Хайде на театър - 14

Интересно! При "Коприна" се радвах, че бях прочела книгата (до която се добрах със зъби и нокти, защото явно на никого не му хрумва да съгласува различните форми на изкуство и да пуснат ей така един малък тираж, да раздават резюме, нещо...), защото иначе щяха да ми убегнат моменти от постановката. Нямах удоволствие да направя същото с "Без кръв", ще разчитам на резюме от нета. Дано да нямам пропуски/нелогичности, но очаквам посланията да са много по-очевидни, дори зрелищни, и да не оставят толкова място за интерпретация както е при изобразяването на фината японска чувствителност.

И преминаваме рязко на друго ниво на изкуство - "Видеокомпромат" беше една забавна постановка, за първи път гледах каквото и да било с Билалов. Публиката беше във възторг, явно се припознаваше в много от ситуациите и накрая аплодираше бурно. Забеляза се доста висока средна възраст на аудиторията, при пълна зала бяха изключително малко хората на видима възраст 30 години, за надолу въобще не говорим. Сладко беше да видиш баба и дядо да се гледат многозначително, защото знаят, че и те са си дрънкали същите глупости... Имаше няколко дупки в сюжета (за мен) и моменти, които (според мен) не бяха доразгърнати - реакцията не беше пропорционална на стимула, което ги направи по-скоро самоцелни и в името на постигане на кулминация на компроматите, но няма нищо. Не се търси дълбок смисъл тук, няма я изтърканата до болка тематика за "дигиталното пречи на реалното" или "никога не сме били по-далеч един от друг отколкото в ера, когато всеки ти е на един телефон разстояние". Нищо подобно няма като противопоставяне.
Целта беше забавление и една стопляща емоция от припознаването в някои недотам достойни реплики и реакции. Диалозите и надговарянето провокират едно малко примитивно първосигнално задоволство и подозирам, че на това се дължи и силната реакция на публиката Всички сме хора и никой не е над една дребна, но ефективна заяжданка   Определено масова постановка, би се харесала, ако някой не снобарее излишно и не очаква всяко влизане на театър да му е животопроменящо.

Здравейте, театрали!
С вълнение искам да ви споделя седмичната ми театрална програма!
1. “Всичко, което не казват очите” - премиерно заглавие на новата театрална сцена СПАМ студио. Премиерата беше на 11.03. Приятен любовен поетичен спектакъл, акомпаниран с музика на живо. На сцената са двама влюбени в живота! Истинска двойка, която изразява любовта си по този красив сценичен начин. Поетичните произведения са на младата девойка, а музиката е на младежа.
2. “Издишване” в 199. Това представление ме очаква тази вечер. Заинтригувана съм. Актрисата е млада и е от първия клас на проф. Пенко Госпидинов, който професор се отличава с наистина цветни и талантливи класове.
3. “Неведение” в Народния театър на 14.03. Изключителни отзиви чувам! Дори съм се забавила с посещението, но се поправям!
4. “Представление и наказание”, реж. Касиел Ноа Ашер в Топлоцентрала на 16.03. Ето за това представление най-много се вълнувам! По препоръка на голямата ми дъщеря, която се прибра вкъщи изключително впечатлена от спектакъла. Очаквам интересна пиеса, интересна режисьорка, изключителна актьорска игра и поразяващ спектакъл. Думи на дъщеря ми и сега предстои да го проверя за себе си . Изключително се радвам, че и тук има отзиви за представлението, което ми вдъхва доверие. Билетите свършват много бързо. Проверих и предишните две са били разпродавани седмици преди спектакъла и затова побързах.
5. “Празен град”, реж. Ахмет Исмаил в Ялта Арт Руум на 17.03. Спектакъл, създаден от млади творци. Също от класа на проф. Пенко Господинов.
Седмицата ми е пълна в по-голямата си част с младо изкуство и отправям призив да гледаме и да се радваме на младите, защото знаем, че те са бъдещето и по-често в спектаклите им има много повече живот, отколкото на обичайните места, където гледаме театър
А каква е вашата театрална програма?

Включвам се с положителен отзив за нова постановка на камерната сцена в Народния театър:  "Музиката на лицето", спектакъл по текстове на Тургенев, режисьор - Стилиян Петров, участват София Бобчева, Василена Винченцо, Валерия Василенко. Използвани са откъси от по-непознати негови творби - ранни драматургични опити, чернови и др. Впечатлена съм от София Бобчева и Василена Винченцо. Много ярки, с широка актьорска амплитуда и комедиен талант. Валерия Василенко прави дебют в театъра - тя е студентка по поп и джаз пеене в НБУ и тук ѝ е поверена музикална роля, с която се справя чудесно. Спектакълът е оригинален, с интересни сценографски и режисьорски решения. Бих го описала като ненатоварващ, но не и лишен от дълбочина. Имаше много смешни моменти, получи се хубав контакт между актьорите и публиката /без никаква простотии/. Препоръчвам да се гледа. Следващите представления са на 25 март, 24 и 29 април. После вероятно няма да се играе повече, тъй като Василена Винченцо е бременна и ще излезе в майчинство.  

/Съветвам по възможност да си вземете билети в централния сектор, иначе в някои моменти може да ви заболи вратът от въртене.  /

Споделете отзиви за “Издишване”. Гледах я и аз, но нещо друго ми беше грабнало окото и я пропуснах.

Включвам се да споделя две свои разочарования в последните седмици. За най - голямо съжаление с участници - млади артисти. Които обаче не смятам, че са толкова виновни за резултата. Първият спектакъл е Йерма по великия Федерико Гарсия Лорка. Играе се в Ялта и за съжаление няма общо с Лорка (да не кажа никак), заради режисьорските напъни да се получи на всяка цена експеримент. От което се губи целият смисъл на историята. Присъствах на умозрително и дори досадно изпълнение с много амбиции, но без сериозни основания. Младата актриса в ролята вероятно на Йерма е много красива. Гледала съм я и преди в спектакъл на Крис Шарков, но за сега хубоста и остава на първо място. Новаторство в театъра е трудно дело. Новаторските спектакли се броят на пръсти и за тях вече съм писала в другите ми постове в нашата тема. Отличават се освен с изключители актьорски ансамбли, но и с наистина изнанадващ сценичен език, който е добре мотивиран и предизвиква поне у мен неподозирани и сложни чувства и възприятия. За това в случая с Йерма мисля, че режисьорът е основният провал. Нали все пак той решава как да изглежда постановката, и какви послания/ емоции да носи на зрителите Лична оценка 3 / 10 само от жал към актьорите.
Вторият спектакъл е на Натфиз, мисля клас Здравко Митков - “Дон Жуан в Сохо“ - силно се разочаровах, че режисьор там е прекрасният актьор Валентин Ганев, който обожавам. По - голяма бутафория скоро не бях гледала. Авторът е Патрик Марбър ( ако си спомняте филма Отблизо), но в случая и пиесата куца и реализацията и. Беше ми скучно, клиширано и... не повярвах на нищо, а и много грозен декор и костюми. Единственото хубаво е, че на почти всички участници им се разбираше какво говорят.  Горките студенти.... Не заслужават такъв дипломен спектакъл. Лична оценка: 3 / 10 само от жал към студентите и поносимия говор.
 

Вероятно е точно до това. Спомням си, че беше харесала много Коприна, аз също, но някак посланието на Без кръв повече ме докосна. След представлението приятел каза, че някои сцени са му дошли в повече, например тази с шлемовете, а мен именно тази ме порази и просто се "заби" в мен и изтръпнах, като ги гледах как преминават, заради всичко, което се случва наистина около нас -  войната, омразата, отмъщението, как всеки е въвлечен, иска или не, и как надява шлема, дори с неохота... и тази валкирия Брунхилда върху бика с нейните писъци, или поне аз така я въприех, не знам дали трябваше да е валкирията.
И толкова облекчена се почуствах накрая заради прошката и любовта, които все пак могат да надделеят над жаждата за възмездие.

Въпрос защо ходите на спектакли които няма да ви харесат? Аз като ходя гледам за какво общо взето става дума и кои артисти участват щом видя любими артисти отивам. До сега никога не съм се разочаровала.

В какъв смисъл “ходя на спектакли, които няма да ми харесат?“ Преди да си гледал, няма как да знаеш дали ще ти допадне или не. По вашата логика трябва да си следя двама трима артисти до края на живота... Непрекъснато имам открития сред млади, и по - възрастни. Любими артисти са се проваляли, а други, които първоначално не са ми били по сърце - съм преоткривала. Мисля, че целта на тази тема е да събира почитатели на театралното изкуство като цяло, а не е само фен група на актьора, който играе Гунди например Аз се чувствам изключително удовлетворена, когато чета развълнувани препоръки на някой от членовете и отивам да сверя моите усещания. Както и съм радостна, когато мое мнение вдъхнови някой друг да посети определена постановка и се получава дебат около качествата и недостатъците и. Аз ходя на театър страстно от тийнейджър. Респектирана съм от това изкуство и то ми е любимо заедно с киното и хубавата литература. Няма да ме откаже едно или друго разочарование

Тилда.
Аз мисля,че трябва да престанете да ми вадите думите от контекста. Честно казано исках да кажа съвсем друго. Има определени жанрове и прочие. Въобще не искам да се заяждам с вас. Има много театри у София където играят какво ли не. Богат избор. Но явно сте ме незабелязали и си мислите , че харесвам само един артист и ви дава кеф да ме обиждате както винаги.  Не е така харесвам много артисти стари и млади! Списъка е дълъг ще се изненадате 😉
Ходила съм на театър от малка  ако си мислите,че не съм културна. Но аз не съм като вас голям критик и разбивач на театрално изкуство.

Аз обичам да гледам всякакви жанрове - и комедии, и драми, за съжаление хубави комедии рядко се намират, но как точно да се огранича и да разбера кое представление ще ми хареса и кое не? Ходя сравнително често на театър - 4-5 пъти месечно, голяма част от репертоара в София съм изгледала, как би трябвало да определя кое ще ми хареса и кое не? Както при Тилда - понякога съм харесавала режисьори и актьори, друг път не, лично аз съм по-склонна да давам кредит, отколкото да критикувам, само откровени простотии не понасям. Но наистина ме озадачава твоя въпрос, как да определим предварително дали нещо ще ни хареса?

Аз сега ходя по често преди рядко и нямах възможност да ходя на театър.  Сега малко си наваксам гледам да  в жар нещо хубово и не особено драматично. Не знам как да определим дали ни харесва или не. До сега моята интуиция никога не ме е лъгала. Доверявам се на артистите и това е. През годините никога не съм била на лоша пиеса.  Гледах на скоро “ Всички страхотни неща” и беше уникално и зареждащо. Мотивиращо е.

За след 2 дни от 50 места 30 са свободни (непродадени билети) за Представление и наказание.

Диана Бишоп, препоръчвам ти да отидеш на 'Празна е стаята на удоволствието' и/или на 'Сцени на разсъмване'.

Благодаря! Ако ще ги играят ще намеря време. Като бях в Топлоцентрала  не ми хареса сградата къде са я чучнали зад един хълм едвам я намерих 😁 За любимеца ми Велислав Павлов ще се жертвам 😘