спазване на всички срокове в работата не ме пускаха да отсъствам. Та аз отидох на първичен преглед в събота. След това на втори ден от стимулацията, след това на 7ми ден и стоях до 11-ти ден. Имах възможност да се прибера между 8ми и 11 ден, но предпочетох да остана. После ходих един ден за трансфер. Това са общо 7 дни и то годишно или два пъти в годината,защото стимулациите бяха тежки и не ми позволяваха повече от две инвитро процедури за година, организмът трябваше да се възстанови. Пиша го това, за да ви кажа, че все успяха някак да ми дадат отпуск/ болничен за 7 дни в годината.
В никакъв случай не казвам, че при всеки е така, но давам пример, че това, което беше голям проблем за мен като отсъствията успяхме да преборим. В Турция работят събота и ние много често молихме ако е подходящо тогава за стимулацията разбира се да ползваме този ден. Плюс това при един от опитите ми бяхме там точно по коледните празници, които бяха почивни за нас, но те работеха.

# 159
  • Мнения: 440
Има много фактори за това, като един много главен от тях е невъзможност да отсъстваш толкова време от работа. Губейки работата си, губиш средствата, с които да плащаш между 10-20 хиляди в Турция (или където и да било). Порочен кръг е и подобни призиви  да "бягаме" в Турция само стресират, защото честно казано наистина не за всеки е опция. Аз, например, ако тръгвам да го правя, ще бъде с ясното съзнание че рискувам да си загубя работата и трябва първо да се смиря с идеята това да се случи и всичко да спре за мен, защото всичко, което правим е с много, много пари.
Всеки човек явно ги вижда по различен начин нещата,знам,че много ще ме разберат,но и много ще ме упрекват.Всеки има право на 20 дни годишен отпуск,който ще му стигне,като време.Нагледах се на много познати/в никакъв случай не визирам вас или други семейства в групата/ ,говоря за мои познати,които теглиха кредити за скъпи коли,а казаха,че щом държавата им поема инвитрото, да не са луди да дават техни пари в Турция и още си стоят без деца. Аз лично бих се смирила и бих приела без никакъв проблем да си изгубя работата,в името на това да се случат нещата.Работа се намира,пари се печелят,но за съжаление след определени години репродуктивните ни възможности са изчерпани.Това е моето мнение,казах готова съм и да не бъда разбрана и да бъда нападната ,но това са не един примера,които лично видях.
P.S При съмнение за друг проблем,бяха готова и на кредит голям и да отида в Украйна,във войната за сурогатно майчинство !

# 160
  • Мнения: 473
Така е хората са различни, с различна душевност и мисъл, и визия на нещата. Аз пожелавам на всеки спрямо това, което носи в сърцето си да намери пътя по един и друг начин да сбъдне мечтата си за бебче.
А мненията са точно да това да споделят, всеки са каже как е било при него, сигурна съм много хора се припознават и намират кураж, дори идеи, които в паниката и мъката си много често не виждаме. Аз много уважавам дори различните мнения, защото понякога точно те променят посоката, когато си зациклил.

# 161
  • Мнения: 440
Така е хората са различни, с различна душевност и мисъл, и визия на нещата. Аз пожелавам на всеки спрямо това, което носи в сърцето си да намери пътя по един и друг начин да сбъдне мечтата си за бебче.
А мненията са точно да това да споделят, всеки са каже как е било при него, сигурна съм много хора се припознават и намират кураж, дори идеи, които в паниката и мъката си много често не виждаме. Аз много уважавам дори различните мнения, защото понякога точно те променят посоката, когато си зациклил.
Точно за това се усмелих да се изкажа,въпреки,че рискувам някои да не ме разберат.Организирах сключване на брак за една седмица,не бях булката,която си представях,но в Турция без брак не става.В последния момент се наложи да тръгнем един месец по-рано,на мъжа ми,не му смениха отпуската,дори се падна да е в чужбина.Тръгнах с майка си,две жени с големите куфари с автобус,22 дни в Истанбул,вярвайте не ни беше лесно,страх ти е без мъж да останеш вечер по тъмно.Молела съм хора по улиците да помогнат с багажа,за да не вдигам тежко.Мъжа ми,дойде само в деня на пункцията и си тръгна.От септември месец,не съм работила,няма да коментирам смешните болнични ,на тези високи цени в държавата,трудно ни е много.Но,бебето,което вече рита,ме кара да забравя всички трудности,защото много го искам.

# 162
  • Мнения: 473
Разбирам, и при нас се налагаше да пътувам сама, защото мъжът ми трябваше да работи, но качих се на автобуса и се озовах в Истанбул, и се оправях така, както много други хора.

# 163
  • Мнения: 4 931
На много хора единственият им шанс е Турция, както беше при мен. Дори генетик в България ми каза, че в България не са компетентни....също и няма добра генетична лаборатория, която да прави ПИД на място с новата техника, нито пък специалисти. Дори ембриологиите в България са назад....Винаги можеш да си вземеш болничен за лечение в чужбина, когато правиш инвитро в Турция. От болницата ти дават бележка за периода на процедурата, превеждат ти го, нотариус го заверява и си готов. В България не си знаем правата. Да не говорим, че за подготовката за трансфер имаш право на 20 работни дни допълнителен отпуск и по закон нямат право да те пипнат, докато си в инвитро процедура. Жалко е, но България не може да се мери с Турция към днешна дата, особено за тежки мъжки фактор или генетичен проблем.

# 164
  • Мнения: 440
Разбирам, и при нас се налагаше да пътувам сама, защото мъжът ми трябваше да работи, но качих се на автобуса и се озовах в Истанбул, и се оправях така, както много други хора.
Получиха ли се нещата?

Общи условия

Активация на акаунт