Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение

Много е вярно, Елора!
Моята майка понякога казва, че ме обича (пред други хора), винаги ми е звучало кухо и увиснало във въздуха. Милиони бих дала да усещам обич и сигурност, пред това да чувам нищо не означаващи думи.

А щом обичаш някой, защо да е трудно да го изкажеш, може би резултат от предходни поколения, вярвания, блокажи. Думите носят голяма енергия.

Ох, да. Няколко така примера имам около себе си. В някои случаи детето става тотален използвач, като знае тая слабост на майка си, и й я изкарва през носа.
В други живее в постоянна вина, че не оправдава очакванията.
Кофти е и в двата случая.

И по-трагични има.
Не му дава право на личен живот. Има майки изгледали сами децата си изтрещяват като започнат да водят личен живот. То панаири, то чудесии.
И ако нещо се възроптае - аз съм те родила, аз съм се жертвала, аз това, аз онова.

Да, блокажи сигурно.
Но фалшиви думи каква енергия може да имат? Никаква. Може би даже лоша.

Хората казват “обичам те” по различен начин. Едни чрез думи, други чрез грижа.

На някои им е трудно вербалното. Това някак мога да го разбера. Не е готино да не ти казват вашите, че те обичат, но е хубаво да го усещаш. Просто да го знаеш. Аз нито съм го усещала от майка си, нито съм го чувала.

Случаят на Цветемое наистина ме трогна. Особено в тая част накрая, където не можели да я издържат като студентка, пък за следващите й братя - можели. Подобно е и при нас, макар с брат ми да сме от едни и същи родители. За него бяха всички материални придобивки и похвали.

Когато след години попитах майка ми защо на мен не ми купиха кола отговорът й беше циничен “не може да си возиш г*за само на кола.” Брат ми ходеше с кола на училище в последните 3 години, баща ми му даваше една от колите си. После му дадоха една да си кара, след като остаря и вече не ставаше, му купиха друга. Въпреки че вече беше работещ и завършил.

hechicera_, не те е обичала
Отношението, поведението го показва отвсякъде.
Такова грозно и явно деление  е просто ужасно.
Не че и при мен не е било такова, но в много по-малка степен.
Но от друга страна на родата беше явно деленето.
Та ако някой ден опре до помощ за нещо тази жена, на твое място просто бих я пратила при брата.
Аз така правя редовно с баща ми Даже и не общувам с него.
Като кажат,че не бил добре, даже не ги изслушвам. Прекъсвам и  казвам не ми пука. С тия глупости към брат ми.

Е, то е ясно, Елора, аз като дете много се обвинявах, че не съм перфектна и за това не ме обича. Мислех, че проблемът е в мен, защото все съм грозното пате. Брат ми висок, красив, аз някаква там.. ниска съм била според майка ми.. а сме еднакво високи! Като си дете и ти го кажат това, е като нож в сърцето. Ама как брат ти стана 2 метра, а ти едвам добута до 170!!! Не можа ли поне 175 да станеш!!! То нали щото е избор..

Аз съм без професия.. с два чужди езика, елитна гимназия, после университет. Но брат ми завършил пробит техникум беше примерът вкъщи. После и висше завърши с триста зора. Ама аз съм без професия.

Той не се интересува от нея. Преди години не му даде да се ожени. С баща ми изгониха снахата, щяха да му спрат кранчето ако се ожени. Реално поне имах свобода да се отделя рано, така и така не правеха нищо за мен, поне и влияние нямаха. Хванах си мъж какъвто искам, без акъли от тях. На майка ми не й пука много, смисъл тя пази синчето да не се ожени. Мен кучета ме яли, та си правих каквото искам и поне живея живота, който сама си избрах. Но последно съм й казала, че от мен не може да очаква нищо повече. Беше ме взела няколко годинки да я отглеждам. Жал ми беше, че беше в кофти ситуация. То само изискванията растяха към мен. На здрава жена съм носила тристепенно меню, готвене след работа, тичам да й занеса и после на тренировки.

Сега опищяла орталъка да се оплаква от мен, че не я търся. Лоша съм, гадна съм.

Като Цветемое и на мен ми е съскала как приличам на баща ми и не може да ме понася. Последният път й казах, да е гледала като е избирала. На снимките от сватбата не изглежда нито принудена, нито нещастна.

Ужас.
Това е супер отровен човек.
То заслужава да я блокираш.
Една позната с такава майка имам, тя не и се обажда, даже я блокирала и достъп до внуците не и дава. И на снимка не ги е виждала.
Аз на твое място като ми казват хората  как се оплакаквала, ще им обяснявам истината.
Така направих с баба ми и баща ми.
Хората питат, че ония мрънкали, а аз истината в очите.
Какъв срам браха тия

Впрочем преди 3-4 дни изгледах историята на Ед Кемпер. Сериен убиец. Иначе е много умен.
И след доста изчетени такива истории, мога да кажа, че много малък % се раждат психопати.
Те се създават.
То е било  тормоз и унижение още от малък.
Страшно много откачалки - проблема им е всъщност средата. Родителите.

Отдавна не мисля особено по въпроса за отношенията ми с родители. Моите не са ми помагали много, но не са ми и пречили през годините. В момента са възрастни и съм адски щастлива, че са си двамата заедно и се подкрепят. Да са ми живи и здрави все така.

Темата ме заинтригува с друго. Издържането като студент. То се изтъква като мярка за родителска обич. Интересно ми е - всички вие, които сега имате малки деца, убедени ли сте, че ще ги издържате перфектно след време? А ако успеете с едното, а не остане за второто поради не дай Боже болест, финансови затруднения и подобни? Не е ли прекалено да съдим родителите за нещо, което самите ние още не сме направили за децата си? Аз в момента имам студентка и мога да й помагам финансово. Да речем след 5 години ще имам още един студент, а след 11 години живот и здраве - още една студентка. Ще дам всичко от себе си да давам и на по-малките. Но ще съм на 60+. Дано успея. А ако не? Ще ме заклеймят ли, че съм помагала на каката, защото съм могла, а на тях - не, ако не мога? Или за най-справедливо дай да не правя за никого нищо, че да е по равно? Това са едни хипотетични въпроси, които мен не ме терзаят, но виждам, за много хора биха били от огромно значение.

Родителите са различни хора в различните периоди от живота си, с различни възможности. А сякаш много деца очакват родителят да е винаги адекватен, успешен, финансово подплатен, помагащ и готов на всичко.И така завинаги. Но не сме в приказка.

Нюансите са важни B2022.
Прочети внимателно поста на hechicera и ще разбереш какво има предвид и проблема не е баш в това дали са я издържали.
Друго е, помисли малко.

hechicera_ е късметлийка. Ако е била любимка на родителите си, нея щяха да разиграват и нейня мъж щеше да бъде изгонен, а не снахата. Сега тя има семейство, а брат й е пионка на конци и сам.

Е за какво може hechicera_ да завиди на брат си? Аз бих се благодарила всеки ден, че не са вкопчили мен да ме съсипят!

Зависи кое е било ценен елемент в тяхното семейство. Дали спокойствието, самостоятелността и личното щастие или определени личности да ти обърнат внимание и да се занимават точно с теб по какъвто и да е начин. Защото не се знае на каква база е била конкуренцията. Т.е. явно е , но дали тя разбира какво пропуска и какво печели в действителност и кое и е важно и защо?
На мен един познат ми разкава една случка - бил малък и с родителите си си ходили на море все на едно и също място, но като се съберяли с братовчедите все обсъждали техните ваканции на Приморксо. Той решил , че Приморско е топа на всичкото и много искал да идат там . Родителите му резервирали едно лято заради него, пътували както навремето си се пътуваше с влакче и рейсче и като слезли накрая той казал - А, това ли е Приморско? Айде да си ходим ... там където си ходили.
Та така с желанията за дочути чудесии.

И аз се смятам за късметлийка като по-малко обичаното дете. Брат ми така и никога не се отлепи от нашите.
Тъй като винаги са му давали повече, на мен хич не ми е съвестно да си поискам малко по-малко - за университет, някой лев тук там. Въпреки че, покрай развода пак ме предадоха, но изплувах.

Приморско е супер.

Може случаите в темата да са различни, но по принцип B2022 има право. Особено когато разликата е голяма, времената се менят.