Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 76

Току-що написах това като отговор на въпрос, но го пускам и в отделна публикация, защото явно не успявам да обясня цялата концепция за комата.

Когато Сейран припада в края на втори сезон, Суна започва да крещи, че е болна и умира.
В този момент Ферит осъзнава няколко истини:
▪️Сейран е болна, умира, но не му е казала, не му се е доверила.
Но е казала на Суна (Ферит не знае, че Суна научи по друг начин). Ферит мисли, че тя отново е избрала Суна пред него. Той е толкова сърдит и обиден от този факт, но това не означава, че не я обича.
▪️Суна е знаела за болестта на Сейран, но е мълчала с оправданието за лоялност. За Ферит това означава, че Суна е искала смъртта на Сейран, защото иска да заеме мястото ѝ
Суна е извършила долно предателство
 към сестра си.
▪️Ферит чу когато Сейран каза на Суна, че е болна и умира. Той видя състоянието на Суна след това, но се остави Сейран да го убеди, че не е сериозно.
Той виждаше, че Сейран ходи на прегледи, на психиатър, на изследвания, но погълнат от жаждата си за отмъщение не ѝ обърна внимание.
Ферит счита себе си за основен виновник за това, че Сейран умира. В съзнанието му тя предпочита да умре вместо да живее с него. Ферит не знае, че в онзи последен момент тя избра да живее, избра него!
 Ферит се чувства като най-големият предател на Сейран. За него няма живот без Сейран, той дава команда на тялото си за самоунищожение и изпада в кома.

От тук попадаме в халюцинациите на Ферит и започва магическият реализъм във филма. Дияр е образът на комата в съня на Ферит. С Дияр му е хубаво, удобно, няма болка...
Но Сейран идва в съзнание/връща се от пътешествие и започва да се бори упорито за Ферит. Отначало той се съпротивява, но любовта му към Сейран взема връх и той се отказва от Дияр. Тоест той бавно започва да се събужда. Отначало всичко е розово и безоблачно, но колкото по-близо е до реалността толкова по-силни стават усещанията за онзи последен момент преди комата. Отначало се забърка с мафията. После се обиди и разсърди на Сейран, защото тя се довери на някой друг (на Халис), не на него.
... И тогава дойде споменът за предателството... Споменът, че той и Суна предадоха Сейран. И понеже Ферит е в кома и има халюцинации, образът на предателството е възможно най-шокиращият не само за зрителя, но и за самият Ферит. В съня на Ферит предателството е равно на изневяра. Толкова нищожен и мръсен се чувства Ферит, че подсъзнанието му избира да покаже най-долната, най-мръсната, най-непростимата форма на предателство.
Повтарям: между Суна и Ферит не е имало нищо и е невъзможно да има. Това, което видяхме е интерпретация на подсъзнанието на Ферит. За него това, че не се е погрижил за Сейран е равно на изневяра.
И отново, в паралелният свят, Ферит разбира, че за него е непосилно да живее с това предателство. Той не може и не иска да живее повече... и единственото, което го държи в оня свят е Сейран. Ако я изгуби в паралелният свят, няма да има причина повече да остава там... и ще се събуди.
Това, което стана причина да изпадне в кома, ще стане причина да се събуди!
Изходът от комата е там, където е входът!

Дано успях да го обясня. Написах го максимално кратко, ако има въпроси ще отговоря!

таман си мислех, че само латиноамериканския магически реализъм не сме впрегнали за обяснение на случките в Чапкънчето ни (а ние българите си падаме по него), то пък се оказа, че тълкуването е грузинско на Циала. Нищо де, според изследване на известния литературовед Й. Евтимов магическият реализъм е широко разпространен в култури с авторитарни и тоталитарни режими, а също при смесване на колониални и автентични култури.