Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение

  • 7 597
  • 255
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 11 147
hechicera_ нали това написах. Тук няма информация бабата в какво семейство е родена, при какви условия е расла, с какви разбирания е била и какво е намирала за нормално.   Преди 70г., не всички са били с днешните настройки и разбирания . Доколкото е написано бабата не намира че е постъпила грешно и е казала , че такива са били времената и че нищо не е направила нарочно лошо . Както е разбирала така е постъпила. Тук в тази история липсва толкова много информация. Същото за бащата и новата майка. Това стана дума още от началото.
Не знаем нищо за хората , тяхната среда на живот, техните разбирания и тяхното възпитание. От там според мен идват постъпките.
Хубаво е обаче човек да надгражда предното поколение . И това се опитах да напиша.
А реакцията към мен е също доста показателна и дори обидна и смятам че няма смисъл.

Последна редакция: пн, 20 яну 2025, 16:24 от bella-ciao

# 151
  • Melmak
  • Мнения: 10 298
ама ти и й говориш,...общуваш с нея...респект!- аз не съм толкова извисена, след подобно отношение, и още повече, вече независима, бих я зачеркнала от живота си
Силно казано. Не се чуваме и виждаме. Поканих я на сватбата. От септември, като беше тържеството не съм я виждала. Нямам особено желание. И да се видим, няма много какво да си кажем. Уважителното общуване е невъзможно, защото постоянно иска неща от мен и ме обвинява, ако й отказвам. Така че няма смисъл да общуваме, не носи нищо полезно и за двете страни.

Случката с гимназията е от преди две години, като се мъчех да общуваме. Отказах се преди около година.

# 152
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 318
Не, че няма и примери за обратното, но у нас често се гледа все още на момчето като на по-важното дете.
Като се почне от "ами, момченце е!", понеже това извинява всичко, мине се през "нищо, другото ще е момче!" и се стигне до пълно отглеждане на 40-50 годишни пергиши.
Много изостанало мислене, често даже неосъзнато. И въпреки това от дъщерята се очаква да гледа родителите някой ден.

# 153
  • Мнения: 9 398
С Бела съм съгласна напълно. Грешно са постъпили тези родители, много грешно. Но... животът си върви. Какъв е смисълът да ровиш в миналото? Или да им държиш сметка? Такива са, няма да се променят, едва ли се и разкайват. Просто възрастният човек си движи нещата, сега в този момент и си планира бъдещето някак си. Миналото да си остане минало.

# 154
  • Мнения: 24 916
Имаше един период,в който повечето бяхме с по един чифт дрехи за излизане, разбирай - дънки. И то беше период, в който беше модерно да са дълги, и ги настъпвахме, като ходехме. Като го изперяхме, стояхме вкъщи или по анцуг. Бяха относително скъпи. Един чифт дънки беше половин заплата на майка ми. Може и да не е бил такъв случаят, ама защо не се е казало на бабата, че няма други дрехи, можеше и да реагира?

Също така, мен майка ми никога не ме е водила на курсове, нито някоя от сестрите ми. Сами сме ходили. Решаваш си и се записваш. Имаше безплатни занимания към културния дом/дом за работа с деца, към читалището. Бяха по-скоро за забавление, отколкото с оглед на някакво бъдещо развитие - готварство (разбирай правене на сандвичи, с репички задължително, защото стоеше готино, като се изрежат, макар че за толкова години жив човек не познавам, който да яде сандвич с репички), правене на коледни гирлянди, мартенички, боядисване на яйца, макрамета.., аеробика, хор, театрална трупа, шах, таекуондо, колоездене, авиомоделизъм (не съм ходила на последните 3, но други ходеха). Единствено на английски съм ходила платено и не беше голяма сумата.

Мисълта ми е, че в един момент децата са достатъчно големи, за да се запишат на нещо, ако много искат, и сами.

# 155
  • Мнения: 2 335
По мое време - втората половина на 90те, нямаше никакви безплатни занимания, всичко беше платено. И ако родителите ти нямат пари, или както е в случая на Sephora - не ги интересува детето им да научи нещо допълнително, просто не научаваш нищо ново, освен преподаваното в училище.
И не знам какво може да се каже на баба, която обяснява на внучето си, че без нея е щяло да бъде в приют.

# 156
  • Melmak
  • Мнения: 10 298
Не знам какво безплатно е имало преди. При нас нямаше. Ходех на безплатни прожекции на кино фестивали в софия, имаше понякога.


Като цяло, фрау, няма смисъл в ровенето. Лошото е като се опитваш да продължиш напред, ама родителя очаква от теб да го догледаш, да се грижиш за него, че и с изисквания. Аз се научих да отказвам, дано и останалите като мен така да могат.

# 157
  • Мнения: 24 916
Точно втората половина на 90-те съм ходила на хор, трупа на театрални самодейци и аеробика към читалището, и бяха безплатни. Имаше и народни танци, мисля, но не съм ходила.

След 13-14-годишна възраст човек е достатъчно голям да се запише сам, ако много иска, и да си плати със стипендия и пр.

# 158
  • Мнения: 8 430
в читалищата беше безплатно
ако, някой искаше по-високо качество уроци , търсеше платените варианти -школи, и т.н.

# 159
  • Melmak
  • Мнения: 10 298
Аз съм по-млада и не съм имала такива неща. За оправност, ако имаше , щях да се запиша сигурно. Ама вече безплатно нямаше. В библиотеката в читалището ми позволяваха да не плащам такса понякога, защото виждаха, че много искам да чета. Благодарна съм на библиотекарките!

Имаше танци - народни и латино, с такса си бяха. Нашите ми отказаха да плащат. Може би сте по-големи от мен и някога е било безплатно.

# 160
  • Мнения: 24 916
В момента правя проект за читалище, който, ако бъде одобрен, заниманията ще бъдат безплатни за ползвателите.

# 161
  • Мнения: 1 804
Безплатните неща са от различна епоха....

# 162
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 318
Не е така. Имаше безплатни неща и 2012-2014, когато дъщеря ми ходеше, има и сега - в Пловдив функционира чудесният Общински детски център, където дават възможност на децата да развиват интересите си. Ограничено е с до три вида занимания на дете, но е добра възможност, особено за семейства, които не са финансово конкурентни. Бърз гугъл показа, че има и в други градове подобни, не знам детайли. Разбира се, не е толкова удобно за някой, който живее в Тракия, да ходи до центъра в ОДК, но пълно щастие няма. Но това отново изисква ангажиран родител - докато стане детето на 13-14, че да иска само да се записва и да се води, я камилата, я камиларя.

# 163
  • Мнения: 41 688

Така прекратих всякакъв контакт с баща ми, който живее на другия край на света и не съм го виждала от дете, защото не издържах на неговата токсичност. И да, празнотата я има и е огромна. Реално нямам нужда от него, но отвътре ме яде, че собственият ми баща очевидно не е искал да се грижи за мен.

Абсолютно е така.
Който не го е преживял, му е много лесно отстрани да махне с ръка и да каже много важно.
То и тук  се пишат такива коментари.

# 164
  • Мнения: 2 335
Да, Елора, благодаря за разбирането! То човек към улично коте се привързва и после не може да го остави, а какво остава за родител? Още повече ако си имаш работа и с манипулатор (какъвто е баща ми), тогава наистина е много, много трудно. Все едно късаш живо месо от себе си. И да, не мисля всеки ден за баща ми, не се самосъжалявам от сутрин до вечер, но има ситуации, които са като спусък - случва се нещо и болката минава на преден план.

Общи условия

Активация на акаунт