Хайде на театър - 14

Това имам предвид.Театърът е актьорска интерпретация на произведение, на произведение с текст. Този текст следва да достигне до публиката, иначе би било пантомима. Не говорим за патос, а изобщо за разбиране на изречението без да се дъвчат или викат думи в картечен ред. Всъщност патос точно не им липсва, но с правилното звукоизвличане има проблем
Напрягам се доста, пък уж не съм на толкова деликатна възраст.
Далеч съм от мисълта, че са всички млади актьори, просто е явление, което ми прави силно впечатление в последно време.
Явно и аз ще мина на стратегията с места винаги на първите редове.

Хубава инициатива на Младежкия театър, ние имаме билети за "Пепеляшка" точно на първи март. Вечерта пък сме на "Идеалният мъж" в Народния.

Гледах тази вечер "Съблечи се за вечеря" в Младежкия театър. Забавна ситуационна комедия от Марк Камолети. Посмях се и считам, че е чудесна пиеса. Но реализацията ѝ като "Брачни безумия", която съм гледала два пъти в "Сълза и смях", е по-добра. В "Брачни безумия" актьорският състав е много по-добър, а Милица Гладнишка е фурия. Не зная дали все още се играе някъде.

На мен лично “Съблечи се за вечеря” ми хареса повече от “Брачни безумия”.

През седмицата гледахме "Празникът" в "Зад канала". Преди време писах негативен отзив и за "Обществен враг", който също се играе там. Не мога да преценя коя от двете постановки ми беше по-неприятна. "Фицрой" ми хареса страшно много, но тези двете едвам ги изтраях. Темата на "Празникът" е много тежка, но според мен е представена доста неубедително. За тази постановка конкретно е хубаво човек предварително да е запознат какво ще гледа. Нооо не беше това, което не ми допадна, а сценарият като цяло. Нямаше никаква дълбочина. Супер много крещене, пеене, скачане, което не беше еднократно. От двете постановки развих непоносимост към Мак Маринов, а Христо Пъдев не искам изобщо да го коментирам. Въпреки звездния актьорски състав (Иван Бърнев, Бойко Кръстанов, Весела Бабинова, Мак Маринов, Анастасия Лютова, Пенко Господинов, Луиза Григорова), постановката по никакъв начин не ми въздейства. Не я препоръчвам.

Тази вечер гледахме "Покана за вечеря" на Театър София. Много ми хареса. Актьорите играха чудесно. Действието се развива в рамките на една вечеря, по време на която много истини излизат наяве. Приковава вниманието през цялото време и е моята представа за хубав качествен театър - без пищните декори и мащабен сюжет, които да смайват, а обикновена човешка история, изиграна по брилянтен начин. За протокола и "Перфектните непознати" пак на Театър София много ми беше харесала.

За втори път гледам Когато гръм удари, как ехото заглъхва на камерна сцена в Народния. Рядко повтарям постановка, обаче тази за мен си заслужава даже и трети път. Невероятна игра, сюжет, страхотна режисура, дълбок и смислен текстна Пейо Яворов.
Дори и Радина Боршош ми харесва в тази постановка. Вече съм давла мнения тук за постановката, няма да се повтарям, но просто пак ме докосна много и затова пиша отново за нея.

Напълно подкрепям споделеното мнение за "Обществен враг" и "Празникът". И в двете, за мен, Мак Маринов страшно много преиграваше, което ги правеше неприятни за гледане. Може би аз не разбирам от актьорска игра, защото видях, че е номиниран за няколко награди, но цялото това говорене само на висок тон, викане, напъване, не мога да възприема като добра актьорска игра и ме напряга.
Пъдев дори не разбрах защо имаше роля в "Празникът". Тя се състоеше само в това да се мята по сцената, да подскача и да пее...за сюжета нищо не допринесе. Може би понеже е известен от телевизията, са решили да популяризират с него и представлението...само така си обяснявам измислената му роля там.
В същото време и двете постановки се развиваха много странно, сцените една след друга, без никакъв плавен преход, все едно сме на репетиция и просто бързат да го изиграят, да видят дали ще е ок така построено, а не че в момента се играе финалната постановка.

Пак отбелязвам, всичко това е лично мнение, но аз след тези две постановки, скоро в Малък градски театър, няма да отида.

Извинявам се, че ще вляза леко остро, но това беше доста неподготвено изказване. Пъдев играе в това представление доста преди да стане масово известен и 90% от хората да чуят за него.
За мен е чудесен актьор. Аз го харесвам много повече от Павел Иванов например.
И двете представления много ми хареса. Иначе Мак въобще не ми е за Икар и на мен, както бях писала и по-рано.
"Завръщане у дома" и "Пияните" за мен са ужасяващите представления на МГТ. Въпреки че второто има много фенове.

Имаме билети за "Много шум за нищо".
Надявам се, че ще ни хареса и да напиша положителен отзив тук.

Да, права сте, честно казано не проверих от кога е постановката и Пъдев от кога участва в нея. Поправям се, че явно придобитата му известност от малкия екран няма общо с ролята му в представлението. Но това за мен не променя безсмислеността на подскачащото му, пеещо, крещящо участие.
Разбира се, различните хора имат различно възприятие на актьорска игра и на всичко останало, това му е хубавото на животът.

Привет театромани! Снощи гледах доста странен спектакъл, който ме остави много замислена и раздвоена. Отново в Топлоцентрала (която може би стана байгън в нашата тема, но какво да се прави - доста интересни предложения имат в репертоара, някои от които може би най - доброто, което може да се гледа в БГ) Та спектакълът се казва “Празна е стаята на удоволствието“ От една страна това е нещо като акция, лабораторна работа и няма да бъде лека за преживяване, особено ако зрителят търси по консервативни или забавни театрални езици. За себе си гледах представление, което отблизо работи с констелационни практики и го прави до болка откровенно. Травми от детството, лични отворени рани - текстът е авторски на самите актриси... и бъркат и бъркат навътре в най - дълбокото. Беше ми и мъчително, но и вглеждащо в мен самата. Самия сценичен израз е на ръба - постановката не се препоръчва под 18 год. и не заради голите тела, а поради тематиката. Все едно присъстваш на доста краен терапевтичен сеанс, който и част от по - чувствителната публика преболедува заедно с изпълнителите. Запомняща с “играта„ си ( не знам дали думата “игра“ е точна) беше една малко известна актриса - Юлиана Сайска. Заради нея си заслужаваше преживяването. От всяко положение - “Празна е стаята на удоволствието“ си струва едно гледане, но за тези от вас, които наистина са обсебени от театъра във всичките му форми и обичат да рискуват. Личната ми оценка е 7 / 10 защото излязох от салона по - скоро подтисната, но с вътрешен смисъл.   Днес вече понамествам чарковете, въпреки, че не беше лесно

Същите усещания имах и когато гледах "  Тяло хвърлено под ъгъл към хоризонта". Мисля, че го реализира екипът на Panic Button Theatre. Много силно актьорско присъствие на  Юлияна Сайска, Елена  Димитрова, Богдана Котарева , Невена Калудова. И пак отворени рани, стари травми, болка и душевно разголване. Предполагам, че същия продуцентски екип работи и по постановката, която е гледала Тилда.

На 26.02, тази сряда, трябваше да бъдем на “Кафе с претенция” в Театъра на армията. Съвсем случайно днес разбираме, че представлението е заменено със “Секс, наркотици и рокендрол”, което вече сме гледали. Смяната на представление честа практика ли е за този театър - знаете ли? Да не говорим колко съм възмутена от липсата на каквото и да било уведомление и потвърждение на това дали сме съгласни или не. Щяхме да се разкарваме в студа напразно. Имате ли представа дали възстановявят парите, защото възнамерявам повече да не стъпя там при такова некоректно отношение! Благодаря на отзовалите се!

Постоянна практика е при тях. Както и това да обявяват подменените представления в последния момент. Трябва да ги ви върнат. Мисля, че само на касата може. Имахме същата ситуация. И ние не ходим вече в армията по тази причина.

Гледах " Малкият принц" в Младежкия театър и много ми хареса!