Хайде на театър - 14

В Топлоцентрала от всякъде се вижда и чува, така са направени редовете. Можете да ми вярвате защото ходя често там и съм седяла и напред и назад.  Просто бъдете малко по - рано преди началния час пред вратата на Зала 2 за да влезете от първите и да си изберете. Не закъснявайте, защото този спектакъл е пълен и последни влизат зрителите закупили извънредни билети, които пускат от касата за място на стълбите.

Благодаря за разясненията, много мило!

Запазих билети и за "стандартна" театрална интерпретация на романа, а междувременно си го захващам и за четене. Да ми е пълно изживяването

Вчера бях на "Хага" в Народния. Много интересна и смела идея за постановка. Имаше някои много силни сцени и някои страхотни актьорски превъплъщения, но Бога ми и какви безумия имаше... Танци, човек облечен като кокошка и разхождащ се безпричинно по бельо из цялата сцена и не само това, но това ми беше върхът... Честно казано  много ме е яд, защото представлението има страхотен потенциал, но отново е опорочено заради нелепи режисьорски решения. С много уговорки ще дам 4/5.

Някой гледал ли е "Племе" в ТБА? Отдавна съм го набелязала заради авторката, защото много ми беше харесало "Съгласие" в театър "София", но все не му идва времето и взимам билети за други спектакли.

Гледах снощи “ Заклеваш ли се в децата” в Театър Арвент.  Забавна свежа френска комедия. Много ми хареса. Владо Зомбори и Веела Бабинова са много готини и сладки! Бяха във вихъра си. Уникални бяха вижда,че тази постановка им носи радост. ❤
Историята на една изгубена двойка. За доверието и любовта. Препоръчвам 10/10 😘

Писала съм за него в предишна тема : https://bg-mam.ma/p/1662302/48429491

Аз съм със смесени чувства към постановката. Определено сценографията много ми допадна. Има постановки, които месец след като съм ги гледала, трудно си спомням за какво се разказва изобщо. Тук веднага си представям сцената, сюжета, актьорите. Темата е интересна, но на мен лично ми дойде в повече вулгарния език. Не че съм някакъв разбирач, но и до сега се чудя с какво обогатиха постановката, какво трябва да е внушението при използване на такива думи. Не знам - не мога нито да я препоръчам, нито категорично да я отхвърля.
Снощи гледах Солунските атентатори в ТБА и  определено ми хареса.
Но много субективни са всички мнения, зависи Вие как ще го усетите, възприемете. Ходила съм на препоръчвани постановки, които никак не са ми харесали и други, които дълбоко са ме докоснали, а за друг са били пълна скука.

Аз гледах “Племе“ почти веднага след премиерата. Не ми допадна и то поради няколко причини. Ок, драматургията не е лоша, но в никакъв случай няма да остане във времето въпреки социал - етично - коректната си тематика.Пиесата визира до някъде реални лица, но дали от режисьора или усилията на артистите те изглеждат прекалено ексцентрични без ясно разбираеми мотиви за поведението си. Това не е беда, обаче особено младите актьори нямат добра дикция и половината представление аз не можех да разбера изобщо какво говорят. Ели Колева съм я гледала и в други постановки - справяла се е къде къде по - добре не само като артикулация, но и като изграждане на образ. Много е хубава и очарователна на сцената, за съжаление в Племе не ми достигаше като убедително присъствие. На този фон Стефка Янорова и Георги Кадурин бяха запомнящи се, ясни в целите, които движат героите им , а и разбираеми като текст. Аз седях на 2 ред в салона и от там виждах какво става долу на сцената, но не и горе на изградения втори етаж в декора - там само ръкомахания , напрегнати лица и крясъци. Знам , че вече от средата на салона или от балкон можеш да видиш цялата картина, но не и от първите редове, което е минус. Режисьорски имаше разни претенции като титрите, които вървят - напълно излишни според мен. Оценката ми за Племе е 4 / 10 най - вече заради важната тема и Янорова / Кадурин. Дори съм изненадана за номинациите му Икар.

Гледах “Швейцария“ в Театър 199. Много добър спектакъл по мое скромно мнение, а и книгите на Патриша Хайсмит са ми любими. Класическа режисура, без изхвърляния. Тънка психологическа игра с изненадващи обрати на Станка Калчева и Боян Арсов. (когато този актьор е по - обран в средствата си и не се криви на всички посоки е наистина добър )Приятно и интересно ми беше да ги гледам. Нещо не ми достига още от към мащаб в играта, може би на филм тази пиеса , ще е по - впечатляваща. Но определено препоръчвам постановката. Лична оценка 7.5 / 10

Едно промо от Младежкия театър

Прави ми много остро впечатление в последните години споделения проблем относно младите актьори - липсата на добра дикция и ясна артикулация. (понякога компенсирано от ненужно и несъобразено с ролята повишаване на тоновете).
Нямам представа на какво се дължи.
Когато гледахме „Венецианският търговец“, доста често гледах английските субтитри, за да разбера какво са казали някои от актьорите.

Аз пък харесвам това, че младите актьори говорят естествено и непринудено, така както си говорим всички в живота. Понякога гледам стари български филми, ами смешен ми е патосът на старите артисти. Никой не говори вкъщи, на улицата или с приятелите си, все едно рецитира поема.

Не съм съгласна с вашето мнение, защото никъде не говоря , че ми липсва патос. Просто трябва да е разбираемо за да достигне до публиката. Когато се говори тихо, или с не добра артикулация цели части от една история пропадат. Театралната игра няма нищо общо с “естествено “ бърборене - този навик е като зараза по сериалите ни например, да не говорим, че и там историите които ни поднасят българските сценаристи са меко казано не само клиширани, но липсва достоверност и никакво “естествено“ говорене не оправя това. Може би вие имате предвид, че някои от прекрасните и най - талантливи млади внасят адекватна модерност например в Шекспир. Нямам нищо против - Шекспировите теми са вечни, и ако трактовката пренесена в настоящето ме развълнува - защо не ? Буквално пък аз имам предвид - на доста от нашите сцени: не се разбира какво приказват, мрънка се нещо или се крещи в дива скорост.... Все пак пиесите се крепят на текст нали? Той дава историята , сюжетните линии, съспенса... И върху текста актьора гради превъплащението си.

Наистина много често не се разбира какво говорят, затова обичам да сядам напред.
Последно през октомври бях седнала по-назад на "Боклук" в 199 и трябваше да се напрягам, за да чуя репликите на някои места.
А след "Трамвай Желание" няколко дами споделиха, че не са чували изобщо на последните редове, при все, че слухът им бил перфектен по техни думи. Аз на първи ред си чувах идеално, естествено, но не съм фактор в случая.
Проблемът явно е масов.
Благодаря за мненията ви за "Племе", май се отказах да го гледам, поне на този етап.

Това зависи от доста фактори от актьорите както залата и озвучението. До сега никога не съм има проблеми със слуха чувам идеално  всеки артист където и да седна ( без микрофони) Доста млади артисти съм гледала в театъра до сега никой от тях не е мрънкал камоли проблеми с дикцията. Тъй,че не всички са такива,поне аз не съм попадала на такива.

Гледахте ли "Опера за три гроша"? Как ви се стори?