Според мен и родителят е човек и не може да се очаква да разпредели с точност вниманието и времето си по равно между децата. В нормално семейство всяко дете се обича по различен начин, тъй като всяко дете е различно и уникално. И всяко дете има нужда от различен тип комуникация с родителя. Надявам се моите деца да усещат обичта, макар и поднесена по различен начин. Не трябва да има ощетени! Мъчно ми става, като чета примерите по-горе.
- Публикувана: 14 ян. 2025, 23:23 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2025, 22:12 ч.
Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение
Това да останеш сам заради детето ми е много тъпо.
Плюс и историята познава случаи как това през носа излиза на детето след години.
Почва се вменяване на вина за да се наложи за нещо, да манипулира. Аз заради теб сама бях и други такива глупости.
Плюс и историята познава случаи как това през носа излиза на детето след години.
Почва се вменяване на вина за да се наложи за нещо, да манипулира. Аз заради теб сама бях и други такива глупости.
Не е тъпо.
Познавам жени, които изчакаха децата им да отраснат и тогава заживяха с мъже. Много зависи от ситуацията, но в общи линии, по-добре да си сам, отколкото да пуснеш в къщата си човек, който не приема детето ти или има опасност от лошо отношение. По-лошо е да се вкараш в зависимост, отколкото да отгледаш сам дете. Това дете не е избирало да се роди, ти си го довела на този свят.
Ако родител (овдовял или разведен) намери партньор, в който е сигурна и с който е спокойна - да. Но само тогава.
Аз съм свидетел на случква, в която доведен баща третираше детето от първя брак на моя приятелка. Тя просто се "врътна" и си излезе, защото той я дисциплинирал (4 годишно дете).
Не е само в родителите противоречието е и в децата. Различни хора биха се възприели един друг различно и постъпките си различно . Един е с по-опък , обидчив и тежък характер, друг е по-лек и невпечатлителен ... Един и същ човек с едно и също действие и поведение може да се възприемат различно от отсрещни хора . А родителя и той е просто човек със собтсвена личност и характер и не е хамелеон. Т.е. децата от малки все пак е добре да разберат, че хората са различни , че не всеки пасва със всеки, че не всеки който не му е в синхрон е лош или злонамерен, че е хубаво да се учим да живеем и подхождаме един с друг въпреки различията ни. Ако едно дете реагира на всичко , което не му изнася с цупене, вместо със споделяне и изискване ... то значи че тодителяп не го е научил на точно това. Т.е. не че родителя е лош, а че няма диалог и както е модерно да се нарича софтскилс в семейството. Но не значи че това е лош родител или лошо дете. Да не говорим за липсата на време в къщи един с друг в днешно време, прибирането уморени и раздразнени и разтревожени и се стига до остри реакции и от двете страни и не до нормални контакти и разговори помежду си .
Фронтовете се натягат и никой вече не е допустим до другия , всичко е предварително осъдено.
Фронтовете се натягат и никой вече не е допустим до другия , всичко е предварително осъдено.
по-възрастния и с опит обаче трябва да успее да сподели с по-младия за моделите на поведение, дискусия, споделяне и разбиране и да отдели време да му обърне внимание . С днешната динамика на живота и въпреки всичката дигитализация и пр. все по-малко време има за междучовешки отношения. Родителите е добре да преценят това и да отделят време .
Аз пък знам случки, когато на едно дете му се отдава да разиграе двамата си родители един срещу друг. Само защото ги е грижа за него и се опитват да го разберат или защитят.
Аз пък знам случки, когато на едно дете му се отдава да разиграе двамата си родители един срещу друг. Само защото ги е грижа за него и се опитват да го разберат или защитят.
че на кой, ще му хареса
понеже я въвлякох тук, примерно моята свекърва ... имала е приятели, няколко , но ни един не ставал за баща
и е казвала, че некадърен баща ММ вече си има- не му трябва втори
даже , съвсем по модел от северозапада, и сега го разказва като: " един сме писали умрЕл, друг такъв не му трябва "
със сигурност, не е останала нарочно сама, но в един момент, е станало безсмислено да се задомява
освен това, тя е имала и 100% подкрепа в лицето на родителите си, и финансова стабилност, което също води до различна гледна точка
може и да е трудно за вярване, но не му е натяквала, че е заради него, но това пак, зависи от нейната представа за нещата, и от отношенията им като майка и син
понеже я въвлякох тук, примерно моята свекърва ... имала е приятели, няколко , но ни един не ставал за баща
и е казвала, че некадърен баща ММ вече си има- не му трябва втори
даже , съвсем по модел от северозапада, и сега го разказва като: " един сме писали умрЕл, друг такъв не му трябва "
със сигурност, не е останала нарочно сама, но в един момент, е станало безсмислено да се задомява
освен това, тя е имала и 100% подкрепа в лицето на родителите си, и финансова стабилност, което също води до различна гледна точка
може и да е трудно за вярване, но не му е натяквала, че е заради него, но това пак, зависи от нейната представа за нещата, и от отношенията им като майка и син
Моите родители никога не са ми казвали, че ме обичат. За 45 години, веднъж съм чула майка ми да каже, че е горда с мен. А бях много кротко дете, отличничка, без тежък пубертет, от 17 годишна самостоятелна, на 20 излязох от вкъщи. Никога не съм им искала пари за образование, за наем, с нищо не са ми помагали, освен за кратко майка ми да гледа малкият ми син два пъти месечно за няколко месеца, докато съм на работа. За 4 часа. Не са били и добри дядо и баба, малкият ми син наричаше до 5 годишна възраст баща ми - чичо. Много пъти съм им давала шансове, никога не са ги използвали правилно, казвали са ми думи с които са ме обиждали много. А после например са били изнесени, че не съм ги поканила на подписването си за брак. Ами няма да поканя хора които са ми чужди и не се интересуват от мен с години.
Наскоро казах на майка ми, че винаги е била студена като лед. Ама така била възпитана. Много странно, защото нейната майка отгледа мен, беше строга но показваше любовта си с грижа и време за мен, за това и единият ми син е кръстен на нея.
Аз се старая да показвам и казвам по много начини на децата ми, че ги обичам.
А за родителите си се грижа от разстояние, то вече само майка ми де. Добре, че след това семейство в което съм се родила и не въм усещала любов, после създадох свое - дом и семейство пълни с обич и подкрепа.
Наскоро казах на майка ми, че винаги е била студена като лед. Ама така била възпитана. Много странно, защото нейната майка отгледа мен, беше строга но показваше любовта си с грижа и време за мен, за това и единият ми син е кръстен на нея.
Аз се старая да показвам и казвам по много начини на децата ми, че ги обичам.
А за родителите си се грижа от разстояние, то вече само майка ми де. Добре, че след това семейство в което съм се родила и не въм усещала любов, после създадох свое - дом и семейство пълни с обич и подкрепа.
И моите родители не са ми казвали, че ме обичат, и аз не казвам на дъщеря ми. Просто всички сме в някаква степен студени, особено аз. Драма е нямало и няма, винаги съм знаела, че много ме обичат и че винаги са ме подкрепяли. Издържаха ме докато завърша висшето си образование на 24 години. Издържаха ме също да кажа съвсем не на минимума. Аз винаги съм мислила, че всички родители обичат децата си. Много ми стана тъжно от историите тук.
Лошото на тази работа с детство, в което няма адекватни родители и достатъчно любов, е че и това дете, ставайки родител има доста дефицити да наваксване. Те пък често се прехвърлят върху следващите деца и става една неприятна спирала...
А и човек не може да даде нещо, което не притежава.
Не, че е невъзможно. Аз постоянно казвам и показвам, че обичам децата и мъжа си. И въпреки това е много трудно и ме изцежда винаги да откликвам, да съм на разположение, да подкрепям, да отговарям с внимание на 10002 въпроса за всичко..
Много енергия ми коства и да запълвам всичките си дефицити сама и с терапия.
Трудно е, мнооого трудно.
А и човек не може да даде нещо, което не притежава.
Не, че е невъзможно. Аз постоянно казвам и показвам, че обичам децата и мъжа си. И въпреки това е много трудно и ме изцежда винаги да откликвам, да съм на разположение, да подкрепям, да отговарям с внимание на 10002 въпроса за всичко..
Много енергия ми коства и да запълвам всичките си дефицити сама и с терапия.
Трудно е, мнооого трудно.
И моите родители не са ми казвали, че ме обичат, и аз не казвам на дъщеря ми. Просто всички сме в някаква степен студени, особено аз. Драма е нямало и няма, винаги съм знаела, че много ме обичат и че винаги са ме подкрепяли. Издържаха ме докато завърша висшето си образование на 24 години. Издържаха ме също да кажа съвсем не на минимума. Аз винаги съм мислила, че всички родители обичат децата си. Много ми стана тъжно от историите тук.
Само, че дали твоето дете знае, че го обичаш, ти си мислиш вероятно да, но маже и да не е така.
Кажи му, че го обичаш, всяко дете има нужда родителя да го погледне с очите на любовта и да каже едно простичко обичам те. Днес е някаква "мода" да кажеш на някого обичам те, но всяко дете е добре да чуе обичам те, гордея се с теб, вярвам в теб. Родителската дума програмира за цял живот.
за първи път,чух майка ми да казва обичам те, след като родих- на моите деца!
бях в шок!- до него момент, дори не се бях замисляла, дали и защо не го казва
малко по малко , с годините, започна и на мен да го казва
първия път бях вече подхотвена, премислила, осмислила защо тя е такава...и, съвсем честно- не ми пречи, дори да не се беше научила
приемам, че й е трудно, и не я насилвам
цвете, разбирам те, съчувствам , като амбиверт- понякога, просто не ми е до тях, не защото не ги обичам
но пък, аз не пазя тайни- всичко казвам, обяснявам, те си знаят
освен това, съм показала, че за тях съм готова на всичко
смятам едно от най- важните качества на връзката с моите родители, именно това- от гледна точка на дете, аз не съм по искането и тропане с крак, но знам, и са го доказали, че поискам ли нещо от моите родители- те не питат защо, а кога?
бях в шок!- до него момент, дори не се бях замисляла, дали и защо не го казва
малко по малко , с годините, започна и на мен да го казва
първия път бях вече подхотвена, премислила, осмислила защо тя е такава...и, съвсем честно- не ми пречи, дори да не се беше научила
приемам, че й е трудно, и не я насилвам
цвете, разбирам те, съчувствам , като амбиверт- понякога, просто не ми е до тях, не защото не ги обичам
но пък, аз не пазя тайни- всичко казвам, обяснявам, те си знаят
освен това, съм показала, че за тях съм готова на всичко
смятам едно от най- важните качества на връзката с моите родители, именно това- от гледна точка на дете, аз не съм по искането и тропане с крак, но знам, и са го доказали, че поискам ли нещо от моите родители- те не питат защо, а кога?
Ако не кажа на децата си че ги обичам днес, за мен е пропилян ден. Попиха това отношение и ни отвръщат със същото. Сърцето ми се разтапя, когато чуя 20- годишната ми дъщеря да казва на баща си, че го обича, ей така, в прав текст, без никакъв контекст.
На мен родителите ми не са ми го казвали никога. Да, обичана съм била, усещала съм обичта на цялото си семейство, но изречена с думи- не. Чак в последните няколко години майка ми се пречупи да ми го казва, да ми е жива и здрава!
На мен родителите ми не са ми го казвали никога. Да, обичана съм била, усещала съм обичта на цялото си семейство, но изречена с думи- не. Чак в последните няколко години майка ми се пречупи да ми го казва, да ми е жива и здрава!
Това да останеш сам заради детето ми е много тъпо.
Плюс и историята познава случаи как това през носа излиза на детето след години.
Почва се вменяване на вина за да се наложи за нещо, да манипулира. Аз заради теб сама бях и други такива глупости.
Плюс и историята познава случаи как това през носа излиза на детето след години.
Почва се вменяване на вина за да се наложи за нещо, да манипулира. Аз заради теб сама бях и други такива глупости.
Не е тъпо.
Познавам жени, които изчакаха децата им да отраснат и тогава заживяха с мъже. Много зависи от ситуацията, но в общи линии, по-добре да си сам, отколкото да пуснеш в къщата си човек, който не приема детето ти или има опасност от лошо отношение. По-лошо е да се вкараш в зависимост, отколкото да отгледаш сам дете. Това дете не е избирало да се роди, ти си го довела на този свят.
Ако родител (овдовял или разведен) намери партньор, в който е сигурна и с който е спокойна - да. Но само тогава.
Аз съм свидетел на случква, в която доведен баща третираше детето от първя брак на моя приятелка. Тя просто се "врътна" и си излезе, защото той я дисциплинирал (4 годишно дете).
Всякакви житейски ситуации има разбира се.
Но около мен тези жени, които са се "жертвали" за децата ,после на децата им излиза през носа. Прилепват се като гербова марка и не ги оставят да пораснат и да живеят.
Иначе си права, логично е първо да опознаеш един мъж и дали ще приеме детето. Понякога може да намериш, но за да намериш, може би трябва да си с отворени очи.
Обаче има много жени дори нямат очи за мъже и изпускат.
Моята леля като е напуснала мъжа си за 1 година с бебе на две години си намира друг за кратко време.
Та този човек е много повече баща за братовчедка ми, отколкото родния. На биологичния го нарича по име в малкото случаи, които им се е налагало да се виждат, а този, който я е отгледал му вика татко.
От друга страна, ако са си патили, нищо чудно да не искат да видят мъж.
По- скоро не ми харесва това мъченическо " чужд мъж да не ми влезе в къщата заради детето" или "детето си в чужда къща не водя". Не ги разбирам така нещата, манипулативно, фалшиво- страдалческо, създаващо чувство на вина в детето.
Точно.
Също така има хора не казват нон стоп "обичам те"
Те просто го показват и няма нужда от тези думи и отсреща се усеща.
А има хора ти казват "обичам те" ама това, което правят говори обратното.